Интериорен стил по аматьорски 2

На мен много ми допадна изборът на червено и смятам, че с този панорамен прозорец можеш да си го ползволиш - има си светлина, има бял цвят... супер е!

Titina, на мен също ми харесва червеното, което си избрала, но пък аз вече съм казвала,че не обичам белия цвят, защото ми "мирише" болнично.

На мен ми възникна голям проблем с обзавеждането на новия апартамент ( който още не сме придобили официално, но понеже ми тече срока за напускане на квартирата, бързам да подготвя обзавеждането поне на спалнята).
Мога ли тук да ви пусна аматьорска схема на спалнята и да обсъдим разположението на мебелите или да търся друга, специализирана тема във форума?

Започвам обещания от вчера преглед на 'вещите с история' у нас, с които много се гордея, искрено им се радвам и високо ценя. Правя уговорка, че нямаме експонати на хиляди години, както се изцепи съпруга патрашков, те може и да имат, знам ли ги  нашите са всичките от новата ера    Всъщност най- възрастната вещ е на едва 130 години - нямаме чудеса невиждани. Изобщо колекцията е непретенциозна, има стойност само за нас. Друга уговорка е, че аз нямам никаква заслуга за нещата, всичко е от на съпруга ми семейството - прабаби и прадядовци от страна на майка му. С него имаме желание и ние да купим нещо смислено в един момент и да го оставим за внуците    но дали ще стане...
От краката за главата - няма да подреждам по значение, възраст или друг критерий, както съм ги снимала и както са дошли качени снимките, така ще ги редя.

Две френски книжки на религиозна тематика - 1..  2..  3..  - едната от 1899, другата от 1922г. Произход - неизвестен. Намерихме ги в нощното шкафче на дядото на мъжа ми, след смъртта му.

Бронзов медал - сувенир от Световното изложение в Париж през 1900г.   1..  2.. В долната част е надписан с името на фамилия Фортуна - семейството на прабабата на мъжа ми, тя е била дете по това време. Истории от посещението на това изложение нямаме, намерихме медала в нощното шкафче на дядото след смъртта му. Прабабата е отглеждала мъжа ми като малко дете, но разбира се той е бил твърде малък, за да помни дали тя е разказвала нещо по този повод. Името ѝ е било Сапфо    страхотна кобминация - Сапфо Фортуна 

Намира се и един по- малък и невзрачен, но може би сребърен медал, от Айфеловата кула, не е надписан поименно. Не можах да го снимам, че и на другия фотоапарат му свърши батерията    Но не е красив. Все пак изобразява сцена от работата по Айфеловата кула.

Часовник тип каминен - 1..  който с мъжа ми отнесохме от вилата на другия му прадядо. Произход, възраст, марка - неизвестни.

Свещник от ковано желязо - нито е много стар, нито е кой знае каква изработка, но за нас е ценен - 1..  Дядото на мъжа ми е бил преподавател по гръцки в някакъв институт за преводачи в София. Не му знам точното название на учебното заведение, не знам и дали сега съществува. Но там е била негова студентка бабата на мъжа ми  Така са се запознали  А дядо му е бил млад, но най- строгия преподавател, за когото са се носили легенди    Та този свещник му е подарък за завършването на някой си випуск през 1972г. Доста по- късно от запознанството с бабата. Той е бил на два пъти през живота си, за някакъв период от време преподавател, както и след пенсионирането му от други длъжности водеше курсове във Варна. Има написан учебник по гръцки, но така и неиздаден. Свещника е бил с красиви резбовани свещи, които са изгорели отдавна. Сега у нас е с по- прости, че често си го палим и горят бързо.

Часовниче -  1..  с неизвестен произход, марка и предназначение - намерихме го в нощното шкафче на дядото, след смъртта му.

Медна ваза - 1..  - неизвестен произход и неизвестна възраст. Мъжа ми помни, че стои на бюфета у тях от как се е родил, знае се, че е и от много преди това (май и свекърва ми я помни от как се е родила), ама никой нищо не знае. Най- вероятно от прабабата и прадядото на мъжа ми.

Сега ще покажа нещо, което когато видите ще си речете 'някаква стара, ръчно изрисувана ваза' и ще сте прави, да, но само донякъде    - 1..  2..  3..  4..  -  Всъщност това е гилза от някакво оръдие. Прадядото на мъжа ми си я е донесъл от фронта, от Балканската война. По- късно е била изрисувана от неизвестен автор и подарена на прабабата на мъжа ми.

До нея стоят 3 стари книжки - два гръцко- френски речника и една френска енциклопедия - 1..  2..  1901г.  3..  4..  5..  6..  7..  8..  9..

Две порцеланови птичета, които бяха много популярни преди години, във всички бабешки домове ги имаше. Ние ги отнесохме от апартамента на дядото, след смъртта му. Аз ги харесах и реших да си ги наредим, хем за спомен, пък и толкова добре ми стоят у нас    - 1..  2.. 

Десертни прибори - 1.. - Имаха по- автентичен вид, но аз един цял ден ги лъсках с паста за зъби, додето добиха сегашния си облик. Дължината на ножчето е 16,5см, а дължината на виличката е 14,5см. Понеже бях влюбена в тях и исках да имам десертни ножчета, съм обиколила всички магазини за прибори във Варна и съм питала навсякъде. Не само, че нямаха, а дори и не бяха чували за съществуването на такъв прибор. Някои искаха и да ме убедят, че няма такова нещо, ама как да ме убедят, като съм ги виждала и ползвала. И така мъжа ми като видя колко ги искам каза на майка си и тя ни ги даде. Знае се, че са от прабабата. Аз проведох проучване в нета по надписите и печатите, които имат и се оказа, че са марка Wellner - немски. Това са приборите, с които се е хранил Хитлер. Има серия с неговите инициали. Това са и приборите, които се ползват в най- старите и най- луксозни хотели по света - в статията в Уикипедия са изредени поименно. Марката вече не се произвежда.

Тази снимка съм я показвала вече в темата -  1..  - това е сервиз от чешки костен порцелан, на около 60 години, може би, купуван от прадядото на мъжа ми. Той е пълен сервиз, но не съм го снимала целия.

 Това са чашки, които моя милост лично щеше да изхвърли, понеже ги намери за мръсни и грозни        Как се спрях не знам, но човешката глупост няма граници     -  1..  2..  3..  -  решихме, че са китайски и питахме за надписа наша близка китайка, но тя каза, че са японски. Та, с малко помощ от наш приятел, който живя година и половина в Токио и уж учи японски, но и с помощ от японисти от форума се разбра, че са ръчна изработка и ръчно изрисувани костен порцелан от занаятчийска работилница Matsukawa, от епохата на император Meiji - времето на Велика Япония. Възрастта им е около 130 години. Купувани са от прадядото на мъжа ми, който е ходил на Божи гроб и фамилията му е била Хаджийски. От къде ги е купувал не знаем.

В заключение искам да кажа, че има още някои вещи, които не съм показала тук. Една от тях е тайна  наистина е тайна. Други ме домързя да заснема, като един нож за писма, който също не знаем на колко години е, от къде е дошъл. Пак го намерихме в нощното шкафче на дядото, след смъртта му, предполагаме, че му е от майка му и баща му и нищо повече не знаем. Когато показвах снимки от хола ни, се видя старото бюро, което е на дядото и той го ползва до смъртта си. Съфорумка се оказа, че го има същото и според нея е на около 60 години. В момента седя и пиша от него. Също по тия снимки са се виждали и картините, които не са от български автори и пак не знаем нищо за тях, освен че са купувани от единият прадядо. За наш огромен ужас има и някои неща, които ние попиляхме 

Благодаря ви, че ме 'изслушахте', за мен беше важно! 

pina, много интересно и увлекателно - сякаш преминавах през различни епохи....
Впечатлена съм от японските чашки! 

Пина, приказка!!!!!

Ние нямаме и вероятно няма да имаме вещи с история, и отсега ме погва гузна съвест към бъдещите ни наследници. Единствените неща,които пазим от дома на баба  и дядо са снимките им и медали на дядо ми,който беше полковник, но медалите не са за геройски заслуги, а по-скоро символични от типа " първенец на нещо-си".

pina, много ми беше приятно да чета и разглеждам снимките, много впечатляващо 

Ние сума неща попиляхме по тавани и мазета - постоянно ги обират. А къщата, в която сега живея е над 100 години, почти през цялото време е била на семейството ми, за съжаление, благодарение на квартирантите, които са я населявали преди мен, почти нищо не е останало, само една маса и 6 стола, но не си ги давам, макар и да са олющени и някои дори разклатени - все някога ще ги стегна 

Както сама казваш "човешката глупост граници няма", та и при нас така. Изхвърлихме една много красива и царствена лежанка, но толкова беше пропита с прахоляк и така ми беше писнало от старото покрай ремонта, а сега вече не мога да си простя 

Пина, много красиви вещи, и двата сервиза са много изящни!
 Мисля си само дали не
трябва речниците и енциклопедията да съхраняваш в някаква витрина, да не са така директно
изложени.
Ред шу, и аз не бих я заменила тази маса, много ми харесва.

