Златна есен на вратата чука,с нашите Септемврийчета няма скука!

напоследък такава апатия ме е налегнала.... живея ден да мине друг да дойде. Чакам да обявят местата за специализациите и е се изгубя за доста дълго време....надявам се...

Здравейте мами!
Ох, Дана..., направо го съпреживях ужасът ти... Никога, никога, никой да не изпитва, твоето преживяване  Сега вече се усмихни и стегни! Нали всичко се е разминало ! Да са ти живи и здрави двамата юнаци и каката и татито 
Аз знам от моята мама (тя дълги години работеше като мед.сестра в дом майка и дете при най-малките бебенца), когато сипвате сироп в устата на легнало бебе, лъжичката се поднася в единия ъгъл на устичката и се изсипва отново в ъгълчето на устата, за да не се задави бебето и да не вдишне сиропа. И така процедирам, когато Крисито не иска да пие нещо. Алекс няма проблеми-отваря уста за всичко!
За шамарките Пошляпвам по дупето с памперс, но рядко! Карам се също само когато се наложи! Но Крисито е толкова чувствителна, че а повиша тон... и е обърнала джучката да реве... И е много изпълнителна:D ! Алекс не му действа ни караница, ни пошляпване, прави си това което си е наумил и това си е
Gergan_ka, ботушките са ни 23 номер. Високи сме по 80см.
vany666, при разтройство веднага давам Ентерол и Хидрасек прахчета+диета!Диетата е без мазни храни. Попара без масло, супа от моркови  и ориз, печена ябълка. Вземам и лечебна хумана, която приготвям като каша.Вкусна е, а има голям ефект! 
И последната тема, която сте захванали , за непознатите по улиците. Идея си нямате какво внимание, спиране и заговаряне е като излезем с близнаците. Започва се с въпроси, инвитро ли са, еднояйчни ли са, слушат ли, хранят ли се, как се справям, помага ли ми някой и т.н..., следва оглеждане, пипане и като плюнат накрая за "пу-пу да не ги урчасам"... и лошо ми става! Децата пък не са ми общителни и на непознати не реагират с усмивка, а се разревават и аз бързам да избягам 
Май това по темите 
Усмихнат и спокоен ден на всички 

Добро утро   
Дана-незнам какво да кажа освен,никога повече да не попадате в такава ситуация,поставих се на твое място,и незнам,какво щях да правя,добре,че таткото е бил при вас
Герган-ка-знаех си аз,че съм ви мернала по Плевенските улици,ама като не бях сигурна,че сте вие Иначе за стъпалата ние сме с номер 23 ботушки,като има съвсем малко отпред разстояние,тук за белязвам,че в последно време много бързо и расте крачето.
За пляскането,при нас се е случвало,по дупето и през ръчичките,рядко разбира се,ноо и това рядко показва,че не върши работа.Но виж ако повиша тон се замръзва,с карането сме редовни,поне знае,като кажем НЕ и тя спира поглежда и сменя посоката веднага,ама то НЕ-то е едно-НЕЕЕЕ
За хора и по специално в Плевен естествено,че правят коментари,ама те навсякъде правят,аз Катрин я пускам да си ходи по улиците самостоятелно,не я държа и най-ме е яд като се спъне и падне от всички страни да чуя ИИИИИИИИИИ,аууу бе защо сте го пуснали това дете само-откачам да знаете.А да го вържа ли,какво,тя пада,става,много рядко,но се случва,никога не плаче,ама не коментар да има,и ме гледат,че едвам едвам отивам при нея или направо и казвам да стане и еиии  очи,ноо хич не ми пука пък от хората.А като почнат да и се радват,понякога чак ме вбесяват,превземки,та така,ноо ще отмине и това
И аз съм изпаднала в една лекааа дупка от липса на соц.контакти,освен с мами
Но норамално,сега се чудя какви подаръци да искам за Коледа за малката,вие някакви идеи?

Мм,коледните подаръци е много приятна тема .
Поръчах на едната баба и дядо - лампа за детската стая и часовник - те са харесали някакъв дървен с кукувичка. (Дано може да се изключва тази кукувичка нощем).  На другите баба и дядо поръчах една книжка с мноооого приказки.
Ние ще му вземем магнитна дъска с някакви магнитчета ( да не си играе вече на хладилника, че се научи да го отваря) и някакви камиончета и колички - да си ги паркира в гаражите от кубчета които по цял ден строим .

