Много мина, мъничко остана, през Ноември ще се срещна с тебе, мамо!

Привет отново, мами! От вторник сме си вкъщи с Даниел, но едва сега ми остана време да ви разкажа за моето наистина приятно раждане със спинална анестезия - личен опит отпреди 10 дни.
Събудих се към 4 за редовното ходене до двете нули. Нищо необичайно до там и обратно, но в момента, в който си легнах отново, ме сви една болезнена контракция, може би около минута-две - стори ми се дълга, като отмина, усетих как започнаха да ми изтичат води; побутнах мъжа ми, за да му кажа, че днес ще раждам. Той рипна като пружина, а аз "Чакай де, има време". Станахме, аз започнах да си стягам багажа за болницата, като стигнах обаче до хавлията, се оказа, че коша за мръсно пране е пълен, а в шкафа няма нито една чиста. Връчих на мъжа ми една да отива да я пусне на бърза програма в пералнята, после в сушилнята. Аз влязох в банята и му казах да не се притеснява за мен в следващите 30-40 минути. За чистотата на прозорците не се замислих , но пък имах желение да нахраня кучето. На доки реших да не звъня преди 6,30, така или иначе знам, че по това време вече е в болницата. Водите ми продължаваха да изтичат по малко, а аз чувствах едно такова облекчение, че раждането ми започва именно по такъв начин - без болезнени контракции, само с втърдяване отвреме-навреме. Две от трите ми раждания започнаха така, знаех какво следва и именно затова бях толкова спокойна и не бързах за никъде. В 6.50 звъннах на доки, разбрахме се в 7.20 да съм в болницата, каза ми, че има да прави някакво секцио, добре, че не се забавих още с обаждането, защото сигурно щях да се притесня, ако беше влязъл в операция и не си вдигаше телефона. В болницата той ме заведе в приемния кабинет, облякох си нощничката, прегледа ме - 4 см разкритие, без контракции, два дни по-рано като ходих на консултация при него, бях с 3см. Аз му казвам "Засега ще раждам без упойка, обаче до 5-6 см може и да размисля", с което той се съгласи - то радио като мене може ли да го убедиш - два дни преди това му казах, че със сигурност ще раждам с упойка, месец преди това категорично му заявих, че няма да се възползвам от упойката, нищо че ми влиза в сумата за избор на екип... Остави ме на приемащата акушерка за клизма и да ме качи в предродилна зала и отиде за секциото. В 9 без малко се върна - аз вече си лежах в самостоятелна предродилна с абокат в ръката и запис на тоновете - водите не бяха спирали да текат, контракции - мнооого слаби, включиха ми окситоцин, разкритието си стои 4 см. Аз една такава доволна, че ще раждам този ден  - ухилила се бях като репичка. След около час и нещо - два се сдобих с някакви контракцийки и пак 4 см. Аз продължавам да си разсъждавам на глас за упойката, като разбира се, не спестявм на доки притесненията ми относно опасността от използването на форцепс или вакуум, както и страха ми от самата процедура по поставянето на анестезията, чисто техническата страна. Казах му, че ме е страх дали ще мога да напъвам ефективно и че предпочитам да ме боли, но с бебето ми всичко да е наред... След още час контракциите станаха мъничко по-болезнени, разкритието към 5 см - аз продължавам да се хиля и все още да се двоумя за упойката. Доки ме предупреди, че ще отлипсва за 10 мин и като се върне можем да сложим упойката. Тези някокло минутки ми се видяха цял час – започнаха едни контракции през 2 минути, които вече не ми бяха толкова смешни, притесних се, че разкритието ми е станало 7-8см и смисъл от анестезия няма. Доки се върна, с него и анестезиоложката. Разкритие 5 към 6 см, напълно изгладена шийка. Аз естествено вече бях ЗА–ЗА–ЗА упойката. Прехвърлих се на магарето, казаха ми как да легна на една страна със свити към корема колене в тази поза контракциите станаха доста безболезнени и разредиха много, намазаха ми гърба с нещо студено и приятно, след като отмина поредната контракция анестезиоложката ми каза, че трябва да стоя абсолютно неподвижно, за всеки случай акушерката ме попридържаше, и че ще ми сложи подкожно местната упойка – усетих само едно лекичко щипвне, по-безболезнено от бодване за взимане на кръв от пръста. След това ми каза какво прави и какво ще усетя – поставянето на иглата, вливането на упойката, разливащата се топлина и постепенното изтръпване. След 5-6 минути вече не можех да си движа от кръста надолу, беше много смешно, защото мислех, че мога да си движа краката, но не можех грам да помръдна, само ми беше едно такова топличко и гъделичкащо и усщах допир. Контракциите си ги усещах и то много детайлно – момента, в който започват, пиковият момент и после как отминават – само че болка нямаше никаква, а аз бях адекватна и ... щастлива. Доки ми каза, че сега нещата ще се случат много по-бързо и наистина след по-малко от час бях родила – последните 4 см разкритие получих за 40 или 50 минути, за което време доки и анестезиоложката се скъсаха да ме майтапят за това как се дърпах за упойката, аз – не спирам да се хиля, а през това време той ме прегледа за разкритие 3 пъти.  След последния път каза на акушерката да се приготвя и тя за нула време подготви необходимия инструментариум за мен и бебето. На три контракции, което значи по-малко от 10 минути, Даниел излезе, а акушерката го пое. Доки само ми казваше кога да поема въздух, кога да напъна, кога да изпусна въздуха и бързо да поема пак, а на последния напън леко ми натисна корема. През цялото това време си бях адекватна и можех да възприемам всичко много по-детайлно и съответно да се насладя максимално на момента, отколкото при раждане без упойка. Сложиха Даниел за съвсем кратко на гърдите ми, след това на термоплота, за да го аспирират и позабършат, доки през това време се зае с плацентата и двете ми шевчета, както и набра номера на мъжа ми – след няколко минутки Даниел пак ми беше на гърдите, гушках го през цялото време и не можех да се откъсна от него. Преместиха ме обратно на леглото. Съпругът ми дойде след час – беше отишъл в другия край на София, а и не беше очаквал да има възможността да влезе при жена си и сина си, само няколко минути след раждането. Моментът беше... Полежах си в залата общо около 2 ½ часа, докато ме отпусне напълно упойката, по някое време взеха бебко, на мен помогнаха да седна на една количка и ме закараха в стаята. Нататък е ясно.
Всичко завърши за около 5 часа след слагането на системата с окситоцин. Глава или кръст не са ме болели, още на другия ден разтърках мястото, където ми беше вкарана упойката - нищо.
Раждах в "Тина Киркова", залата не е толкова луксозна като тази от снимката на happy_r, но оборудването е горе-долу същото, без ваната. Много съм доволна и от доктора ми, и от анестезиоложката, за която ми бяха казали добри неща, и от акушеркта. След три нормални раждания без обезболяване и избор на екип, сега съм с две ръце ЗА упойка и уговорка с лекар. Само че не в последния момент. Моят доктор ме следи през цялата ми бременност, а и 8-9 години преди това.

