Защо някои не използват столчета за кола?!

Хайде, бгмама, петиции и в атака 
Ммм, потреперах

Принципно и аз в това се опитвам да се превъзпитам, ама засега няма напредък.
Ама млада съм още де 

Спирам със спама, съжалявам.

Айде пък сега, не й е работа. Ти и твоето отроче живеете крайно изолирано от останалия свят.  

И моят син в България е много ербап, но в чужбина да видите как спазва всичко.

Петициите са тъпа идея, но бг-мамма в атака си е сила и трябва да се съобразяват с нас.

Дейв, ти някога бутал ли си човек? Съвсем добронамерено те питам. Не казвам да си убил някого по пътя. Просто да си го бутнал. Защото аз съм била участник в такова нещо. И чувството е ужасно. Преди петнайсет години с един приятел бавничко си карахме по централния път на едно село. Оказа се, че по тротоара бавничко са се придвижвали дядо с малко дете. И детето бързичко се отскубнало от дядо си и изтича на пътя, на няколко метра пред нас. Бутнахме го, просто шофьорът нямаше как да спре. Видях как детето пада и изчезва от погледа ми. Слава богу, нищо сериозно му нямаше. Но аз се чувствах толкова виновна. Аз настоях да минем оттам. Приятелят, който шофираше, направо се поболя. Аз му казах: не си виновен, нямаше как да спреш, то изскочи изневиделица. А той отговори: да, но го бутнах аз, нали? Не искам повече да виждам такива неща. Аз си знам колко нощи сънувах случката и как в някои от сънищата ми бяхме убили детето. Пък нека не сме виновни, нека е дядото виновен, макар че защо и той? Такива неща се случват. Но е ужасно да се случат на теб, все едно дали ти си виновен и дали изобщо има виновен. Не съм съгласна, че засегнато е само семейството.

Мдам....веднъж едно дете (без никаква каска, наколенки, скафандър, столче и тн., моля ти се!!!!) изскочи ненадейно пред колата, на малка уличка и слава Богу, карах адски бавно. Детето се размина със счупен крак. Докато го карах към болницата се обадихме на родителите да дойдат и странното е, че до ден днешен се чуваме.
Разбирам идеално за какво говориш, чувството е отвратително. Но аз се чувствах зле защото все пак аз бях виновен.  И все пак, това си е ПТП, разбирате ли, случват се такива неща, колкото и да не ги искаме.
Единствен вариант е да си седим закючени у дома, но тогава пък някое земетресение може да ни убие.....

Дейв, човек, кажи поне, че слагаш презерватив при случаен секс.

Всички отговори в анкетата са верни! Хората са толкова безотговорни и прости понякога, че се ядосвам чак. Отвратителна ми е гледката на закопчани родители с колан и щъкащо дете.. Значи мама и тати са си с коланчето, ако недай си Боже се случи нещо, но детето е необезопасено . Столчета имам и използвам. Децата ми вече са свикнали и не протестират. И да плачеха, и да се сърдеха, все ми е тая, пак щях да ги слагам в столчето. Аз и съпругът ми винаги сме с колан, прекалено много си ценим живота и този на децата ни.
Оправданието - "Ама той таткото кара много внимателно" , е толкова глупаво. Все пак тоя татко, шофьор ненагледен, не е сам на пътя. И други хора шофират - и спазващи правилата, и не спазващи. Никаква гаранция няма, че няма да те блъсне друга кола, па макара ти да си най-добрият шофьор. Парите също са оправдание. За 9 мес. няма как да не събереш пари за столче, от роднини също може да поискаш. А и това трябва да бъде покупка с приоритет. Някой беше споменал цената на столчетата -  това също е от значение, едните са просто произведени, а дали предпазват при удар, дали не предпазват, не можеш да разбереш. Другите, малко по-скъпи, минават през краш-тестове, има си показатели за различни неща, по които да се ориентираш дали столчето е сигурно. За мен тази покупка е много важна, с приоритет, нещо, за което ако трябва ще събирам пари. Ако човек все пак не може да си позволи столче, преминало през краш-тест, то и най-обикновеното е по-добре от нищо. Досега обаче не съм чула и видяла някой да бъде спрян или глобен, заради липса на столче.

елфчето - най-точно казано!!!!   

Ех разсмя ме  
Слагах, когато се случваше.
Сега съм вехт и го играя обвързан. ама се е случвало и без, като се замисля.....
Според тоя форум май е просто техническа грешка, че съм още жив и здрав  

По- скоро е въпрос на време. 

Всички сме въпрос на време 

А-а-а-, някои са по- бързи. Други са се запътили по яваш. Скоростта е обратнопропорционална на времето при един и същ път, викат на сина по математика. 

Математика е едно, животът - съвсем друго

Стягайте коланите и не размишлявайте над въпроси, които не са ви по силите