Защо обичам и уважавам моята свекърва

Elfita, именно!

На мен не би ми направило впечатление .
Предполагам преди това е имало други странни работи за да ти направи на теб.

Имало е да! Когато го чуеш от един злобен човек, който постоянно се заяжда и е казано със съответната интонация пред гости. Повярвайте звучеше гадно и грозно. На всички това и останалите коментари по мой адрес направи лошо впечатление, но в случая тя се изложи, не аз.

И за мен е много грозно, да не каже къде са мама и тате, а по име. Ти отсвирваш ли я?
Не се ядосвай, действай с нейните камъни по нейната глава- каквото почукало... 
Я кажете как и кога видяхте свекитата за пръв път?
Аз днес си мислех и такъв смях ме напуши. Ама тогава умрях от срам.
С моя ходихме да обядваме, звънна му някой и няма и 10 минути ми вика а, ето я мама, идва.
От други хора бях чувала, че се носи винаги много стилно, с вкус, костюмчета, рокли...
Идва една готина мадама, напомняща много по визия Зорка Първанова. А моя милост облечена с ултра къса оранжева пола, бели обувки платформи, бял къс потник, който нищо не скрива. Срааам, но само вътрешен, запазих самообладание, запознахме се и си казах, че каквото има да става ще стане.
Утре ще й напомня случката, да чуя и нейния спомен, ако помни де.

На концерт на Веселин Маринов.Знаех,че ще се срещаме и се бях барнала подобаващо.Така се запознахме през 1999 г  .Малеееееееее,колко време мина

Първото ни виждане за мен е незабравимо. Деня беше следващия след като заживяхме с мъжо, като в наемането и чистенето на квартирата свекърва ми играеше главна роля (беше отпуска и имаше време а мъжо на работа) аз от Плевен се изтупурках с няколко сака наготово и на другия ден тя ни покани на кафе в тях да се запознаем. Стигнахме до входа на блока им и изведнъж тя излезе от там, беше се запътила до магазина та ни изненада. Помня само широката и добронамерена усмивка а аз си глътнах граматиката в първия момент, мъжо като каза "А майко, здравей" 

Защо уважавам свекърва си:
1. Защото не ни се бърка в отношенията с мъжа ми гледа да не се меси да не взима страна и не критикува начина по който възпитаваме детето си
2. Защото като я помоля винаги се отзовава. Напоследък мама доста по-често дезертира. Включително е идвала да гледа малкия като съм болна и да ме разтрива (защото не можех да пия лекарства защото тамън си бяхме направили второто бебе)
3. Не се вайка. Като и кажа че ми е зле и не мога да гледам Митко идва веднага, а мама половин час ми говори на телефона "Ох миличката" и не идва.

Обичам я повече от сина и...толкова много я обичам,че ако има мерило за любов,няма да може да отчете големината на любовта ми към нея...
Защо я обичам ли?
Защото тя беше най прекрасният човек който съм срещала в живота си.
Защото се разбирахме с поглед...
Защото виждаше света по един хубав начин по който само тя умееше...
Научи ме на много неща.И те не са как да готвя и как да възпитавам децата си...а как да гледам през нейните очи!
Връзката ни с нея е много силна!
Сега,когато вече не е сред нас....продължавам да усещам любовта и.Чувам смеха и.Усещам силната и прегръдка...
Месеци наред плаках когато си отиде...плаках като малко дете...Виках,крещях...отказвах да повярвам че я няма....болката и още ме раздира...Толкова много ми липсва,че бих дала половината от живота си за да мога да я зърна пак и да я прегърна отново...
Тази тема ме върна две години назад....
...тогава отидохме с мъжа ми и децата в Кейп Таун заради Лили (немога да я нарека 'свекърва'...за мен тя беше Лили...),защото не беше добре със здравето,а тя сякаш се държеше за живота само за да ни види пак и да види внуците си за първи и последен път......Бяхме там 25 дни...всеки ден бях с нея...разхождахме се,смеехме се,пиехме чай...Вечерта преди да си тръгнем тя рухна...Намерихме я сутринта на пода..паднала от леглото и безсилна да стане...Никога няма да забравя този ден...Вечерта трябваше да хванем полета за БГ ..на обяд бяхме при нея,до леглото и...а тя,тя една такава мъничка,крехка...една слаба и бледа...губеше се в завивките на леглото...лицето и потънало във възглавницата и едни очи пълни с любов...Когато дойде момента в който трябваше да тръгнем,сякаш краката ми не искаха да се движат...Седях на леглото до нея и я стисках силно в прегръдката си,усещах уханието на косите и а сълзите ми мокреха лицето ми и размазваха картината която така отчаяно се опитвах да запаметя в ума си....Мъжът ми тръгна,стигна до вратата на стаята,отвори я...и ме повика...станах...стигнах до вратата и застанах там безмълвна загледана в Лили...А тя махна с ръка пред лицето си и каза-Хайде...тръгвай...децата ви чакат долу..Тръгвайте!...
Върнах се при нея и се вкопчих в прегръдката и...исках да остана още малко в нея....
И тогава тя ме стисна силно...сякаш се страхуваше,че ако ме пусне....тя ще си замине...
Плачех и повтарях-Обичам те...обичам те...
А тя ми шепнеше-И аз те обичам..много...много те обичам....
И двете знаехме,че няма да се видим никога повече и това е последната ни среща...
На следващият ден я приели в болница..няколко дни по късно новината дойде...Смъртта ми отне и нея...А когато смъртта отнеме,не връща...
     

