С какво ви дразнят свекървите?- 10

Детенце на 30 години?!
Явно аз живея в заблуда,че като станат на по 18 години и ще ги "отърва"
Това в кръга на майтапа
Щом се е оженил,създал семейство,има деца дори и да живее при мама,не е никакво детенце!И от къде на къде някой ще се меси в отношенията между двама съпрузи,било то свекърва,тъща и т.н.!Още повече да има право да прави такива изявления!И това,че живеят заедно не й дава право да се меси!
И нас ни чака свеки да се разведем,макар,че не живеем заедно и не подържаме отношения с нея!Никога не е присъствала на скандал,никога не ни е чула да си кажем и дума на криво!Точно обратното-не може да приеме,че синът й е щастлив със жена си и има чудесно семейство!Ама,ей го на-чака жената развод!Ще има доста да почака

Скоро не ме е дразнила особено моята свеки,но новата пенсионна реформа ме разстрои истински...
Още една година под един покрив...

  Трещи , нормално е родител да изпитва болка когато вижда младите да се карат .  Но , снахата също е нечие дете , нали ? А в днешно време е много трудно , младо семейство да се отдели .Защото не всеки има тази финансова възможност .
По- нагоре момичетата казаха , че свекървата е можела да постъпи подруг начин . И този начин е по- разумен от един скандал , не мислиш ли ? Аз смятам също ,че ако свекървата беше поговорила със двамата , след като се успокоят , нещата щяха да бъдат други . Нямаше да има напрежение в отношенията и със снахата. Истина е че човек трябва да се поставя на мястото на другия , и не само във роднинските взаимоотношения . А ако младите живееха при родителите на момичето ? И със зетя се постъпи по същия начин ? Каква щеше да бъде неговата реакция според вас ?

По въпроса за самостоятелното живеене съм категорична.  Месец, година, но 10 години.
А дали снахата не може да прави скандали, без свекървата да чува? Сигурно не е говорила тихо и спокойно. 

А те са си били в тяхната стая, да не предлагаш да каже-мили, почакай да излязат всички и тогава ще се караме,а до тогава- все едно нищо не е било. Или да си наемат хотелска стая, за да се карат.Или на улицата да излязат? Къде?  

По темата- имам много горчив опит с груба намеса в отношенията ни, както от страна на майка ми,така и от страна на свекърва ми. В това отношение майка ми ми създава не по-малко ядове от свекървата. Такава си е жената- не може да се отърси от това, че вече не съм нейното "детенце".
А не си дава сметка, че ме наранява понякога в стремежа си да ми докаже колко е недостоен за мен моят съпруг. То защото аз съм светица и никой не е достоен за мен.

Това за детенцето явно е въпрос на вътрешно усещане за нещата.
Най-големият ми син е на 20 години. Живее вкъщи все още. Има сериозна приятелка от 2,5 години. Аз не го приемам по никакъв начин за дете вече, какво остава за "детенце". Направо ми звучи обидно към него.
Трещерица, как да е тиха жената? Предполагам, на всеки се случва да се скара със съпруга /съпругата. Обикновено това е на висок тон. Поне аз, като се караме с мъжа ми, крещя. После се сдобряваме е така. Ако има двойки, при които отсъстват напълно разправии с повишаване на тон, мога само да им кажа браво. Но при всички едва ли е мирно и тихо. Това не означава, че няма да им мине после, или че не се обичат и уважават.

Горкото 35г детенце.
Ако бях на мястото на Вита и свеки щеше да го отнесе.

При нас слава богу не се месят за такива неща. И двете баби ( скоро чакам и мама да и изтипосат тук), само по 1 път се пробваха да дадат акъл. Мама- като не ти изнася и си тръгвай ( аз с бебе на 40 дне и след скандал за глупости, нормално да съм разстроена), свеки- ама ти така и така ще се държи с мъжа си, аз така и така се държа и т.н ( отрязях я на секундата ).

И да я похваля може ли? - Купили на детенце яке, анцунг и блуза. Това без повод.

