НОИ пак прецаква МАЙКИТЕ с майчинството за 2-та година,бясна съм

Аз пък съм съгласна донякъде със sinapovaaya
Каква е общата картинка на българското население?
Не се раждат достатъчно деца, старите хора мрат като мухи, хората в работоспособна възраст бягат в чужбина и както и да го гледаме, си намаляваме драстично. И никой не прави нищо поне да намали тези процеси.

И аз съм 74 набор и мен са ме гледали вкъщи майка ми, после баба ми. Имам и сестра 76 набор. Дори през онези години, майка ми можеше да работи от вкъщи, за да ни гледа, сега това се случва твърде рядко.  

Много са ти розови спомените. 1974 майчинството е било 10 месеца /след Декемврийския пленум на партията 1972г/ и майка ми ме е оставила на баба ми, защото /както много други хора/ след това е била "разпределена" да работи в друг град, далече и от родители, и от мъж и дете.

Може 10 месеца да са били висоплатени, както сега едната година. Аз съм убедена, че до 3 години ме е гледала майка ми, тогава бабите ми бяха работещи, не съм ходила на ясла, тръгнах чак на предучилищна. А съм й виждала и трудовата книжка, че стажът й е непрекъснат. Може и неплатени да са били тези години, но ги е имало. Декември съм родена, ако има значение.

Имало е неплатен отпуск до 3тата година, който се е водел стаж, така е. Ама то и сега е така.

Ето малко сравнения за раждаемостта през годините за България:
http://www.google.bg/publicdata/explore?ds=d5bncppjof8f9_&me … D1%80%D0%B8%D1%8F

Пикове- 68, 69, 74. Точно 85-та бележи лек спад. Най- критично /нормално е/ е 97 г.- всеки знае с какво се свързва тази година.

Данни на НСИ по региони за 2010 г.:
http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=19&a1=258&a2=267&a3=268

Леко оптимизъм от 24.03.2010 г. с 0,5 промила  :
http://doctoronline.bg/articles/1293/%D0%A0%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0 … D1%8F%D0%B2%D0%B0

Както вече споменах пиковите моменти не са свързани нито с най- големи социални плащания, нито с най- дълги майчинства.
Аз си ги свързвам /лично моя интерпретация/ с икономическата стабилност и усещане за сигурност и предвидимост на хората за личния им живот/няма да се впускам в разговори дали е била илюзорна и на какво се е дължала, важно е усещането на населението/.
Не мисля, че 500 лв. горница годишно сега ще реши проблема точно поради тази причина.
Защото и децата знаят, че всеки месец, всеки ден нещо се променя. Предиш 30 години законодателството е било стабилно, работата- сигурна, доходите- малки, но сигурни, отоплението, липсата на безработица, достъпното здравеопазване, единната политика в образованието, ниски нива на престъпност /или информационното затъмнение за наличие на такава- все едно, хората не бяха тъй стресирани, като днес от постоянно натякване и сблъсък с негативна информация/. Самият живот на хората е бил по- спокоен.
Промените /чести, непредвидими, кардинални/ създават чувство на несигурност и са основна пречка за планирането на дългосрочни проекти, какъвто си е гледането на деца.
Затова смятам, че българинът следва да се настрои към друг тип мислене. Към живот в такава променлива обстановка. Към мисълта сам да подсигурява бъдещетето си и това, на децата си. У нас инертността на мисленето се променя изключително трудно и бавно. Народопсхилогоята ни е такава. Навиците ни са такива.
Не говоря за добър и погрешен тип мислене. Само излагам голи факти и се опитвам да ги анализирам. 

Ами вече не е! Неплатеният отпуск е 6 м., ако нямаш брак евентуално може да ползваш и 6-те месеца на бащата, но при определени условия.

sisi1974 и аз чак на предучилищна съм ходила и съм родена края на ноември 74 г.!   Тогава са били съвсем други години, майка ми често казва, че ние за съжаление, никога няма да разберем и да усетим техния живот, основно по отношение на качеството на храните, цените, сигурността и пр.
Помня, че като деца кръстосвахме улиците на квартала до 12 ч. вечерта цяла група хлапета с колелета, още преди да станем 1-ви клас, нито ни е било страх от нещо, нито е имало защо, нито имаше толкова коли, въобще за съжаление нашите деца няма да имат нашето безгрижно детство. Големият ми син януари става на 6, но и през ум не ми минава дори да го оставя за 10 мин. сам вкъщи, камо ли да го пусна в квартала, и то през деня, за нощта да не говорим! Бяха съвсем други години и не беше лошо, вярно е, че имаше безобразни простотии, но сега да не би да няма?!

