Порасна февруарското човече и на ясла тръгва вече (37)

С риск да прозвуча като Дон Кихот в борбата с неговите вятърни мелници, ще добавя, че не искам да живея в свят, в който трябва да уча децата си да бъдат зли или да се примиряват със злините на околните, приемайки ги за нормални. Да, светът, в който живеем е лош и несправедлив; да, средата е такава и добрите остават неразбрани и именно затова Моника периодично изтърпява някоя лекция на тема колко лоши хора има и как трябва да е предпазлива в отношенията си с тях, защото не всички са ангелчета като нея. Животът днес може и да налага някои ограничения, но ние сме преди всичко хора и от нас зависи какви ще бъдат нашите отношения с околните. Да си добър не означава да си глупав, нито пък наивен.
Толкова, че съботата започна да придобива твърде философски оттенък.

Коте,  Все едно аз съм го писала Така разсъждавам и съм такъв човек ... Виждам, че с голямата нещата ... "не вървят" ... честно - това възпитание не й "помага" да оцелее в джунглата на тинейджърите ... дано да се справи ...
Ама така възпитавам и малката ... То за това е толкова много нахапана ... Детето я е хапало зверски силно поне 5-6 пъти, ако не и повече ... има една захапка на лявото ухо и след това 5 една след друга по дясната буза от врата до челото ..., а не е гъкнала ... не се е защитила ... не е реагирала ... Даже сестрата казва, че ги е разтървала, защото са били легнали на килима една в/у друга, но чак 5 мин. по-късно е забелязала, че е нахапана ...

Джунглата на тийнейджърите продължава няколко години - все някак ще ги преживее и ще намери мястото си в компанията,  но после цял живот има да се бори с гадове и да оцелее на всичкото отгоре.
Уф, няма ли кой да ми затвори устата или поне в краен случай да ми блокне клавиатурата?!

Не, достатъчно е да се яви Миротворецът с главно М, който да изтъче едно мнение от всички споделени и да увери всеки един, че е прав сам за себе си, а и въобще, и, че всъщност изказаните становища никак, ама никак, не си противоречат.

Аз обикновено играя тази роля, но днес нямам сили.

Пък и съм малко нещо пристрастна.

P.S.: Поздрав за всички участващи и неучастващи страни:

Защо не ми излиза клипа?

Стане ли дума за философстване просто не мога да се стърпя 
Всъшност биещото се дете не е лошо,дълбоко във своята съшност човека си остава животно и колкото по малък/млад то толкова по силно се води от инстинкти.Цивилизованоста и нейните правила се научават през годините.Децата в момента се водят от инстинкта им за доминиране и единствения им познат начин да го постигинат е чрез надмощие-  бой .
Аз не позволявам на Явор такива волности и ми се иска да не вярва ,че това е начина да постигне кавото и да е.На този етап аз съм единствената му мерителна единица за добро и лошо и като Котето вярвам ,че с годините сам ще намери златната среда .Иначе не се намесвам ,обикновенно гледам от страни,а когато сблъсака завърши и дойде при мен(ревящ) му обяснявам,че така не се прави .
Пък стане ли дума за пубертет косата ми настръхва ,аз самата на тези години страдах от чувството си за чест и трудно балансирах в средата си

