Сурогатното майчинство в България

и на база на какви основания предполагаш така?  

изобщо, мисля, че някои от участниците си изчерпаха лимита от изказвания по темата и е в интерес на всички да се пооттеглят от дискусията или поне да намалят честотата на участие.

п.п. luda и I.v.a - поздравления за интелигентните и мислени постинги. жалко само, че не се получава адекватен диалог.

п.п. а Dincho е формен йезуит

Е, след като обявиха тези жени за изроди - едва ли ще се появят точно тук да се обясняват.

За примера ти - смея да предположа, че едва ли осиновяването е било причината за самоубийството. Но, разбира се, не знаем какви са били отношенията в това семейство, не знаем и как е била поднесена новината.

50-те? Тя се е самоубила в началото на 70-те... Ти тогава в съзнателна възраст ли си била, извинявай за въпроса?

Коя дума не разбираш от въпроса ми, за да я обсъдим в детайли?

Чудесно. Сигурно ти ще се откажеш да родиш твое биологично дете само защото се бил родил 7 милиардния жител и било пренаселено  .
Дано не ти се случва да преживееш на практика правотата на думите си и да дажеш на детето си например, че волята на някой си била тя да няма деца и да се примири.... Дали пък ще си толкова настървена да го обясняваш на детето си.

Хубаво е да се четем все пак - писах опит за самоубийство.   Жива си е жената и днес, от родителите й е останал на този свят само биологичният й баща, с когото поддържа връзка, без да му вика вуйчо.  

Колкото за дискусията по темата - няма как да стане конструктивна тук. Юридическият аспект си е в компетентността на юристите и там емоции не бива да се намесват, медицинският май вече е отработен, а психологическият - за него ще бъдат нужни няколко десетилетия, може би, за да се натрупа достатъчно материал за анализ. Тогава, обаче участниците в него ще са други, не ние.  

Да, явно не съм прочела правилно. Е, може би ти е споделила значи как е стигнала до такова решение.

За останалото - не съм абсолютно съгласна, но май не ми се спори.

Скромен принос и от мен по темата:

За сурогатното майчинство и истинските бебета

O не, дръжте ме Сега вече разглеждаме СМ като проява на висш хуманизъм към незаченатите ли?
Наясно бях за изключително тежкия ореол на мъченичество-благородство на въпросното безумие, ама чак пък толкова...
Ако толкова напъни имаше да се погрижим за изоставените вече родени деца, просто нямаше да ги има в домовете.
Напъните на гей идола Елтън Джон да си остави семката, малко преди да се спомине /не и напо-млади години, че за какво да си ги губи в грижи по деца/ не ме впечатляват като някакво супер благородно дело . Благородно към кого?!

Защо ми слагаш думи в устата? Просто отбелязвам, че да прикриваш тесногръдието си с фалшива загриженост за децата, родени от СМ, не е особено почтена постъпка.

Защото е очевидно кое е по-добре за тези деца.

Аз лично нямам напъни да бъда хуманна, благородна и да раздавам морални квалификации за решенията на останалите. Стига ми резултатът от действията им да ги удовлетворяват.

Но явно това не стига - те трябва да удовлетворяват вижданията на някого си "как трябва да се прави".

Аз въобще нямах предвид отношението към детето, т.е. наличието и силата на майчиния инстинкт, а психическото преодоляване и приемане на невъзможността една жена да създаде живот чрез собственото си тяло.

Но явно вие виждата в приятелките си, които са осиновили децата си, някакво по-различно отношение към тях, отколкото вие към вашите.... Може и така да е, отстрани погледнато. Нямам намерение да споря.