Дана, голям късмет сте имали, добре, че само с уплах се е разминала тази история! Браво на мъжа ти, че хем знае, хем навреме и както трябва е реагирал!
Коледните подаръци са ми болна тема  . Все трябва нещо да им се подари, а те са претрупани с играчки. Играят сигурно с една четвърт от всички налични/другите съм ги скрила и ги меня периодично/. И винаги има спор за някои дребен боклук  . За сега съм се спряла на едно дървено влакче на Einchorn и едно танцуващо магаренце. И двете са на разумна цена, а са впечатляващи за дребните.

Дана, като четох и настръхнах цялата... Браво на мъжа ти, че е реагирал бързо и адекватно в ситуацията и всичко е завършило добре
Да пази Господ от подобни инциденти...

Аз се позагубих малко, но имах доста за учене... Сега вече съм налиния, защото до средата на януари, поне това ми отпадна Остава заветният последен семестър и държавния изпит

Вкъщи и тримата сме болни - малчо със сополки, аз с кашлица, а татито - с температура Кошмара е пълен, но се радвам, че малчо вече се оправя... Нас - кучета ни яли, както се казва, важно е Дидко да е добре!

За подаръците - вече на 90% са напазарувани, остава да купя на мъжа, зет ми и на моите родители Тази година от рано се подготвих и ми е много по-спокойно, не като друг път - все в последния момент и в лудницата
На малкия сме взели ферма със животни, интерактивно дистанционно (обожава да играе с тях ) и интерактивна книжка. Сега съм харесала и още няколко неща, но ще видим ак ще сме от към финансите и тогава ще преценявам дали да купувам още...

И накрая, да взема да се оплача... Бяхме до яслата, където мислех МАЙ месец да пускам малкия... Директорката ми заяви, че ако иска да го пускам - януари ще има място. След това не се знае... Като ми го каза и се разревах Не ми се иска толкова скоро да го пускам, но ако не го направя, почти никакъв шанс нямаме, та затова - искам, не искам, от януари ще го пускам... Всъщност ще е от февруари, защото от средата на януари ще съм на очни 2 седмици в Шумен и ако го оставя тук в Пловдив, едно, че малкия ще е супер изнервен (предполагам) от новостите около него и от моята липса и друго, че аз ще се побъркам там...
Затова, най-вероятно, ще говорим с директорката и ако трябва ще платим таксата за януари, но де факто, ще го пуснем от февруари, а януари, ще си е с мен в Шумен

Айде, отива,м да го слагам да спи, пък после може да "намина" пак

Dana, дано никога повече да не преживеете този ужас!!!

О'К!

Dana, сви ми се стомаха просто 
Синът ми веднъж се задави с парче банан, аз изобщо не можах да реагирам, добре че беше мъжа ми.

Момичета, благодаря ви за съпричастността  Три деца имам, но ето - това не беше ми идвало до главата... Да е жив и здрав мъжът ми, той го спаси, това е истината. Аз, дето си мисля, че най-добре е майката да си е с детето, ако бях сама, не ми се мисли 

Курбана, който направихме беше с пълнен цял шаран в тесто, питка и червено вино. Разбира се, имаше още много неща на трапезата, но тези трите ми обясниха, че трябва да наречем. Риба, понеже сме в пости сега. И ще си му правим всяка година на този ден - 24 Ноември, Св. Екатерина. 

Момичета много ви благодаря за оговорите за крачетата и обувките. Значи засега няма да се притеснявам.
Нат003, другия път като ни видиш да се обадиш. Аз съм много недоскив и често ми се сърдят, че подминавам хората уж не ги познавам. А след раждането съм още по-зле. Вкъщи и на работа нося очила, но по улиците ако съм с тях все едно стъпвам в дупки, та така просто не си виждам.
Много съм неглиже обаче да те предупредя, че напоследък все не съм в настроение....а като гледам плавенските нагласени мадами чак ме хваща срам. Та ако решиш, че и теб няма да те е срам да ни видиш, обади се. Още няколко дни ще сме тук, после ще се приберем и пак ще дойдем ))

Момичета, моя малчо пък носи ... 21 номер!  На мама дребосъка
За подарък мисля, някоя по-джиджана книжка, от тези, които издават звуци и са с разни други екстри.
Геркан–ка, то и аз не съм в най-блестящия си вид в повечето случаи навън, но хич не ми пука. Намирам за нормално да не успявам да се грижа така добре за себе си, както преди да родя. Гледам други майки на площадката, излезли като от ревю, направени, нагласени, а аз откак и поработвам, не намирам време да си изскубя веждите даже

