Порасна февруарското човече и на ясла тръгва вече (37)

Оф, да спира този вятър, че спим в стаята със счупеното стъкло! 
Ника, представям си какво чудо е било при вас. Дано си си починала поне и да не се случвта такива екстремни ситуации!

Далче, нали проспах новините, та не съм и разбрала, че положението е толкова сериозно!  Радвам се, че сте добре! 

Добро утро и от мен!  
Мале, Далче, какво ви сполетя вас?!   Тая природа се побърка... Ние в Русе тоя път се разминахме от бетствията, чак не мога да повярвам как така ни се размина. Обикновенно в Русе и Плевен е най- студено и най- горещо, но тоя път ни прескочи снега...  
Ника, днес вече си постигнала душевно спокойствие, а?!  

Допивам си кафето и "яхвам метлата" ...  

Леле, Далчеее, какво е туй чудо при вас, бре? Да вземе да се стегне туй време и да не треби хора, че...
 
Аз пък май съм малко нещо садист, щот при мене цензура нЕма на приказките (филми недеЦки в калинкинско и люсилско присъствие не се гледат, а деЦките ги подбирам уж, ама трудно е в наши дни), ами ги чета в натюрел и после ако има въпроси, се чудя как да отговарям и кво да обяснявам, но, стрейнджли инаф, дося не е имало кой знае кви чуденки и питанки. Едва на Пипи Дългото възникна лек (нездрав) интерес към умирането, който трудно успях да позаглуша. В общи линии, и аз кат Котича, по спомени от детИНство, не съм имала проблеми с възприемането на т.нар. „насилие” приказно и вълшебно, the facts of life, so to speak. Просто децата гледат с други очи на живота и на приказките като част от него.

Но спри сърце, стига философствува!

Да ви кажа, никиния разказ ми напочни моите вълнения вчера вечертът, когато с Халята попотеглихме да взимаме Людмилка. Е, придърпахме я, преоблякоФме я (аз, де), а тя взе, че по стар народен обичай, се насра, баш след като с кански мъки съм ѝ напъхала крачката в ботушлетата. Айдееее, всичко наново, изувай, събличай, бърши със 100 кърпи, сменяй памперс (естествено тя е права и търчи напред-назад крещейки - всички са забелязали колко е гласовита вече), обличай, обувай... Дотук добре, ама искали да поиграят в двора на ДГ. Викам, чудесно и играха тъй мирно и кротко точно 15 мин., след което Халюша изневиделица се препъна и падна по лице (как успява туй дете?!) в една попресушена кална локва, вследствие на което:

1. Започна да пищи га че я колят, ама буквално (аз леко се стресирах какво е станало точно).
2. Кръв шурти от нос, уста, само дето от уши не текна, наЩа пищи, че щяла кръвта да ѝ изтече и поради тая причина я боляло мнооооого.
3. Кал в устата, по брадичката, по чЕлото - бършем с кръпи, Калина пищи. Айдеее, Люсил и тя се разпищя, от състрадание, предполагам.
4. Установявам накрая с 300 зора и умолявания да ми позволи да погледна, че нищо ѝ няма, само леко обелен нос, лека цепчица над горната устна и прехапан език. Обяснявам това, но няма кой да чуе (и уееекинко се поядосвам).
5. Калина иска огледалце, да видела пораженията. Огледалце нЕма и воят продължава, като отвреме навреме извива кААде по-високите тонове. Хората ни зяпат, идват и дават акъл (аз уеекинко се сопвам на тоя-оня).
6. Малкото вие и не ще да улазя у каляската. Най-после успявам да я застопоря и ме осенява гениалната идея, че Калина мое се огледа в огледалцето на някоя кола.
7. Огледа се и се успокои (като продължи да попрехлипва чат-пат). 

Ама каква гледка бяхме, като семейство, жертва на домашно насилие. Аз, със средно лека цицина челно, Калина с разбит нос, само Люсил кой знае защо пощадена. А кат ме попитат как се получи тва и отговоря, „Ам, падна ми закачалка на главата?”, дъл шми поверват? 

Вечерта Калина дъъълго се оглежда и я хванах да си стиска раничката, па здраво я насметох. Ааамаха. Днес май е позабравена историята истерична.

Та така, Никич, чувствата ти са напълно споделени, при това аз ги изпитвам ежедневно.

Пина, много ти се радвам и аз на постингите. В тоя ред на мисли, що не споделиш кво ѝ мислиш на свек*рва ти, та да позлорадстваме дружно.

Аре, хубав ви ден. Ние ще се гледаме с Калината, после баща ми ще дойде и ще опитам да побачкам.

Ох, Мяуска, т'ва твоето коконче ще ме умори направо!
И при вас е било весело...

SOS !!!

Някой ако иска да ни приюти с децата , да свирка  . Ако може да е нейде по на югозапад  !

 

Ето тва ваЩо си е жива драма. За по-наюгозапад се обърнете към Кристинчето, или към Ел, или към свекито на Никича.

Звездичке, към он тъдява!
Все ш'са опрайм!

Стар, заповядайте у нас - времето изглежда съвсем прилично - не духа и слънце грее. 


Мяуска, добре се посмях и аз на твоите перипетии по прибирането, тав си е живо изпитание, ежедневно. 
АниК, ремонта в градината на големия уж е до края на ноември, но все пак ще си останат в два различни квартала, щото за малкия другаде място няма.  Та тая зима дупе да ми е яко /то ми е яко де  /.