Аз също не обвинявам детето,което хапе, то просто се защитава! Там е мястото на учителките да му направят забележка, да му обяснят колко е лошо това... За да хапе така настървено, то знае какъв ще е крайния резултат и съм убедена,че го е правило и преди, просто никой не е взел мерки 
Ла Вида, моята малка сестра и тя е като дъщеря ти ,и тя няма приятели по същите причини (спомням си как плака три денонщия в първи клас милото В училище им продаваха календари за Коледа с бонбони, взима тя 6 лв. ,за да вземе и за сестра си, купува два календара и в час по физическо единият календар мистериозно изчезва , казва на учителките при което те я обвиняват че лъже - можело и сама да си го е изяла прибра се в Петък следобяд и до Понеделник сутринта не спря да реве това дете   Ама оживя де сега залага много на ученето, най-добрата ученичка е в класа и силно се надявам да успее да отиде да учи някъде по белите страни, щото там ще е точно на мястото си и всичко шси дойде на мястото  А същите надежди (аз съм ви казвала и преди) имам и за моите  за туй ще ги възпитавам да са много  добри, да учат, да работят и при първа възможност - аут! без преса за коса в първи клас, без екстеншъни на 15, без плейстейшън,дънки кавли, прическа моха ,айфон, айпад и въобще айсиктир бее 
Но по темата... и аз не се меся в игрите на децата, просто не мисля,че трябва да ги учим да проявяват търпимост към насилието... Трябва да знаят,че това е нещо много крайно... И ,че никой няма право да им причинява болка, по никакъв повод, за това се въртя около тях и си ги пазя    Вече попретръпнах, не правя забележки на другите деца, не им се карам когато откровено издевателстват... Просто си прибирам детето, обяснявам му веднага, че се налага да си тръгнем, защото тези деца не са добра компания, не са възпитани ... Радина свикна, дори понякога сама предлага да сменим площадките, и Марто ще свикне скоро  Няма да ги насилвам да се бутат при "дебилите" 
Че аз също не харесвам някой хора и за това страня от тях  защо трябва като съм го завела при дебилите да го оставям да бъде нападано от тях 
Приятели, приятели, моите истински приятелки избягаха до една от БГ ,ама до една 
Нико, много ти е читав Бо! И Радина пита за всичко, поздравява и благодари... ама хич не съм я учила, каквото вижда детето в къщи и в средата си това прави 
 Радина ми казва "в градината момчетата се бият, защото не се харесват" ами сори, ама дете на 3,5 години по какви причини може да не харесва друго дете , а?
И на последно място, моите деца и двете изпадат в ужас когато някой плаче,пищи... за тях това означава,че той страда, изпадат в паника и се чудят какво да направят, търсят помощ от мен  и това не съм го възпитавала... Радина в компания на агресивни нахални деца само се пази и с отвращение и присвити очи си мрънка под носа "пфу, пфу" 
Ще ме прощавате за разхвърляната мисъл, но сестра ми е на гости и изоставам безвъзвратно със всичко... дано сте ме разбрали... УЧЕТЕ СИ ДЕЦАТА ДА БЪДАТ ДОБРИ, ЩЕ СЕ НАМЕРИ КОЙ ДА ГИ ОЦЕНИ ,ВЯРВАМ В ТОВА!   

ДД!

Ох, още нямам пространни наблюдения върху детската агресия и като ви чета ми става едно криво, щото се сещам за моите ранни години...   В яслата на Диди като цяло май са добронамерени децата (засега).   Но по площадки съм срещала по-диви дечица, така да се изразя. Диди не е реагирала на агресия, не е била и агресивна и в никакъв случай няма да я уча целенасочено да отговаря на боя с бой. Случвало се е да я ударят/посипят с пясък и да се налага аз да се справям с другото дете, тъй като майка му я е хванала липсата или пък е заета да си бърбори с други майки. Децата не ги съдя, най-малкото пък в липсата на възпитание (става въпрос за 2-3-4 годишни хулиганчета все пак), но не разбирам защо майките не са там. И въобще не разбирам как за една майка е нормално да дърпам детето ѝ (ей, много агресивно беше) и да му говоря, а тя седи в далечината и бърбори ли, бърбори. Аз не съм залепена за Диди и ѝ оставям пространство, но винаги съм нащрек. Щото тя е душица - кротко си играе, кротко наблюдава, дава им път (да, блъскат я понякога), не е почнала още да настоява за играчки или за каквото и да е, радва се на дечицата и явно понякога така ги провокира.   Та така, омитаме си крушите от съответната градинка/площадка, също като Любезната. Не съдя децата и майки им (само недоумявам за майките   ), но предпочитам да се лишим от такава компания, пък ако трябва да играя сама с Диди.  

Иначе аз се знам, числете ме към дон-кихотовския тип майки.   Аз така съм израснала. Самотна, неразбрана, затворена, повтаряща си, че не е честно. В някои моменти ми е било трудно, не отричам, особено като се озовах и без родители (родителите ми са живи и здрави, но от 14 годишна живея без тях). Вярно, нямах приятели, никога не съм имала компания или нещо подобно. Но пък се научих да ценя собствената си компания, успях да чета много, успях да намеря и малко, но истински приятели (клише, та дрънка   ). Брат ми и сестра ми пък бяха и са коренно различни - агресивни, налагащи се като малки, социални животни - като пораснали. Постоянно (но пък безпроблемно) нагаждащи се, заобиколени от много хора (ама пък пак един вид самотни в някакъв момент), справящи се, вписващи се в общата картинка. Между другото като пораснали имат много доближаващи се ценности те двамата. Аз - коренно различни. Ама всеки си намери мястото, нали?   Майка ми винаги е била на принципа да ни възпитава не точно в агресия, но... да кажем в самозащита.   Нещо като идеята на Ника с Максо. Ами при брат ми и сестра ми се получи, при мен - не. До трети-четвърти клас ми беше зора с останалите деца (нямам някакви трайни травми, но понякога откровено си бях подложена на тормоз   ).

Та така, аз вярвам, че децата, които сега са свити и не реагират, като пораснат просто стават по-оправни. Всеки да си възпитава децата както намери за добре, аз няма да се откажа от ценностите, които са важни за мен. Вярно, че в джунглата е трудно, хората не са човеци, но има и човеци и добрите хора срещат други добри хора.   Не е никак лошо да си идеалист или интроверт, или и двете.  

Извинявам се за леко нелогичното и твърде пространното ми излияние.  

Мацки, мимавам само да ви благодаря за палцестиса- отново свърши добра работа.  Урокултурата ми е чиста. Явно е имало обикновено замърсяване от чашката, която не беше стерилна.

Момичета-кокичета, привет    !

Стига съм висяла на втория етаж, ми да се изкажа и аз  ...

Пропуснах именяците, но пък от сърце им пожелавам да са здрави, щастливи и успешни  !

Балеринкееее,  , честит нов дом! Нека да е уютен, да е топъл, а вие да сте безкрайно щастливи в него! Добре разписала се и се надявам да си вече по-редовна от мен, че все ми е къс деня и не успявам...

Ама ви чета, да знаете... И сЯ ш' сЪ изкажЪ  ...
Но да се оплача първо...Змейчето сега е с ларингит  пък... ох, пуб ликувам, че сЪ разбуди и няма да филосовствам сЯ...

целувки за всеки случай 

Оф, аз от говорене на глупости вече няколко поста забравям да поздравя Балеринка.  Да знаеш, че страшно много се радвам на теб, знам колко ти беше трудно и как очакваше тоя момент.  Дано сте много, много щастливи във вашето си място!  Някой спомена да отгледате внуци там. Аз ще кажа - пази, Боже!  Да имате много внуци, ама да ви ги водят да ги гледате, а да не се налага да живеете всички под един покрив!  Наистина, много се вълнувам за вас. Все едно аз съм се изнесла. Някои от вас знаят колко съм комплексирана на тази тема и колко мноооого искам и на мен да ми се случи (то ще ми се случи, ама аз искам съвсем скоро да е  ) .  В тази връзка - Съни, дано и вашето вкъщи стане съвсем скоро! 

Танюша, радвам се за резултатите ти!  Стой на топло и стискай кълки! 

Неви, съжалявам, че Дейка е болна!  Айде пиши повече като заспи пак! 

Юхуу  , хайде пак...! Много й се радвам на Диди, че така сладко ходи на ясла  . Сори, че е болничка, знам, колко е гадно, и трудно, ииии... винаги не навреме  ...

Ника, твоите деца са супер, ама ти си знаИш. Сигурна съм, че ще бъдат прекрасни младежи, всеки по своему. Бо може сега и да е свит и тих, но като изгрее, ще си повече  от горда майкиня  ! Макси, хич и не го мисля, на теб ще да се е метнАл... ...

Мяуче, незнам дали успях да се изкажа преди, но снимките на Люс и Халята са чудесни, и те двете са толкова различни... Сори, че Калина е така... според мен, искаща внимание, но още малко и вече няма да е такава... После ще ти липсва...

Коте, много се кефя на виждането ти за света и развитието на децата, споделям и аз подобни мисли  . Акулка алекс е голям чаровник, макар и отдавна да бях видяла снимката му, за откриването на сезона  ...

Танюшке, Аля е точно такава, каквито са повечето деца - игрива и любознателна, така че, за никого нищо ново не е тазаи картинка  ! Хайде, успех, ако не се спишим скоро  .

Ла Вида, много се замислих, като сподели, че Ирина е пострадала в яслата. Замислих се, защото Константин беше едно много спокойно дете в отношенията си с другите и наведнъж, около 2-2,5 години стана агресивен и започна да удря децата около него. Никога, никой не му е посягал, а още по-малко сме го учили да е нападателен или пък да отвръща на боя с бой... И не знаех как да се справя в подобни ситуации, защото каквото и да му кажех, и да го наказвах, той пак реагираше така. Истината е, че явно е бил някакъв период, защото след известно време, това поведение изчезна така, като и се появи - неусетно. И сега, на 11 години е по-ненатрапчив в средата си, отколкото на мен би ми се искало...

Истината е, че при нас, в провинцията е доста по-спокойно, отколкото при вас в София... Живота е мног по-спокоен, проблемите са ни все още поне с 10 години назад, и ... слава Богу, че е така...

Но и аз никога няма да  уча децата си да бъдат лоши, да отвръщат на лошото със лошо, защото самата аз смятам, че всяко зло е за добро, колкото и да е смешно понякога...

