Златна есен на вратата чука,с нашите Септемврийчета няма скука!

Dana  , ужасявам се от задавяне.... Добре,че всичко е свършило добре!!!

Рали, на мен един път ми се случи Иво да ми се тръшне качествено на улицата и хората около мен подминаваха и ме поглеждаха през рамо, ама точно в този момент хич не ми беше до тях. И само някой да беше посмял да ми каже нещо, щеше той да то отнесе . Само който не е гледал деца, незнае за какво става дума.

Tommelise  Знам, че Слава Богу, това са редки случаи, но ... за миг днес ми мина мисълта, че ако бях сама и не бях реагирала адекватно като мъжа ми, щях просто да приключа и със себе си, както и да звучи... Да виждаш как детето ти изпада в такова състояние, как го губиш и да не знаеш какво да направиш - след като имам две по-големи деца и уж някакъв опит - вярвай ми, по-безпомощна не бях се чувствала никога. Не знам какви грехове имам да изплащам... Дани за 1 година ми е боледувал повече, отколкото батко му за 11 години   Надявам се само да съм все по-опитна, все по-адекватна, все по-силна, за да се грижа за него по-добре, както и за другите си две деца, това е  

Малееее Дана, преживяла си истински кошмар....дано от тук нататък Дани е здрав и никакви произшетвия повече  Направо не мога да повярвам как се е задавил така...дори не знаех, че и с течност може...мислех, че само с храна...

рядко но се случват.... Рая така ми посиня в родилния дом обърнах я с главата надолу но нищо не стана и тръгнах по коридорите- ужаса е неописуем. Не го пожелавам на никой

Веси, имам 2 по-големи деца. На Кари винаги насила съм й сипвала в устата всички лекарства, особено антибиотиците, даже съм й държала главата назад а ги преглътне... Сега ми иде да се гръмна само като си го помисля  Никога повече няма да посмея да дам нещо насила, каквото и да е... Добре че го изследваха Дани отвсякъде, та да съм спокойна, иначе още щяха да ми идват самоубийствени мисли сигурно  

Дана, изтръпнах! Дано не се случва никога повече. Трябва да се осведомя и аз какво се прави в такива ситуации Tommelise, не ми са се случвали такива неща. Е, понякога възрастните ми съседи коментират малчо - що нямал шалче, къде сме ходели в този студ и т.н. Не бих позволила на възрастен или дете да го целува освен по ръчичките - той не си ги лапа вече, пък и  му ги измивам много често през деня.
Шамарче досега не е ял. Просто си е кротък... но дори и да си го изпроси се надявам да не опра до шамар за възпитание.

Здравейте момичета,
Отдавна не пиша, но ви чета редовно. От голяма помощ сте ми. А колко си приличат всичките ни дечица не е истина.
Дана, направо настръхнах, докато четох поста ти. Едно само мога да ти кажа, да ви е жив и здрав Дани и другите две сладурчета и никога никоя от нас да не попада в подобна ситуация.
Във връзка с поста на Рали, въпреки че ми стана смешно вярно е май, че плевенчани сме си малко луди. От две седмици и ние сме на гости на баба в Плевен и като разхождам Матея по центъра, тя редовно прави някакви бели и аз или я оставям на спокойствие да си прави каквото си иска или като реве я оставям да си пореве, защото обикновено е от инат и спира след секунди. Но поведението на хората около нас е много ангажиращо, всеки се чувства задължен да й обърне внимание или да ми даде някакъв съвет. Един дядо пред театъра ми се скара, че било студедо и аз съм извела това малко дете навън, друг пък беше много щастлив, че отишла доброволно при него и не се разревала, една жена от улицата на цветята пък я научи да мирише цветята и така. Образи разни. Тя си има подобни "приятели" и в София, но тук като че ли се срещат по-често. А тъй като детето ми е много социално и обичливо не мога и да си помисля да я спирам да ходи при чужди хора или деца. Като порасне малко ще се учим кога и при кой може да се ходи.
За потупването...случи ми се днес да я плесна, много леко наистина, по ръчичката, защото от известно време ръцете й са все в пазвата ми, а днес така ме ощипа по зърното, че умрях от болка. При нас обаче това е стимул за действие и известна доза учудване. Отново си прави каквото си знае. За бой не съм си и помисляла, че може да ми се случи, каквото и да направи сега на тази възраст, но аз де чувствам ужасно от факта, че много крещя. Незнам дали го правя, защото съм изнервена или защото Матея не прави нищо по команда или както аз искам (тя си има мнение и друго не приема), но май прекалявам. Приемам всякакви съвети как да спра с викането.
Е...отплеснах се. Само още нещо...все си мисля, че детето ми е с много голям крак, та бих ви помолила ако не ви е трудно да споделите колко сантиветра са ходилцата на вашите слънца и кой номер обувки носят. Ше съм ви много благодарна.
Е ако някой ме е изчел докрай, заслужава едно браво.
Лека нощ и сладки сънища на малките ни слънца.

