Есента настъпва, АВГУСТинче смело стъпва!

най-се смях на децата дето се пробвали да хранят кучето- резултата :цялата кухня в кучешка храна:))((

На работа имах едно майче , което след поредно боядисване на стаята(заради такива изпълнения) поне се разбрали с малкия, който тогава беше на 3 години - че си има негова стена и драскал вече само на нея  Пак е напредък някакъв.. 

Много забавни снимчици  не и за горките родители обаче 
сещам се за момченцето на една приятелка на майка, бяха му дали филийки с масло и сладко да хапва а човекът ги набутал в сд чейнджъра вместо дискове  а това за рисуването и късането направо се чудя дали не са неговите снимки пуснати  голям беляджия беше, те се преместиха и не съм го виждала дано се е кротнал че майка му сигурно вече е побеляла 
дано нашите деца не изпадат чак в такива крайности, въпреки че аз например с една приятелка когато сме били на 3 г сме намазали с черна вакса чисто ново залепените бели тапети в нашия хол 
това за стената е идея особенно че сега нали продават килимчета с водно рисуване и за стена 

На децаята така им сече пипето, че чак страх ме хваща. Малкият ми братовчед обичаше да рисува по тапетите, още си спомням. Мъжа ми пък е бил толкова злоядо дете, че той ми е разправял вече като по - голям как майка му му е оставяла храна за обед, а той понеже го било страх (мойто свеки малко не си поплюва) да не яде бой, че тя проверявала кофата за боклук, хвърлял храната през терасата. Тя обаче пак го надушила какво прави и той започнал да крие храната върху секциите и зад мебелите, та това докато не започнало да намирисва. Свекъра издирил причинителя на лошата миризма   Децата можем да бъдем толкова изобретателни понякога  

Риба тон и аз обичам, но от консерва с олио. Собствен сос е безвкусна. Веднъж бяха пуснали на далавера в Метро риба тон цяла за готвене и купих две риби. Оприличих я на скумрия на външен вид, но дебела скумрия. Сготвена обаче няма нищо общо. Това е адски суха риба, която не се готви как да е. Спомням си, че не успях да я уцеля на 100% както трябваше, но вече не помня как я сготвих. Мисля като пъстърва във фолио. Не помня честно казано, но знам че повече няма да си взема да готвя такава риба.
Иначе да ви издам една тайна. На риба от сорта на сьомгата, много и ходи портокалов сок. В Белгия си позволявах да си купувам от време на време сьомга и още една риба от скъпите дето така и не и разбрах името и я готвех на почти сух тигансъс сол, малко черен пипер и сока на половин портокал. Става страхотно. Чак пак ми се прияде.

Ох снимките са потресаващи  Пази Боже, пази Боже, пу-пу 

Риба тон честно казано не съм яла иначе, освен в консерва, но много ми харесва. Агнес, мерси за инфото - поне да знам да не купувам. А за портокаловия сок и аз много обичам със сьомга, а също съм правила и пиле с портокалов сок, много е вкусно.

Ох, потекоха ми лигите 
Снимките наистина са опасни, дано на нас ни се размине 
Аз давам хек само, но имам една пастърва във фризера и трябва да измисля как да я направя. В къщи не си падаме по рибата много, а сега особено ми мирише отвратително 
А вашите деца започнаха ли да играят с голямо въображение? В смисъл - Мими от няколко дена ми носи "нещо", слага го в купички, че даже го "изтърва" и събира... толкова внимателно си го носи, но в ръчичките няма нищо  Иначе отдавна си се храним наушким, пие от чашата наушким и прочие, но днес ме разби колко време носи ли носи детето, чак се притесних да не се разсипе
Аз трахана даже не бях чувала  Ще се поинтересувам, че и без това взехме да забиваме на закуската 

За рибата тон от консерва, знам от детски лекари, да не се дава на мънички дечица. Много често повръщали и получавали диария от нея. Аз от около 1-2 години давам на каката, но преди това не. Тъкмо тази вечер почерпих Миро с малко херинга в доматен сос от консерва, но не беше никак очарован. Обаче разни скумрийки на скара или панирани бели риби (без панировката ги давам) си хапва с кеф.
Миро напоследък много харесва да яде пица - една осминка от пицата си хапва за мезе след неговата манджичка, а ако не е ял, може и повече да изяде
И аз гледам да избягвам солети, бисквити и зрънчоподобните, но не съм ги забранила - давам понякога, но след хранене и той не изяжда много.
Нашата кака никога не е изявила желание да рисува по стени, мебели и т.н. Големи бели, като на снимкiтe също не е правила. Единственото ни такова преживяване е ето това омазване с Бочко:
https://picasaweb.google.com/115255824830018740232/Andrea23Godin … 62095341735993778
Но да видим дали Миро ще е снизходителен към нас или ще ни покаже какво сме пропуснали с кака му

tzuntzurka, честито! Да ти призная, че завидях....и аз искам още деца, но малко ме притеснява мисълта, че няма да имам достатъчно време за всичките. Но пък имам познати с по 3, 4, 5 и 6 деца. Моя колежка е една от 6 деца и е много доволна от живота си и детството си. Не се е чувствала пренебрегната, изучили са се, гледали са се....евала на родителите с много деца. Може би и аз ще мога 

Тупурче с глас се  за притесненията ти адашката да не разсипе паничката 

tzuntzurka - лекичко да е и едно здраво и послушно бебче на финалати желая

За траханата при нас е много разпространена и майка ми прави редовно, но е по-различно от описаното от Надето. Прави се от брашно, прясно мляко и яйца, притрива се през едно като гевгир /и ренде ще свърше работа/ и после се суши. Става молко по-ситно от кус-кус, вари се и го ядем със сирене и захар

Tzurzurka, честито и прекрасно бебче на финала  

Ами аз едната от снимките с белите съм я виждала - от комп-а ми успя да изтръгне 2 копчета:) А Agnesana ме подсети, че и аз едно време така криех храна, бях адски злояда и си спомням, как хвърлях през терасата, криех под дивана...ужас  

Я да ви питам някой има ли подобен проблем - напоследък нощем като се разплаче и не дава баща му да го успокои, реве до полуда докато не го гушна аз...Май много привързан става към мен, което е нормално, по цял ден сме сами с него, но не ми харесва особено...

