Хайде и аз да поискам съвет.

Публикувана: 19 окт. 2011, 00:34 ч.

Последно мнение: 12 дек. 2016, 12:24 ч.

12 768

# 30 5 ноем. 2011, 09:07 ч.

Цитат на: sashasa в ср, 19 окт 2011, 00:34

Здравейте!Да споделя и аз:накратко- заедно сме от 5 години (нямаме брак),той не е лош човек,с детето се държи добре (като за мъж де),детенцето ни е на почти 2 годинки.Отначало беше добре,но после започнахме да не се разбираме(за което мисля и аз имам вина),бяхме пред раздяла,все още нямахме дете,но си останахме заедно.Оттогава живеем в чужбина,уж за да сме по-добре,но не сме,изнемогваме.Последните 2 години откакто се роди Бебс ,сме много зле и все се караме,всеки ден,и аз имам вина ,не го отричам.Повечето пъти обаче си мисля че имам право да искам да живеем по-добре...Най-ми тежи че за него все не съм права,все лошата,глупавата,все го изкарвам извън нерви...
Сега си дойдохме за 20-ина дни и пак същото,все се разправяме.Аз не съм от типа жени които искат много,не съм имала и едва ли ще имам възможността да живея в лукс,но все пак..
Обикновено се караме и на мен ми минава и си казвам ,хайде скарали сме се ,скарали сме се -ще мине,ама днес се скарахме яко и пак ме прати да си ходя - все съм го плашела,а аз отдавна съм му казала че никого не плаша ако не става не става.Опитвам се да разбера какъв е проблема а той все мълчи или ме обижда (но по тънко,не груб Laughing

).Абе с две думи не мож Laughing

ем да се рзберем ,все си мисля че ще намерим общ език ама щом не е станало за 5 години...
Брак -нямаме ,за друга - ами физически няма .

Дайде едно съветче ...

Виж целия пост

sevili

# 31 5 ноем. 2011, 09:17 ч.

Всички тези противиречия,чрез реплики или караници се отразяват върху детето дори и да не го разбирате.В даден момент то ще рефлектира върху него като бумеранг и вие ще се чудите от къде ви е дошло.Затова трябва много добре да обмислите какво да правите.Можеби трябва да се консултирате със спициалист Психолог, за да ви посъвтва.

Виж целия пост

Pepelqshi

# 32 9 дек. 2016, 13:41 ч.

Здравейте !
Понеже съм много объркана напоследък , а не искам да споделям с никой близък все още реших да се обърна към Вас. Надявам се да не ме съдите твърде сурово.
От 2 месеца с годеника ми правим опити за бебе. Но последния месец разбрах , че ще ме повишат след 4 месеца ( за това повишение се борех 4 години и много силно го исках и заради заплатата и заради позицията) и го помолих да стопираме за малко процеса. Той ме обича много и каза , че ме подкрепя във всичко щом това ще ме направи щастлива и знае какво значи работата ми за мен. Само че се оказа накрая на месеца , че бебчето се е случило. При което аз съм в шок . Така се зарадвах заради повишението , че сега ми е трудно да се зарадвам и за двете. От друга страна , може би щях да съм по -спокойна, ако той имаше по-хубава работа, защото от месец не работи, а търси постоянно . И сега живея в един постоянен страх 1во дали ще се оправим с това , което ни предстои финансово и дали след майчинството бих получила повишение.
Моля ако някой е имал подобна ситуация да сподели . Благодаря ви предварително. Embarassed