Мале Дана, настръхнах! Голям ужас сте преживели. Дано никога не се повтаря, а Дани да ви е жив и здрав. Добре, че мъжът ти е реагирал адекватно и навреме.
За потупването, налагало ми се е да я первам през ръчичката и по дупето (по-рядко). Не ми е приятно, но понякога нищо не помага да се освести това дете. И аз много викам, но това си е до темперамента на човека, според мен. Няма как да се променя на 30 години.
За коментарите на хората по улиците - ще видите като станат по-големи и започнат да се тръшкат. С Део като ходим понякога по улиците и му се карам, все ще се намери някой да направи забележка да не му викам или нещо от сорта. Не е приятно, защото само аз си знам какво ми е отвътре и какво е направило детето. Ама що се чувстват длъжни да се намесят тези хора - не знам. 
Даже наскоро имахме пак такава случка, и един младеж и една девойка ми направиха забележка (меко казано), после им стана гузно и неудобно та идваха да се извиняват, че се намесили...аз избеснях тогава още повече 

Дана, радвам се, че татето е реагирал бързо и че нещата са наред 

Малкият и днес си е в нас, стомахчето вече е добре, но все пак реших да го задържа.
Каката мрънка сутрин за градината, но следобед е на върха на щастието - плували, лепили котета, рисували - веднага почва да бърбори и да се хвали какво е направила

Рали, ние пък си имаме една любвеоблина бабка в блока. Ама като стане много нападателна и децата почват да реват, затова сега само им говори и не прави опити да ги гушка

Мами Ади ми  е с Т 38C  
Усетих го сутринта към 5.00ч.(нали спи при нас и ми се стори прекалено топъл)
Вчера имаше и разстройство. Вие какво правите за да затегне коремчето? 
Кажете освен панадол,какво друго за Т мога да дам?
А мамите на момчета(или тези, които знаят) как сте правили компрес с риванол на пишата  
От забелването имаше една малка част неотлепена и снощи мъж ми я отлепи, съответно на всяко пишане Ади се буди с рев и памперса тази сутрин беше сух   не смее да пишка, че му щипе.

Слага се реванол на марличка или памук, налага се върху пишката, но без да се издърпва кожичката.   Можеш да го правиш сутринн  вечер преди лягане. За температура можеш да даваш и нурофен, казват, че бил по- ефикасен. А за разстройството давай му да хапва обикновени бисквитки или сухарчета/ по- често/

Дана, ужаса, който си изживяла можем само да си го представяме и да ти съчувстваме, важно е, че детенцето е добре и вече знаеш как да реагираш. Разсей тъмните мисли и се радвай на прекрасните си три дечица и дай Боже, на всеки твоето богатство      

обичам петък        

Добро утро!

Gergan_ka - за стъпалцето - на Иво зимните обувки са 23ти номер. Вкъщи пантофките са 22ри. Незнам колко см. е, но това са номерата на обувките. Висок е 81см. и е 11.8кг. - незнам това дали има значение за размера на стъпалото.

За пляскането и шамарите - незнам дали са с възпитателна цел, или просто да разбере, че нещо е опасно за него. както беше писала antonia "по-добре детето да реве понякога,отколкото родителя"

За крещенето - то май почти всички крещим повече от нужното, ама вече година и нещо, (поне аз) по цял ден сама, занимаваща се само с памперси, шишета, гърнета и т.н. и как да не се изнерви човек. То аз вече не се чувствам и пълноценен човек. Нормален разговор не мога да проведа - освен за бебета. Скоро се замислих, че Иво съм го оставяла на някой друг броени пъти за по 4 часа макс. През другото време - нон стоп аз..... Мъжа ми като се прибре вечер, освен да говоря за Иво какво е правил днес - друго нямам какво да му кажа....ужасна работа!!! Да идва март да го пускам на ясла и да се връщам сред хората, че положението е зле

Хубав ден!!!

Tommelise - ти наистина си доста активна последните два дни . хубаво е , че намираш време и за нас тук 

Ох, Дана...   Дано на никой не му се случва подобно нещо!

И как се разревах като те четох. Вчера точно попаднах на статия за 2 годишно близначе, майката с другото била в другата стая, то се задавило с нещо и майката е закъсняла. Просто изпаднах в потрес. Не бива нито за миг да ги оставяме сигурно, а аз доста често си позволявам да я оставя в уж обезопасената стая, но... от сега ще ми е и на мен обица на ухото!

А аз самата си давам сметка, че не знам как да реагирам, ако нещо се случи.

Tommelise, разведри ме с тези подскачащи картинки!