Сърдечни малформации- тема 8

Ехе, успокоително е, че има и други като мен Благодаря ти, че те има Елида! Това с маските заради грипа и кашлиците, и ние зимата го минахме с бабите и дядовците - то бяха сръдни, то чудо...  А, по улицата като излизаме, когато времето е хубаво и сме добре, докато отреагирам на "здравей, а какво хубаво бебче имаш - мцун по ръчичката" и направо настръхвам - но, вече съм изградила тактика - след "здравей, ах какво бебче" и надвесването над количката - просто я дръпвам настрани леко за да няма мцун по ръчичката или някъде другаде. И следва дълъг учуден поглед в лицето ми от потенциалния целувач.     
А, пък бабите и дядовците го раздават направо сериини целувачи-ужааааас!!! 
В интерес на истината - никога не съм си позволявала да целувам чужди деца, особено бебета. Даже кръщелницата ни, когато съм я целувала е било по дрехите, а не по открити части. Не разбирам въобще тази мания да се целуват бебетата и децата, когато не са мои.... Винаги съм мислила, че само майката и бащата (от съображения за сигурност) могат да целува децата си - никой друг  и никога не съм си позвалявала да го правя... Може би и заради това погледът ми винаги в такива ситуации, когато случайно пропусна и това се случи с бебо, е смесица от учудване, погнуса, стрес и страх. А, след ваденето на кърпичките и избърсването старателно на бебо - направо прочитам в очите им, мисълта им, че явно просто не съм наред  Е, здраве да е ...  Важното е, че поне до сега, с тези мерки, бебо не се е разболявал слава Богу, освен страничните реакции от ваксините, когато вдигнахме последния път 39.3 и се наложи да пием антибиотик. Чудя се дали има лепящи се стикери - "Не целувай" или ще е прекалено крещящо да залепя такъв някъде на количката?

Роуз, като те чета и все едно за нас разказваш. Дори на снимката, с която пиша тук, ако забелязвате баткото е с маска, позволих му да я свали само за снимката. Всъщност Боян видя лицата ни чак, когато стана на 9м, дотогава беше виждал само баба си, с която живееха в тотална изолация в една стая...леле като се сетя, какво съм причинила и на майка ми, а тя жената всичко правеше, защото аз бях меко казано психически срината. Но както ти е писала и Елида, с времето ще свикнеш, при това ще откриеш, че децата ни са като всички останали, разболяват се и после оздравяват..при това "болният" ми син често оздравява по-бързо от "здравия"  Сега го пускам вече и на градина, вярно със сестрата съм първа приятелка и съм предупредила целия персонал да ми казват, когато завърлува някоя инфекция, ..но не можеш и под похлупак да го гледаш и от всяко сополче да го опазиш, все пак някакъв имунитет трябва да изгради и сам..Просто на теб като на родител ще ти трябва време да свикнеш с мисълта, че трябва да внимаваш повече, а иначе децата ни са като всички останали, до първи клас всички боледуват, така ще бъде и с нашите.
Поздрави и много здраве на всички!
ПП. Като си говорим за пазене, днес ги оборудвах и двамата с ръкавици и цял час събрахме боклуци, като единствено ги предупредих да взимат само шишета и хартийки...а после старателно се лъскахме със сапунче в банята защото, както казват хората, да ни е чисто е модерно и така трябва да възпитаваме децата си /да се оплача обаче че имаше и батковци, които само ни съзерцаваха и действаха демотивиращо на моите момчета, големият дори се престраши да ги пита защо не чистят - отговорът: нямали ръкавици и след като цял час ни гледаха, единият с голямо любопитство ме попита какво съм се сетила да чистя обществените градинки /

Здравейте и от мен !    Прочетох постовете ви относно ограниченията и изолацията,които сте налагали за вашите дечица ! Мисля, че се изумих ! Не го казвам с лоши намерения и помисли ! Аз никога,ама никога не съм възпирала познати и приятели да ни гушкат и целуват ! Никога не съм я деляла от останалите деца, за да не лепне вирус или нещо такова ! За маски дори и не съм помисляла ! Дори няколко дена след като ни направиха операция и ни изписаха, веднага почнах да я водя на разходки без капка страх, че може да се разболее ! Имаше хора,които ме питаха за раничката на гърдите и аз просто им казвах от какво е ! В интерес на истината нямаше много такива,дето да ни съжаляват или нещо подобно ! Напротив- всички казваха,че щом е минала през това и е жива и здрава, значи вече няма да има проблем ! Аз до сега от никога не съм крила,че имаме сърдечна операция ! Може би съм мръднала и безотговорна майка с това си отношение, но за мен, колкото и да е сериозен сърдечния проблем на детенце такава изолация не бих наложила !
А относно приятелите и близките край нас бих казала следното : обясняваме на всички какво е положението без да се притесняваме от нищо ! Тези,които разберат ситуацията,веднага ще предложат подкрепата си и ще продължат с приятелството си както и преди. Тези, на които им е все тая или не могат да възприемат, бавно и полека ще се отдръпнат сами . Така е според мен !