Тъй, сЯ за мъжовете  ... Преди около година се бях сериозно замислила да се махам от нас (или да махам миОто  ), с децата и даже имах план как да се справя... Ама, за щастие или не, всичко отмина и се надявам скоро таквизИ мисли да не ме сполитат... Иначе с миОто сме се разделяли многократно и за по няколко дни и за по няколко месеца. Понякога е било тежко, понякога е било не толкова, но считам, че всяка раздяла е здравословна за семейните отношения  ...

Уф, със сигурност пропускам някого и нещо, но вече нЕАм време, че онова кашлящото ме зове, а и идва ред да се пият всякви илачи, което си е повече от предизвикателство... Ма*ка му (мислех да спестя звездичката, ама реших, че ще е прекалено откровено... ), единия ме състари от бронхити, а т'ва малкото ще ме състари с ларингити сигурно... ..

Аааа, Мики, стана ми смешно как гониш Явката.... както си гонила домашните любимци  ...

Сватя любима и Любезна , пропуснах най-лощия ти рожден ден, затова ти пожелавам най-доброто да предстои, най-вече здраве за теб и близките ти, спокойствие и щастие! Целувки и прегръки за прекрасния зетко и за Динката! 

Аре, ставам, че е война у дома  !
До скоро  !

Танче, браво, знаех си, че всичко ще е  наред !  
Неви, да се оправя снахичката, нема да го пускаш тоа - твоа! гърч им е майката... останат ли сами - пиене, едене... те тия три работи   Там да разхожда, да чете приказки - каквото му приляга   и да носи по някой лев!!!  
Балеринке, честит ти нов дом! Да го напълните с много здраве, щастие и любов!  
По наболялата тема, толкова ми е дошло вече до шия от тази  простотия, човешка мръсотия и бля-бля, че съм се запряла в къщи и никъде и с никого не ходя   станах един социопат (виден)... Кроя планове как да се изнасям от тук, не мога, просто се задушавам вече   за това и не пиша ,за да не ви натоварвам... Всеки си има моменти в които се отпуЩа , е явно сЯ е настанал моА  
Днес за пореден път - отивам на концерт, половинката не е добре с ходовата част, отивам да взема по една кола от нещо като бар. Там- 30-40 метра опашка, всички се наредили чинно един зад друг, вие се ли вие тази опашка, трима младежи обслужват идеално подредените клиенти, няма я класическата тумба - въздух е, простор. Стигам до 20-ти метър, появяват се две руси ... няма да употребя обидна дума, но и жени не са за мен, отиват най-отпред, оглеждат цялата опашка,виждат колко примерни са всичките стотина човека, озъбват се от ужас но ни обръщат гръб и се лепват на бара,  ровят в чантите си за пари   е тук ми причерня, отивам и ги питам кво си мислят,че правят, като виждат опашката ,защо се пререждат... получавам отговор "всичко виждаме, всичко ни е ясно" хилят ми се, пристига и трета . Никой от опашката не каза нито дума, всички се правеха,че все едно нищо не е санало    Тази последната остана след другите две и започна да разпитва какво предлагат - сандвичи,закуски, колата им на коя марка е , кое е студено, кое е без захар с идеята да ме забави максимално   За първи път виждам воля в хората да се държат както е редно, ама не , ние просто не можем бе, това е, при нас никога няма да се получи!  Седя и се питам какво правя аз тука бе, защо се примирявам с примирението на другите   Баси повече от всичко искам да ме няма тука!

Ей, как ме дразни тази смяна на времето, не знам що. И двата пъти в годината ми е много тъпо. 

Любезна, дръж се!  И аз съм социопат, ма не се задушавам!  Отказвам да страдам за хорската глупост.  Познавам на кръст около 5 читави човека (по-близки) и предпочитам тях да ги мисля и с тях да се виждам. Пък ако не става да се виждаме - предпочитам собствената си компания. 

Като цяло се примирявам, да, щото не мога с един разговор да заместя години на възпитание и липсващи гънки в мозъка. Но в случаи като тоя, който описваш, бих вдигнала един скандалец, ей така, за провокация на хората в опашката (има и читави хора понякога) и за панаир на душата.  Ама чак да страдам колко са зле другите...  Предпочитам да си насочвам емоциите към по-приятни неща. 

Добрютро!
Много апетитна закусчица!
Любезноу, в повечето случаи и аз съм като чинно чакащите на опашката, дори да се появи някой нагъл, предреждащ се индивид. Но от време на време, като ми падне пердето, вдигам такива скандали, без да ми пука от никого и от нищо, че чак сама се учудвам от себе си. 
Така че, момичета - скандалджийката дреме у всяка от нас...
Но спестовницата у мен е по-силна - и нервите, и силите са ми скъпи.
Слънчева и топла неделя!