Как да накарам шефовете ми да не пушат в офиса

Това е подло.

В училището на дъщеря ми учителите пушат ИЗВЪН двора , на улицата .
Какви тоалетни , какви канцеларии ?
Къде са тези училища ???

Рядко пиша във форума, но тази тема ме провокира. Преди няколко години работех във фирма, където шефът и всички колеги с изключение на един пушеха. Аз естествено не пушех, затова и ми правеше впечатление. Офисът беше малък, задимяваше се изключително бързо, още след първата цигара, а всеки от 4-мата души, които стояха постоянно вътре изпушваше по кутия на ден, а шефът - до 3. Колегата непушач работеше основно в склада и рядко влизаше в офиса, но аз като счетоводител трябваше да стоя вътре. През лятото беше долу-горе поносимо, имахме няколко врати и всички стояха отворени по цял ден, издимяваше се донякъде. Адът настъпваше през зимата. Бяхме на ниво партер, сградата беше зле изолирана, беше изключително студено, освен това в склада имаше мишки, които се опитваха да се промъкнат на топло, с две думи - вратите трябваше да се затварят. След първите 15 минути на работния ден вътре буквално не се дишаше от цигарен дим. Нещо повече - като влезеш отвън се виждаха кълбета цигарен дим да се реят във въздуха. Ако си размахаш ръката, виждаш как димът се мести пред теб. Беше някакъв кошмар. Имахме много клиенти, на никого не правеше впечатление, защото първо, голяма част от тях бяха пушачи и използваха момента да изпушат една цигара на топло и второ, те не стояха по цял ден в офиса. Клиентът идва, стои 5-10 мин мах, купува нещо и си заминава. Спокойно мога да кажа, че това бяха най-кошмарните дни в цялата ми кариера. Искам да уточня, че беше малка фирма и всички бяхме много близки помежду си. Бяхме приятели, излизахме и след работа, правехме си услуги, познавахме семействата си, празнувахме рождени дни заедно и т.н. Казвам това само за да подчертая, че те искаха да разрешат проблема и положиха усилия. Т.е. пушеха не по една кутия, а по 15 цигари примерно, отделиха ми стая с врата, която се затваряше и вътре не се пушеше, стараеха се да проветряват по-често. Аз имам синузит и оттам - проблеми с дихателната система, имало е моменти когато буквално не можех да си поема дъх, освен това очите ми ужасно сълзят от дима.
Случи се така, че след втората зима се наложи да се преместим в друга държава и съответно напуснах работа. Сега си спомням за тази фирма като за най-противоречивото работно място, което някога съм имала. От една страна, колегите и шефът ми бяха невероятни хора, бяхме като семейство и работата вървеше отлично, а от друга страна само като си помисля за идването на есента и затварянето на вратите дори сега, години по-късно - тръпки ме побиват.
Не мисля, че мога да ти дам съвет как да постъпиш, просто в теб виждам себе си преди няколко години, разбирам чудесно как се чувстваш и искрено ти съчувствам.
Пожелавам ти скоро да намериш разрешение на проблема.

Нямаш избор.По-добре напусни и при връчването на молбата на шефовете ти,оповести причините ти,ако ги загризе съвестта ще се извинят и няма да те пуснат да си тръгнеш,ще намерят разрешение на проблема,но ако приемат молбата ти,то това означава,че е за твое добро да се махнеш по-надалеко от това място и тези хора.

Ами аз не крия от къде съм, има го в подписа ми. Но както казах вече от 1 август сме без тютюнев дим в училище, а преди това колеги, включително и аз имахме актове от ХЕИ (тогава си беше ХЕИ, когато ни ги съставиха), за паднали листенца от цветя, стъпки в салона и увяхнал магданоз в хладилника. Това директорката го е скалъпила, за да отвлече вниманието от себе си и цигарения дим в дирекцията и само , за да не и направят на нея акт - хайде на колегите за други провинения. А аз и още една колежка дори не сме имали часове него ден в училище, бяхма не практика в КК Албена. Идваме на другия ден и директорката- а, честито, имате актове, елате да ви ги връча.  Общо 7 акта по 200 лв. Е, къде до има това? Дори заведения не санкционират с толкова персонални актове. Съставя се 1 за 1 провинение и вътрешно шефа да си го разпределя на колкото си иска. Естествено в съда паднаха тези идиотско съставени актове.    

      Като ви чета, се ужасявам.
      Директорката на училището, в което учи моят син е страстен пушач. Никъде в училището не се пуши, около него - също. На учителите е забранено да дават лош пример на децата. Тихо и кротко си чакат голямото междучасие или края на часовете, за да изтичат до някое кафене, което не е непосредствено до училището.
     
     По темата - не виждам какво може да направи авторката, ако иска да си запази работното място, и в същото време да работи в незадимено помещение. Ако с добър тон не се получават нещата, дори да пусне жалба в РЗИ, и да ги санкционират, в една частна фирма това ще означава уволнение.
     Впрочем, Клодия, шефовете ти имат ли си собствен офис или ползвате общ?

vanilla75 сякаш аз съм го писала това - била съм в напълно идентична ситуация преди 10-тина години.
А по-лошото беше, че въпреки наличието на две бременни в офиса (с една колежка бременехме по едно и също време )- продължаваше да се пуши.
Намеквали сме, говори ли сме директно - полза нямаше. За мен въпросът се реши, защото напуснах(не заради пушенето де), но последно като ходих там още се пушеше.