Маринова, прекрасен момент, прекрасно споделен! Благодаря ти!   

Честита принцеска на мама Хавамичка!

Маринова, благодаря за страхотния разказ! Изглежда, че всичко е минало много цивилизовано, браво!

 

Маринова, страхотен разказ, наистина!   

Честито на мама ХАМАВИЧКА! Да й е живо и здраво бебчето, много до я слуша и много да я радва!

Julturche,  благодаря за инфото 

Аз днес сънувах кошмар и се събудих с ускорен пулс и доста изпотена . Бебчо веднага се събуди с мен и започна да хълца. Около час се мърдаше после и не можеше да си намери място.  Много криво ми стана, че татито вместо да ме успокои ми каза в просъница - как може да си такава да тормозиш бебето МИ и да ме притесняваш.


Хубав ден на всички

Здравейте аз отдавна не съм писала но ви чета редовно честито на всички вече родили мами и успех за напред 
Аз да ви се оплача вчера малко намокрих гащите ама много малко едно кръгче а още не съм ходила при докторката която ще ме изражда чак вторник ще ходя дано да устискам до тогава   

Честита радост, Хамавичка! С пожелания Дария да расте здрава и с много късмет! 

Хоуп, съжалявам че не успяваш с телефонната връзка с ТК. Дано скоро имаш късмет (това пожелание звучи абсурдно особено когато става дума за телефонна връзка с болница, уфффф ...)

Маринова, благодаря и аз за изключително подробния разказ! Много пъстро и ценно! Радвам се, че всичко е минало добре, както за теб, така и за Даниел!   

маринова,разказа беше чудесен!
аз нощес изкарах ужасна нощ-в 1 без 10 се събудих от киселини ама ужасни.пих сода,но нищо.едновременно с това усещах натиска като че ли върху белия ми дроб и като си поемах въздух ме болеше.изместих се в хола да не преча на мъжа и след 3 часа гледане на тв се почувствах по-добре.сега съм като парцал от недоспиване
нещо взе да ми писва да не спя нощем
хубав ден на всички бебета и коремчета

