С какво ви дразнят свекървите?- 10

kori_1   Благодаря за пожеланията.  
Няма да страда,не си мисли подобни глупости.Изобщо не обръщай внимание.И баба ми е родила 2-ма сина-баща ми и чичо ми,но много се радва на правнучка си.То тия неща по поръчка не стават,а и както знаем,от мъжа зависи пола на детето. Който е имал претенции и си е правил тънки сметки,може да се сърди само на себе си.

това за момичетата и аз съм го преживяла.
След като казахме на свеки- тя заяви, че се надявала да е момче, защото момичетата не били добри. Мъжо се врътна, дръпна ме и каза, че се надявал да е живо и здраво и е такова.
Сега като я разпитват щерката какво бебе иска, братче или сестриче, тя казва абе просто бебе искам.
Свеки е мъжка майка и като ми почне с едни. Ама аз я засичам, че момичето е дете за цял живот, защото не дай си боже се залежи дъщерята ( е има и изключения) ще я гледа.
Моята майка има и момчета и никога не ни е делила.

А и друго- като кажат на мъж ми да се постарае следващия път за момче, аз отговарям да му кажат под какъв ъгъл да го направи, е да стане момче.

Това те прави голям човек, съзрял да има семейство. Освен ако не си тежко болен, разбира се.

 Абе, момичета, извинявайте, ама това с'' гледането на болните свекър/ва''  са пълни глупости 

Да, ама колко е гот да си го мислиш. Такава ще бъда аз, много благородна. И как ще й го върна.

 Може би не се изразих правилно. Не съм против гледането на болни близки, а съм против да се  говори за здрав човек, че на видиш ли скоро ще падне на легло и тогава не знам си какво....

На мен ми стана любим един израз. Като казвахме, че и второто дете е момиче, повечето хора някак машинално отговаряха- Е, нищо, да е живо и здраво  Ми нищо ами, мъжът ми си ги е правил и двете да са точно момичета!

   Аз не мога да си обясня това внимание върху реплики за пола. Честно! Кой какво бил подметнал, много важно. Наистина не мисля, че в днешно време някой ги мисли тези глупости за момче-момиче. По-скоро са някакви реплики, когато си стреснат и не знаеш какво да кажеш.
    Аз имам 2 момчета. И когато казвахме, че и второто ще е момче, чух не малко реплики в обратната посока: "Е, нищо..." , "Няма страшно, вече си свикнала", "Е пак ли! " , "Миии, може и трето да имате, вече много хора имат по три деца, даже не роми"    Не ми е хрумвало да се обиждам, по-скоро се забавлявах и ги разказвах като вицове.
   Ако поведението към децата е еднакво, много важно какво са казали в първия момент. Ако има разделение, чувала съм за такова деление преди няколко поколения, няма да се доближат нито до едното , нито до другото. Независимо от кои роднини идва. 

Е,пак добре,че само на пол-а ,кусури намират......Друго си,като на мен,да ти кажат вместо честито,за второто:"`ми,за какво Ви е,нали се отчетохте вече?"`/това след като пет години сме борили стерилитет,след поредица спонтанни аборти и лежане за задържане по болниците...да ни питаш,от`де тоя ентусиазъм /
Аз,понеже ,редовно Ви чета.....ама все се въздържам да споделям/че знам,какво следва обикновенно-приказката за ситият,дето на гладния не вярвал /,но днес за пореден път ми дойде в повече свекито:като започнем,че за пореден път пристигна без да се обади/звънна на телефона на малкия,да й отвори вратата,а ние още бяхме по леглата.....и по пижами,естествено/,след което за пореден път ме втрещи с нетактичността си/на  обясненията ми,че спим до късно,защото цяла нощ детето се е превивало от болки в корема,не попита  даже,какво му е имало,но за сметка на това се опита се да ме информира в най-малки подробности,от какво е починало съседско детенце.../,докато съм била в банята е дала парички на баткото да си купи нещо/при все,че съм казала хиляда пъти,че предпочитам да не му дава нищо,ако няма и за малкия/......накрая си тръгна скоропостижно,щото се сети,че има и друга работа......така,че и да исках да я почерпя нещо-не остана време/то,не че се сещам какво мога да предложа ,като не ще кафе или чай,закусвала е и "нищо не иска"...пък и аз бързах ,поне чаршафите да прибера и да се пооблечем прилично/...а,преди малко сина и ме информира,че си била тръгнала,щото се скарали и му била сърдита.......от петък,още /а аз се зачудих защо  не си говорят/.
Уточнявам,че не живеем в нейно жилище/въпреки,че тя се води на нашия адрес,но това е друга тема/,не разчитаме да ни помага за децата/не,че не се налагало,но е доказала,че нито има желание,нито подход към тях/,не я занимаваме с проблемите си,ако можем и помагаме.......обаче,няма оправия .....Няма съобразяване,няма разбиране,няма елементарни човешки отношения......И,дистанция няма как да се наложи,щото,като и доскучее се сеща първо за нас....също и като има проблеми/пък нейните са винаги спешни и не търпят отлагане/.

В случая ще кажа, че не е виновен, който яде зелника... Вместо да й даваш обяснения защо спите и да се втурваш да се обличаш и да я черпиш, завий се презглава. 

 
Трещерица аз това го разбрах след 12 години.
Мога да се дразня само на себе си   Момичета гледайте на вас да ви е добре, правете каквото искате вие и вашето семейство, поне в моя случай се оказа , че винаги за всичко аз съм виновна и каквото и да направя не е това, което искат.   

Еех, и аз ако знаех това преди 11 години, много думи щях да спра да излязат от устата ми и много конфликти щях да си спестя. Ама, поне пък научих доста уроци и гледам на съжителството ни вече от положителната страна, ако мога така да се изразя. Уважавайте и обичайте себе си, за да ви уважават... свекървите.

 Уважавайте и обичайте себе си, за да ви уважават... свекървите.
[/quote]

няма как да стане в някои случаи, като срещу себе си имаш НЕчовек 

Ако ставаше така, то мойта щеше да е луда по мене. Не става, някои свекървои точно  от това се дразнят, че се уважаваш и обичаш. Искат да си смачкана и смотана, мрънкаща като тях самите.
Спомням си веднъж отидохме у тях за нещо да вземе мъжът ми, но понеже много бързахме, аз още бях с влажна коса от банята и тя като ме видя ми вика  "Ау, ти с тая мокра коса утре ще си на легло". Аз отговарям с усмивка, добронамерено и съвсем без ирония "Не се притеснявай, аз съм много здрава, не се разболявам лесно". И тя така ме погледна, все едно изрекох май-голямият грях, ужасена някаква от такава самоувереност.
Не се разболях, естествено, аз наистина съм много здрава, а и лято беше все пак.

Мдааа, ако някой дойде в такъв момент бих предложила само кафе, защото ще правя за себе си. И ще ме гледат по пижама, до като си изпия кафето и приготвя закуска на децата. Ако не му харесва, вратата и чао.