Бог да прости българското образование

Не съм съвсем съгласна, че в Универиситета (Института) не се ходи на урока. Аз лично съм била 1 сток на практика. Последната година  5 курс  през първия семестър посещавахме уроци и ги обсъждахме, както цитирахте по-горе, а втория семестър си беше изцяло стаж - вземаш часове с базовия учител, изнасяш ти, той коментира, ако има нужда се намесва и обяснява. Най-полезно беше когато имаш часове с няколко 7-ми или 10 класа, например и при различно поднасяне на урока можеш да усетиш раликата във възприятието. НО! Тук говорим за начин на преподаване, а не за начин на възпитаване и справяне с различни поведения - това не се учи. В часовете по психология учихме набързо и отгоре - по принцип. Нямаше казуси от практиката. така, че в този случай остава само да подхождаш интуитивно. или го имаш в теб и овладяваш класа или не.

И какво прави училището, за да подсигури липсващото звено - комуникацията?
Спомена се за електронни дневници, бележници и техни производни, веднага наскачаха учители, че за толкова пари няма да си мръднат пръста да нанасят ни оценки, ни поведение в него.
Родителите боб ли да хвърлят, че да разберат какво е поведението на  децата им в училище, нито оценки, нито забележки се попълват редовно?
Аз мога да си позволя да ходя един път седмично на някоя консултация, произволно избрана, защото покани за такава не съм получавала, но колко родители могат да излизат поне 1 път седмично от работа за по няколко часа.
Ежедневно има деца, които се подритват и шамарят из училището, това е обичайно училищо ежедневие, това според училището не противоечи на правилника и самото училище не го санкционира.
Надава се вой само когато се стигне до някаква телесна повреда, в противен случай всички си затварят очите. Няма наказани, няма виновни, най-често онази смешна особа, наречена педагогически съветник привиква участниците в боя и им дрънка нещо за 15 минути и готово.
Така ли според теб "се работи" с деца, защото според училището така се работи.
Важно е да се потулват проблемите, а не да се разрешават.

Има сума ти правила, написани по правилниците, за колко то тях се санкционират учениците  в училището?
Да не би вече да не ги пускат в "неприличен външен вид" в училище, или без бележник, който според правилниците на всяко училище са длъжни да носят всеки ден?
Или отстраняват от час и пишат неизвинено отсъствие на всеки, който пречи на провеждането на часа?
Или графата "забележки" в бележниците на определени ученици е изписана от началото до края?
Има в ППЗНП и краен вариант за ученици с голямо количество отстъствия -преминаване към индивидуална форма на обучение,  не е нужно да си ги прехвърлят от едно училище в друго, за тези, които непрекъснато  спъват учебния процес и които са преминали през всички останали форми на наказания има начин да бъдат изкарани извън училищата, за да могат останалите да се развиват в що годе нормална среда. За колко такива случаи си чувала?
Колко ученици докладват месечно според теб на ПС?  Те да не би да си лягат съвестни деца и на следващата сутрин да се будят гамени?
Пробват се поне година-две, минават им дребните номерца и чувството им за безнаказаност ескалира в съвсем други прояви.
Когато започнат да коригират поведението на учениците според изискванията на правилника, ежедневно, редовно, без изключения, справедливо и за всички, тогава можем да си отговорим дали тези начини работят или не.
Когато започнат да уведомяват ежеседмично родителите за поведението и успеха на децата им, тогава може да обвиняваме родители и деца.
За сега за мен виновникът е един и той е училището.

А най-потърпевши от цялата тая работа са децата.
Виждам около нас вече попораснали деца, които познавам още от детската градина, прекрасни бяха, от типа деца, "които се водят", просто имат нужда някой да го прави.
Аз съм възрастен човек и се чувствам безпомощна понякога, а какво остава за дете, което тепърва се изгражда като личност има нужда от посоки, от наставления, от блага дума или от твърда ръка.
Не всеки родител е способен да се справя въпреки бездействието на системата, както и не всяко дете притежава качествата, за да може да се абстрахира от заобикалящата го среда.
По-голямата част от родителите днес полагат в пъти повече усилия от родителите вчера, училището го няма никакво.