Пина, беше ми много интересно да прочета! Много приятни неща си показала.


Книжката "Recueil de morceaux choisis de prose et de vers" не е на религиозна тематика, а е помагало за началното училище - "Сборник избрани откъси проза и лирика".
Другата книжка също е учебно помагало, но за прогимназията.



Red Shoe, много ми харесват столовете! Ако един ден ги стегнеш и смениш дамаската, ще станат супер!

За мебели не искам да започвам   Ние раздадохме много мебели. Някои на съфорумки - аз бях пуснала снимки и обявих, че ги подарявам. За тях по- не съжалявам, защото ги взеха хора, които ги ценят. Но някои какви пътеки поеха... Мебелите бяха много и бяха огромни. Сред всички тях не искам да живея, защото щяхме да сме бетер Маргарита Михнева, а трябва склад, за да ги натикаме в него и да ги пазим там. Някои неща бяха на по 150 години наистина, те бяха и в най- лошо състояние, но заминаха.

Барбабю, ми аз с гугъл преводач си превеждах и излезе някакви библейски притчи 

Пина, страхотни неща!Много увлекателно разказваш и показваш! Останах зяпнала! Винаги е хубаво да имаш вещи с история  И аз имам няколко много стари и си къткам!Чашки -чинийки, книги, монетки и др.

Ех, Пинааа! Пина! Разнежи ме направо!

Хубаво е, че умеете да цените тези вещи.
Жалко за онези, които сте пратили да скитат, но и не виждам как можем да се затрупаме със стари мебели!

Прекрасно ми беше да те порчета и разгледам.

Да, но само за едната книжка.

Recueil de morceaux choisis de prose et de vers = Сборник избрани откъси проза и стихове

Recits d'Histoire Sainte suivis d'un abrege de l'Histoire de l'Eglise pendant les premiers siecles =
Притчи от Стария Завет (Свещената История), следвани от кратка История на Църквата през първите векове
ouvrage approuve par s. e. le cardinal Richard archeveque de Paris = издание одобрено от кардинал Ришар архивесков на Париж

Брех, кардинал Ришар!    Barbabeau, благодаря ти за разяснението, стана ясно, че френският ми е на ниво 'кон т'роа пасе, моа го апеше'...    Той и на мъжа ми е така. Въпросния дядо беше завършил френски колеж, както и неговите брат, братовчедка... там каквото е имало, във Варна не са се прескачали учебни заведение. Май всички са учили там. Дали помагалата са негови или на родителите му - не знам. Докато беше жив дядото, идваше на гости неговата братвочедка и двамата бяха много смешна картинка. Дърти, недочуват, но разговори на френски и на гръцки   

Благодаря ви на всички за комплиментите! Ако и друг има възможност да снима и желание да разкаже, аз ще се радвам да съм на първия ред!    В тази тема е мястото. Точно тези вещи ни дадоха посоката, когато мислихме как да обзаведем дома си. Те бяха сламката, за която се уловихме и после всичко започна да се подрежда в главите ни, а накрая и реално в дома ни.

Трябва да направим тема за Предмети с история или нещо такова.
Аз имам доста книги като тези които е показала Пина от същите периоди .
Пина, благодаря че сподели с нас.

Аз съм гордият нов притежател на бюфета на дядото на съпруга на Pina. Много си го харесваме! Той е в къщата на село; жалко, че е студеничко и повече от месец не сме ходили там. Другото лято сме решили да стегнем една каменна стая с дървени греди и камина и да го преместим в нея.
Много увлекателен разказ, Pina! Беше ми много приятно!
Жалко, че не мога да покажа Нашите старинни предмети; всички са при баща ми, но не са и толкова много и вълнуващи.