Сурогатното майчинство в България

Да, още един изключително озадачаващ ме лайтмотив... Как бездетните двойки изначално се приемат за абсолютно надеждни и отговорни...

Защо Калинка тръби, че имало 200 и не знам си колко хиляди двойки с репродуктивни проблеми, пък сега изведнъж 2-3 случая годишно?
Това писане на закони, внасяне, изнасяне, гласуване, безброй промени в други нормативни актове, отнемане на пленарно време и т.н. да не е безплатно? И не е ли с парите на данъкоплатците?
И изобщо цялата "далавера" да се организира колко ще струва на държавата?
Пък подбор на сурогатни майки, психотестове, проследяване на законността на процеса, комисии и комисийки по оценяване на кандидат поръчителите? Колко парички ще струва, за да решим проблема на 2-3 семейства годишно?

Тази декларация ме накара да се замисля, дали пък все още не е твърде късно и законът може да бъде върнат за преразглеждане, а защо не и отменен. Под натиска на общественото мнение, неправителствени организации, фондации и пр.
 Не е смешно, страшно е.

Да, още един изключително озадачаващ ме лайтмотив... Как бездетните двойки изначално се приемат за абсолютно надеждни и отговорни,  как майката гарантирано ща обичат и обгрижва "биологичното" си дете, макар и да не го е почувствала в утробата си. Как някои изобщо не усетили майчинството, докато са бременни, обаче обратното, бременността да е задължително условие за развитие на майчински инстинкти, не е възможно.

Да пробваме дали ще ви се проясни.
Икономически обосновано и социално допустимо ли е да се обслужват интересите на изключително ограничен кръг от хора и то със завидни финансови възможности, по ваши думи 2-3 бездетни двойки годишно, като и не е известно колко в действителност ще струва цялото мероприятие? Вместо средствата да се насочат към останалите над 200 хил бездетни семейства, за преодоляване на други значими проблеми, свързани с изоставени деца и т.н., особено след като голяма част от средствата ще бъдат за сметка на държавния бджет, респективно на всички данъкоплатци.

след като ти прочетох описанието на това що е бременност и до какво води тя - лично аз изобщо не смятам да ти отговарям дори на въпроса "колко е часът".

Вместо средствата да се насочат към останалите над 200 хил бездетни семейства, за преодоляване на други значими проблеми, свързани с изоставени деца и т.н., особено след като голяма част от средствата ще бъдат за сметка на държавния бджет, респективно на всички данъкоплатци.

да ви се повръща 3 месеца, да плачете и да се смеете без да знаете защо, да качите 20 килограма, да се сдобиете с глезени като трупчета, да се молите всеки ден от последния 9 месец няма ли да се роди най-сетне
Да изпаднете в депресия след раждането, да се възстановявате физически или психически с месеци, ако не и с години? И това е оптимистичната прогноза, не говоря за усложнения, трайни увреждания и инвалидизации.

Бременността е вълшебство. Да чакаш с трепет 2 чертички, да тръпнеш как ще се появи пулс на малката точица на видеозона, да очакваш първото пърхане в корема си, да се умихваш при всяко следващо движение, като си представяш лицето на детето си, да преодоляваш всички неразположения с мисълта, че скоро ще го гушнеш, да изтърпиш болката и притесненията и накрая да бъдеш възнаграден с най-голямото щастие - да имаш дете!

подбор на сурогатни майки, психотестове, проследяване на законността на процеса, комисии и комисийки по оценяване на кандидат поръчителите? Колко парички ще струва, за да решим проблема на 2-3 семейства годишно?

Затова и съм за СМ да става само жена, която вече е станала майка поне на 1 дете. Защото знае как се е чувствала не само докато е била бременна, а и след това и може да си даде сметка дали изобщо става за тази работа преди дори консултацията с психолога.

Tsv, говоря за жена, която не е била никога бременна, не желае да осинови дете, защото не знае дали ще може да го дари с нужната любов. Необходимо и достатъчно условие ли е тя непременно да развие майчински чувства към детето, което носи нейните и на съпруга й (или само неговите) гени? Каква е гаранцията, че няма да продължи "произвеждането" на отхвърлени или не дай си боже увредени деца.

Разходите, които посочвам, са за организацията на легалното СМ, като  
Ясно, говориш за СР, не за СМ. Ами, гаранция за нищо няма по принцип. Никоя жена не знае предварително каква майка ще бъде преди да и се случи реално, колкото и да предполагаме предварително. Но все пак говорим за жени, които никога не биха разбрали какво е да се грижиш за свое дете, ако СМ не им го предостави. А жените с репродуктивни проблеми таят една такава огромна болка в себе си, каквато не бих могла да си представя. И предполагам, че чувството на щастие, че е осъществена една твоя огромна мечта лесно се трансформира към любов към малкото човече.

Разходите - дали е предвидена специална организация, която да следи тези случаи? Аз по-скоро си го представям като допълнителна грижа на болниците. Като дойде двойката с всички събрани документи + констатациите на психолога за тях и за СМ се извършва процедурата като поръчителите си я заплащат. Ако възникнат спорове, то те се решават в съда.

Условието СМ да е майка поне на едно дете го казах в смисъл, че след като роди дете жената е наясно с чувствата които изпитва, т.е. привързаността към детето. На мен лично ми трябваше доста време да се превържа към първородното си дете. Следродилната депресия при мен се изразяваше в това, че липсваха тези така прехвалени чувства на умиление от двете чертички, от ритането и дивашката радост, че това е моето дете. Гледах го като извънземно и си повтарях, че е моето дете и трябва да го обичам. Е, заобичах го постепенно покрай нощните будувания, гушкането с никненето на зъбки, притесненията от високата температура. Сега за детето си и човек бих убила, но това не стана ей така от самосебе си. И да, втората ми бременност бе различна като физиологичен процес, но чувствата които изпитвах бяха почти същите, с тази разлика че ми трябваше по-малко време да се настроя на вълна любов.