Изобщо съм забелязала,че много я е яд,че не настивам,ходя с мокра коса и леко облечена в най-големия студ.Уж ме предупреждава за мое добро,но друго и казват очите.Аз също като теб винаги отговарям с усмивка.Това най-много я вбесява.

Не става, някои свекървои точно от това се дразнят, че се уважаваш и обичаш. Искат да си смачкана и смотана, мрънкаща като тях самите.
Просто в един момент "чашата преля" и сложих край на "изпълненията" ми на снаха - слугиня. Свекърва ми, като видя, че вече не се получава да ме "действа", просто спря да го прави, започна да уважава почивката ми, липсата на време да сготвя на всяка цена и за всякакви други домакински дейности на всяка цена. Като ми се гледа филм, отивам си в стаята, пускам си Тв и гледам, примерно. Започна да уважава личното ми време. Но това трябваше да извоювам сама. Защото преди това се раздавах за всичко, а после се гневях, че съм останала неоценена. Не само неоценена, но и критикувана. Та така. Важното е, че го проумях.
.....щото,наистина ,вместо да си гледам рахата,семейството и спокойствието,пак се вкарах в драмите й.....
Отделно,че разбрах,впоследствие,че тя е дошла демонстративно да "натрие носа" на синчето си.......ама,то там положението е страшно/да не дава Господ
/,всеки път се стига до..."аз заради теб.......и т.н.".И,да знаете,много трудно се живее с човек,който от дете е товарен с чувство за вина и са му вменявани какви ли не грехове/заради тях със сестра му не се е оженила жената,нищо,че са ги гледали бабите и тем подобни врели -не кипели/.
.....не става.....и имам чувството ,вече че някаква много тежка карма изкупуваме с това чудо/че не сме само ние потърпевшите...бая народ и търпим цирковете/...



нямам думи просто

Препоръчани теми