Ани - имала си късмет! Тея изкара 7 пневмония за 1 година, 1 преди и 6 след операцията. Година и 3 месеца /преди нея/ бях завързана буквално за детето, никой за нищо не ми е помагал, адмирации за майката на Вили. Моята ми казваше - ти си силна - ще се справиш, а хем живеехме заедно. За приятелите, знаят, не съм усетила кой знае какво отдръпване, но не мога да кажа и че имаме кой знае колко приятели...

Здравейте аз също не го деля от другите деца и гледам да го гледам като нормално дете да не го ограничавам. Но истината е , че досега не сме се разболявали сериозно , но знам че направо обезумявам като дигне температура. Не знам дали щях да реагирам така ако не бяхме минали през това. Сега дори ме е страх да го пусна на ясла и смятам да го гледам докато стане за детска градина. Всяка майка си знае и си преценява за своето дете как ще е

Аз забравих да уточня, че Боян беше опериран на 6-дневна възраст, изписаха го от болницата чак като стана на 40 дни. След това, като стана на 3 месеца, се наложи пак да влезем в болница, само за наблюдение, да ама там се разболя от пневмония...и изкара 1 месец в интензивното и то сам, нямаше място за родители, отделението беше претъпкано...като си го взехме, поради многото АБ, милото получи непоносимост към лактозата, спряхме кърмата и минахме на специална диета..и така чак до годинката.... та след този ужас си наложихме стриктното пазене с маските,толкова бях се наплашила, че и скафандър бях готова да си сложа но това беше защото беше вече ноември и грипът беше ударил сериозно. Иначе, ако си беше здрав и беше лято, може би нямаше да е така...

Извинявам се за поста,който публикувах, но това бе първична реакция от моя страна !  Хипопотамче и малката ми също не боледува често, но пък разболее ли се  доста тежко минава. Съгласявам се,че всяка майка си знае детето и сама преценява какво ще е най-добре за него. vili78 надявам се при вас всичко да е вече наред и Боян сега да е едно щастливо,здраво малко човече    Бебешондел аз пък нямам нито близки,нито роднини от моя страна. От роднините на мъжа ми пък подкрепа нямахме почти никаква,като изключа финансовата помощ на баба му. Благодарение на тази добра жена успяхме да направим операцията на дъщеря ни. Никой от другите му близки не си и мръдна пръста за нас,но това е друга тема. Всичките тревоги,притеснения и въобще целия ужас преди и след операцията ги преживявах и сега преживявам кажи-речи сама ! С това не искам да предизвикам съжаление разбира се. Приятели и ние нямаме. Живеем си като отшелници по ред причини. Идеята ми бе, че и аз в началото, след като разбрах за диагнозата на детето ми се втрещих и дълго време ми отне да се съвзема. В един определен момент си казах,че дъщеря ми е едно нормално и здраво дете и ще я гледам като всички останали. С тази философия я гледам и сега ! Като се разболее рядко прибягвам до АБ. Питала съм личния лекар дали в случай като нашия с кардио операция може да се прибягва до хомеопатия и той каза, че е възможно. Единствено при по-тежко разболяване използвам АБ,когато болестта е по-лека използвам хомеопатични продукти. Не давам нито витамини,нито имуностимулатори. Малката е научена да яде плодове и зеленчуци, и то доста !
 Помислих,че с поста си ще предизвикам доста негативни реакции, но за пореден път се убедих, че тук във форума пишат истински "хора",които дават право на всеки да изрази свободно мнението си ! Искрено благодаря на всички мами , че посрещат с разбиране всеки коментар !         

И аз никога не съм го пазила, оперираха го на 22 дни понеже се роди с пневмония и чак като се излекува разбраха че има проблем със сърцето, изписаха го на месец и 5 дни и след една седмица след това бях на изпит и пътувахме заедно, разхождаха го в мола в Русе докато ме чакаха. Все ми викаха че много гол съм го държала дори сега вече си мисля че повече го навличам и аз не знам що...
Иначе и Мони не се разболява често, може би и за това не съм го пазила, постоянно се събираме с деца, не ходи на ясла все още. За сега имаме един ротавирус прекаран в болница когато беше на 9м. и една гнойна ангина миналото лято на 1,5г. Тази зима само един път имаше висока Т -3 дена, пихме АБ но си мина без кашлици и сополи.
Да са ни здрави дечицата, а грижите за всички са различни и всеки родител знае кое е най добре за детенцето му 

Просто всички сме минали през много и всеки се оправя и преживява нещата по свой начин , но важното е , че си имаме едни здрави и нормални деца , а и ние мамите не сме за изхвърляне . С приятели или без все ще се оправим и аз не веднъж съм писала , че този форум много ми помогна през цялото това време и продължава да ми помага. 
Благодаря  , че ви има

Ани - Ми, тук всеки изразява мнението и опита си без да ги натрапва или да води ненужни спорове, така че не се притеснявай, че ще бъдеш грешно разбрана. Всеки може да сподели и да "свери часовника си" както се казва с останалите. Изхождайки от своя опит с детенцето: Ние много сме боледували. Имахме 3 поредни месеца в които не излизахме от инфекциозното в Русе - то мононуклеоза ли не бе, то адено-вируси, рота вируси... накрая и във Варна ни пратиха. Досега имаме някъде около 6 -7 хоспитализации там- в ИО. Отделно пневмониите, варицелата, бронхитите.... И без сърдечен проблем да беше- пак щях да я пазя като зеницата на окото ти.  Още повече като знам какви родители има - дори между моите приятелки, които извеждат децата си с карантина от варицела или скарлатина и казват: "Е голяма работа че сме заразили някого- то по добре да  се изкарва по-рано  отколкото на стари години..." А не мислят, че може да заразят случайно бремена жена и да обърнат живота й в Ад в последствие или, че по площадките може да има деца които не е желателно да се разболяват "зорлем"... Това си е мое мнение разбира се- просто аз не съм от родителите които ще пратят детето си в кошера с болести, за да си изгради имунитет. Имунитет срещу вируси не се създава  и не това е начина. ... Не виждам и отрицателни моменти от това че е пазена - сега си е напълно контактна и социализирана. В момента, да чукна на дърво  , боледува по-рядко от децата в групата, но така или иначе при мен са 2 и у дома се срещат вирусите от 2 групи- поне през месец някое от двете ми момичета е със стандартните -хрема, кашлица или кониктивит. Витамини даваме, защото не сме от хранещите се. 

привет ,много сте писали тия дни и ми бяхте пак доста полезни
аз никога не  съм пазила детето  и сега  не знам как ще я опазя от бабите и дядовците то целувки прегръдки  ще се поболеят всички.но съм им казала ,че това е положението за да е здрава преди и след операцията да внимават много,даже си мисля да не се виждат веднага след болницата нали така е правилно.
ние проблема го открихме късно на 2 години бяхме и ми беше много трудно да свикна с него и с това ,че се случва на нас.благодарна съм ,че се разболяхме с пневмония и попаднахме на точната докторка която каза- "имате пневмония но не тя ме притеснява ",сега поне знам какво ни е и  защо детето ми толкова се изпотяваше като сучеше като бебе.а питах докторката дали е нормално ,но явно не е била нашата докторка.Сега като кажа на някой за нейния проблем срещам само объркани погледи и един въпрос сигурни ли сте ,да не ви лъжат ? и затова почти не говоря на тази тема ,искам да вярвам на докторите и в това ,че ще направят всичко възможно да помогнат на детето ми.и с родителите ли не говора ,че те са в депресия то този факт и вместо да ме окуражат ,само  охкат как детето ще се оперира ,много е малко ,горкичкото ми така трябва ще мине и надявам се всичко да е наред ама иди им разправяй.
радвам се ,че сте тук за да си споделя тревоги и и вие с мен без да се укоряваме  и да си даваме кураж.
и въпрос към вас след операцията колко време се възстановяваха децата ,поне месец два трябва да си е в къщи нали

Ваня,аз съм  с оперирано бебе,което не съм пазила изобщо,,но то си беше 4м. и половина по болници заради болести,та после и след 1м. ротавирус в болница,след 1г. пневмония в болница...Но за големи дечица е редно поне 1м. да се пазят и то предимно да не ударят гърдичките,където е операцията

Влади се престраши да спи по корем на 9м.,тоест 6м. след операцията.До тогава явно му е опъвала операцията,защото не искаше изобщо да стои по корем,нито да играе,нито да спи.Но пълзеше доста  

Преди 2 дни ходихме с бате на конкурс в МОЛ Сердика заради бате,но записах и Влади за да не скучае.Обаче нали си ми е слънцето на мама,взе та спечели и стана ПРИНЦ на София в неговата категория    
http://www.facebook.com/photo.php?fbid=634124829934442&set=a … ype=1&theater
http://www.facebook.com/photo.php?fbid=349942248439806&set=a … ype=1&theater
http://www.facebook.com/photo.php?fbid=605401692806089&set=p … ype=1&theater

Ей честито Деси много сте сладки!!!

Мони също никак не обичаше да стои по корем, не знам кога почна да го прави но имаше педиод в който често спеше по корем.

честито Деси много  сте хубави
благодаря за отговорите дано не ви досядя ,но сега не мога да си събера мислите и да задам всички въпроси на куп имам чувството ,че от време на време мозъка ми ври
приятна вечер от нас.

Честито Деси супер сте 

моя син още в болницата се обръщаше и спеше по корем и мен това доста ме притесняваше , но докторите ме увериха , че щом сам се върти значи не го боли.
Иначе може би някъде месец след операцията почнахме да излизаме повече , но и сега ( 3 месеца ) след операцията много много не го държа да седи при други деца и хора.