Сърдечни малформации- тема 8

  • 77 291
  • 753
# 465
На нас ни казаха АБ да е по преценка на ЛЛ. ЛЛ знае за проблема, но изписва АБ само при бактериална инфекция. Да чукна на дърво, Радослав досега не е пил АБ, а е на 4 год.6 мес. Не е като да не е боледувал /макар и не често/, но пък е имал и висока температатура, и продължителна /до 4-5 дена/, но аз си знам ЛЛ - след 5 дена с темп. се замисля за бактериална инфекция. Освен, ако няма очевадна такава /например гнойна ангина, която си се вижда - за последното съдя по големите, на тях е изписавала/.
Виж целия пост
# 466
здравейте на всички
как сте , някой сте болни като нас да се оправяте бързо.ние имаме лек бронхит и както винаги пием аб.но пък има едни гадини в носа дано и тях изтрепем и тях.
но аз имах обаждане днес и едвам седя на работа .от  нкб ми се обадиха за операция на малката уж трябваше септември да ми се обадят евентуално, жената която се обади каза ,че имало много болни деца и затова понапреде сме минали.но аз като казах ,че сме болни ми каза да и се обадя като оздравеем.и ми каза сега ли искате или по нататък за да се настройте и съвсем ме ужаси.знам ,че трябва да я направим но ми се струва още малка при положение ,че говорих ме за 5 години като стане ,а сега е на 3,4 м.Вие как мислите  рано ли е и колко време можем да я отлагаме , то сега сме болни де но на 25,04 имат тържество в градината и тя така си го чака.но пък после ще дойдат празниците и не знам newsm78.извинете за хаотичния пост но ми се загуби здравия разум.
Виж целия пост
# 467
ваня/kalpazanka77, д-р Маринов какво казва - може ли да я отложите?
Виж целия пост
# 468
rosefromstars - аз изобщо не съм наясно с докторите в болницата. бяхме на преглед при Кънева тя ни е предала на хирургическия съвет и те сега ни викат ,но като казах ,че сме болни ми казаха да се обадя като оздравеем и те щели да ни планират след 10 дни.търсих нашата докторка в пв но не ми вдига и живот и здраве в понеделник ще  ида  да говоря с нея, ако не в София ще звъна да питам . в размисъл  съм защото е малка а ми казаха ,че ги правят в по-голяма възраст ,дали защото трябва  порасне самия организъм или нещо друго не знам  , но пък от друга страна  си мисля не е ли по-добре да мине и всичко да е наред занапред.ей това е е в главата ми ,чакам да стане,че да ида да си я на гушкам .
Виж целия пост
# 469
Здравейте и от мен Simple Smile) чета ,че има болнички дано да се оправите скоро Simple Smile))
ваня/kalpazanka77 и при нас стана така много на бързо и неочаквано.Като ни пратиха на комисия(декември) ни казаха , че ще се обадят след април , но ни се обадиха една седмица след това и аз изтръпнах. Но казаха , че можем и да изчакаме малко , но реших , че като трябва да се минава през това по - добре да е възможно най - бързо и колкото по малки толкова по добре. Като почнеш да отлагаш и така до никъде не стигаш. Докато бях в болницата имаше една майка с детенце , което за 2години няколко пъти му отлагали операцията , един път за дето е болен , един път не знам за какво и накрая им отложиха и тази операция заради някакво зъбче.
За мен това очакване и при всяко позвъняване на телефона да си мислиш дали е за това или за друго и тази мисъл за операцията и какво ви чака. Но при нас нямаше как да минем без операция и разликата от няколко месеца не беше значителна.
Ти си знаеш как ще е  най - добре и за детенцето и за теб. Каквото и да решиш все ще е правилно Simple Smile
Виж целия пост
# 470
ваня/kalpazanka77, ако се съмняваш в мнението на докторката (доцентката) и би желала да чуеш второ мнение, може да минете на преглед при д-р Маринов - той ще ви каже дали е възможно и дали е добре да се отложи операцията за по-голяма възраст или трябва сега да я направите. Той е прекрасен специалист с много добро отношение и обяснява всичко подробно. Така че, ако се съмнявате в преценката на докторката, то д-р Маринов ще внесе яснота във вашия случай, като ви прегледа, обясни и посъветва какво е задължително във вашия случай и какво може да отложите във времето. Просто трябва да си запазите час за преглед при него на телефоните на НКБ (това са състояния от животозастрашаваща важност и по тези въпроси само специализирани детски кардиолози след преглед могат да ти дадат нужното ти обяснение и(или) разрешение за отлагане на операцията). С друго не мога да те посъветвам, съжалявам.  Гушкам те силно.  Hug
Виж целия пост
# 471
привет момичета радвам се ,че ви има ,
ние с мъж ми решихме ,че щом трябва да се мине през това няма да го  отлагаме.сега сме болни ,но като се оправим ще звънна да ни имат в предвид.тия дни ще минем през нашата докторка в Пловдив  да я затрупам с въпроси и така .
