Потресена съм! Някой иска ли да стане приемен родител на едно слънчево детенце?

  • 43 211
  • 387
# 105
Е, то човек не може да взима всяко дете, което види. Това, че не можеш да го вземеш не означава, че не можеш да го съжалиш и да потърсиш някакви други варианти. Преценяваш, че ти нямаш тази възможности се обръщаш към другите, какво е лицемерното тук.?И аз ако видя дете, което няма дом и родители, а искам да помогна, също бих потърсила подходящите хора. За себе си знам, че не мога. Имам си и пари, и дом, обаче не мога...не ми се занимава, и го казвам съвсем откровено. Не ставам за родител, пък било то и приемен. Но като знам, че има жени, за които това може би е призвание, защо да не потърся такива, за да помогна?
Виж целия пост
# 106
Ами защото тези дето им се занимава нямат нужда от някой, който не му се занимава да ги призове.
Виж целия пост
# 107
В случая питала жената, има ли желаещи ли да се погрижат за това дете, голяма работа! Някой пък може да се заинтересува...

Добре де, в този форум четат и споделят много кандидат-осиновители и кандидат-приемни родители. Не ви ли прави впечатление, че досега никой от тях не е писал тук (т.е., не се е "заинтересувал")? Защо ли? Може би им се струва несериозно? Антена е озаглавила темата с директен въпрос: "Потресена съм! Някой иска ли да стане приемен родител на едно слънчево детенце?" Но ако някой от тези хора отговори на въпроса в заглавието и изяви желание да стане приемен родител на детенцето, какво следва? Какво конкретно би помогнала Антена или който и да е от нас, за да може да се осъществи това, към което изобщо се апелира в темата - да се намери семейство за това конкретно детенце?

Иначе аз също никак не харесвам обидите и назидателния (често обвинителен) тон...
Виж целия пост
# 108
Ясно е, че проблемът на това дете няма да се реши по този начин, и че постът на авторката е по-скоро под влияние на емоцията, отколкото на трезва преценка. Това нима може да бъде повод за агресията и гневните реакции, които се отключиха в резултат на призива й? Можеше да й се обясни спокойно, че така не става и толкова. Защо е нужно да се обвиняваме, нагрубяваме, иронизираме?.
Виж целия пост
# 109
Нещо не мога да вдена... явно много хора няма къде да изпушат и го правят тук, вероятно така е по-добре, вместо да изкарват социалния си гняв по градинките...

Една жена е видяла тъжна картинка в болницата, уверена съм и напълно и вярвам, че това я е разбило и извадило от релсите за месец. Какво е направила - това за което са и стигнали силите - проверила е условията за приемна грижа, преценила е че няма да се справи... И това, за разлика от мнението на Андриел, мисля е доста смислено - човек е добре да подхожда към родителството и с главата си а не от  съжаление.  Публикува тук, хем за да се изплаче, хем малко да ни покаже  благородното си сърце... Не звучи много искрено, защото какво предлага авторката... някой да се трогне от прочетеното, да отиде в посочената болница и да каже
"Добър ден, аз прочетох в бг мама, че една жена е лежала тук с детето си и друго детенце от институция, може ли да ми дадете координатите  на дома, че съм тръгнала да му стана приемен родител... то е едно такова сладко детенце, родено на ...."

Ами толкоз може жената - това е решила това прави. Не, тука непременно трябва да се изправят "специалистите" и да и обяснят каква е невежа

Да, повърхностен е поста, но като я нападаме, обиждаме и я назидаваме колко е глупава и колко е далече от темата за изоставените деца, на кого точно помагаме .... и изобщо какво точно правим.

Ся, аз не знам колко съм се специализирала, ама тъй и тъй има тема за чесане на езици, що да не се възползвам? Трябваше да си остане темата в Семейни отношения, там щеше да има къде къде по-интересен развой.
Виж целия пост
# 110
Тъй като темата стана доста четена, бих искала да напиша, че не е съвсем невъзможно да се направи нещо за конкретно дете. Преди няколко месеца разбрах за детенце от дом, настанено в семейство със статут "при близки и роднини". Историята много ми напомня тази на авторката на темата. Запознали се с него докато майката лежала в болница с дъщеря си. Още там започнала да помага в грижите и за другото дете, да чете приказки и на двете, да си играят и т.н. После започнали да посещават детето в дома и след около година съдът признал емоционална близост с детето и разрешили настаняване. Детето е полусираче почти от раждането си - има само баща, който не знам по какви причини е оставил детето в дом без да дава съгласие за осиновяване.

