Сурогатното майчинство в България

Ще кажа, че когато се появи рискът по време на раждане е едно и се решава на момента спрямо непредвидените обстоятелства, а да го планираш и да ревеш да извършиш безумие спрямо група хора, е съвсем друго.

Бременността е животозастрашаващо състояние?
Не е най-големият проблем на света, че нямаш дете?
Пусни мъжа си, щом толкова иска дете!
Няма що, трогнах се!
Правопис, пунктуация, недопустимо.

Отвратителни изказвания спрямо тази жена и спрямо всички жени с проблеми, а най-гадното е, че се забавляват някои с тая тема.

Не бе, не е. Буташ там едни клетки във фурната да се пекат 9 месеца, отваряш и вадиш готовото бебе. После фурната да я почистят и може да се ползва отново .
Изказванията на "тази жена" са действително циничните. Но някои нямат очи да четат между редовете. Нахвърляте се на УАСП отново, защото не можете да видите повече от едни написани думи.

+1

Не мога да повярвам как я нападат тази жена!

Кафе, ти ще станеш ли донор или СМ?
Ако да, нали ще е по твое желание?
Какво ги мислите толкова тези, странични за вас, хора?

Който иска да дарява, който иска да става СМ, решението си е негово.
Елица си има мъж, той е човекът, който да се съгласи или не тя да се стимулира, за да имат общо дете. Той явно е съгласен.
Не всеки иска да осинови. Не ми се обяснява защо.

Риск при раждане има даже и бременността да е минала гладко и без проблеми.
Не знам как точно ще стои ситуацията, в която трябва да се реши живота на бебето или на сурогатната майка. Ако се кара по медицински критерии, мисля че се спасява майката приоритетно. Не знам дали сурогатната майка би рискувала своя живот за сметка на поръчаното бебе.
Толкова много казуси излизат в един подобен закон, че доста трябва да се умува над него. И пак няма да е съвършен, за да няма потърпевши.

Много съжалявам за жените, които не могат да имат собствени биологични деца, но ако повдигнат малко очи и огледат света, ще видят, че не всички мечти се сбъдват. И по света живеят много хора с такива мечти, но те не тропат с крак и не искат да бъдат създадени закони със съмнително морално качество, които да обслужат мечтите им.
Освен жените, които не могат да износят има и други:
- жена, на която и двете деца са тежко увредени, нито има шанс за оздравяване, нито за раждане на друго дете
- жена, която е родила без проблем две здрави деца, които все още са малолетни, а тя отчаяно се бори с рака, за да може по-дълго да съхрани детството им
- жена, която е родила без проблем здраво дете, но то по-късно се разболява от рядка болест и сега бавно гасне, а тя вече е на възраст, когато не може да има други деца
- жена с три деца, на която мъжът има проблеми със сърцето и лекарите не могат да разберат защо и то може всеки момент да спре, а децата й да останат сираци
- жена, която също не може да има деца, обаче осиновява, защото толкова много искат да е майка, че вече й е все тая от къде е дошло детето /легално е осиновено, с вероятен ромски произход, да не си помислите за незаконни схеми/, важното е да има кого да гушка и дарява с любов.
Със сигурност има и много други, такива познавам лично и давам за пример.
Пак ще се повторя - някои мечти не могат да бъдат сбъднати, не и в този живот, не и по начина по който ни се иска. Остава ни да живеем с благодарност за това, което имаме. Тогава, току виж сме станали по-щастливи и по-добри, намирайки нови мечти, които да сбъднем.
Пиша го като жена с несбъдната мечта, която престана да тропа с крак и да реве колко е нещастна, защото не се сбъдва мечтата й. Когато приех с радост, това което имам и нямам, тогава видях възможностите да бъда щастлива без тази мечта.
Надявам се да бъда разбрана правилно. Това не е нравоучение, а просто споделен опит с желание да помогна.

Ами да кажем, че виждаме 2 см по-далеч от носа си. Искам да знам, защо упорито се избягва възможността във въпросния договор да фигурира клауза, според която матката под наем да има право в срок от еди-колко си дни да реши да задържи детето? Нали уж били готови на всичко тия нещастни поръчители? Защо тогава не са готови на това?
Странични са ми и потенциалните поръчители, защо се очаква да им съчувствам? В крайна сметка те разлайват кучетата заради собствените си интереси.

 !Yellow, адмирации за написаното 

Колкото повече чета темата, толкова по-често се сещам за наложения псевдо-морал и в редки случаи истински морал от соц време.

То пък, един морал - да хванеш някакъв друг човек да ти изпълнява мечтата срещу заплащане, все едно е материал за изработване.

Откъде го вадите този хъс да спорите по принципни постановки, които не ви засягат непосредствено, просто не мога да разбера! Едно е човек да си каже мнението по въпроса и резервите - все пак е форум и има дискусии. Но пък такава сърцатост...   Приличате ми на онези фанатички, които крещят пред болниците "Не на абортите!" Ама хайде, за тях приемам, че го правят от религиозност....

Майка му стара, естествено, че има много по-големи трагедии от това, да нямаш деца, кой изобщо е казал обратното?!!!  

Спорът е морален ли е, и оправдан ли е с оглед целта, или бил чудовищен и престъпен начинът, по който да се реши точно този проблем, като на Елица.
Спорът НЕ е дали това е най-сериозната трагедия на света, щото там отговорът е ясен, но никъде не пише, че само големите трагедии имат право на решения, ако решенията са възможни.

Ами, това е решение на въпросния друг човек, не мое.

С пасивното си съгласие е все едно да изразиш одобрение такива хрумвания да станат законни и в реда на нещата. Освен това, забележете - с всички правни улеснения единствено в полза на плащащите упражнението. Забременената и детето в утробата й - безгласни предмети на договора . Наистина ли го виждате като човешко и нормално деяние? Говорим за човешки животи, не за картофи и праз.

Че и пари не са предвидени за СМ.

Да попитам тези, които са ЗА закона - коя от вас би станала СМ на условията, които са описани в проекто-закона?

Така:
1. Съгласието ми хич не е пасивно, а е напълно активно – примерно ако утре направят референдум по въпроса, бих гласувала със "ЗА";
2. Не бих станала сурогатна майка при никакви условия. Даже писах, че ако имах дъщеря, ако тя иска и ме пита, бих била против.

Нито една от тези точки не ми дава право да се отнасям към други възрастни и здрави психически хора, като към малоумни двукраки и да си присвоявам тяхното решение.