и да ви питам преди операцията колко дни ви взимат в болница  един нали.и другото дето ми се върти някъде около болницата имали къде да се  спи.ние имаме приятели в София дето няма да ни дадат да спим другаде ,но май са доста далече а на мен ми се иска да съм по-близо като ми щукне и да ида да вида как е малката  newsm78 или те дават сведения в определени часове.
  bouquet
Виж целия пост
# 472
Ваня, важното детето да е здраво, за да му се направи операцията. Нас ни извикаха два дни преди операцията - в сряда, направиха я в петък и в неделя вече си бях заедно с детето. Сведения се дават в определени часове - сутрин и следобед. Ние си пътувахме - сутрин рано, обикаляме из София, получаваме и следобедната информация, и тогава се прибираме. Имаме много роднини, но предпочитахме да сме си само ние. Иначе във фоайето на трета градска имаше разлепени обяви за квартири и един хотел наблизо. Майките също в предни постове коментираха различни варианти.
Успех!
Виж целия пост
# 473
И нас ни извикаха 2 дни преди операцията , като на 3 ден след операцията ме извикаха при детето. Сведенията горе в реанимация се дават или на място или по телефона сутрин от 11 до 12 и следобед от 17 до 18 като някой път ако детето спи и всичко е наред може да те пуснат да надникнеш през вратата. Иначе излиза доктор или сестра навън и казва за всяко дете какво е положението. А доколкото знам за долу като го свалят в интензивното мисля , че беше сутрин от 11 до 12 , но не съм съвсем сигурна. Но това ще ти го разяснят така или иначе на място.
Аз не съм наясно с хотелите и квартирите как са нещата , но със сигурност има в близост.
Успех ви пожелавам и по -бързо да минавате през това.
Виж целия пост
# 474
   202uu
ваня/kalpazanka77, успех и от мен! Hug

много ми е мъчно, че откакто откриха при раждането ВСМ на бебо до сега изгубихме с милото половината ни приятели (а, те не са и много)... странят от нас сякаш сме прокажени и вече ясно показват, че не желаят те и децата им да контактуват с нас... тъжно ми е...  Cry дано само бебо да е добре, другото няма значение... ако искате да запазите повечето си приятели - не им казвайте за проблемите си. Но, пък тогава какви приятели ще са... не знам вече кое е правилно в случая - вие как мислите - какво правите в подобен случай?
Виж целия пост
# 475
Tи сама си задала риторичния въпрос Звездна Розичке;) - Какви приятели са те.... ? При нас в началото бих казала, че отдръпването се получи от моя страна - в смисъл тежеше ми, че децата на приятелките ми са напълно здрави, а моето момиченце не е..., но това отминава с времето. Моите най близки хора - се броят на пръстите на едната ми ръка и знаят за проблема- те бяха моето рамо, те бяха хората с които споделях тревогите си за детето. Дори да не можеха да ми дадат съвет, най малкото ме изслушваха и подкрепяха. Сега ни делят много  километри, виждаме се рядко, но въпреки това децата ни, които са на една възраст се търсят и питат едно за друго. Според мен така ще отсееш и хората които са важни в живота ти и които си заслужават- за другите - не си струва да ги мислиш изобщо. Нашите деца не са прокажени и заразни. Нормално е околните да ги пазят, когато техните отрочета са болни и да не ги събират, но ако причината не е тази, тези хора са просто минувачи в твоя живот. В НКБ се запознах се невероятни майки, с които поддържаме връзка редовно - повече от телефонна. Намерих приятели които се вдигнаха от Бургас да дадат кръв за операцията на моето дете в София, които ни изпращаха дрехи от Благоевград в болницата, когато времето ни изненада там неподготвени.... Никога не си бях представяла, че живота ми ще ме срещне с тези семейства и те ще станат по близки от "приятелите" от детските години. Нищо от това което се случва, не е случайно както се казва.....Проблемът на детето ти не е тема "табу". Нямам предвид, че това е първото което трябва споделиш, когато се запознаваш с нови хора, но от тяхната реакция при запознаване със ситуацията в даден момент, ще си направиш сама нужните изводи.  Hug
Виж целия пост
# 476
rosefromstars, приятелите ви най- вероятно не знаят как да се държат, какво да ти кажат...
Не вярвам да са се отдръпнали заради проблема ви.
При мен също се получи нещо подобно- в началото бях откачила направо, и ми се говореше за това и не ми се говореше. Приятелите се опитваха да ме успокоят, да ми дадат кураж, но аз побеснявах направо.
Ядосвах се, че ме успокояват, а не знаят как се чувствам, как целият ми свят се срина за миг...
След време си помислих: "Боже, какъв егоист съм... добре, че не знаят какво е ..."
Говорила съм с някои приятелки, казват че им е било неловко да си говорят с мен за напредъка и успехите на децата си, знаейки какво ми е в душата. Едва ли не са се чувствали виновни, че техните деца са здрави, а моето- не. Чакали са знак от мен, че отново съм готова да приема приятелството им и никога не са отдръпвали рамото си, само че аз- заслепена от мъка не съм видяла...