Оф, пак общи приказки ми говориш. Аз ти правя цялостен разбор на наказанията /т.нар. санкции, за които все говориш/, обяснявам ти защо са неефективни /то това и за теб не е тайна/ - ти ми говориш за комуникации и боб, нерешени проблеми и разговори с педагогически съветник. А аз пак не разбрах как точно по правилник според теб трябва да се санкционира малолетен. Педагогическият само говорел и не решавал проблемите. Ай ти кажи какво да направи! В момента се работи така - гледат да ги убедят с добро, с приказки. Ти как предлагаш да става тази работа и ефекта да е хем положителен, хем необратим. Казах ти за Англия - ти пак нищо конкретно.  
Ай стига с тези санкции!
Сега за комуникацията:
В същото време не отричаш, че не ходиш да се интересуваш за детето си... време нямало. Е как имА време да  ходиш всеки ден до 4 клас, при положение че в 5 клас два пъти в месеца да се срещнеш с класен е повече от достатъчно, но на теб пак не ти се ходи. Чакаш някой да реши проблемите без твое участие.

Самите родители са безпомощни понякога. Още в пети клас казват на госпожата: "Не е невъзпитан , просто е по-буен, по-палав, ние също рядко успяваме да излезем на глава с него " Детето им има проблеми с комуникацията: заяжда се, обижда, след което се сбива и твърди, че е набедено, как другите лъжат и нарочно го бият  ... Майка му безусловно му вярва... Нещата се повтарят... Следващ разговор - същото... На майката й писва от госпожата, която не може да се оправи с децата, които тормозят и бият нейното... В същото време не вижда, че в класа има много други деца, които с пръст никой никога не докосва, но не се пита защо е така... Хуква да се жалва... Но е забравила как на няколкото срещи е оправдавала лошото му поведение с особеностите на характера му и как самата тя е заявила, че невинаги успява да се справи с него... Ей такива дреболии... Този случай е масов, а не изолиран. От него страдат всички и най-вече тези, които наистина им е писнало от откровени нагляри, над които нямат власт даже собствените им родители.

Комуникация не липсва. Трябва само малко време и желание от страна на родителите, все пак става дума за тяхното дете. Никак не съм убедена в положителната страна на електронните дневници. От моя клас само 5 - 6 майки записаха  в декларациите, че искат да ползват такава услуга. И защо учителят като наказан трябва да нанася един път оценката в дневника, после в бележника, че накрая и в ел. дневник? Има си бележник, родителите трябва ежедневно да го изискват и подписват.
Колкото до забележките, двама от моите второкласници вече нямат място за забележки. Ефект - никакъв. Майките казват - деца са, такива са.
Откъде идват учениците в неприличен външен вид? Кой им купува "неприличните' дрешки? Ще си отговориш сама, нали? В случая е по-добре да ги прибереш в училище, отколкото да го изгониш и вечерта майката да ревне на телефона, че не се е прибрал.
Ако си прочела добре ППЗНС, щеше да разбереш, че преди преминаване в индивидуална форма, има преместване в друго училище.
Как искаш да те уведомяват ежеседмично? Да те посещават вкъщи? Или тъпите учители си нямат друга работа, ще седнат да ти пишат доклади? Това е задължение на родителя! Ако трябва всеки ден ще ходи и ще се интересува за собственото си дете! Ако щеш вярвай, но има загрижени родители, които го правят. И резултатите са въпрос на време. Другото са оправдания и прехвърляне на отговорности.

Да, от позицията на начален учител може да ми обясняваш колко често се виждаш с родителите. Вярвам ти. И аз се виждах по два пъти на ден с учителката на сина ми цели 4 години.
Сега не виждам никой. Забележки има две - за забравени гуменки и за забравени боички. Т.е. , според училището синът ми  е перфектен. Също толкова перфектен по документи, колкото и побойникът на класа, него обсъждахме на последната родителска среща. Той пък имаше една единствена забележка в бележника, а няма ден, в който да не поздрави децата със "Здравейте, педе...си" и за добро утро да смушка някой в корема.
Всички знаят, и деца, и учители, в нашия клас е един, в съседните има по няколко.

От 100 кладенеца вода носите!
Ако спорът е "кой е санциониращият орган", то и това го има черно на бяло.

В правилника на училището  има разписани правила - учениците носят бележник ежедневно, не се допускат в училище в неприличен вид и т.н.
Към законите има правилници, за да няма рабрал/недоразбрал, тълкувал така, ама иначе, в тях може да се прочете кой какво контролира, кой за какво е отговорен, кой какво санкционира и т.н.
В ППЗНП са описани и правата и задълженията на всички, както и санкциите, които налага училището.