Сравнителни характеристики на нормативната уредба, свързана с отпуските и обезщетенията за отглеждане на деца през годините:
 
КСО към момента:
Чл. 48а. (Нов - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 1.07.2004 г., изм., бр. 69 от 2004 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Чл. 49. (1) (Доп. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 - 5.
(2) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера, определен по ал. 1 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., предишна ал. 2, бр. 68 от 2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г.) Когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

Чл. 50. (1) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., изм., бр. 68 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 105 от 2006 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането.
(2) Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането.
(3) Когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на парично обезщетение до изтичане на 42 дни от раждането. Ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден, срокът на обезщетението се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност. До изтичането на срока по ал. 1 това обезщетение се заплаща като обезщетение за бременност и раждане.
(4) Когато детето е дадено за осиновяване, настанено е в детско заведение на пълна държавна издръжка или почине след 42-ия ден от раждането, обезщетението по ал. 1 се прекратява от следващия ден. В тези случаи, ако работоспособността на майката вследствие раждането не е възстановена, се прилага ал. 3, изречения второ и трето.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Осигурената или осигуреният за общо заболяване и майчинство, които осиновяват дете, имат право на обезщетение по ал. 1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичането на срока на полагащото се обезщетение за раждане.
(6) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, за срок до 15 календарни дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 7 от Кодекса на труда, ако отговаря на условията по чл. 48а.
(7) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща/осиновител има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда, ако отговаря на условията по чл. 48а.

Отпуски по КТ:

Отпуск поради бременност, раждане и осиновяване

    Чл. 163. (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 68 от 2006 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 2.01.2009 г.) Работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането.

Отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (Загл. изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.)

    Чл. 164. (1) След използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.).
(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Отпускът по ал. 1 със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение.
(4) През време на отпуск по предходните алинеи на майката (осиновителката) или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Времето, през което се ползува отпускът, се признава за трудов стаж.
(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., изм., бр. 1 от 2002 г., в сила от 1.01.2002 г.) В случаите, когато не се ползува отпуск по ал. 1 или лицето, което ползува такъв отпуск, прекъсне неговото ползуване, на майката (осиновителката), ако работи по трудово правоотношение, се изплаща парично обезщетение от Държавното обществено осигуряване.

Това е изключително удобно:

Чл. 167а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2004 г.) (1) След използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст.
(2) В случаите по чл. 167, ал. 2 настойникът има право на отпуск по ал. 1 в размер 12 месеца. С негово съгласие отпуск в размер до 12 месеца или остатъкът от неизползвания отпуск до този размер може да се ползва от един от родителите на майката или на бащата на детето.
(3) Когато след навършване на 2-годишна възраст на детето починат и двамата родители и те не са ползвали отпуск по ал. 1, настойникът има право на такъв отпуск в размер 12 месеца, а когато родителите са ползвали част от отпуска - на остатъка от неизползвания отпуск до този размер. Със съгласието на настойника този отпуск може да се ползва от един от родителите на майката или на бащата на детето.
(4) Родител (осиновител), който сам се грижи за отглеждане на детето, има право на отпуск по ал. 1 в размер 12 месеца в случаите, когато:
1. не се намира в брак с другия родител и не живее в едно домакинство с него;
2. другият родител е лишен от родителски права с влязло в сила решение на съда;
3. другият родител е починал.
(5) В случаите по ал. 4, т. 1 и 2 другият родител няма право на отпуск по ал. 1.
(6) Отпускът по ал. 1 може да се ползва наведнъж или на части. Когато се ползва на части, продължителността му не може да бъде по-малка от 5 работни дни.
(7) Лицето, което иска да ползва отпуск по ал. 1, трябва да уведоми за това работодателя си най-малко 10 работни дни предварително.
( Времето, през което се ползва отпускът по ал. 1, се признава за трудов стаж.
(9) Редът и начинът за ползване на отпуска по ал. 1 - 8 се уреждат с наредба на Министерския съвет.


В следващ пост ще пусна стари разпоредби, да не става много дълъг един само.
   

Старите текстове на КСО от създаването му до момента:

Обезщетение при бременност и раждане
 
    Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) (1) Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното
брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху
който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се
лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода
от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната
неработоспособност поради бременност и раждане.  Дневното парично обезщетение
не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода,
от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна
заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 - 5.
 
