Златна есен на вратата чука,с нашите Септемврийчета няма скука!

И при нас се случва да се въдвори ред, когато благата дума не подейства. Ние не се пошляпваме, но пък, когато се прави на глух леко го подръпвам за косичката, /той е къса прическа/. В следствие, на което- той отваря устата като за прозявка, но много добре разбира, че трябва да спре и да ме чуе:-)

Малко спам
Ще може ли да ме подкрепите в един конкурс
https://www.facebook.com/pages/Carnival-KIDS-Shops/1421829991504 … p_276352112389780
Трябва да харесате първо страницата и после пак за влезнете в този линк в участници  и да гласувате за Христомира на 1година и 2 мес. от Пловдив
Извинявам се и аз винаги съм се ядосвала на такива постове ама 

аз искам да питам  друго....
случвало ли ви се е да се разхождате с детето, дали с количка или колело или то да ходи до вас и нещо детето да нервничи че не му угаждате и да се разреве юнашката ииииииии
да мине покрай вас някоя напълно непозната лелка/бабка и да ви каже нещо от сорта на

"вземи го беееее, ми ако си глътне езика"
или
"ако си в друга държава ще ти го вземат"
или тъпото
"що реве сега?" все едно тя го гледа и ти изведнъж си се пръкнала от някъде

как реагирате на такива хора?

а на такива също напълно непознати, които в изблика на екстаз по вашето дете започват да го целуват по ръцете?

интересно ми е да видя само в Плевен ли има такива образи

Рали, случвало ми се да чуя много коментари по отношение на детето/децата и от близки и от непознати. И в двата случая ги подминавам без коментар. Няма смисъл да се хабиш с обяснения, ти знаеш какво е точно в момента положението и как е най-добре да реагираш на рева. А за целуване на ръце - това не го допускам. Не пускам децата да отиват при никой чужд човек! Внимавам изобщо да не се докосват до други хора. Малко е налудничаво.

Антония,ако не е тайна какво има след 1м и 1д ?Бебе ли?

сега се сетих за една ситуация от онзи ден
ще излизаме с малката и аз излизам от входа, слагам я в колата и минавам от др страна ная колата да си видя гумите
през това време една съседка се приближава и ме пита къде е детето- аз казвам че е в колата вече и тя решава да надникне. С тъмни стъкла съм и не се вижда много отвън, че и отвътре и както гледам гумите чувам някакъв ненормален писък и изведнъж бабичката побягва с думите- откачена бабичка, де се навира
някой път ми става смешно
изглежда че с възрастта народа изпростява повече от очакваното
не знам какво е очаквала да стане, а Рая къв ужас е изпитала не знам
кво ли си е рекла- ква е тая Торбалана

PMS - и аз съм любопитна , освен това винаги съм правила една много интересна асоциация като от абривиатура с твоя ник...

аз рядко пиша вече, ама като реша че ще пиша само мои постове по страниците

Не съм Антония, но тогава е Коледа

Днес точно се сетих, че не съм готова с календара за дните до Коледа.
Дали някъде продават готови? Освен в Джъмбо.

 
Фъстъчка, ме разсконспирира. Всеки ден ме изпитват "Мамо, колко дни остават до Коледа?" и аз да не смятам като улава си направих лентичка.
Бебе скоро не ми се очертава. Казах на мъжо в близките 4-5 години да не ме занимава с подобни неща /може само приятната част /. Пък след 5 години едва ли на него ще му се връща с бебета да се занимава.

99%  знаех,че не е бебе ама не се сетих за какво е.

Рали ника е ПСМ, не ПМС....но и аз имам тази асоциация   Разбира се нищо лично   А за коментарите, кво да ти кажа, явно предимно в Плевен са тези откачалки   на мен никога не ми се е случвало никое от нещата, за които говориш...но предполагам, че не бих обърнала никакво внимание...а за целуване по ръчичките не бих се притеснявала...в крайна сметка не са в саксии, те живеят с тези хора наоколо....а да не говорим, че пипат, та и лапат какво ли не...но това си е мое мнение...само не давам по големи деца да я пипат по лицето, че обикновено ръцете им са адски мръсни и все по устата я пипат...тогава само се намесвам....

  да PSM е(първите букви на трите ми имена) , не PMS .
За целуването по ръцете-от блока бабите са  целували така Любов,но е по-приемливо отколкото по лицето и по устата да я лигавят.

кой не гледа внимателно


Рая много си лапа ръцете-все още....

Момичета, много ми е трудно да ви пиша, но знам че е много важно. Дори на една от вас да се случи да е в моето положение, вярвам, че ще й  е полезно да знае как да реагира  

Тази сутрин беше супер спокойна у нас, радвахме се на Дани, колко е закръглил червените си бузки, колко е жизнен, как хапва с апетит закуската. Смеехме се колко е артистичен, как ни плаши уж ни стреля с пистолет, как се обажда уж по телефон, ей такива неща. Към 9.30 сутринта, точно преди да дойде жената, която ни помага, решихме да му дадем сирпочето за кашлица, че му беше време. Мъжът ми го беше гушнал, а аз му го сипах с лъжичката в устата. Като цяло количетството не е голямо, 2.5 милилитра. Той си го изпи с желание и се задави както често се давят бебетата и малките деца - с кашляне и задавяне. За съжаление явно му е попаднало в кривото гърло. Не се притеснихме особено в първите няколко секунди, все пак и по-големите ни деца са се давили с лекарства и храна. И тогава се случи най-страшното. Дани спря да диша, посиня и си обърна очичките   Не мога да ви опиша какво изпитах, сякаш се парализирах от ужас. Започнах да кърша ръце, не знаех какво да направя, започнах да набирам 112. Мъжът ми е карал курс за спасител и добре, че беше той! Обърна детето с главата надолу и като видяхме, че няма реакция, веднага бръкна в устата му да му извади езика (Слава Богу, не беше го глътнал) и почна да му прави дишане уста в уста. На третото вдъхване детето проплака и продиша. Да е бил в безсъзнание около 15 до 20 секунди, не знам колко точно. От 112 ме свързаха с лекар, отидохме да го видят първо в Бърза помощ, после в поликлиниката пълни изследвания. Отхвърлиха възможността да е елипепсия категорично и ни казаха да се благодарим, че таткото е реагирал адекватно. Аз 1 час треперех като лист, от главата до петите, още не съм на себе си. Един цял кичур коса ми побеля за минути. Сега мъжът ми ме научи как да правя първа помощ с дишане уста в уста и се чувствам по-сигурна. Извинявайте, ако съм ви стреснала, но поне ще знаете как да реагирате, ако ви се случи. Аз мисля, че ако го нямаше таткото, никога нямаше да се оправя сама... Сега направихме на Дани курбан, днес е и Св. Екатерина, имен ден на баба му и сестра му и ще правим всяка година и така. Дано не се случва на никого това, за мен по-страшно нешо няма

Данна, мога  само да кажа да ви е жив и здра и т тук нататък да не се случва такова нещо с което и да е от децата ти....
Радвай се че таткото е бил там и че мсичко е завършило благополучно.
Ако искаш ми повярвай но аз настръхнах и направо ми спря дъха
целувки