Ееее значи не съм само аз дето ходи като чучало Никога нямам време за себе си, даже ми се е случвало вече на вратата да се сетя, че не съм се облякла и съм по пижама....честно ви казвам...голяма лудница ми е с моята Мая. И аз откакто е родена не съм я оставяла никога на никой...даже 4 часа са супер много, най-много за 2 часа на баща и. ..и то от съвсем скоро. Сега сме се разбрали събота и неделя да я гледа по 2 часа аз да ходя да яздя. Да видим дали ще се осъществи.
И около мен само наконтени мами, ама ние живеем в такъв квартал, че тук аз съм изключение, че съм сама с малката, повечето живеят с цялата рода до 5 коляно и все има кой да гледа...та майките обикновено са наконтени яко, спокойни, засмени....еххх...ама не на всеки този късмет. То и с контенето не трябва да се прекалява  мацките на нашата улица са ми супер смешни, излизат на двора едва ли не с бални рокли...нагримирани, абе страшна работа и за кво, за да се помотат малко по улицата и най-много до селската градинка да слязат....ама хора всякакви.
Иначе и аз страдам от яко затъпяване и не мога да говоря за нищо извън нея, не помня коя бях и знам, че никога няма да съм същата....което принципно не е проблем, стига да намеря все пак себе си....някъде...

Еех момичета, малко се успокоих, че все пак не съм единственото неглиже тук. Веднъж ми се случи да стигна до асансьора по домашни чехли та се наложи връщане.
Иначе на мен ми се е случвало само веднъж за 2 часа да оставя малката на сестра ми, иначе сме като гербови марки. Вече всички около мен знаят, че никога не съм сама. А това, че никога няма да бъда същата е ясно, но ме е страх да си го представя даже. А как ми се иска поне за  ден да се върна към стария ми самостоятелен живот.....но сега пък си имам най-скъпото съкровище на света.

bubolechence, спокойно - Дидко е с номер 19
Сериозно говоря (пиша де), едни обувчици на Беко има - номер 19 са. Сега се оглеждам за апрески някакви да му взема, че от 5.12 отиваме на балкан и с баща му сериозно се надяваме, да има подобаващо количество сняг, че да го наровим дребуса вътре

За излизането неглиже - ами то си ми стана навик на мен... Аз, дето без спирала и гланц не слизах боклука да хвърля, от както съм родила, я съм се гримирала 10ътина пъти, я не Е, признавам си, че напоследък зачестих със застояването си пред огледалото, но пък в такива моменти ми е трудно да се разкрасявам, защото обикновено мъжа обяснява на дребния, че стане ли време да си избира жена, трябвало да я заведе на басейн - като излезнела от водата, ако ставала - значи можело да си я взима Сега сериозно - последните 3-4 месеца наистина успявам поне спирала, гланц и малко сенки да си сложа.
Маникюра, за съжаление си остава мечта, защото не ми се занимава 1 час да се рисувам и накрая за 2 дни, да се обели

За това, коя бях преди и коя съм сега... Ами и аз не мога да се позная - преди ме интересуваше кога ще ни се отвори по-голяма пауза между дежурствата, за да забегнем "на където ни видят очите", а сега единственото нещо, за което мога да говоря е малкия Не, че пак не пътуваме къде ли не, но вече избирам дестинации, за които съм сигурна, че ще има подходящи условия...
И още нещо... Преди да забременея, за около година правехме около 5-6000 снимки - на нас, на местата, които посещаваме и т.н.т, а сега забелязвам, че от както родих, 99% от снимките са на дребния Не че има лошо, но вече сериозно се замислям, да още по-голям външен хард

Дана ,ужас ,изтръпнах от всякъде!Слава Богу ,че татито ви е било вкъщи  !Не мога да си представя кошмара ,който сте изпитали .... ужасно много ме е страх от задавяния .
По-рано сте разискавали темата за тръшкащите се дечица и хорското мнение.Ами аз вкъщи си отглеждам един голям инат ,който за най-малкото се е тръшнал на земята /най-интересното ,че досега никой не й се е връзвал ,а тя продължава с тези номера  / .Не помня вече разходка ,ходене по магазини и други от този тип ,където Йоана не е обърсала пода ,тръшкайки се от инат на земята.В такива моменти не съм забелязала как ме гледат околните ,но само някой да има късмета да ми каже нещо  .
Ние пък носим 19 номер обувки  финна мадама  .
Коледния подарък и аз не съм го измислила ,ще черпя идеи от вас  .
По темата каква бях преди ,каква съм сега и аз много съм се сдухала  .Напоследък се чувствам ужасно тъпа и супер безинтересна.Веси ,откакто се е родила малката съм забравила какво е това скубане на вежди.Добре че ходя да ми почистят лицето ,от дъжд на вятър ,та мацката там ми и почиства веждите .