SUPERNATURAL: Slash fiction – our fandom’s the dark side

Публикувана: 1 ноем. 2011, 21:19 ч.

Последно мнение: 8 дек. 2011, 05:55 ч.

27 198

722

Impala - Почетен член

# 680 6 дек. 2011, 19:50 ч.

Цитат

- Защо? Защо си мислеш, че ще го направим? Каква ще е нашата изгода? - продължи все в същия тон Сам.
- Защото .... - започна Краули, а тона му се понижи, и стана някак леден. - ако Луцифер, успее да излезе, което днешната дата в полунощ ще му позволи, повярвайте ми и Господ няма да може да ни спаси от насъбралия му се гняв. И аз, колкото и да ви е странно, съм по малкото зло. Много по малко, което си умира от желание да ви и вие да го оставите намира.

Възцари се мълчание. Никой не знаеше какво да каже. Предположенията им бяха излезли напълно верни, но не очакваха, че ще имат толкова малко време. Осъзнатата опасност и ужасът от възможността Луцифер да излезе от клетката си след всичко, което бяха преживели, се стовариха върху тях с пълна сила. Знаеха, също така, че нямаха друг избор, освен да помогнат на Краули, колкото и да не им се искаше. Кралят на Ада беше прав, а и времето им изтичаше.
- Добре. - съгласи се Сам, изказвайки на глас мислите на всички. - Добре, ще работим с теб този път - само този път - и то защото не изгаряме от желание да се срещаме с Луцифер отново.
- Това е приказка.. Сега - Краули посочи Дяволския капан и се усмихна съучастнически. - ще ме освободите ли?
Всички отговориха в един глас, без дори да се колебаят:
- Не!
- У кого е Мечът? - попита Александра, облякайки се на масата. - Ловец, предполагам?
Жената повдигна въпросително вежда и скръсти ръце пред гърдите си. Всички насочиха питащи погледи към демона, който театрално завъртя очи.
- И това щях да ви кажа. Вярвам, че познавате специално този човек. Не е точно ловец. - Наклони глава към Сам и Дийн с лека дяволита усмивка на лицето си. - Нима името Бела не ви говори нищо?!
Братята се спогледаха в ням ужас, след което Дийн стисна зъби.
- Тя.... не е ли в Ада?
Не се изненадваха от факта, че е все още жива, обаче. Бяха свикнали да се срещат с мъртъвци. Не това ги притесняваше. Споменът за последната им среща с Бела Талбът не беше особено приятен. Жената бе откраднала Колта от тях двамата и ги бе вкарала в сериозни неприятности и те в крайна сметка я оставиха на адските хрътки. Подозираха, че няма да е особено доволна да ги види и едва ли щеше да им даде Меча на драго сърце.
- Освободих я от сделката й... Понякога правя такива малки изключения, когато имам полза, а Бела определено е полезен човек.
Оказа се, че Талбът се е установила съвсем наблизо, само на около два часа път от дома на Боби. Решиха, че е безсмислено да отиват всички, затова Боби, Джон и Бьорн останаха. Джон бе достатъчно прозорлив, за да разбере, че момчетата му имаха конфликт с тази жена и реши да ги остави сами да се справят с това. А и искаше да си поговори с Краля на Ада, който сега беше безпомощен в капана си.
Сам, Дийн, Хербьорг и Алекс се качиха в Импалата. Сам и приятелката му се настаниха на задната седалка и прегърнати си заговориха тихичко.
Дийн се прокашля и се обърна към Александра, седнала на седалката до него.
- Виж... Отново искам да ти се извиня за държанието си. Нямах право да ти говоря така за семейството ти... Не исках да... Не знаех, че е болна тема.
Той видя, че жената преглътна мъчително и понечи да каже още нещо, когато тя го преркъсна-
- Не, не, нямало е как да знаеш...
Спомените внезапво я връхлетяха. Всичката болка, с която се бе борила толкова дълго време; всичко онова, което си мислеше, че е преодоляла. Не искаше да споделя с никого, но изведнъж осъзна, че е започнала да разказва на Дийн, да излива душата си пред него за всичко онова, което се бе зарекла да таи в себе си.
- Бях на двадесет и две, когато го срещнах. Казваше се Дилейни. - на устните й се появи лека усмивка при спомена за мъжа, когото бе обичала до полуда. - Дилейни Стоун. Беше фотограф, също като мен, забавен, мил, разбираше ме, винаги можех да разчитам на помощта му. Беше най - прекрасният човек, когото някога съм срещала. Половин година по-късно се омъжих за него. Тогава... тогава още водех нормален живот, нямах никаква представа за... всичко това. Не знаех, че е истинско. Бях наистина щастлива, животът ни беше като по филмите - аз правех сватбени фотографии, а понякога двамата пътувахме заедно, понякога той пътуваше сам. Беше се отдал на художествената фотография.
