Сурогатното майчинство в България

A дали никой не е пострадал или е по-лесно да мислим така ?


Цитирам част от статия (имам проблем с линка) :

"За науката днес е безспорно, че при естествения процес на бременността чрез майката се осъществява пренатално възпитание. Модерната пренатална (praenatalis="който е преди раждането", лат. - б. р.) психология вече е отбелязала забележително развитие. Нейният предмет е процесът на възпитание на плода в утробата на жената, изучава се как мисленето, емоциите, настроенията на майката влияят върху формиращото се дете в нея. То е свързано с жизненоважния въпрос за качеството на бъдещото поколение, твърдят лекарите. "Идеята за формирането на жива и смислена връзка с бебето в хода на  бременността съществува отдавна. Съвременни научни медицински и психологически изследвания доказват, че мислите и емоциите на бременната жена оказват непосредствено влияние върху развитието на бебето й, а също и на неговото самосъзнание. Известният френски акушер-гинеколог Мишел Оден посочва, че за съвременните родители е изключително важно да знаят и да почувстват това, което става през бременността, какво чувства детето по време на раждането и в процеса  на кърмене".
 
Какви са обаче първите сигнали, които получава за живота бъдещето "поръчано" бебе? През тези жизненоважни за него девет месеца то ще живее с раздвоението на "заместващата майка", която агресивно ще убеждава себе си, че това бебе е чуждо, че тя не е негова майка и най-важното - че тя не обича това дете.

"Много малко хора си дават сметка за “екологията” на вътрематочния живот. Неоспорими са доказателствата, че психологичното и интелектуалното развитие на личността започват от вътреутробния период. Многогодишните наблюдения на учените показват, че детето се чувства щастливо или нещастно, агресивно или обичано, спокойно или раздразнително в своя последващ живот в зависимост от това, как се е чувствала майка му и какви сигнали му е подавала в пренаталния период и от осезаемото присъствие на бащата".

Наблюденията на съвременната медицина отдавна са потвърдени в църковния опит. Особено внимание на това обръща съвреeменният свеiтец, старецът Порфирий, който притежавал дара на прозорливостта и чудотворството. Той повтарял на майките, че най-важни за възпитанието на детето им не са първите седем години, а първите девет месеца от зачатието му. Впоследствие обяснявал много от проблемите на децата, техните депресии, психологически безизходици с "пренаталното наследство", с което майките им са ги обременили.

И така, притежателите на половите клетки може и да предадат на детето своя генетичен материал, но също така сигурно е, че и сурогатната майка ще предаде на детето своя "духовен ген", ще сподели с него своя духовен багаж, своя житейски опит, своя характер, ще му даде от плътта си и то одушевена. И накрая ще го отдели от себе си като парче месо с чужд генетичен код завинаги...

С този усет за липсваща майка ще се роди новият човек и този спомен ще го съпътства през целия му живот. Никоя човешка личност не заслужава такъв "старт" в живота. "

Цитирах част от статия в "

Ама като кажем на английски "Live and let live", както ни призовава Джей Пи, колко по-цивилизовано звучи..., направо всичко досадно и неприятно се оправя с един израз, а най-вече, освобождава ни от отговорност...

Хората които решават да използват тази услуга имат глави на раменете си. Предварително се запознават с условията и рисковете и тогава се взима решението.  Аз няма да взема жена от улицата непозната и неподготвена, нали ще разговарям да прецени риска. Не знам откъде това черногледство и сърцераздирателни сценарии. Аз живея в щатите в една от клинките в които ходя, досега са имали успешни 569 износвания със сурогатни майки. От тези 569 , само две са били оспорвани. Две. В първият случай жената не искала да даде бебето , но след време се съгласила, законово детето е на биологичните родители. Във втория случай детето е родено с увреждания и биологичните родители са си го взели, като са заплатили на майката всички процедури по възстановяване.
Това е толкова специфична услуга не виждам развитието на "черен пазар". Колко хора биха се възползвали? В България.

