Нов Закон за детето

 Мишона, не ми е ясно какъв текст трябва да се приложи.
Зная сама, че това състояние не може да бъде открито при раждането / поне с досегашните възможности на медицината/, не може такава диагноза да се постави до навършване на 5 години / сега се говори за 3/.
Голяма част от децата не могат да бъдат интегрирани, поради специфичните им особености, особено тези от ниско функционалния аутизъм.

Специално при аутизма, наистина състоянията могат да се диагностицират след навършване на третата-четвъртата година и диференциалната диагностика по отношение на аутизма и умствената изостаналост се извършвана на базата на някои дефицити и излишъци, които могат да се констатират в този възрасттов период.
Но
в този закон е оформен път за социална подкрепа, който обхваща диагностика на случая /освидетелстване от консултативна лекарска комисия/, подготовка на документи за включване в социална помощ /фонансова/ и горе-долу до там, тъй като не е регламентирана отговорността на държавата по отношение на сонансирането на социалната работа с тези деца и семействата им. Но това важи за всички деца, не само за деата с проблеми от този тип.

Снежа, доста объркано това.... Коя еднократна помощ, при раждане ли? Че всяка майка получава такава. При аутизъма, какво конкретно имаш предвид с тази помощ, той се диагностицира на ок. 2-3 год.. Ще обърна внимание утре да погледнат помощите за това, но наистина най-добре дай конкретното предложение. Има линк към текста на закона. ЗЗ какво е?

В групата има представител на комисията, който беше на същата позиция, която доколкото схващам е и председателката на комисията от Варна. Залагат се промени в тази посока, но не знам с точност, доколко е съобразено с тези позиции.

Ще трябва в един момент всички нормативни актове отнасящи се до благосъстоянието на децата да бъдат преразгледани и осъвременени, за да се изпълни наистина заложената политика н ЗД. Ако това не се осъществи в рамките на година-две - нищо няма да се промени: децата пак ще са изкупителната жертва, а родителите им - разменна монета в ръцете на институциите.

П.П. вчера гледах следобедно ток-шоу предаване на пловдивската телевизия NTV, в което гост беше млада администраторка в Социални дейности в община Пловдив. Тя каза, че в рамките на осем години община пловдив е подготвила 17 приемни семейства, като 7 от тях са професионални, а 4 от тях са отказали да продължат договорите си. Между другото беше особено некомпетентна по въпросите на социалната работа, та затова допуснах, че е администратор, а не социален работник, не й запомних името. Та, госпожата каза още, че в Пловдив обученията на приемни родители са с продължителност два работни дни. Просто изумителна тъпотия. Как може човек да се приготви за приемно родителстване за два дни?!
Във Варна, разбира се нещата не са много по-различни, но все пак обучението трае две седмици. Колегите от отдела наистина полагат усилия, но са твърде малко на брой и имат прекалено много книжна работа, за да работят на терен. Така реална социална работа се върши под формата на срещи и разговори в рамките на десетина минутки седмично. Участията на СР в дела също е много тежко задължение, тъй като в работния ден то е свързано с придвижване от единия край на града до другия. В този ден също има и друга рутинна работа, ишма насрочени други срещи, належащи оценки, понякога се налагат кризисни интервенции....Всъщност искам да кажа, че трябват добре и модерно подготвени хора, за да изпълняват функциите, предвидени в законопроекта.

Приемното родителстване и груповите домове, към които така се стремим, са отречени като ефикасна алтернатива на семейството. Почти всички развити социални системи работят в посока на улесняване на осиновяването, мотивират семействата с репродуктивни проблеми да осиновяват и, едновременно с това, се работи с пълна пара против още първия признак, че предстои изоставяне на бебе или дете. Всъщност целия подготвен кадър в социалната сфера е насочен към превенция на изоставянето, в краен случай, ако няма друг изход - за изоставеното дете се намират осиновители, като най-предпочитените са членовете на разширеното семейство и близки на семейството. А не както в нашия закон добросъвестните баби и дядовци да се принуждават да стават приемно семейство за внуците си, вместо да ги осиновят при тотална липса на родителите.

 teo, не съм чела закона, но в предходната тема се говореше за детска надбавка еднократна за деца с увреждане при раждане. Срокът на тази детска надбавка за получаване може да се увеличи или да се добави и за заболявания които не се откриват веднага при раждане.
За майчинство до 3 години на такива категории заболявания просто отпада.
Глоба до 1000 лв. за лекари които агитират оставянето на такива деца, също трябва да се огледа. Това крие залитане в противоположна посока и при сегашните условия също не е добре.
Под ЗЗ имах предвид Закон за здравето.
Закона за детето е за всички деца и всички са деца, но прилагането му без оглед върху всички деца далеч не е приложим.
Според мен децата с увреждания ще трябва да се отделят не от общата категория деца, а като по- особена. На всички е ясно, че не могат да се сложат под един знаменател нито като деца, нито като следващ старт в живота като пълнолетни.

