Радвам се да ви „видя” отново, след дълго отсъствие от темата.
Честит син на Орхидея, нека да е жив и здрав, и голяяяям юнак!
Честити щерки на Буболече и на Мишето! Нека и те да са живи и здрави, и да са мамина отмяна!
Честита бременност и на Джил! Нека да ти бъде лека и безпроблемна до края, много се радвам за теб, защото си спомням, че искаше малка разлика между децата.
Нямах възможност да следя темата, така, че ако има и други бременни, нека се считат за поздравени.
Накратко за мен, цяла есен се занимавах с една ябълкова градина – бране, съхранение, транспорт, а накрая ябълките заминаха за Индия, под формата на желе. В началото на месеца, сложихме край на финансовата година. Сега очаквам бонуси, и се готвя за голямо коледно пазаруване. Също така осъществих една моя мечта, да отглеждам питомни шипки. Засяхме 6 декара, и много съжалявам, че не са близко до нас, иска ми се непрекъснато да си ги гледам. Намерих един сорт шипки за декорация, водих дълги преговори за разсад, но категорично ми отказаха. Смятат България за рискова страна, и ги е страх да не им откраднем сорта, за което много съжалявам.
Сега за Сани, мога да кажа, че си отглеждам един професор. Всичко знае и може, и най-важното е каквото прави, да го прави „самък”, демек сам. Храни се самостоятелно, тактиката ми е, сервирам на малка масичка няколко вида храна, салфетки, прибори, включително и нож, вода, и го оставям сам. Той си има свое виждане, какво да яде, бърка си нещо с водата, но факт е, че откакто се храни така, е качил около 1,5 кг. От една седмица много фантазира, даже се питам, дали е нормално за тази възраст. Например снощи, седим си на спалнята и цитирам: „С една кака, давам газ за Бургас, това е морето, сега хващам една риба, тава е огъня, дай мамо свещ, готвя рибата жък-жък, амаме с каката, сега караме една лодка”. После и плуваха с каката. Вашите деца, така ли са?
Спирам, за да не досаждам. Момичета до скоро писане, a защо не и виждане.
Роси, Верджи -

Успокоих се, мислех че само моята си фантазира. За яденето и аз така правя - оставям я сама да яде с няколко неща на масичката, но много често играе с храната като се наяде и вчера беше надробила някакви си нейни манджи с каквото останало и ги беше изсипала на земята, после се беше разходила (това става забележете докато уж баща й я гледа на компа) с морковите на подметката по белия килим. 
първия ден беше някакъв АД
цял ден спах и си просих болкоуспокояващи
на втория ден не вярвах че ще оживея като ме изправят, но очудващо за мен нямах никаква болка
ако така изкарам докато спрат да ми опъват вътрешните шевове ще е супер