И да момичетата които решават да станат сурогатни майки трябва да отговорят на редица условия и минават през детайлни прегледи и се информират за рисковете.

Би трябвало да те запитам - дали някой е пострадал или предпочитаме да мислим така?

Мисля, че това го обсъждахме достатъчно и в предната тема. Да, не смятам, че цитираното от теб е доказателство за каквито и да е било вреди за бебето. Ако ще си говорим за "многогодишни наблюдения на учените", предпочитам да посочиш директно подобни изследвания - а не нечии интерпретации в списание "9 месеца".

Това е шанс за много семейства които по една или друга причина не могат да имат деца. След раждането тези родители с обичта и щастието си могат да дадат на детето много. Не всяка жена е изживяла прекрасна бременност и е била на 100% сигурна дали иска детето си. Много са изживявали голям стрес през бременността, но в последствие имат прекрасни деца, а не психически нестабилни заради стреса и колебанието.
 Аз се радвам, че се дава шанс на хората да се радват и да имат шанса да осмислят живота си. Но това може да го разбере човек който има много близък човек и вижда как с годините преминават през големи мъки и не се получава, нито ин витро нито нищо друго.

Не знам, но мисля, че няма да го направя не единствено по морални причини, а и защото няма да имам досстатъчно доверие и контрол.

Защо така скачаш, какво толкова съм казала? откъде си сигурна, че няма да се държиш като родител, щом ти ще си го родила това дете? Ще го гледаш това дете всеки ден и ще си траеш? И няма да те яде отвътре?

Реално, докато детето не се роди,  е ничие. Нито на биологичните родители, нито на сурогатната майка.

За мен си беше хубав старият закон /приет мисля покрай едни спорове относно инвитрото с чужда яйцеклетка/, че майка на детето е тази, която го ражда.

А да ви питам - сурогатна бременност само след инвитро ли става?

Е, как ще е ничие? Заместващата майка играе роля на инкубатор.

Всяка година около 1400 деца в щатите се раждат от сурогатни майки. Първото успешно гестационно суроготство е през 1985.  Преди 25 години. Достатъчно време да се види и да се прецени дали това травмира децата родени по този начин.  Аз лично статия или статистика по този въпрос не съм намерила, не казвам че няма , аз не съм намерила. Говорим за научна статия , публикувана в медицинско списание и минала през рецензия. Тези публикации в Интернет на единици доктори за мен не са правдоподобни да не кажа съмнителни.

Тогава като сурогатна майка, ако реша да пуша, пия, да се дрогирам, не могат да ме спрат. ) или пък да съм длъжна да давам обяснения какво правя точно. )

Не е точно така. Майката споделя и обща кръв с плода, за плацента и пъпна връв не сте ли чували? А за ритъма на майчиното сърце и ролята му за успокояването на детето?
Съжалявам, но живата утроба не е инкубатор. Мога и по-точно да обясня защо, но рискувам някои сериозно да се обидят. Е, пише го в учебниците и популярните книжки.

Никакви списания като коментираното от теб, а "dweri.bg".

В миналата тема изобилстваше от личен опит на всички, носени от жена, пожелала да се раздели с тях, както и опит на всички, свързали по една или друга причина живота си с такива деца.
Много добре е ясно за какви хора става дума и повторение на маса постове е излишно. Който иска - намира и чете.
А който иска да се прави, че не разбира за какво иде реч- негово право. Сигурно така заглушава нещо, което лично не му дава покой.
А законът ще си мине - в една бедна държава е нов бизнес с добро лоби.

Мариетта, тази статия от къде е публикувана и от кой е написана?  От някой медицински журнал ли е взета ? Защо трябва да е приема за достоверна? Къде са изследванията, че това са травмиращи за децата обстоятелства? Има цитат и име на лекар, и после се говори за духовния ген? Толкова, само становища, къде е изледването доказващо това становище.? И ми еинтересно как се дефинира в медицината " духовен ген".

Бананка, може ли да ни кажеш колко струва това удоволствие в САЩ?