В болката си не усещаме как се отричаме от всичко и от всички.
Разревах се...
Мъчно ми е за децата, за майките и за приятелите.
Кой допуска невинни дечица да страдат? Кому е нужно?

Прегръщам те и мисля, че приятелите ти те чакат.  Hug
Виж целия пост
# 477
Но и с това което е написала Уки съм съгласна - че хората не знаят как да се държат. Границата между съчувствието и съжалението е тънка и когато не могат да помогнат с нищо, хората се държат настрана- за да не усилят болката ти с неуместен въпрос или коментар, за да не те обидят неволно с изказването си. Неудобно им е да говорят и да хвалят своите своите деца пред теб....Това ще го усетиш по нататък,  но аз си мисля че хората от категория "приятели", а не просто познати и съседи ще те разберат. Сигурна съм, че ще имаш много поводи за гордост от уменията на своето прекрасно дете занапред и изобщо няма да се чувстваш различна, нито да отличаваш него от връстниците му. Уки е права.... да. Затваряме се в болката си и е нужно време да приемем това което живота ни поднася, а приятелите.... -те трябва да изчакат търпеливо този период да отмине.
Виж целия пост
# 478
Благодаря ви много за съветите Elida и  Уки ! Мда, може би на всички ни трябва малко време, както казваш Уки, може би и аз греша нещо в общуването ни, а и на тях може би им е притеснено как да се държат с нас и от прекомерно пазене на бебо не контактуват с нас...  Може би, наистина трябва да мине време за всички ни... само дано бебо да има това време... А, ако комукацията ни с времето не се подобри - тогава, както казваш ти Elida - времето ще отсее хората, които са важни в живота ни и които си заслужават- за другите - не си струва да ги мислим изобщо Simple Smile И все пак, сега като го осъзнавам, благодарение на вас, все още ми е мъчно... Но, казват, че и времето лекува, дано Simple Smile
Благодаря ви много, че ви има!   bouquet Heart Eyes Hug

Ей, ама наистина сте прави - тук, от няколко дни, се наблюдавам и наистина осъзнавам, че и аз много не се държа нормално Wink . Като ни срещнат познати на улицата и започнат да целуват бебето направо настръхвам да не го зарязат с нещо. Веднага вадя мокри кърпички да го бърша и моля да не го целуват, да не го държат и те определено се засягат. И започват едни въпроси - ама то болно ли е, ама ние не сме болни - няма да го заразим и трябва да се обяснявам, че сме малки да пием антибиотици постоянно и че лекарите са казали, че трябва да се пазим .... явно им става неприятно Sad и си мислят, че нещо не съм наред Simple Smile)))) - А, като има и малки деца, които му се радват и тръгват да му смучат пръстчетата или случайно кашлят до него, направо с него тръгвам настрани... Ох, хич не сме и ние лесни Wink Но, нищо, само да ми е здравичък, пък как изглеждам в очите на хората - вече не ми пука Simple Smile)) Тези, които са с нас, знаят за проблемите ни, осъзнават ги, пазят ни, спазват дистанция и не ни осъждат - разбирам, че наистина са ни приятели Simple Smile
Виж целия пост
# 479
За какво целуване говориш Shocked Аз не давах бебето ми да го доближат чужди хора. В къщи влизаха само нашите баби и дядовци, като месеци след операцията я гледаха от вратата, а после в грипния сезон раздавах маски още с влизането им... После по площадките: когато чуех кашлящо дете ние се местехме на друга. Играехме само с приятелски деца защото както казваш - родителите им знаят проблема и ни пазят.  При личната лекарка влизахме от раз, без да чакаме в чакалнята - с предварителна уговорка...изобщо с това пазене си представям само начина по който сме изглеждали за останалите  Mr. Green  Когато детето ми тръгна на градина, като изключим факта, че след първата седмица посещение се върна с варицела, със сестрата имахме уговорка: "Ако има болни, ми се обади да си взема моето здраво дете, да не го заразят"....Аз бях единствената майка ,която си водеше детето когато иска независимо колко дни е отсъствало, без да ми искат бележки за отсъствие или изследвания. Имаха ми огромно доверие, че детето си болно няма да заведа.... Леле.... сигурно са ме мислили за луда;))) Laughing А целуването и досега е забранено върху моите деца. Имам отвратителни лични спомени за мляскане по бузите от разни бабета с ченета...
От друга страна, майката знае кое е най -добро за детето й, както и да изглежда отстрани, защото тя е човека който дава всичко от себе си и се грижи за него, стои будна през нощите и трепери над него. Пука му на някой, че твоето дете е болно. Вярно, че може на моменти да прекаляваме с паниката и гаранции няма, че и у дома ако стоим ще сме здрави, но....... Wink Споко!
С времето "пазенето" от твоя страна ще намалее  Grinning . Аз вече донякъде разчитам на моите деца да се пазят сами  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия