Раждане вкъщи 18

  • 37 194
  • 748
# 510
Чакай, ама синтоцинът нали не преминаваше в мозъка! Как така се свързва с мозъчни рецептори? То и естественият окситоцин не се връща в мозъка.



Откъде я измисли тая глупост? Че и с удивителна накрая. Да се информираш за някои аспкети на действието на окститоцина в мозъка:

http://endo.endojournals.org/content/129/2/785.short


Ститам до извода, че всичките ти писания тук, представялват нещо като разсъжденията на ум на някой средновековен човек, като е гледал луната и астроидите или е размишлявал по произхода на херпеса. Какви мисли са се пораджали, какви предположения, какви емоции, само можем да гадаем, но ти ни удостояваш с честта да ни споделяш в писмен вид, всичките неинформирани и абсурдни разсъждения по тази тема. Много сме поласкани, но имам известни съмнения, че някой освен теб се интересува от мислите ти, поне докато са на това ниво на образованост по проблемите.

Виж целия пост
# 511
"There are basic differences between the effects of an intravenous injection of oxytocin and the effects of the same hormone released by the pituitary gland. The first difference is that injected oxytocin does not cross the blood-brain barrier and does not reach the brain receptors: it has no behavioural effects. In other words it is not a hormone of love. The second difference is that the natural hormone must be released by pulsations in order to be effective. Intravenous injection is continuous; this is a way to explain why the doses of synthetic oxytocin must be comparatively high to be effective."

Казано от самия Мишел Оден. Цитат от самия централен щаб на естествената пропаганда. Не си го измислям.
http://www.wombecology.com/oxytocin.html

"Oxytocin secreted from the pituitary gland cannot re-enter the brain because of the blood-brain barrier. Instead, the behavioral effects of oxytocin are thought to reflect release from centrally projecting oxytocin neurons, different from those that project to the pituitary gland, or that are collaterals from them."

Лесна за намиране информация. Лесно за помнене: Изкуствен окситоцин не ходи в мозъка, естествен не се връща в мозъка.

Мисля, че е момент за любимия ми цитат, приписван на военните:

"Не трябва да се бърка картата с територията."

На невоенен език- идеите за това какво трябва да е естественото раждане нямат никакъв смисъл пред фактите какво представлява то в действителност.

Виж целия пост
# 512
Значи при някакви плъхове е стимулирано производството на естествен окситоцин (не инжектиран изкуствен). Заради това ядат по-малко, дори когато са гладни.

Може да е от полза за диетичната индустрия, но не знам какво отношение има това към въпросите за майчината любов.

Според друга една теория природата прави така, че майката да заобича по-силно детето след втори-трети месец, когато то започне да се усмихва, за да няма прекалена инвестиция в едно същество, което в диво състояние има по-малки шансове да доживее три месеца, отколкото в 21 век.

Изобщо, всеобхватната обич към новороденото може да е ретроспективна. Не смятам замаяното състояние, доста приятно, което изпитах въпреки "пластмасовия хормон", за реалност, за любов. Беше нещо мимолетно, което се случи. Има и по-ценни дарове на обичта от онези хормонални дни.
Виж целия пост
# 513
Бай дъ уей, само споменаването на думата окситоцин ми причинява усещания като от слизане на мляко- тъй като в първите дни на кърменето буквално мислех за окситоцин. По-точно за Обама, лицето му предизвиквало отделянето на "хормони на обичта". Не че го обичам, но чарът действа автоматично.
Виж целия пост
# 514
Говоря за окстоцин, не за питоцин/синтоцин. Той действа на мозъчните рецептори, както сама си забелязала. И точно на това се дължат проблемите, че синтоцинът не предзивиква отделянето на ендорфини, което би трябвало да последва.

Какво смяташ за важно не е толкова съществено, колкото кое природата смята за важно.
Виж целия пост
# 515
Аз говоря и за двете. Синтоцин може да се нарече окситоцин. Синтоцин е търговска марка, не име на молекула. Питоцин- също.

Болката сама по себе си предизвиква отделяне на ендорфини и какво ли не, така че може да е от факта, че раждането боли.

Окситоцинът от майката може ли да премине в мозъка на бебето? Ако премине, какъв е ефектът? Но знаем, че не преминава. Синтоцинът- също. Тогава как ще повлияе на мозъка на бебето?

Според мен Оден говори неща извън компетенцията си и дори окситоцинът да има биологичен ефект, което е безспорно, не знам как това може директно да редуцира преживяванията на съзнателния човек.

Наистина препоръчвам книгата Aping Mankind. Биологизмът не е отговор на човешкото поведение.

Затова задавам абсурдния въпрос- "синтетична" ли е моята обич към сина ми. Илюзорна ли е? И тогава дали всяко преживяване, което не може да се посочи като мозъчна функция, илюзия ли е? Има хора, според които съзнанието е илюзия и само ставащото в мозъка е истина.

Но ежедневните ни преживявания сочат обратното- имаме усещане за Аз, а любовта ни е свързана със съзнанието повече, отколкото с хормоните и биологията. Другото е наистина "маймунска любов". Към нея ли да се стремим? Тя ли е идеал?

Колко скучно и нечовешко!
Виж целия пост
# 516
Как ще обясните факта, че раждането ми със синтетичен окситоцин предизвика също едно такова "естествено дрогирано" състояние, като от отделяне на ендорфини? Чисто блаженство в минутите между контракции. Ако можех да го бутилирам и продавам, щях да надмина Епъл по зарибителни продукти.