Момичета, наши познати имат нужда от молитви за тяхната двумесечна дъщеричка.  Открили са й някакъв вроден дефект на сърцето  , влошила се е тия дни и от Пловдив с линейка са ги откарали в София. В момента я оперират, но шансовете й да оцелее са много малки.  Моля ви, стиснете палчета и се помолете с нас! Вярвам, че положителните ни мисли могат да имат голяма сила!
 

Танюшка, молим се с вас за вашите близки! 

Моля те да споделяш периодически как са работите!!

Танче, дано всичко да е наред с детенцето! 

Танче, всичко ще бъде наред!
Вярвам твърдо и съм с вас в мислите си! 

Момичета, целувки на всички от нас... аз нещо не съм във форма, хич не ми се пише... Нещо се бъгнах след всички неприятни истории, които няма да имат край явно... Имам рожден ден тези дни а половинката трябва да пътува  и май ще се прибирам в Габрово при близките ми, че съвсем ще се вкисна сама тук...

Добър ви ден!

Ника, Мяу... посмях се за ваша сметка, но знаейки как аз реагирам в такива ситуации, то и двете сте се справили перфектно! Хвала на таквизи оправни майки!   
Звездичке, давай ги насам. В София грее слънце, имам опит с първокласнички, а Стас е такъв сладур, че съм сигурна, ще ми влезе моментално под  кожата!
Таничка, стискам де що е палец! Дано всичко да е наред с детенцето, ако я оперират в Св. Екатерина или в Трета градска - вярвам, че всичко ще е наред! И на двете места има много добри специалисти, дано всичко мине дообре! 
Далче, вчера гледах по ТВ, казаха за ураганите в Сливен, показаха картина от Варна и Бургас и аз като се притесних за всички прекрасни мами от Източна България - моля ви, пишете, че сте добре, че много ви мисля. 
Коте, Акулчо е прекрасен! 
Камбанчо, честита годишнина на патерици! Много щастие и любов ви желая! И още много деца (поне 2-3).   
Любезна, определено ми липсват свежите ти постове във форОма. Явно сега избива напрежението при теб, то толкова неща се случиха, че ... Стискам палци всичко да се нареди при вас по най-добрия начин! 
В тази връзка - Ел_п се похвали, Мяу - при вас какво става?
Аз от понеделник вече съм работещ човек, но в платен отпуск. Днес си занесох документите за прекъсване на майчинството в офиса, баси събитието направиха от моята поява, толкова ми стана мило. Сега остава само да дойде 9 януари да се заема официално със служебните си задължения. 
А, за приказките и филмчетата щях да се изказвам. Книжките - преглеждам, но не съм много стриктна. Но Софи вече има официална забрана за Картуун нетуърк. Там, не зная дали сте се заслушвали, но преводите са си ... абе направо вулгарни. И преди да ме обвините, че се правя на ощипана мома, ще ви цитирам превод, който случайно чух минавайки лятото. Софи гледаше Бен 10 - извънземна сила. И нещо се караше с неясно за мен какво и чух следната реплика: "Аз си скъсвам задника да овладея силата а ти? Никакъв интерес" и аз останах ей така  Или аз съм в грешка, но за детска телевизия подобни жаргони ми идват в повече. От тогава съм забранила да се гледа вкъщи това. Издебва ме за малко, но ... все не е като да виси и да гледа само това.  А да не говорим, че в дъждовните дни в ДГ миналата година им пускаха по БТВ комеди да гледат повторения на Пълна лудница, където езика също не е подходящ за изтрещели подрастващи, та докато я отуча да ми вика "доооообрееее" или да ми описва мам' Божка като някакъв гений на гениалността... се видях в приключение. Слава Богу, госпожата в училище ги учи да говорят както трябва да поизчезна тоз просташки изказ. 
Хубав ден ви желая и много усмивки!   

Аз имах предвид само, че не чета избирателно приказките, независимо от дебилните интерпретации. Що се отнася до уличен жаргон и пр., още не ми се е налагало да поставям граници. Калина зася не се увлича по картууна и въобще по ситкоми и комедии...

Слънч, напълно си в правото си да налагаш цензура, макар че, лошото е когато веднъж са им влязли в устата тия щуротийки. Но все има избиване, де. На мен също би ми било неприятно така да се говори, макар че първоначалната ми реакция обикновено е истеричен смях.

Ей го, вчера зърнахме отнейде Калинкината най-добра улична приятелка Рая. Еми, иначе се държи плътно за „полата” ми дзвера, но кат види Рая, не мож я удържа, забрави майка и сестра, хукна през полета и паланки, тръгна да пресича улица (излишно е да казвам, на червено)...

Кат я застигна, завряха се двенките хулиганки под един навес и се почна „Дупе, ако, хихихи!” и пр. кой се е наакал, кой се е напишкал, кой се е надрискал, с издвинение, ама това си е.

На мен хем ми е смешно, хем се опитвам да я измъкна от там и да ѝ обясня, че не е чак толкова забавно, ама тя ме поглежда изпитателно и кат види, че се подхилвам под мустак, се чувства даже насърчена. Та, такива ми ти раЛти вълнуват днешната младеж.

И на всичко туй отгоре си викам, тая мойта явно има вроден афинитет към вулгарния език и вервате или не, не го е наследила от мене.

Любезний ми адаше, айде, списвай по-често! И недей се тъй оплаква, че да не ти дойдем на гости!

П.П. И аз точно Св. Екатерина и Трета граЦка, и особено последната, знам, че са местата за такивИ операции.