Същата работа! Даже имам чувството, че повече се разярява баща му като го гушне 


За злоядите- аз също бях много злояда и то до доста късно, но имахме куче, при това кокер шпаньол(порода известна със своята лакомия), та нямах проблеми с криенето на храната. Но и мен майка ми ме надуши, защото един ден бях сипала лещата в купата на кучето, то естествено я беше омело, но останали 1-2 лещички и това ме издъни 

Мен ме хванаха с едни пържени яйца, които изсипах през терасата, но всичко се размазало директно върху капака на колата ни , която баща ми бил паркирал пред входа...А тогава нали се сещате какъв култ е бил към семейното превозно средство:)

същото е при мен.. точно вчера загубих цял ден да ходя из разни сервизи за да си търся клавиатура.. 

tzuntzurka, много хубава новина! 

Тупурче, и Златозар си играе тази "игра" и то от доста време насам. Първо си мислех, че е намерил някое боклуче по земята , понеже стискаше "нещо" между палеца и показалеца и после наушким в устата и аз търчах като луда и му дърпах ръцете да не би да лапне някой боклук (чистя по 2-3 пъти днесвно с прахосмуча, но боклуци бол). Накрая установих че си играе наушким. Започнах да го имитирам като си "кълвях" от неговата ръчичка или коремче (където се сетя) и аз "хапвах". В началото голям смях падаше. Сега рядко го забелязвам да си играе така. Чуех се къде го е научил това, но така и не можах да разбера. Явно си им работи наистина фантазията.
Деси, а пъстървата става много вкусна увита във фолио, като вътре в нея слагам резени лимон, сол, малко чер пипер, девисил и съвсееем малко парче дафинов лист. Всяка риба се увива отделно и пека може би 40 мин някъде. Иначе може и на скара да я метнеш.
От както минах малкия на обща храна вече изобщо не ползвам черен пипер, така че ако ще давате на Мими, можеш да го спестиш. Обожавам риба и съм се специализирала до някъде.

Моят син обожава да ми гони краката (че и на баща си) и да се мъчи да ми хапе пръстите. Голям му е кеф, понеже аз се дърпам и не давам естествено, а той продължава да ми дебне краката и се залива от смях. Дори и когато съм с чехли го прави. Скоро се замислих, че може би имитира мен, понеже като го събличам и обличам и като стигна до чорапите и му хапя крачетата. Той се хили пък аз обичам да хапя.

Здравейте и от мен!
Цони, с голяма радост да ти честитя 
В тази и връзка и аз да се похваля. Както се вижда от лентичката и ние чакаме второ бебче на лято. Вчера ходих най-после на установяване и си видяхме как вече е започнало бебчето да се оформя  Не вярвам в суеверия, затова веднага след като го видяхме на видеозона, ви се похвалвам!
Утре ще се опитам да намеря малко повече време да ви пиша, а сега отивам да поспя, че вече ме наляга вечното спане 

Мама Зайка Байка, колко хубаво!!  честито!

така ви се радвам, момичета, на бременностите! пу-пу! пълно е с добри новини напоследък!

Мама Зайка Байка честитоооо! 
Леле момичета , направо ми се прииска и на мен още едно бебееее 
ееех, пусти страх 
Да ви питам има ли някой променил се след раждането  Аз например съм станала хипер страхлива и чуствителна, аз от малка съм луда по екстремни въртележки /гондоли, виенски, влакчета и т.н./ след раждането ми става лошо от обикновенна люлка.. да не ви разказвам какъв шок изживях след едно кръгче на екстремна въртележка, мислех че ще умра  .. също и от височини нещо почна да ме е страх, като летяхме със самолета ми идеше да повърна всеки път като погледнех през люка, а аз от малка летя и обожавах  Друго, споменавала съм ви че самата мисъл за раждане и ме кара да се чувствам зле, да ви припомня припадането си от разказа на позната за нейното раждане  , всички ми казваха , че след раждането това ще спре и няма да се чувствам така, е да ама не.. даже съм по-зле  като бях в бг на гинеколог, не съм ви се "похвалила" но ми причерня и се свлякох на кушетката на която бях седнала когато докторката ми обясняваше за разскъсаната ми шийка на матката 
 Не знам дали е от значение и травмиращото ми раждане за този кошмар, но е ужасно, хващам се че се замислям за второ бебче / особено след зачестилите радостни новини които чета тук, а и от близки познати които наскоро родиха  / и всичко е ОК до момента в който не ми изникне в главата момента с бъдещото раждане, буквално ми става лошо / чувството е все едно се давиш или задушаваш / главата ми започва да пулсира ушите ми забучават, започвам да се потя да пребледнявам, да не мога да си вземам въздух.. едва успявам да се окопитя мислейки за хиляда различни неща, много е гадно  каква съм такава сбъркана не знам 
 Знам, че дори ако забременея нещата ще са различни от първия път, но ужасът е по-силен.. може би някой ден..