Алекс прехапа устни и се обърна на другата страна, за да скрие сълзите си. Не искаше да се показва слаба пред Дийн, но беше повече, откокото можеше да понесе. Отново и отново виждаше пред себе си лицето на съпругга си, лице, които убиваше, за да види отново... но не можеше.
След като се посъвзе, продължи с разказа си.
- Тогава се роди Кара Джейд. Тя беше най - невероятното нещо в живота ми, най - голямото ми щастие. Всичко беше прекрасно. Докато Кара не навърши шест месеца.
Спомняше си го сякаш беше вчера. И тя, и Дилейни грееха от щастие. Беше приготвила специална вечеря, всичко трябваше да е идеално... Нахрани Кара и я сложи в легълцето й. Двамата със съпруга й вечеряха, пийнаха малко повечко вино.. Всичко се бе запечатало в главата й с изключителна точност - етикетът на бутилката вино, ароматът на празничната вечеря, усмивката на лицето на Дилейни...
И всичко се бе разбило на милиони парченца.
- Събудих се от ужасяващите крясъци, които се носеха от стаята на Кара. Беше малко след полунощ. Дилейни го нямаше до мен в леглото, а във въздуха се носеше мирис на дим. Помислих си, че има пожар в къщата.Веднага изтичах в детската стая... и се срещнах с най - ужасяващите ми кошмари. Дилейни лежеше на пода, целият облян в кръв... Не дишаше... А...а... детското креватче бе обгърнато в пламъци...
Този път Александра дори не направи опит да скрие сълзите си, а ги остави да се стичат по лицето й.
- Бях разбита... Съкрушена... Мислех, че животът ми е свършил... Тогава разбрах истината за това, което броди в нощта... За Азазел. След години се срещнах с Боби, а по - късно и с баща ти..
Дийн нямаше думи. Не знаеше какво да каже нито пък как да постъпи, не беше очаквал този изблик на чувства от страна на жената.
- Господи, толкова съжалявам, Алекс... Такъв съм задник!
- Не... нямаш вина за това. Не си знаел...
Остатъкът от пътя изминаха в неловко мълчание. Сам и Хербьорг осъзнаваха, че този разговор не е бил предназначен да техните уши и се преструваха, че не са чули нищо, Алекс все още се съвземаше от ужасното припомняне на миналото, а Дийн се ругаеше наум за глупостта си и за болката, която, макар и несъзнателно, бе причинил на тази жена.
Къщата на Бела бе наистина внушителна. Огромна бяла сграда с много прозорци и обширен двор с множество дървета, цветя и храсти - същинска райска градина. Разкошната желязна порта, през която се влизаше, бе заключена, но изгърбен иконом с британски акцент я отключи и отвори широко.
Бела ги очакваше в широката си всекидневна. Беше облечена в дълга до коленете полупрозрачна копринена нощница и халат от същата материя. Косата й бе по - дълга, отколкото я помнеха, и се спускаше като водопад по гърба и раменете й. Когато влязоха, Бела гледаше разсеяно през заемащия цялата стена прозорец, но щом чу стъпките им, се обърна и се усмихна.
- Здравейте, момчета. - поздрави тя с меден глас и после добави малко по - остро. - И момичета. Сам, Дийн, колко грубо от ваша страна... Да не представите приятелките си...
По - дяволите, помисли си Дийн, продължава да е все така влудяващо секси.
- Това е Хербьорг. - каза Сам, прегръщайки валкирията през кръста и придърпвайки я към себе си. - А това е Александра.
- Иска ми се да кажа, че ми е приятно отново да се видим... И отчасти е така.- Бела отметна косата си от челото си. - Но знам, че вие не сте много доволни от тази среща, така че да караме направо. Какво искате от мен?
- Мечът на Персей. - отговори лаконично Дийн.
- Цената е висока... - Талбът се приближи към по - големия от двамата братя и се заигра с копчетата на ризата му, поглеждайки го закачливо. - А и не съм особено склонна да се разделя с толкова ценна придобивка...
Бела обви ръка около кръста му, но Дийн я отдели от себе си, стискайки силно китката й.
- Виж какво. Въпрос на живот и смърт е да се сдобием с този меч и нямам време за твоите игрички, така че, ако обичаш - дай ни Меча, защото нещата ще загрубеят.

Виж целия пост