      (2) При придобиване право на парично обезщетение при бременност и
раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и
раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера, определен по ал.
1 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.
 
      (3) Когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият размер
на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната
дневна работна заплата, установена за страната.
     Обезщетение при бременност и раждане
 
         Чл. 49. (изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) (1) Дневното парично
обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от
среднодневното възнаграждение или осигурителния доход, определени по чл. 41 и
не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода,
от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна
заплата, установена за страната.
 

         (2) При придобиване право на парично обезщетение при бременност и
раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и
раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера, определен по
ал. 1 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.
 
         (3) Когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият размер
на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната
дневна работна заплата, установена за страната.
     Обезщетение при бременност и раждане
 

         Чл. 49. (Доп. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) (1) Дневното парично обезщетение
при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното
възнаграждение или осигурителния доход, определени по чл. 41 и не може да
бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е
изчислено обезщетението.
          (2) (Нова) При придобиване право на парично обезщетение при
бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за
бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера,
определен по ал. 1 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за
лицето.
 
         (3) (Предишна ал. 2) Във всички случаи дневното парично обезщетение не
може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за
страната.
     Обезщетение при бременност и раждане
 
         Чл. 49. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 104 от 2005 г.) (1) Дневното парично
обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от
среднодневното възнаграждение или осигурителния доход, определени по чл. 41
и не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за
периода, от който е изчислено обезщетението.
 
         (2) Във всички случаи дневното парично обезщетение не може да бъде
по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната.
     Обезщетение при бременност и раждане
 
         Чл. 49.  (Обн. - ДВ, бр. 110 от 1999 г.) (1) Дневното парично
обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от
среднодневното възнаграждение или осигурителния доход, определени по чл. 41.
          (2) Дневното парично обезщетение не може да бъде по-малко от минималната
дневна работна заплата, установена за страната, и по-голямо от среднодневното
нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
 

Как предлагате чавек да подсигурява бъдещето си и това на  децата си?
Българинът, който цял живот драпа за едното жилище, максимум да осигури и такова на детето, каква по-голяма сигурност може да постигне от това?
Като горното се отнася за нашите родители, в момента дори и това е мишън импосибъл.
Сега масата се справя само с изхранването и с образованието на децата си.



И стига вече с тия въпроси как "увеличението" от 30 лв щяло да повиши раждаемостта. Никакво увеличение не е това, а елемантарна индексация, която поне малко да покрие инфлацията от последните години. Защото откакто не е променяна МРЗ, увеличението на цените е почти двойно.
А пък 30-те лева са детската кухня на детето, демек поне на половина покриват изхранването му.
И не, няма да се повиши раждаемостта.

Именно, това си е една обикновена индексация, каквато например редовно правят за държавните служители, заплатките на депутати, министри и пр. се индексират постоянно!!! За тях има пари, за майчинството - не?! Ми не ги разбирам политиците, мислят само за себе си, да напълнят гушите и да си оправят живота за поколения напред!!!

Повечето знаят, че е съществувал

УКАЗ за насърчаване на раждаемостта-  Обн., ДВ, бр. 15 от 23.02.1968 г., няколко пъти изменян и отм., бр. 32 от 29.03.2002 г., в сила от 1.04.2002 г.

По него е имало интересни данъчни облекчения, например. Там е бил регламентиран т.нар. "ергенски данък".