при мен положението е на ниво уважение - защото сме роднини... стига и толкова  да се беше постарала да ме обича... когато имах нужда от нейния опит... сега вече е късно ...достатъчно ми е да се уважаваме...

Всъщност имам и бивша свекърва.От първият ми брак.С нея се обичаме също.Уважавам я много-макар че връзката ни не е толкова силна както с Лили...
Въпреки,че с бившият съпруг не се чуваме и виждаме от години,с нея се чуваме всчка седмица,виждаме се когато можем(тя на единия край на БГ аз на другият)Ходя и на гости,тя ми идва на гости.Не забравя децата по празници-винаги праща парички и колет с подаръци.
И нея продължавам да наричам 'майко' и до днес.И на нея казвам 'Обичам те' и тя ми го казва всеки път като се чуем.
Ценя я заради това което е.
Синът и не я търси и нея.Обажда и се в годината два пъти.Аз и звъня всяка седмица.Помагам и с каквото мога когато имат нужда...и така...Тя не е виновна,че синът и се провали като съпруг и баща...немога да наказвам нея заради грешките на синът и...Държа на нея,защото е човек и много я ценя!

Същото и за моята свекърва, с тази разлика че тя казва, че с нейната свекърва са имали много хубави и хармонични взаимоотношения и като е родила момчета си е обещала и тя да бъде като нейната свекърва. Аз, бидейки майка също на момчета съм си обещала същото.
А по темата- обичам и уважавам моята свекърва, защото е невероятно топъл, добър, чувствителен и изобщо- чудесен човек. 

Човекът, с който съм, е това, което е, благодарение на нея. Странно е, но никоя от майките на гаджетата ми досега не ми е допадала толкова. Интелектът и класата си личат отдалече, това е сигурно. Да не говорим, че сигурно са най-добрите хора, които познавам, изобщо, ever. 

Браво, момичета! Мислех си, че  снахите, които  обичат и уважават свекърва си са на изчеаване.
 Някои от вас казват, че се радват на това, че свекървите им идват в дома им или звънят по телефона, за да се видят и чуят. Аз много искам да правя това, но се притеснявам как ще бъде прието от сина и снаха ми. Живеем в една къща на различни етажи, но аз не ходя при тях всеки ден и не се обаждам по телефона без конкретен повод. Имам и внуче, което обожавам и искам да го виждам всеки ден, а не само, когато ме помолят да го гледам или, когато те  го довеждат при мен . Вие предварително ли уточнихте тези взаимоотношения и по- точно, усещането у тях, че  винаги са добре дошли при вас или всичко стана от само себе си? Не ви ли е досадно ежедневно гостуване и обаждане? Моя ли е грешката, че предпочитам те да идват и да се обаждат?

При нас как стана ще разкажа. Мъжа ми винаги е бил много близък с майка си и преди да забременея се чуваха те двамата всеки ден. Тя ни канеше на обеди и вечери, не съм усетила и грам натрапване от нейна страна. По време на бременността ми тя беше най-близо до мен, идваше всеки ден (по нейна идея и аз приех). Мъжа ми работеше във Варна и аз вкъщи сама, това ни сближи още повече. Взе си месец отпуска като се родиха малките и всеки ден деня си вкъщи изкарваше и все гледаше да не се пречка жената. След този месец идваше за къпането всяка вечер (с малки изключения) и така си остана навика на всички тя след работа идва до нас първо, но вече срещите ни са около час делничните дни. Свекър ми от работа като се прибира пътя му е по булеварда на който живеем и си я прибира та затова

определено не си в грешка,че пазиш дистанция.

щом искаш по-често да виждаш внучето им кажи.покани го на гости или нещо такова.на колко години е детето?
друго важно,за да ти го оставят,е да застъпваш критериите за гледане на родителите.по-малко сладко,без сокове купешки,повече вода,да не я лигавят.това са моите,не знам на снаха ти какви са.