Това кое училище прави:
Чл. 114. (1) За ученици, застрашени от отпадане, училището с помощта на
регионалните инспекторати по образованието и съвместно с общината, училищните
настоятелства и други органи и организации създава допълнителни образователни
възможности, като организира и провежда:
1. индивидуални програми за психолого-педагогическо въздействие на ученика;
2. допълнителна работа с учениците по време на учебните занятия и през
ваканциите;
3. извънкласни и извънучилищни дейности, съобразени с образователните
потребности и с интересите на ученика;
4. консултации и насочване към професионално обучение съобразно възрастта и
интересите на ученика.

Знам отговора. Не го правят. По-лесно е без двойки.
 
В задълженията на учителите също така им е вменено да ме информират писмено, така че, ако обичате не четете правилниците така, както дяволът чете Евангелието:

Чл.128.8. да информира писмено и на индивидуални срещи родителите за успеха и
развитието на детето или ученика, за спазването на училищната дисциплина, както и за
уменията му за общуване и интегриране в училищната среда, да ги насочва към форми
за допълнителна работа с оглед възможностите, потребностите и желанията на детето
или ученика при зачитане на тяхното право да вземат решения;

 Според този правилник не родителите се самобичуват, а учениците се допускат на училище в нарушение, а точно обратното - пише кой и как санкционира и този "кой" е училището:

г.) (1) За неизпълнение на задълженията си, определени с този правилник и с
правилника за дейността на училището, ученикът се наказва със:
.......
3) Когато ученикът се яви в училище с облекло или във вид, които са в нарушение
на този правилник или на правилника за дейността на училището, както и когато
състоянието му не му позволява да участва в образователно-възпитателния процес, той
се отстранява от училище до отпадане на основанието за отстраняването му, за което
класният ръководител уведомява родителя.
(4) Когато ученикът пречи на учителя и/или на съучениците си по време на учебен
час, учителят може да го отстрани до края на учебния час.
(5) При тежки или системни нарушения на задълженията, определени в този
правилник и в правилника за дейността на училището, освен наказание по ал. 1 на
ученика може да се наложи мярка намаляване на поведението.
(6) Освен налагането на наказание по ал. 1 ученикът може да бъде насочен към
консултации и педагогическа и психологическа подкрепа от специалист, допълнително
обучение в извънучебно време, включително в периода на ваканциите, участие в
извънкласни и извънучилищни дейности, професионално ориентиране и други
дейности с оглед недопускане на нарушения и на отпадане от училище.

ПП. Саморая, ти изобщо умееш ли да четеш, че ми отговаряш на това:

Аз мога да си позволя да ходя един път седмично на някоя консултация, произволно избрана, защото покани за такава не съм получавала, но колко родители могат да излизат поне 1 път седмично от работа за по няколко часа.

така :




Сори, нямам време за повече  , Весела Коледа, с удоволствие ще обсъдя правилниците след празниците с хора, които са ги прочели.

Не разбирам спора ви?! Не е ли ясно на всички, че правилата не се спазват - не само в училището, навсякъде не се спазват! И е така, защото: 1.  нямаме самосъзнание за това и 2: никой не ни санкционира.
В случая трябва да се търси вина в контролиращия орган. И в пасивността на всички запознати с проблемите. НО трябва да се отсяват важните от дребните, ежедневни спречквания между децата.

Аз съм за първичната информация, от която не личи да си си счупила токчетата от бързане, за да видиш какво става в училище и защо детето има забележки. От тук нататък, каквото и да ми напишеш - все тая!!!

А аз все още нямам отговор на въпроса как се санкционира малолетен. Голд се включи, може да опита да го формулира според своите представи.

Изключвате го и преглъщате загубата на 1000+ лева?
И защо редуцирахте проблемите на българското образование само до проблемните ученици и работещите им родители? Защото вие самите сте учителки?

Като го изключат от съседното училище, вероятността да се стовари на нашите, че защо не и на вашите глави, е доста голяма.

Проблемите са за това, за да се решават. Но това трябва да стане с добрата воля и на родителите   И тука има едно НО:

Де да знам, едно време си беше страшно да те изключат, не че нямаше индивиди, които обикаляха училищата, но после станаха хора, както и обратното - много от "образцовите" нищо не станаха или дори по-лошо.
Най-блестящата ни съученичка, която винаги беше с 6.00, завърши английска езикова с такъв успех (помните как се влизаше там), беше върл активист, председател и водещ на всичко възможно, почина на 28 години от наркотици. Майка й беше майор в детска педагогическа стая, която привикваше редовно другите "проблемни" ученици. Мъжът й я последва и оставиха на майорката едно внуче с физически и умствени недъзи.

Сори за горния офтопик, но често имам  силни съмнения за педагогическите способности на хора, на които е поверено обучението/възпитанието на деца, нищо че имат правоспособност да го правят. Вчера например госпожата ни каза, че дъщеря ми трябва да работи върху характера си, защото била много чувстителна и добричка. Това й пречело.   Каза го пред нея. Аз от своя страна казах на детето да се отдалечи и помолих госпожата повече да не опитва да мисли на глас по този въпрос и да наблегне на преподаването, че доста куца. Просто всякакъв мерак за такт и дипломатичност ми се изпари.  Поредният несъпричастен родител съм, нали?  
А, сетих се нещо. Като започна първи клас дъщеря ми (сега е трети), шефовете ми се съгласиха да работя от нас. Голям късмет. Та трета година по ред съм всеки ден в училище, питам, усмихвам се, гледам да съм активна. Файда никаква. След Нова година обаче ще трябва да ходя на работа, като всички колеги. Криза е, а моето вече е нахалство направо. Работното ми време ще е от 9 до 6. Детето ще ходи на занималня. И какво, госпожата ще ме сложи в графа "незаинтересовани" ли? Не че по-лошо може да стане, пък и малко остана.

Толкова излишни спорове се водят, разменят се обидни квалификации, някои се включват просто да не скучаят, без да има какво да кажат. Нещата не са особено сложни. Некадърни учители има, както във всяка друга професия. Безотговорни родители също има - колкото щеш.
Големи цитати, много закони и правилници... Само че там не са записани проблемите, чувствата, страховете на децата. Добрият учител знае при кого забележката би дала ефект, кога е по-добре директно да разговаря с родителите, при кое дете ще има резултат, ако проведе разговор само с него. Знае кога цяла страница със забележки ще остане непрочетена, знае кой родител ще се отзове при проблем и кой ще си изключи телефона, знае кое дете не може да разчита на родителите си, знае дори кой няма пари за закуска. Тия неща не ги пише в правилниците. Просто трябва да ти иде отвътре.

Както винаги е добре, когато проблемът се хване ще в зародиш. За  да го направиш трябва да имаш и умения  и усет. И в образванието е така.
Весела Коледа на всички!

Докато в темата ВСИЧКИ са на едно мнение относно негативите на  образованието, разликата е само в носителите на отговорността, някои го глорифицират почти до абсолютни размери (Само Бог е съвършен).
Хосана! Хосана за българското образование!


За да има добро образование то трябва да работи в условия на  прозрачност, обективност и законност. За сега в България тези условия не са създадени а интересите на някои кръгове диктуват те и да не бъдат създадени в близко бъдеще. Затова процъфтява шуробаджанащината и корупцията.

През периода февруари – март 2004 г. беше организирано и проведено емпиричното социологическо проучване сред ученици, учители и родители от град София

•По отношение на причините за корупцията в образованието изследваните лица посочват, че корумпиран може да бъде само този учител, който не възприема своята професия като призвание и морален избор. Като най-значими причини за корупцията се изтъкват:
– Кризата на ценностите обхванала българското общество.
– Кризата в семейните отношения и семейното възпитание.
– Липсата в училище на необходимите материални условия за работа.
– Ниското заплащане на учителите.
– Усещането за безнаказаност у някои хора.
– Липсата на ефективно противодействие срещу корупцията от страна на държавната (особено съдебната) власт.