Ми със смесени, ама мнооооооого смесени чувства съм 
Част от мен си казва "ми защо не, всеки е свободен да прави каквото си ще, а щом е на практика възможно..", защото така смятам почти винаги и за всичко, по подразбиране.
Но. Тука май не е точно така. Наистина като че много са загърбени тук моралните и етичните.... норми.. така да се каже. Та като почна да се замислям надълбоко чак ми действа силно плашещо. Не мога и не мога да се отърва от чувството, че човека вече наистина прекалява в намесата си в природата, в нормалното, превръщайки го в.. айде да не казвам какво.
И да, това, че вече сме 7 милиарда напълно го доказва. И е меко казано притеснително. Прекалено много си позволяваме вече, някакси.
Отделно стоят реалните проблеми, които могат и ще произтичат от това за самите индивиди, забъркани съзнателно (родителите, износващата) и тези, които не са питани (самото дете). Не съм убедена, че всеки може да се справи и е нужно да с справя с това.
Да, човекът е адски егоист, чак ненормален, това е 1000%. Точно заради тази ни черта  се случват такива неща. Иначе, както е писала Кафе с мед, не би имало толкова изхвърлени деца по домовете, докато ни е се опитваме по всякакъв френетичен начин да си имаме свои та свои, дори и когато реално не ни е "дадено"...

Изобщо не мисля, че е реалистично да се говори, че това било по-добре за "самите деца". Даже е нелепо.  Те не са деца, те не са още родени. Осявен това не можем да знаем какво е в същност по-добре за тях. Това си е чиста проба егоизъм, не е зарди неродените деца, глупости... Ако беше наистина заради деца, пак казвам, има достатъчно невинни изостаавени такива.

Да, със сигурност трябва да се съобразяваме с вижданията на света, в който живеем. Всички живеем в него, все пак. Това наистина засяга не само участниците. Не го намирам за тесногръдо ни най-малко. Че даже е абсолютно нужно, пнякога ако нямаме реално с кога да се съобразяваме.. сртава наистина страшно. Човекът е склонен много лесно да прескача граници, ако няма кой да го спре.

Не знам, объркано ми е. Не съм сигурна и че успях да предам като хората това, което мисля.
Ама основното е, че никак не "прегръщам" идеята. Нито я чувствам хуманна, че даже напротив..

И аз се омешах.
Защо СМ да може да е толкова благородна, че да износи едно дете и да го дари на ПМ, а ПМ не може да е толкова благородна, че да си стъпче егото и да осинови едно дете?
Особено в случаите, когато няма матка и яйчници - т.е. детето и без това няма да е нейно.

Май целта на цялата работа е по-лесен достъп до бели хубави бебета, пък било то и на по-висока цена. Е, щом има търсене, ще има и предлагане. И закон, който да уреди това.

Ами защото, L'Agent, СМ и ПМ не са някакви хора по калъп. Всеки намира собственото си щастие в различни неща.

И въобще не говоря за благородство. Очевидно е, че всеки прави нещата, които прави, за лично собствено удовлетворение - поне за мен е очевидно. Или - ако не ги прави заради себе си, а под натиск да бъде някакъв си в очите на някого си, много бързо почва да съжалява.

   Нямат по-различно отношение отколкото аз към моето , нито проявяват деление между биологичното и осиновеното си. В общия случай човешкото съзнание, особено женското много лесно приема припознаването на едно дете - особено малко бебе за свое. Затова нямам никакви съмнения, а явно и законодателят, че жената ще проявява някакво друго отношение към износеното от заместваща майка дете, а не къто към свое собствено.
   Законът е предвидил психологическа оценка и помощ  за всички участващи в процеса на всеки негов етап.


   Какво се омеша наистина,  и намесваш и благородството - естествено става въпрос за дете, което носи гените на поне единия в семейството - съпругът, в случая, който си описала. Което е разликата с осиновено дете. И бебето може да не е нито хубаво нито бяло - но генетично свое.

   Едни хора предпочитат осиновяване, други опити ин витро, трети заместваща майка - нали е важно в края на краищата семейството да са доволни от личния си избор си, а не на някого си страничен  какво му се вижда по приемливо.

О, и това със съжаляването после не е абсолютно никакъв аргумент. Та хората постоянно съжаляват И за неща, които са направили. Понеже всеки греши по един или друг начин. Освен това какво даден индивид мисли в един момент не е константа.