А колкото до осиновяването на дете всеки си има различни усещания, мотивации и емоции. За мен е просто начин да имам деца и бих имала още десет по такъв начин, ако можех да си го позволя най-вече финансово. В смисъл не е непосилно в никакъв случай, до нагласи е. С родната си майка имам много по-слаба емоционална връзка и ми е мното по-трудно да общувам, отколкото с неродените си от мен деца.
Виж целия пост
# 111
а да не забравяме и Тити Папазов  Mr. Green
никога не се знае кой чете бг-мама, нали Wink

сериозно, вариантът на Форест не е невъзможен, и тук имаме такива случаи, мисля ...
 
макар че аз пак си задавам въпроса, в конкретната ситуация, как на Антена й е станал ясен статутът на детето - че е за приемна грижа именно, а не за осиновяване, не оставено временно за отглеждане и т.н.?! наистина съм любопитна как, от кого фактически е разбрала точната лична история на детето. санитарките и сестрите си клюкат или как?!

грешката е преместването на темата тук, тъй като тя за мен има смисъл основно като общо сенсибилизираща към проблемите на изоставените деца, затова трябваше да си остане там, където има по-широка аудитория. а така излиза все едно някой пренасочва обявата към нас, щото тука има аудитория, която по принцип "приютява" деца ...
Виж целия пост
# 112
грешката е преместването на темата тук, тъй като тя за мен има смисъл основно като общо сенсибилизираща към проблемите на изоставените деца, затова трябваше да си остане там, където има по-широка аудитория. а така излиза все едно някой пренасочва обявата към нас, щото тука има аудитория, която по принцип "приютява" деца ...

Като цяло съм съгласна. С едно уточнение. Точно тази тема, поднесена по точно този начин, изобщо не сенсибилизира към проблемите на изоставените деца. По-скоро отблъсква с излишната си патетика и псевдо-емоционалност. Аз не съм била в тази болница. Не съм видяла това дете. И няма никаква гаранция, че ако го видя, ще ме грабне и ще ми се стори слънчево.
Но в същото време съм била на други места, надничала съм в други детски очи - може да съм се потрисала, може да съм плакала, може да съм помагала, може и да продължавам да помагам, това е лично и не трябва да става обект на "мерене"... Но защо трябва презумпцията, че детето е слънчево и е трогнало някоя съфорумка, да го прави по-желано, по-достойно за приемна грижа, от друго,  което не е имало тази чест? Щеше ли да има тема, ако детето беше грозновато и по някакъв начин беше притеснило съфорумката и собственото и дете?
Темата е грозна.
Всяко дете заслужава дом, семейство и родители.
В същото време не всеки иска и може да стане осиновител или приемен родител. Това са лични решения и не е необходимо човек да се оправдава.
Но има хиляди конкретни неща, които човек може да направи в посока да помогне. Някои от тях може да са малки и "недостойни" за пускане на тема, но с голяма практическа стойност и реален принос.

Наистина съжалявам, че темата беше преместена тук.
Виж целия пост
# 113
С каква злоба и ярост са изпълнени някои постове..просто онемях. ooooh!
Виж целия пост
# 114
грешката е преместването на темата тук, тъй като тя за мен има смисъл основно като общо сенсибилизираща към проблемите на изоставените деца, затова трябваше да си остане там, където има по-широка аудитория. а така излиза все едно някой пренасочва обявата към нас, щото тука има аудитория, която по принцип "приютява" деца ...

Като цяло съм съгласна. С едно уточнение. Точно тази тема, поднесена по точно този начин, изобщо не сенсибилизира към проблемите на изоставените деца. По-скоро отблъсква с излишната си патетика и псевдо-емоционалност. Аз не съм била в тази болница. Не съм видяла това дете. И няма никаква гаранция, че ако го видя, ще ме грабне и ще ми се стори слънчево.
Но в същото време съм била на други места, надничала съм в други детски очи - може да съм се потрисала, може да съм плакала, може да съм помагала, може и да продължавам да помагам, това е лично и не трябва да става обект на "мерене"... Но защо трябва презумпцията, че детето е слънчево и е трогнало някоя съфорумка, да го прави по-желано, по-достойно за приемна грижа, от друго,  което не е имало тази чест? Щеше ли да има тема, ако детето беше грозновато и по някакъв начин беше притеснило съфорумката и собственото и дете?
Темата е грозна.
Всяко дете заслужава дом, семейство и родители.
В същото време не всеки иска и може да стане осиновител или приемен родител. Това са лични решения и не е необходимо човек да се оправдава.
Но има хиляди конкретни неща, които човек може да направи в посока да помогне. Някои от тях може да са малки и "недостойни" за пускане на тема, но с голяма практическа стойност и реален принос

Наистина съжалявам, че темата беше преместена тук.