• В хода на изследването бяха констатирани и някои специфични корупционни техники в средното образование, както и предпоставките, които благоприятстват появата им:
– Правилата за финансиране на държавните училища, които са остарели и неадекватни на съвременните условия. Спонсорството и дарителството не са достатъчно добре регламентирани като начин за финансиране. Това е съвсем нормален и приет във всички страни по света начин за финансиране на училищата, но държавните училища са ограничени в получаването на средства от такива източници. На училищата не се разрешава да събират такси от учениците за допълнителни дейности (например приемни изпити), които обаче са свързани с извънреден труд и е нормално да бъдат заплатени. Тези форми на допълнително финансиране реално съществуват, но ръководствата на училищата са принудени да търсят начини за “заобикаляне” на нормативните разпоредби, което създава потенциална възможност за възникване на корупция.
– Даването на частни уроци от учители на ученици, на които те преподават, което води до своеобразно “купуване” на оценки. Това е забранено с наредба на МОН, но е често срещана практика, особено при прехода от средно към висше образование. Необходимо да се премахнат причините за това явление, което се поражда от липсата на обвързаност между учебните програми и критериите и изискванията за прием във висшите училища, както и от прекомерните изисквания заложени в държавните образователни изисквания.
– Ходатайствата в училище, които винаги са съществували предимно във връзка с оценяването. Това явление не винаги е негативно. Понякога детето има реална нужда от специално внимание от страна на учителя (например при проблеми в семейството). От морала на учителя зависи как ще подходи в такъв случай.
– Приемът в елитните средни училища, за който стана дума по-горе.
– Значителни средства в българското образование влизат чрез различни проекти и програми финансирани от развитите страни. В повечето случаи те минават през различни неправителствени организации. Липсата на държавен контрол и ясни правила за отчет създават предпоставки за корупция.
.............................................
Кризата в образованието е част от кризата в обществото. Безмислено е да търсим вината само в учителите, учениците или родителите.  Всички се приспособяват към условията и търсят пътя на най-малкото съпротивление ("правя така, защото всички правят така") т.е. конфликта не е най конструктивния метод на решение на даден проблем.  Или казано с други думи - решенията на проблемите пораждат конфликти и съгласно неписаните закони на действащата система на човешките взаимоотношения  трябва  да си ги решават заинтересованите.  Сам съм минал по този път и познавам проблемите.  

В краен случай можете да си правете автосугестивна терапия на каква божествена система е "продукт" вашето дете, както горе цитираната г-жа.  

Много сте зле, господине Избирателно поствате чужди коментари, избирателно коментирате, в неправилен контекст. Който чете повечето теми, свързани с образованието в този форум, знае идеално, че неведнъж съм критикувала системата, учебниците,  отделни учители, родители...Но на това му се казва споделяне на негативите, а не пълно отричане на нещата. Както и цитираният пост показва  положителни резултати в различни направления като обучение  и  подготовка по математика, езици и други науки,  в конкретни училища, а не възхвалява образованието като едно цяло. Но , както вече се разбра и от други теми, вие не  вниквате в прочетеното. Ако го бяхте направили, евентуално щяхте да видите следните думи:..... Обобщения от рода на това, че всичко и всички са зле, не ми се нравят .......явно не толкова трагично, колкото се опитвате да го изкарате..... след относително добра основа...
И сега малко анализ за неумеещия явно да анализира прочетеното.
1. Фактът, че съм споделила,че не ми се нравят обобщения недвусмислено показва, че има училища, за които напълно съм съгласна, че нещата са трагични и съответни е крайно неподходящо онези, в които все пак се добиват умения и знания, да бъдат сложени под същия знаменател.
2.Не толкова трагично... какво означава това на БЕ , уважаеми Господине? Означава, че сред трагизма, за който вие непрекъснато самодоволно  говорите някъде от чужбина, все още има учебни заведения в БГ, които може и малко да са на брой, но обучават децата на прилично ниво, дават им умения, с които в надпревара с представителите на напреднали нации  въпросните деца се  представят повече от достойно.Да, това не е заслуга единствено на училището и учителите, а и на факта, че конкретните ученици имат потенциал и желание да го развиват, трудят се и допълнително, но все пак базата са придобили в нещастното българско школо.
3.След относително добра.... показва, че има още доста какво  да се желае.

Не знам какво перверзно задоволство ви доставя да плюете до откат, като отдавна сте загърбили  и напълно отрекли всичко българско...Нима с това отричане, от майната си, без извинение, допринасяте с нещо?

ПП И моля Ви, научете правописа на думите, които използвате и с които се опитвате уж  да впечатлите  събеседниците си.Думата за възторжена възхвала на нещо, на нашия език се изписва  осанна, не ХОСАНА! А тук ние, по форумни правила, пишем на него.

Коренът на проблема е в обществото, от там в мотивацията и ценностната система на учениците. Винаги съм го казвала. Насила никой никого не може да научи. Ако децата не искат да учат и учителите се демотивират, а пък родителите се опитват да компенсират с плащане на уроци.
Факт е обаче, че малкият процент мотивирани деца успяват да попаднат в добри училища, а после и да си извоюват добро образование. Всеобщо добро образование не виждам как би могло да има в днешните условия.