Старият КТ от 51 г. е регламентирал отпуските за майчинство така:
 60.  (Изм. и доп. - ДВ, бр.  44 от 1984 г.) Работничката или
служителката има право на отпуск поради бременност и раждане при първо дете в
размер на 120 календарни дни, при второ - 150 календарни дни, при трето - 180
календарни дни и при четвърто и всяко следващо - по 120 календарни дни, от
които 45 дни преди раждането.  При определяне размера на отпуска се вземат
предвид живите деца, родени или осиновени от майката, която ползува отпуска.
При раждане на близнаци отпускът се ползува по размера, полагащ се за
последното дете.  Когато единият от близнаците обаче е трето дете на майката,
отпускът се ползува по размерите за третото дете.
     Когато поради неточно предвиждане на здравните органи раждането стане
преди изтичане на 45 дни от започване ползуването на отпуска по бременност,
остатъкът до 45 дни се ползува след раждането.  Неизползуваният отпуск за
бременност поради преждевременно раждане на недоносено дете се използува
изцяло след раждането.
     Работничка или служителка, която осинови дете, има право на отпуск по
ал. I в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаване за
осиновяване до навършването на 75-дневна възраст, когато е първо, на
105-дневна възраст, когато е второ, на 135-дневна възраст, когато е трето, и
на 75-дневна възраст, когато е четвърто или следващо с оглед на броя на
живите деца, родени или осиновени от майката.
     Непосредствено след използуването на отпуска по предходните алинеи, ако
детето не е настанено в детски ясли или в друго детско заведение, по искане
на майката - работничка или служителка, включително и на осиновителката, се
разрешава допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до
навършване на 2-годишната му възраст и по 6 месеца за всяко следващо дете.
При смърт, даване за осиновяване или настаняване на детето в детски ясли или
друго детско заведение разрешеният отпуск се прекратява.  По смисъла на
настоящата разпоредба един месец включва 30 календарни дни.
     (Нова) Когато семейството има близнаци и някой от тях е второ или трето
дете, отпускът по предходната алинея се ползува до навършване на 3-годишна
възраст на близнаците.
     (Нова) Отпускът по ал. 4 и 5 със съгласието на майката (осиновителката)
може да се разреши на бащата (осиновителя) или на един от техните родители.
 
         60.  (Доп. - ДВ, бр.  53 от 1973 г.) Работничката или служителката има
право на отпуск поради бременност и раждане при първо дете в размер на 120
календарни дни, при второ - 150 календарни дни, при трето - 180 календарни
дни и при четвърто и всяко следващо - по 120 календарни дни, от които 45 дни
преди раждането.  При определяне размера на отпуска се вземат предвид живите
деца, родени или осиновени от майката, която ползува отпуска.  При раждане на
близнаци отпускът се ползува по размера, полагащ се за последното дете.
Когато единият от близнаците обаче е трето дете на майката, отпускът се
ползува по размерите за третото дете.
     Когато поради неточно предвиждане на здравните органи раждането стане
преди изтичане на 45 дни от започване ползуването на отпуска по бременност,
остатъкът до 45 дни се ползува след раждането.  Неизползуваният отпуск за
бременност поради преждевременно раждане на недоносено дете се използува
изцяло след раждането.
     Работничка или служителка, която осинови дете, има право на отпуск по
ал. I в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаване за
осиновяване до навършването на 75-дневна възраст, когато е първо, на
105-дневна възраст, когато е второ, на 135-дневна възраст, когато е трето, и
на 75-дневна възраст, когато е четвърто или следващо с оглед на броя на
живите деца, родени или осиновени от майката.
     (Нова) Непосредствено след използуването на отпуска по предходните
алинеи, ако детето не е настанено в детски ясли или в друго детско заведение,
по искане на майката - работничка или служителка, включително и на
осиновителката, се разрешава допълнителен отпуск за отглеждане на малко дете
в размер на 6 месеца за първо дете, 7 месеца за второ дете, 8 месеца за трето
дете и по 6 месеца за всяко следващо дете.  При смърт, даване за осиновяване
или настаняване на детето в детски ясли или друго детско заведение
разрешеният отпуск се прекратява.  По смисъла на настоящата разпоредба един
месец включва 30 календарни дни.
 
         60.  (Изм. - ДВ, бр.  16 от 1968 г.) Работничката или служителката има
право на отпуск поради бременност и раждане при първо дете в размер на 120
календарни дни, при второ - 150 календарни дни, при трето - 180 календарни
дни и при четвърто и всяко следващо - по 120 календарни дни, от които 45 дни
преди раждането.  При определяне размера на отпуска се вземат предвид живите
деца, родени или осиновени от майката, която ползува отпуска.  При раждане на
близнаци отпускът се ползува по размера, полагащ се за последното дете.
Когато единият от близнаците обаче е трето дете на майката, отпускът се
ползува по размерите за третото дете.
     Когато поради неточно предвиждане на здравните органи раждането стане
преди изтичане на 45 дни от започване ползуването на отпуска по бременност,
остатъкът до 45 дни се ползува след раждането.  Неизползуваният отпуск за
бременност поради преждевременно раждане на недоносено дете се използува
изцяло след раждането.
     Работничка или служителка, която осинови дете, има право на отпуск по
ал. I в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаване за
осиновяване до навършването на 75-дневна възраст, когато е първо, на
105-дневна възраст, когато е второ, на 135-дневна възраст, когато е трето, и
на 75-дневна възраст, когато е четвърто или следващо с оглед на броя на
живите деца, родени или осиновени от майката.
 