А съм имала случай - сменяме офис и отивайки в новият - шефовете веднага палят цигара. Едната колежка казва - Нали се разбрахме да не се пуши в офиса?!
И познайте - Ти ли ще ни казваш, ще си пушим където искаме! Имаше скандал, обаче после установих, че се пуши на терасата.

Та...

Ели Х, казваш, като видиш или питаш на интервюто. Е, добре, ама в моя случай това е неприложимо. Първо, защото фирмата, в която работя, е доста голяма и съответно човек би очаквал, че ще се спазват всякакви закони и т.н. Второ, бях на 2 интервюта, като нито едното не беше проведено в стаята, в която щях да работя - тази стая я видях в първия си работен ден. Освен това там първоначално имаше един шеф - той не позволяваше да се пуши. Въпреки това, когато той си тръгнеше, задължително пушачите си запалваха цигара! И така цяла нощ и през уикенда! (да, работата е на смени и денонощно има хора там!) Сега е друг шеф - пушач, по едно време се пушеше нон-стоп и само когато се знаеше, че ще идва някой от другите шефове, само тогава се правеха някакви опити да се прикрие миризмата на цигарен дим (с проветряване, с ароматизиране на въздуха!). От около година насам не се пуши между 9 и 17.30! За сметка на това през останалото време се пуши и не се съобразяват с нищо и с никого! Бях бременна и пак стане ли 17.30 и бам цигарата с оправданието: "Ама аз пуша на прозореца!" (а то не стига, че влиза вътре, ами въпросния човек почва да си обяснява нещо, почва да се разхожда и по някое време като се преместя някъде по-далече и почва: "О, извинявай, не съобразих!"). Ама само с извинявай не се оправят нещата. Същият този шеф-пушач, го бяха питали колеги непушачи дали ако беше непушач пак щеше да разрешава да се пуши вътре и неговият отговор беше: "Да!". Да-да, ама грънци... И какво се очаква да направя в този случай? Ясно е, че ще си търся друга работа, но някак не върви да говоря такива неща: "Ами аз работих в тази и тази голяма и известна фирма, ама там където работих колегите си пушеха в офиса и се криеха само като дойде някой голям шеф и заради това напуснах!"
Просто понякога нещата не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. А когато човек има нужда от работа, ами примирява се с неща, с които в други обстоятелства не би се примирил (например, излизала съм от кафе, без да си дочакам поръчката, тогава ММ плати, защото е съвестен, но аз ако бях сама не бих си платила! - действието се развива преди 7-8 години)

В офиса ни се пушеше навсякъде, явно някой се е обадил на Риокоз, дойдоха на проверка и въпреки че никой не хванаха с цигара така миришеше навсякъде, че глобиха фирмата, след това издадоха заповед да не се пуши в сградата, налепиха лепенки и телефони за контакти. Въпреки това пушачите продължиха да пушат, но само в едната кухня, явно пак някой се е обадил и дойдоха пак на проверка, глобиха фирмата пак, и въпреки че е голяма и може да си позволи, никой в момента не пуши в сградата, дори най-големият шеф, който се разкарваше с едни ужасни пури навсякъде.
Има закони в тази държава и приказки от рода, това си е техният офис, ще правят каквото си искат, са типични за българският манталитет.
Обади се но да те предупредя, че тука се оказа, че изтече името на човека, който се е обадил и всички го гледат на криво.

Има НАРЕДБА ЗА ТЮТЮНОПУШЕНЕ и РИОКОЗ съблюдава спазването И.

ето ти един линк за Благоевград, но Наредбата важи за цялата страна... http://riokoz-blagoevgrad.my.contact.bg/NEWS/NAREDBA_TUTNOPUSHENE.htm 

Ти си прецени какво искаш да направиш - имаш няколко варианта:

- говориш със собствениците;
- оплакваш се в РИОКОЗ в града от който си;
- напускаш;
- пропушваш и ти;
- мълчиш и търпиш.

Успех!

Пушех, до скоро. И преди пак съм спирала цигарите, за месеци, за две години... По здравословни причини не пуша вече. Онзи ден най-учтиво помолих един от шефовете да не ми пуши в стаята, защото вече сме на климатик и става адско. Човекът веднага излезе и после като имаше да казва нещо, и пак беше с цигара, само се подаде на врата, каза каквото има да казва, и затвори. Та си зависи от възпитанието, а не от степента на шефската позиция. По принцип не обичам като не пуша някой да пуши около мен, гадно ми е. Още по-малко, ако се храня! В смяната сме 7 човека, останаха двама пушачи. Въобще не ме интересува дали им харесва, но след като се върна от отпуск, няма да пушат в стаята. У дома не се пуши, не ми е приятно около мен да пушат и в работата, а и без това е забранено с официална заповед от директора. Ще се съобразяват. Ако беше полезно, нямаше да го забрани никой.

Към авторката на темата: Ако вече си опитвала да разговаряш културно и няма ефект, единственият вариант е да ги заплашиш открито с оплакване в РИОКОЗ и съответно ако няма адекватна реакция, да подадеш жалба. Но нали си знаеш? Това би означавало да обявиш открито "война".  Аз лично не бих действала прикрито, защото гаранция ще изтече инфо и не ще те гледат накриво, ами направо си заминаваш. То и иначе най-вероятно пак си заминаваш, но поне няма да те обвинява никой в подлост.  

Само недей да правиш компромиси със здравето си, не си длъжна на никого.
Дано да си намериш приятна и добре платена работа с нормална обстановка. Успех!


Кефи ме процентът на пушачите в анкетата.

Накара ме да гласувам   

По-малко от 50% ?

Над 50?