И понеже напоследък усещането за любов ми е малко... как да кажа- замъглено, а някои мнения във форума винаги успяват да ме свалят на земята с доста силен шамар, си позволих да пусна продължение на темата и то именно тук (в клюкарника).
Хубави емоции са описани в старата тема, приятни чувства, интересни истории...
Как е сега?- няколко години по-късно...
Какви са усещанията. Каква е любовта- всепоглъщаща, страстна, опияняваща, спокойна, неутрална, вълнуваща, искаща, даваща, всеопрощаваща, неангажираща?
И разбира се, когато говорим за любов идва ред и на навика... Каква част от любовта ни към някой е навик? Навикът отрова ли е? Или точно обратното- лек?
До кой момент можем да се раздаваме? И кога започваме да изискваме?
Кога и дали любовта и разума вървят ръка за ръка?...
Извинявам се за хаотичните въпроси, но... Хаотично ми е...
Мислех, че съм стъпила на твърда почва, а се оказаха плаващи пясъци...