Болката ми е познато усещане, тренирала съм бойни изкуства и наистина е пристрастяващо колко high се чувства човек, след като е ял бой и се е морил да пада по земята. Болката от раждането имаше още по-силен ефект.

Въпросът е- ако на теб ти инжектират произведен от човек окситоцин, то дали ще ти влезе в мозъка и дали веднага ще предизвика отделяне на ендорфини? Или по-важната причина е болката.

Виж целия пост
# 517
Адиос амига:)
Виж целия пост
# 518
Лисицата като не може да стигне гроздето казва,че е кисело.
Виж целия пост
# 519
Чакам пак да ми разкажете какво съм пропуснала откъм нормално раждане. Явно завиждам и то много. Явно знаете нещо за мен, което аз не знам.

Иначе по принцип цветя и бонбони ме карат да се чувствам приятелски настроена и сигурно произвеждам окситоцин, но не се влюбвам чак толкова лесно.

За всички, които се съмняват дали съзнанието е илюзия- посочете нещо с пръст. Сега се замислете кой е този, който посочва. Ето това нематериално създание може да обича и без окситоцин.

http://firstcontact.rodilnitza.com/stories/first-contact-c-section/

Интересен разказ. Тя произвела ли е окситоцин, от естествения?

Амниотичната течност мирише на...сперма. По принцип мразя сладникави миризми, та новороденото бебе, дори и забърсано, не ми замириса добре, докато не го изкъпаха. Не знам дали е точно миризма, в която да се влюбиш. Харесах повече миризмата от шампоана в Тина Киркова и още не знам каква марка използваха, но миришеше много по-готино от натурално бебе.

Хайде сега обяснете- заради мирисовите предпочитания ли е това, или заради липсата на окситоцин? Харесах му муцунката, но защото просто беше обективно сладък, с големи бузи и големи очички, като бебе за реклама. Но миризмата... Sick
Виж целия пост
# 520
Мамасита,мисьлта материално "сьздание" ли е?
Виж целия пост
# 521
Няма да обяснявам пак, прочети сам. Дотолкова е нематериална, че доста често да не зависи от това, което прави мозъка. Малко трудно за разбиране, нали?

Мисълта зависи толкова от мозъка, колкото и от това, че имаме по пет пръста на ръката и ходим на два крака. Embodied cognition, anyone? Ония от престижните програми по когнитивна наука, що не вдигате ръка?

Във всеки случай обичта ми към детето ми има израз в мозъка, но не е задължително източникът й да е нивото на окситоцин и ендорфини.

Нали не се влюбваме във всеки, който ни подари черен шоколад, от който се отделяли ендорфини? Или във всеки, с когото сме правили секс, защото тогава също се отделят ендорфини и окситоцин?
Виж целия пост
# 522
Нали не се влюбваме във всеки, който ни подари черен шоколад, от който се отделяли ендорфини? Или във всеки, с когото сме правили секс, защото тогава също се отделят ендорфини и окситоцин?

Влюбваме се в шоколада, не в продавачката в магазина...  Laughing 
А второто е валидно за някои...  Sunglasses
Виж целия пост
# 523
Няма да обяснявам пак, прочети сам. Дотолкова е нематериална, че доста често да не зависи от това, което прави мозъка. Малко трудно за разбиране, нали?

Мисълта зависи толкова от мозъка, колкото и от това, че имаме по пет пръста на ръката и ходим на два крака. Embodied cognition, anyone? Ония от престижните програми по когнитивна наука, що не вдигате ръка?

Във всеки случай обичта ми към детето ми има израз в мозъка, но не е задължително източникът й да е нивото на окситоцин и ендорфини.

Нали не се влюбваме във всеки, който ни подари черен шоколад, от който се отделяли ендорфини? Или във всеки, с когото сме правили секс, защото тогава също се отделят ендорфини и окситоцин?

Не те питам с цел да ми обясниш.По това,което си написала...имаш още много да учиш.
Най новите изследвания не са ти достьпни,вижда се.В крайна сметка всичко вече е повече от смешно.
Виж целия пост
# 524
За окултното обяснение знам, макар да не го приемам, така че не се мори! Задгробният живот обаче не ме интересува, интересува ме съзнанието в този живот.

Но е много арогантно да се твърди, че само домашното раждане (или само натуралното) може да постигне "истинска" любов- заради "максималния" окситоцин.

Друго нещо: защо след като толкова много се говори за телесна неприкосновеност при раждане, за "избора на майката" пред това, което е добре за детето, след раждането същите тези жени стават лактивистки. Тормозят майките да кърмят, дори ако това включва цедене на всеки час (ужас!) или ако просто е неприятно. Аз, разбира се, подкрепям кърменето, но в случая ясно се вижда как "личният избор" не е основен въпрос, а страничен.

Така трябва и да е с раждането- да не е само дискусия за личния избор, а и за обективните фактори.

Арогантно е да се "продава" домашното раждане като билет към идеалната връзка с детето. Идеални неща няма, а всяка майка, родила по какъвто и да е начин, си обича детето.

Все едно аз да кажа, че тъй като си обичам детето и имам еди-каква си биохимия, защото ям месо, то Мег! не може да го обича, тъй като е веган и веганският мозък не действа по същия начин. Сега, това за веганския мозък е по-скоро истина, но любовта е в съзнанието, а то може да надскача биологията.

Въпреки това не бих препоръчала домашно раждане и веганство:)
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия