For sale /”Първа частна държава”?

Малцинството е уязвимо винаги и навсякъде (включително и чисто политически или идеологически, не само числено); мнозинството определя всичко и поставя в зависимост малцинството. Държиш ли да се почувстваш малцинство, най-лесно се получава като поживееш навън.

Не разбрах по основния въпрос- ако собствениците на земята са българи /никой не ви гарантира, че интересите им са свързани с България, обаче, колко пароимащ народ учи и тика децата си навън знаем всички/ с какво държавата става повече или по- малко "частна" от това, те да са чужденци.
По това ми се ще поне едно мнение да прочета, вече толкоз страници са изписани, по този основен въпрос дори мненийце конкретно няма.
Ако съм безимотна все ще съм на отсрещната страна. Затова ми е по- важно не гражданството на собственика, а грижата, която той полага поне за личните си имоти. А това от гражданство не зависи.

Разбирам те, но ако чужденец притежава земята има един тънък момент - той не подлежи напълно на българското правосъдие, колкото и да твърдим обратното. Той може също така да не печели В България, а да изнася всичката си печалба навън, докато българинът по-скоро ще я остави тук. Чужденецът също ще предпочете в повечето случаи персонал, който говори с него на един език, да не говорим с какво предубеждение гледат на нас като на работници. Самите работници българи трудно ще могат да си потърсят правата, работейки при такъв работодател, защото синдикатите (колкото и да са бозави) нищо не могат да направят - подписал си договор, съгласил си се на неговите условия. По този начин заробването е в пъти по-лесно.

Да, чужденецът може би (може би!) би могъл да стопанисва по-добре земята, но за него също важат всичките правила, които и за българските производители, което го обрича на провал. Ако ли не важат, защото тогава сами позволяваме закони, които да дискредитират нашите хора в полза на чужденците? Знаете ли например, че най-доброто българско вино е от марката Катрджина, собствениците са чужденци, купили са наши лозя, които се охраняват от въоръжени хора и са обградени с ограда? Ще кажете - частна собственост, точно така, само дето това е НАШАТА държава и трябва да имаме правото като държава да си ползваме земята по всяко време, ако имаме конкретни цели и интереси на даденото място. Без грабеж на труда на чужденеца да имаме правото да си върнем земята, а не да му я връчваме за вечни времена.

Това, че чужденецът стопанисва земята добре обаче съвсем не означава, че би се погрижил за българския интерес. Затова за мен дали земята се стопанисва добре е много по-назад от въпроса какво се прави с хората, които обгрижват тази земя. Ерго - недопустимо е да се допуска чужденец собственик, а само рентиер, който изцяло да попада под ударите на българското законодателство, като се забрани да участва в политически живот и се следи дали не купува отговорните лица (справка Деветашката пещера).

В този смисъл напълно логично е да се проведе одържавяване на всички земеделски земи, които са непотърсени и необработвани през последните десет години, земята да се окрупни и пак да се създадат частни стопанства, които да ги обработват, но с реални дотации.

Zanda Ksurik, няма такъв който се грижи за "българския интерес" нито чужденец нито българин. Той се грижи за собствения си интерес и зависи къде държавата е поставила неговия интерес в подчинение на този на държавата.
Работниците в фирма с чуждестранен собственик са по законите на нашия КТ. Друг е въпросът как той защитава интересите на работещите, но това важи за всички собственици.
Няма собственик в дадена страна който да не се подчинява на законодателството на страната, както и въобще чужденец.

От дядо си знам: "Земя не се продава."

На мен нещо не ми е съвсем ясно в този разговор. За да се развива стопанска дейност на една земя, в повечето случаи тя се притежава от фирма, а не от частно лице.

Фирмата е винаги българска, щом развива дейност в България.

Собствениците могат да са чужденци, българи, а много често става дума за смесена собственост. Също собствеността върху фирмата може да се променя - а земята е само част от активите й.

Та ако една фирма купи земята и тя е наполовина собственост на чужденци и наполовина - на българи - това продажба на чужденци ли се води?

Иначе съм съгласна със Снежа63 - всеки се грижи за своя си интерес.

Мисля, че на кой е контролния пакет акции. Рядко има големи фирми с едноличен собственик.
За смесените дружества не ми е известно.

да, но това подлежи на промяна също. Някак не мисля, че законът може да прави разлика между фирмите по този признак.

Да не говорим, че контролният пакет може да се държи от друга фирма, в която собствеността пък е някаква друга и т.н. Сметката може да е доста сложна.

Национализация?

На местно ЮЛ. Собственика на капитала и ЮЛ са две отделни правни субекта.

Според мен не е в това/местен или чуждестранен собственик/ проблема. проблема е за какво ще бъде използвана тази земя? Свидетели сме как може да се заобикалят нормите на закона, как се преотреждат земи, как земеделски земи се използват за други цели./прим. вятър генераторите /.

Е какво, зле ли ще е Но при това правителство само мога да си представя какъв допълнителен батак би настанал, като и толкова, колкото имат се чудят на кого да шитнат...

Занда, виждала съм изверги работодатели с чисто български произход и чужденци, с които и при които се работи с кеф.
Не е до националност, до упражнен държавен контрол е и лични качества.

Това не сме ли го пробвали вече?

http://www.livebiz.bg/predpriema4/s/980300585

Ашколсун. Преди време като видях боб, внос от Китай, доста се потресох, но вече не.