         60.  (Изм. - ДВ, бр.  15 от 1968 г.) Работничката или служителката има
право на отпуск поради бременност и раждане, при първо дете в размер на 120
календарни дни, при второ - 150 календарни дни, при трето - 180 календарни
дни и при четвърто и всяко следващо - по 120 календарни дни, от които 45 дни
преди раждането.  При определяне размера на отпуска се вземат предвид живите
деца, родени или осиновени от майката, която ползува отпуска.  При раждане на
близнаци отпускът се ползува по размера, полагащ се за последното дете.
Когато единият от близнаците обаче е трето дете на майката, отпускът се
ползува по размерите на третото дете.
     Когато при неточно предвиждане на здравните органи раждането стане преди
изтичане на 45 дни от започване ползуването на отпуска по бременност,
остатъкът до 45 дни се ползува след раждането.  Неизползуваният отпуск за
бременност поради преждевременно раждане на недоносено дете се използува
изцяло след раждането.
     Работничка или служителка, която осинови дете, има право на отпуск по
ал. I в размер на разликата от възрастта на детето на предаване за
осиновяване до извършването му на 75-дневна възраст, когато е първо, на
105-дневна възраст, когато е второ, на 135-дневна възраст, когато е трето, и
на 75-дневна възраст, когато е четвърто или следващо с оглед на броя на
живите деца, родени или осиновени от майката.
 
         60.  (Изм. и доп. - Изв., бр.  92 от 1957 г.) Работничката или
служителката има право на 120 календарни дни отпуск за бременност и раждане,
от които 45 дни преди раждането.  Когато при неточно предвиждане на здравните
органи раждането стане преди изтичане на 45 дни от започване ползуването на
отпуска, остатъкът до 45 дни, но не повече от 15 дни, се ползува след
раждането.
 
         60.  (Обн. - Изв.,  бр.  91 от 1951 г.) Работничката или служителката
има право на 90 дни отпуск за бременност и раждане, ползуването на който
започва 30 дни преди раждането.  При ненормално раждане и при раждане на
близнаци този отпуск е 100 дни.

НЕПЛАТЕНО
 
 61.  (Обн. - Изв., бр.  91 от 1951 г.) При належащи майчини грижи
поради здравното състояние на детето до навършване на тригодишната му възраст
предприятието, учреждението или организацията е длъжно да разреши на
майката-работничка или служителка, при поискване, неплатен отпуск до 14
работни дни през годината.
ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ
61.  (Изм. - ДВ, бр.  53 от 1973 г.) Предприятието, учреждението или
организацията е длъжно при поискване да разреши на майката - работничка или
служителка, включително и на осиновителката, неплатен отпуск до навършване на
три годишна възраст на детето.  Този отпуск се зачита за трудов стаж.

А знаеш ли колко е издръжката на един ученик? И заплатите не са мръднали от няколко години. Т.е. почнаха да мърдат, ама надолу. А някои дори и без такива останаха.

Темата е за майчинството все пак, не за издръжката на учениците, не казвам, че е малка и че е лесно! Да заплатите в частния сектор слязоха надолу на много места, така е, държавните - не /в това число на депутати, министри и пр., те се индексират/, ама това не те притеснява, разправяш се за майчинството! Направете си тема за учениците и там мислете какво може да се направи, има много проблеми в училищата, парите са най-малкия.   

Навред по света това е личен проблем, което си е нормално.
Хората нямат нито по две години пазене на работно място, нито по още половин след това, нито детски заведения за жълти стотинки, в които децата им стоят по цял ден, широкодостъпни за най- обикновения работник като такси.
Който може- изкарва и пести, прави влогове, пенсионни застраховки /по света не се разчита масово на държавно обществено осигуряване, често начминът на осигуряване се догуваря с работодател, като част от трудовите условия/. Който не може /бедни има навсякъде, но у нас това е преобладаващата част от населението/- мизерства.

 Именно поради неблагоприятната като цяло обстановка у нас аз съм скептик, че с няколко лева месечно нещо у нас по отношение на раждаемостта ще се промени. Откровена съм, и напълно обективна. Не изхождам никак от лично положение.

Проблемът е комплексен и много по- сериозен от 30 лв. на месец допълнително.