На какво играят децата там където живеете?

 
Цоне, защо мълчиш? Недей така, много хора обичат да те четат 

Между другото, dodgeball народна топка ли е? Виждат ми се подобни.

Имаме късмета да живеем на т.нар. шпийлщтрасе, където ограничението за коли е 7 км/ч, освен това улицата е глуха и почти няма движение. В същност този късмет съвсем съзнателно го търсехме преди да се преместим тук, именно с идеята децата да имат повече възможност да играят навън свободно. И точно така се получи. Всичките ни съседи са новодомци, предимно млади семейства с деца. Всеки следобед и целия уикенд на улицата има една тумба дечурлига, които ограят на гоненица, криеница, замръзванка, "хвани момичетата". Последната мания е големите да научат малките да карат ролери(инлайнери), защото искали да бъдат "летящите агенти" и да хващат лошите.  И наистина са се заели сериозно със задачата. Много са задружни, постоянно се търсят, постоянно се измислят нови забавления. Почнаха да шушукат и за някакво представление, май по-големите ще организират нещо.
Всички майки наоколо признават, че децата им никога не са прекарвали толкова време в игри навън, доволни са много. Ние също. Бяхме планирали покупката на Wii за Коледа, но просто няма нужда - всяка свободна минута, при всякакви атмосферни условия децата са навън.
Голям кеф е да си вършиш работата и да наглеждаш децата през прозореца спокоен. Или да излезеш навън да пиеш чай със съседката, клюкарствайки. Точно след 3 минути идва още някоя съседка, носейки курабийки  Идилия почти.
Радвам се, че децата ми имат възможност да растат максимално свободни. В предишното ни жилище нещата стояха по коренно различен начин. Имаше детска площадка наблизо, но тя стоеше празна почти винаги. Нямаше я бандата деца, компанията, свободата, спокойствието.

Сбъдваща мечти - страхотно звучи, завиждам ви!

Ние пък се прибрахме в България, защото щяхме да пукнем от скука. Всички на работа и в къщи, детето на занималня и в къщи. Големи разстояния да посетиш атракцион и много разходи. Тук сега играят пред блока, правят бели, има детски кътове на много прилични цени и много занимални и занимания за почивните дни. В България е много весело и емоционално, но опасностите идват от това, че никой не пази децата. В Швейцария ходат сами  и на детска градина.
    Темата много ми харесва, ще я следя с интерес.

Сбъдваща, това което разказваш звучи чудесно. Ние живеем съвсем близо до три детски площадки, но там децата не се събират да играят, и до училището сме близо, мислех си, че поне ще има повече дечица наоколо. В съседните къщи на нашата улица няма никакви деца, а лошото е, че и на околните улици не се събират дечица да играят.

сега тук модата е да играят на топчета няма момичета, момчета. голямо разнасяне, сменяне и атака на китайските магазини. те пък от своя страна всячески се стремят да презадоволят модерните хлапета

Като по-малки на народна топка, гоненица, криеница, дама. После започнаха с игри на ресторант, магазин, всичко с кукли. Има и разбира се типичните игри от рода на мемори, монопол, нареждат пъзели и така нататък. Сега Нинтендо, нарежда пасианси, пъзелите са все още интересни, асоциация, тази игра с държавите и реките с дадена буква.

Докато бяхме в САЩ, синът ми беше единственото дете на площадката до нас. При разходките си в парка, пак бяхме единствените "луди".
Само на една по-голяма за градчето площадка, се събираха повечко деца на различни катерушки. Но факт, че беше интересна няколко пъти, после пак скука. Около площадката карахме колело или играехме на фрисби. Лятото прекарвахме почти целият ден на задният ни двор с басейна. Зимата просто не си го представях постоянно затворени у дома. Нямаше такива детски кътове на закрито като в БГ. Деца на улицата не видях, въпреки, че живеехме в изключително тих и зелен район.

Наистина ли?  Не мога да си представя 3-4 годишни деца сами да ходят на детска градина. На училище, ако е близо, разбирам, но в детска градина? 
Иначе и ние живеем в спокоен район с малко движение по улицата и като гледам децата навън - скачат на батут, гонят се, намират си различни игри, чертаят си нещо като дама на асфалта и скачат, но без камъчетата, които ние хвърляхме с цел да спре в определено квадратче.