Защо някои не използват столчета за кола?!

Стига 
Не може да ме накарате и това е. За бебета НЕ говоря, натъртвам отново.
Нямам опит, кога син беше малък, само със столчета сме се возили, ше знаеш  Но времената бяха други
И са ви кажа, случва се да падат разни строителни материали, тухли, стъкла, че и керемиди от покривите! От утре с каски по улицата, защото не искам да ви плащам лечението 

Т.е. с каски?!?!
Щото не можеш се пребори със саксия в полет, поне да се предпазиш.
Хайде всички изрядни майки под строй за каски!
И да има глоба, ако си я махнеш! поне 1000 лв! Да се дресират, пардон научат децата от малки! 

Ще се околаниш и ти тогава.
Чакам да повишат глобите .

Е, щом това те прави щастлива 
Ще поживеем, ще видим.

Не.
Законите са затова, за да се спазват.
Ако глобата за нарушение е наистина висока, тогава всеки спазва без да мрънка.
Сега разбра ли ме?

Иронията е изключително неуместна за подобна тема. Не, не можем да се затворим или да ходим със защитни костюми. Но има обекти, има превозни средства, има места, на които рискът е факт и за тя има неслучайно зададени изисквания.

Иначе прав си, аз, ти, както и много други сме оцелели без столчета, но много други не са. И то след леки, нелепи удари, след които днешните деца със столче дори нямат драскотина.
За ТИР/валяк, писах и по-напред, там спасение няма. Но за леките, които стават буквално всеки ден - глупаво е да ги пренебрегваме.

И все пак темата е за столчетата. Това, че ти се возиш без колан, никой не го интересува.

еми да, улицата! страховито място за всяко дете! по една каска за всеки! филтър за пречистване на дишания въздух! абе направо скафандър!

направих паралела с колана просто защото нямам пример с бебе. иначе не вярвам родител да рискува целенасочено животът на детето си.
а пък и аз се обичам точно толкова, колкото обичам и синковецът. дали той, дали аз - нема вързани в колата.

Не знам що се пънете. То правилата може и да затрудняват, но определено в критични ситуации намаляват риска.
Дейв, добре звучи - аз поемам отговорност за себе си, аз преценявам дали мога да мина на черевно, като е абсолютно празно. Да, така звучи разумно. Ама защо ли не всички в коли ми се струват с нужното IQ? Защо ли всеки ден наблюдавам летящи камикадзета, нерваци, за които червеното на светофара е като черевното за бика? Защо ли някои нямат капацитета да различат допустим риск от чисто безимие? Нали и тях трябва да предпазим, най-малкото за самозащита?
Извън темата: защо ви пречи коланът? Защо трудно сте свикнали с него? Чисто любопитство, защото на мен никога не ми е пречел. 

Сещам се аз за един пич, също като Дейв Ломбардо голям мъж и голям шофьор. Толкова голям, че няма значение другите в движението как карат, той винаги може да отреагира. Возеше си детето отпред, че много му харесвало. Това колани - нема, брат, за седалки и дума да няма. Един ден се возим той, аз и детето му. Да, ама за ужас и възмущение на детето отпред съм аз. И в движение,  докато ние си говорим, детето ни издебнало, че не му обръщаме внимание, и тръгна да прескача да идва при нас. Щяло да се свие в краката ми отдолу. Оказа се, че обичало и да се крие под предната седалка Докато ние да се усетим какво става, , онова се подпря на рамото на баща си, за да се закрепи, и го стресна, понесохме се настрани... Добре, че точно в този момент се бях извъртяла и аз в някаква невъзможна поза с лице към шофьора да си оправям старите кокали, та сграбчих детето и го дръпнах в скута си, не знам и аз как. Ако трябваше да се обръщам, допълнително да реагирам - умряла работа. Треснахме се страхотно във вратата и отчасти в седалката, но тя издържа. Мисля, че ако не беше дръпнато почти да лежи в скута ми ниско долу, щеше да разбие с глава прозореца откъм мен детето. А ако при следващото въртене на колата беше тръгнало да излита, нямаше да мога да го удържа. Луд късмет, че инерцията ни запрати странично - детето към мен, мен между вратата и облегалката.

Между другото, бащата наистина овладя колата! Само след няколко секунди, мисля. Наистина беше и е добър шофьор. И какво от това? Ако отпред нямаше човек, ако не се бях обърнала така, че да мога да реагирам, без да мисля, тия няколко секунди можеха да струват много на семейството му.

Иначе продължава да си вози така детето. Когато преди години още шофирах, столчета почти нямаше, да не кажа хич. Возила съм малки деца, бебета в майка си съм возила. Не знаех, че има и друг вариант. Сега обаче, особено след тази случка - никога!

Доста време бях карала, преди да станат задължителни и в началото ми беше трудно. Тръгвам, тогава се сещам, дърпам, ръчкам. Вече толкова свикнах , че тръгвам да слизам с него. Въпрос на навик.  Но децата ги закопчавах и тогава.  

Ако, ако, ако.... ама не е станало, нали?!?!?

Що се отнася до колана - просто не понасям усещането и толкова. Обичам комфорта, както стана ясно.
И вкратце отговрът на темата е - защото не го намират толкова жизненоважно.

Ами на мен ми пука не само за мен и за моето дете всъщност. Пука ми и за чуждите дечица, които са си отишли или са осакатени заради родителска отговорност.
Много е гадно, пробвам се да не ми пука, за да ми е по-лек живота, ама ...

Дайте да лобираме да ги повишат.

Освен, че се товариш изрично, не ти е и работа