Честито на мамите, които вече имат възможност да гушкат съкровищата си. Вчера влязох в 36 седмица и досега не са ми правили запис на тоновете, даже последния път като питах док ми каза, че се правели само, ако имало показания за това, иначе се следял сърдечния ритъм и ако не му хареса - тогава. Та не знам какво да правя. Ще раждам секцио, защото първото ми раждане пак е секцио - губеха се тоновете на бебето в следствие на много дълга пъпна връв, която се усуквала сама около себе си. Бях с пълна упойка и като се събудих болката беше адска. Обезболяваха ме само с бусколизин и аналгин. Този път док ме посъветва да раждам с епидурална, можело и спинална, по мое желание, тъй като съм си избрала екип и ще плащам. Обясни ми, че с епидуралната или спиналната обезболяването след операцията било много ефективно, а след пълната упойка - майката се събужда и усеща всичко - а и вече знам как ми действат аналгина и бусколизина.
Да се присъединя към отбора на хремавите с болки в гърлото - как се справяте с това неразположение. Какво вземате за гърло.
Една от мамите спомена за често изхождане, което било нетипично за нея. Наскоро четох, че разхабването и честото изхождане са в следствие на хормоналните промени, които съпътстват скорошното раждане.
С нетърпение чакам следващата обебила се мама и стискам палци на всички, а за себе си - трябва да постискам кълки. 

Маринова, благодарности за разказа   Вдъхва много спокойствие и позитивизъм. Аз имам и едно въпросче- как извършваш напъните със спинална упойка... в смисъл подвижността не се ли отнема или засяга само краката?
Деси, аз за да не се взирам в тъмното нощем   започнах да си лягам след 1. Чакам да започнат да ми се затварят очите и чак тогава лягам
Алфеа, записа на тонове е точно запис на сърдечната честота. Просто се прави за повече време (поне 20 мин) в сравнение със слушането на тонове на ЖК. Аз ходя при 2 АГ една по каса и 1 на частно. Веднъж исках да си ходя след ЖК по каса, но ме пресрещна частното АГ и каза, че тоновете били много важни и ме въра да ги правя. Към 15 лв са ( варират си според болницата). Ако на теб ти е притеснено си направи 
Казаха ми , че от скоро има препоръка за ЕКГ в последните 2 седмици преди раждане. Някой ще си прави ли?

цветка,лошото при мен е че ми се доспива рано и заспивам веднага,но се будя от проклетите киселини таткото вече със страх ме пита дали като родя ще ми минат защото му е много жал за мен а на мен ми е жал за него щото му преча да се наспи
за екг-то го чувам за първи път

Започвам да чакам този момент тогава, че с този метаболизъм и трудното тоалетстване супер в повечко ми идва.   

Хамавичка, честита ви дъщеричка Дария!
Маринова, чудесен и пъстър разказ наистина за раждането. Ето, че всеки път всичко е различно. Колкото и деца да роди човек нещата не се повтарят.
Happy r, стаята наистина е страхотна. Едва ли човек ще може да й се наслади в такъв момент, но все пак друго си е и обстановката да е супер около теб.
Ах, тези мъже не могат ли да са по-благосклонни към нас в такъв момент, все пак още малко остава.  
Относно тоновете, по Програма Майчино здравеопазване - Сърдечна дейност на плода (ДСТ)   - От V лунарен месец – по един път във всеки лунарен месец;- в ІХ и Х – по два пъти - това ни се полага. Друг е въпроса, че повечето доктори не го правят. На мен лично ми правят запис на тоновете на всеки 2 седмици откакто съм влязла в 8-ми месец, а преди това от 5-ти месец веднъж месечно. Абсолютно безплатно и то! Всичко друго си е спекулация ако ходите при доктор по ЗК. Който ходи на частно там е друга история вече.
Нито една услуга не се заплаща на доктора. Дори и болничния. Това си е чисто престъпление дори. Те се превърнаха в големи търговци  

Цветка при мен АГ прави запис на сърдечната дейност от ехографа - просто отчита пулса. Докато при първата ми бременност като влязох в 9-ия всяка седмица ме опашваха с колана и чувах сърчицето на бебето и май отчитаха и ако има контракции. Та затова се чудя, защо сега казва, че не ми се полага такъв запис, а само ако не му хареса информацията от ехографа. Благодяра за инфото иначе.

Най-накрая успях да се свържа с Тина Киркова  .
Tedushte, права беше - сутрин рано му е майката.
Момичета, ако някоя от вас има нужда да се свърже с Тина Киркова - само сутрин рано. В противен случай - свободен сигнал, часове загубено време и нерви!

Спорен ден на всички:bouquet: Прекрасен ден за разходка, а бебчовците в коремите много обичали да се разхождат

Моята акушерка ми каза да отида при личната докторка за да ми направи ЕКГ и да си го сложа към документите за болницата.Така и направих отне ми точно 10 мин с цялото мотане пред кабинета и самата процедура .