Хвърляте ме в джаза, честно! Защо авторката призовава точно за това слънчево дете, а не за някое грозновато ли? " Всяко дете заслужава дом, семейство и родители"...Е, вие тук нали сте осиновителки, защо сте осиновили точно вашето дете, а не някое друго? И защо само едно, а не всички? Това прави ли ви лицемерни? Ами другите деца, които са останали, за тях мислите ли?


Хвърляте ме в джаза, честно! Защо авторката призовавала точно за това слънчево дете, а не за някое грозновато... " Всяко дете заслужава дом, семейство и родители"...Е, вие тук нали сте осиновителки, защо сте осиновили точно вашето дете, а не някое друго? И защо само едно, а не всички? Това прави ли ви лицемерни? Ами другите деца, които са останали, за тях помислихте ли?
Ама какви доводи се извадиха, не е истина...
Виж целия пост
# 115
грешката е преместването на темата тук, тъй като тя за мен има смисъл основно като общо сенсибилизираща към проблемите на изоставените деца, затова трябваше да си остане там, където има по-широка аудитория. а така излиза все едно някой пренасочва обявата към нас, щото тука има аудитория, която по принцип "приютява" деца ...

Като цяло съм съгласна. С едно уточнение. Точно тази тема, поднесена по точно този начин, изобщо не сенсибилизира към проблемите на изоставените деца. По-скоро отблъсква с излишната си патетика и псевдо-емоционалност. Аз не съм била в тази болница. Не съм видяла това дете. И няма никаква гаранция, че ако го видя, ще ме грабне и ще ми се стори слънчево.
Но в същото време съм била на други места, надничала съм в други детски очи - може да съм се потрисала, може да съм плакала, може да съм помагала, може и да продължавам да помагам, това е лично и не трябва да става обект на "мерене"... Но защо трябва презумпцията, че детето е слънчево и е трогнало някоя съфорумка, да го прави по-желано, по-достойно за приемна грижа, от друго,  което не е имало тази чест? Щеше ли да има тема, ако детето беше грозновато и по някакъв начин беше притеснило съфорумката и собственото и дете?
Темата е грозна.
Всяко дете заслужава дом, семейство и родители.
В същото време не всеки иска и може да стане осиновител или приемен родител. Това са лични решения и не е необходимо човек да се оправдава.
Но има хиляди конкретни неща, които човек може да направи в посока да помогне. Някои от тях може да са малки и "недостойни" за пускане на тема, но с голяма практическа стойност и реален принос

Наистина съжалявам, че темата беше преместена тук.



Хвърляте ме в джаза, честно! Защо авторката призовава точно за това слънчево дете, а не за някое грозновато ли? " Всяко дете заслужава дом, семейство и родители"...Е, вие тук нали сте осиновителки, защо сте осиновили точно вашето дете, а не някое друго? И защо само едно, а не всички? Това прави ли ви лицемерни? Ами другите деца, които са останали, за тях мислите ли?


Хвърляте ме в джаза, честно! Защо авторката призовавала точно за това слънчево дете, а не за някое грозновато... " Всяко дете заслужава дом, семейство и родители"...Е, вие тук нали сте осиновителки, защо сте осиновили точно вашето дете, а не някое друго? И защо само едно, а не всички? Това прави ли ви лицемерни? Ами другите деца, които са останали, за тях помислихте ли?
Ама какви доводи се извадиха, не е истина...