Трещи, разбира се, аз това и казах. Винаги ще ме боли, когато децата ми страдат, няма как, ако ще  и 50 години да са. Но въпреки това не мисля да се държа със семейни хора като с детенце, че даже и да ги приемам като такива. И не мисля, че фактът, че младите живеят при свекървата и дава право да прави каквото си иска с тях. И не, не става дума да спазваш правилата на младите, както някой написа по-назад, а да спазваш елементарни правила за поведение, елементарно възпитание. Това, че живеят със свекървата не и дава право едва ли не да прави с живота им каквото си пожелае. Пак ви казвам, точно заради такива свекърви и тъщи стават най-големите проблеми в семейството. На всеки се случва да повиши тон, айде не се правете на светци, а свекървата вместо да се отърси от образа на маминка и малкото и детенце, тя решава да връхлети и да защити сина си от собствената му жена. Е, подобна простащина би ме накарала да си събера багажа, защото предполагам то не е за първи път. Казвам ви отново - заради такива тъщи и свекърви има такива теми и такива проблеми. 

Хайде и аз да разкажа някоя и друга случка, понеже зачекнахте темата. Бяхме при моите родители, баща ми го нямаше. Мъж ми ми вдига страшен скандал. Казва ми да си му дам багажа да си тръгва, нямало и минута повече да остане. Майка ми в другата стая е с бебето. Аз съответно отивам там да му взема багажа, ама ми е личало, че има нещо. Разревах се пред нея /груба грешка, но не можах да издържа/. Тя по принцип винаги се е чудела дали мъж ми се държи добре с мен, по ред причини, които няма да споменавам. Та в тази ситуация тя просто отиде при него и му каза, че няма да го пусне да си тръгне без жена си и детето си. Можеше и да каже "майната ти", да му връчи багажа и да го отпрати, защото чу от него думи, които не й харесаха. След десетина минути ние с мъж ми си бяхме окей. Друга случка: аз съм бременна, с мъж ми тръгваме при свеки и по пътя се скарваме жестоко. Аз отивам там с насълзени очи, той избухва и почва пак да вика по мен пред техните. Свеки го отпраща нанякъде и започва да ми обяснява как ако АЗ продължавам така да го тормозя /незнайно с какво, но тя така е решила/, той съвсем скоро ще ме зареже. Така зарязал бившата си приятелка. За протокола - бившата му нито е искала да му роди дете, нито са били женени. Според мен и двете вмешателства бяха неуместни-на майка ми поради факта, че не знае подробностите от нашите отношения. Е, все пак ако не беше тя аз щях да си му дам багажа в онзи момент, пък после може и двамата да съжаляваме. Обаче е факт, че всеки път като се скараме си спомням думите на свеки.

Миминка сладка, защо си спомняш думите и? Страх те е да не те зареже ли? Затова ли търпиш всичко онова, което си разказвала тук и в другата ти тема ?

По никакъв начин не го разбирам това вмешателство в отношенията.
В известен период с предишни приятели и с мъжа ми /в момент, когато още бяхме гаджета/, сме били у нас, заедно с майка ми и баба ми.Аз съм по-конфликтна и с повод, и без повод, често сме се карали.Имало е викове, чупене, изнасяне, внасяне, летящи дрехи.
Никога не са си позволявали да се намесят, само в някакви моменти майка ми се появяваше да ми каже да го давам по-спокойно, аз задължително и казвах да не се меси.Резултатът беше, че си влизаше в стаята и изчакваше да се разберем или някой да излезе от апартамента.Едва тогава идваше и искаше да поговорим, но не в насока-ама вие защо си викате така или колко е лош приятеля ти, а съвети поднесени с чувство за хумор, за да разведри обстановката.И винаги беше с ударение, че аз трябва да сдържам повече, никога лоша дума за, който и от приятелите ми, дори и да не ги харесваше.

Сигурна съм, че в подобни ситуации, майката може да покаже на детето си, че и то може да греши.А не да използва обтегнатите отношения, за да покаже колко е зла снахата и колко е право детенцето и.Защото, когато човек е афектиран, подобна "подкрепа", още повече може да развали, и без това обтегнатите отношения между младите.

Не защото ме е страх да не ме зареже. Тогава ме беше страх, признавам си. Бях бременна, не знаех дали ще имам подкрепата на родителите си /а със сигурност щях да я имам, но имах и страхове/. Сега по-скоро знам, че каквото и да стане, майка му винаги ще го надъха да мисли, че е винаги прав, което и всъщност се случва. Въпреки очевадните факти, за тях аз съм "лошата". И именно когато тези според мен външни хора се намесват с такива мнения, тогава бракът се разпада, защото партньорът мисли, че е прав и отказва да приеме разсъжденията на половинката си. И да добавя, че майка ми все още се притеснява дали е постъпила правилно, явно ме мисли. Аз пък я мисля нея, защото знам, че ме мисли.

За какъв личен живот говорите,когато си делите обща тоалетна(да не бъда по груба;-)).Все си мисля,че бях пределно ясна,ама явно не. Не можете да ме убедите,че в един тристаен апартамент можеш да водиш личен живот  поне така,както аз го разбирам.  Не можеш да разчиташ ,че някой ще бъде толкова благороден,че ще надскочи себе си специално заради теб.
 Живяла съм със съквартиранти и дребни,ама супер дребни неща ,изострят ситуации,а камо ли ,ако деля стая с майката на прекрасния.То тогава освен жилище , се дели и обич, та си представям що за личен живот цари и от двете страни.  
 Аз пак повтарям- не казвам,че майката е права,естествено,просто се опитвам да си обясня реакцията и. Но самата авторка  пише,че това което е казала на мъжа си  ,не го казва за първи път. А сега логично си помислете,ако ваша другарка ви се оплаква в продължение на 10 години от мъжа си ,не бихте ли я посъветвали да се разведе,за да бъде щастлива. Може и за това свеки да го е казала или просто толкова да и е мозъчето. (крайно е разбира се, можеше Вита да и отвърне,-Ще изчакам вие със свекъра да се разведете и тогава ние;-))
 И друго се чудя -как така млади,здрави  човеци не могат да си намерят собствено местенце. Все си мисля,че щом аз съм могла,( а не съм гений,средностатистически екземпляр съм) всеки би могал при желание.
 Моята свекърва не понася нейната си,ама найстина не я понася. А толкова си приличат двете и се чудя защоооо;-)(добре,че не живеем заедно,че може да е заразно и да се предава по снахинска линия)

А не ви ли минава на ума, че както снахата се е ядосала и разкрещяла, свекървата също се е изпуснала и връхлетяла.  Може би й е писнало от крясъци.  

То е ясно, че в подобни ситуации и общо съжителство, доста вероятно е да има обтегнати отношения и неволно /или волно/ изпуснати думи.Но аз лично, наистина се учудвам на такива мами, които и при 30 годишно синче, застават винаги зад него, и то за толкова дребни неща, за които е редно той сам отдавна да се оправя.Не мога да го възприема и това е.

Направи ми впечатление, че повечето потребителки веднага заключават-"мъжът ти е виновен", "мамино синче е".Да, има и такъв момент.Обаче, кой го е направил такъв и му е дал такъв модел на подражание? Обикновено са мама и тати, нали? Родителят, ако иска, съвсем отрано може да възпита едно дете в самостоятелност и известна независимост, дори в по-крехка възраст.Един 25-30 годишен /да не говорим за по-възрастен мъж/, много трудно може да си промени навиците и възприятието си.
Мъжките майки са склонни да обсебват синовете си, кога неволно, кога съвсем съзнателно.И тъй като това се формира още от най-ранна възраст на детето, много трудно е после жена му, да успее да го промени и превъзпита.А и българите сме свикнали да си дондуркаме децата до най-късна възраст, което е изключително грешно.