Все пак в един момент вече нямах сили да напъвам, доста се бях помъчила, лекаря и акушерката се спогледаха и май тогава ме резнаха (епизиотомията), защото бебо изскочи на секундата (голяяяямо облекчение). Не знам дали е имало някакво усложнение, поне аз не разбрах. Мишока си е жив и здрав. Знам,ч е в началото моят лекар беше казал ако мож да мина без епизиотомия.
/.Представете си ви кажат "да не искаш да раждаш с форцепс?"...т.е ако ми сложат ще се стигне дотам...е, кой иска?В крайна сметка родих без упойка и с епизотомия. Много е важно правилното поемане на въздух и напъването.Незнам как е с епидурална, но без нея се усеща контракцията и изпитваш облекчение от болката, когато напъваш.nadeto7, както и другите са казали, всичко е много индивидуално.А ти не мисли за усложнения, наслаждавай се на бременността си.Успех! 
Имах и епизиотомия, не е най-приятното нещо, но важното е, че бебка се роди здрава!
обаче много ясно си спомням, че спомена забавяне на разкритието, което ме отказа от упойката, защото бързах да видя беба
Даже и да загубиш усещанията можеш да разчиташ лекарят или акушерката да те информират за идваща котракция, както и на апаратурите, ако са ти облепили коремчето
. Разкритието си дойде нормално бързо, но ми сложиха някаква система за усилване на контракциите, зa да започна с напъните. Акушерката ми казваше кога е започнала контракцията и трябваше да напъвам по три пъти на всяка и след 4-5 такива тройни напъни, които аз съвсем спокойно си усещах, че ги правя бебка се роди без форцепси или др.подобни. Но акушерката ми каза после, че не е много обичайно особено за първи път раждащи да усещат така добре напъването. Ама на мен ми беше писнало да я чакам да излезе малката и исках по-бързо да си я видя
. Имам малко вътрешни разкъсвания, за епизотомии въобще не можеше да става и дума, в Англия май са доста против тях.
Препоръчани теми