Ето защо не и е мястото тук на темата! Naughty Защото всички решиха, че тези които пишат са само осиновители. Crossing Arms А защо са осиновили точно дадено дете - ми прочетиии, прочети как е системата, прочети постовете на тези преди теб и може би няма да питаш...Виждаш, че има идеи, стига да има желание човек може да направи нещо по въпроса. А това, че се поставят и други казуси -етнос, физическа красота и тн., само обогатяват темата.
Виж целия пост
# 116
Хайде пак отначало. При осиновяването, респ. приемното родителство в България детето не се избира. Има си процедура - изискуеми документи, проучване, вписване в регистри и предлагане на дете, което кандидатът за осиновител вижда за първи път. Кандидат-осиновителите в срок един месец от тази първа среща трябва или да подадат документи за осиновяване на детето в съда, или да направят мотивиран отказ да осиновят точно това дете. За приемното родителство само съм чела тук, но там процедурата е подобна, само че има срок на опознаване на родител и дете преди окончателно да се реши настаняването на детето в семейството.

Е, вие тук нали сте осиновителки, защо сте осиновили точно вашето дете, а не някое друго?

Защото тези ми предложиха, а не някои други.
Осиновяване, респ. приемно родителство на избрано дете е невъзможно, освен ако не се докаже емоционална близост, както описах в предишния си пост и за каквито случаи съм чела и тук - във форума. Но при тези случаи емоционалната близост възниква спонтанно, укрепва с течение на времето и чак тогава се стига до настаняване на детето в семейство "при близки и роднини". В никакъв случай не с призив дай да се намерят родители за еди кое си дете, което видях миналата седмица и ме трогна.

И да, аз като жена и майка мисля за изоставените деца  и се опитвам да помогна доколкото мога с опита си на всеки, който е решил да приюти в семейството си някое от тях. Много добре знам какви са условията по домовете, какви поражения нанася всеки един ден престой там върху децата и колко са много тези деца. Но и през ум не ми минава да пускам теми, в които да призовавам осиновяване или приемно родителство. Това е дълбоко лично и последвано от поемане на голяма отговорност решение за всеки човек и никой не бива да го прави само и единствено заради каузата или от моментен порив, независимо какви условия - битови и финансови може да предложи. Изоставените деца имат нужда от истинска семейна среда, от майчина и бащина ласка, от усещане за сигурност, от дом който да си е тяхно убежище.

Виж целия пост
# 117
" Всяко дете заслужава дом, семейство и родители"...Е, вие тук нали сте осиновителки?...

Защо отново се случва това разделение по "боя" и "отбори" ("вие - ние"), не знам... Аз хич не го обичам... Освен това, да ме поправят по-запознатите ако греша, но цитираното от Аniese изречение/пост (което я "хвърля в джаза") не е на осиновител... То си е просто още едно мнение...
Виж целия пост
# 118
Защо се приписват неземни, божествени, нечовешки качества на осиновителите? Хора като всички останали, с желанието да имат свои деца, семейство. Нито могат, нито сигурно и имат желанието да осиновят, приемат в дома си всички деца. А и да искат да направят това, на практика е неизпълнимо. ...Преди доста години, малко след появата ми у дома, дошли семейство далечни роднини на баща ми да му кажат, че сестрата на мъжа ще ражда скоро "цигане" и защо да не го вземат. Защо, попитали родителите ми? Е, гласял отговорът, нали сте взели едно, що не вземете и още едно. Не, не съм ромка, но и да бях, няма значение. Детето, за което не успяхме да докажем, че имаме емоционална близост, беше родено от майка ромка с баща арабин. Отиде при други, на които е било предложено като подходящо за тяхното семейство.
Виж целия пост
# 119
Е, вие тук нали сте осиновителки, защо сте осиновили точно вашето дете, а не някое друго?

Не съм осиновителка. Не съм осиновена. Но съм човек, и майка. И съответно се вълнувам от съдбата на другите човеци. Особено на тези, които по стечение на обстоятелствата не са имали възможността да се родят в щастливите семейства от рекламите. Имам наблюдения - и върху домовете, и върху системата, и върху семейства, минали през нея, или още чакащи...
Какво значи "вие, осиновителите"? Осиновителите са родители като всички останали. Може някои от въпросите и задачите, които имат да решават при отглеждането и възпитанието на децата да са по-специфични, но като цяло - това са майки и бащи.

В темата има достатъчно сериозни мнения, с обяснение на процедурите и стъпките, които трябва да се минат... Очевидно обаче почти никой не ги чете... И се върви първосигнално - да приютим слънчевото детенце, а всеки, който не иска да го направи, е лош, безчовечен хейтър  ooooh! Затова продължавам да твърдя, че темата е тъпо зададена и няма да помогне на никого.



Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия