Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какви са различните преживявания на майките с обучението на гърне?
Какви са предимствата и недостатъците на закъснялото въвеждане на гърне?
Как мога да науча детето си да контролира естествените си нужди?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какви са различните преживявания на майките с обучението на гърне?
Мненията на майките варират относно подходящата възраст за обучение по гърне. Някои започват, когато бебето е на 6 месеца, докато други изчакват до първата година. Някои майки съобщават за успех, докато други се сблъскват с предизвикателства. Важно е да наблюдавате готовността на детето и да избягвате принудата на процеса. Майките имат различни преживявания с обучението по гърне. Някои започват да слагат децата си на гърне в ранна възраст, като 6-7 месеца, когато детето седи стабилно. Други споделят, че децата им са започнали да проявяват интерес към гърнето около 10-тия месец. Важно е да се отбележи, че всички деца са различни и резултатите могат да варират.
-
Какви са предимствата и недостатъците на закъснялото въвеждане на гърне?
-
Как мога да науча детето си да контролира естествените си нужди?
За да научи детето, че сухото дупе е по-приятно от мокрото, мазно и щипещо, не е нужно да го слага в гърне. С естествената бебешка хигиена помагаме на детето да разбере това удобство и да прави разлика между нуждата и обикновеното лежане в шезлонг. Подходът и постоянството на майката са от решаващо значение за успешното приучване.
-
Какви са различните методи за обучение на дете след втората година?
-
На каква възраст трябва да започна да уча детето си да използва гърне?
Или просто памперсите им държат сухо на дупетата и нямат доскомфорт и нужда да казват/ да се научават. 
на 15 мин. и то толкова колкото да си намокри гащичките, да потече по крачето и да направи малко локвичка на пода. Но за успеха ми с гърнето сигурно имаше и значение, че тя разбираше какво прави и се засрамваше от това, че се е намокрила. А за " голямата работа " се оказа още по лесно. Само 2 пъти се наака на гащите. Тя самата изпитваще някакъв панически страх от " нещото ", което се движи на дупето й 
( в памперса на се усеща така ) и само да усетеше някакви позиви за акане и сама ме водеше до гърнето. Нощния папмперс го държахме още година, но в повечето случаи беше само за застраховка. Да кажа, че месеци наред гърнето стоеше в хола ( не е много естетично, но пък беше много практично и за двете) 
Нито веднъж не е свършила работата там. Седя до нея, говоря й, пея й, но не иска и това си е. Знае за какво служи, защото сяда на гърнето "след дъжд качулка". 