Така е. Може би подходът по критерии "уязвимост" е добър, но това ще кажат конкретно харата в комисията. Т.е. Децата (техните права и задължения) да се разгледат в позицията им на уязвимост спрямо сатуса, който имат: деца с увреждания и заболявания, деца, преживели насилие, деца в институциите, деца в доброволни приемни семейства и осиновени деца, деца обект на полицейска закрила, деца с отклоняващо се проблемно поведение и т.н.

Ейййй, божеее, най-после да прочета и чуя умна и нормална приказка, вече бях решила, че ние нещо сме полудяли. Непрекъснато и постоянно само това, което си написала повтаряме, обясняваме по всички и всякакви всевъзможни начини, в раб. групи, в един тон становища изписахме, абе само дето на глава не сме застанали още пред някоя институция, за да ги накараме да проумеят това нещо. Е, не, та не, ние ще си развиваме и са ни приоритет, ЦНСТ-тата, защитените жилища, приемните семейства, еди си колко милиона сега сме осигурили за тях.......

В същото време входа към институциите зее широко отворен, броят на изоставените деца се увеличава..... Обаче ние преизпълняваме петилетката, с брой ЦНСТ-тата и приемни семейства. Демек децата влизат от едната страна в институцията, а от изхода ги вкарваме в тия държавно издържани услуги, било от бюджет, било с пари от ЕС.

Не за входове и изходи на държавни институции трябва да говорим, а как да затворим изхода от институцията Семейство.

Благодаря ти Мишона, че си написала това, все пак надежда има, щом има хора като теб.

  Е, много мило, благодаря.
Но еднички птички тук-таме пролет не правят.
Мозъкът ми много усърдно се занимава с това как социалната политика да се насочи директно към благосъстоянието на семейството като най-малка съставна част на обществото.

Много приятна дискусия водите тук. За разлика от други теми.

Аз не съм юрист, но бих могла, ако все още има смисъл да кажа нещо от опита си на майка на осиновено дете :

1. В закона трябва да има текст, задължаващ родителите да разкрият така наречената тайна на осиновяването на децата си. И изобщо не смятам, че трябва да съществува подобна тайна. Колкото по-открити са отношенията ни с децата, толкова по-лесно те ще приемат факта, че не сме ги родили. Повярвайте, колкото по-рано се сподели този факт с детето, толкова по-лесно то се адаптира към обективната действителност и после няма драми. Защо задължаващ текст? - Защото има много хора, които няма да говорят на тази тема с децата си. Или ще го направят по неподходящ начин. Това не е достатъчно. Все пак осиновяването е мярка за закрила на детето и именно интереса на детето трябва да е в основата на всяко наше действие като възрастни. Във формулиравката на този текст биха богли да участват психолози, на е само един сух ред, ами да има конкретика.

Продължавам, иначе поста става много дълъг и не мога да си го следя в прозорчето

2. Платено 90% майчинство поне за 3 месеца за майси осиновили деца над 1 година. Мисля, че е напълно необходимо, защото по-големите деца имат натрупани страшно много дефицити от начина на отглеждане. Повярвайте много време и усилия са необходими тези дефицити да се компенсират. И когато майката няма платено майчинство, а само 1 месец платен отпуск е практически невъзможно да се създаде някаква първоначална връзка, камо ли нещо от изоставането да се навакса. За 2,3, 4 годишни деца не говоря, там пък е още по-трудно. Още повече тези жени са се осигурявали през целия си трудов път и някак си не е почтенно да не могат да ползват поне един сравнително кратък платен период, през който да се адаптират с децата си. В моя случай след първия месец, тропосах детето на детегледачка, защото просто нямах друг избор. Това затруднява изграждането на привързаност и емозионална връзка между майката и детето. Нали все пак искаме семействата и осиновените деца да са истински свързани. И нали уж искаме да насърчаваме хората да осиновяват и по-големи деца. Това привилегия на богатите ли трябва да стане?

И последно :

Дори сега, в тази минута да се затворят всички входове на системата за новопостъпващи деца, не мога да си представя, че институциите ще бъдат закрити. Това за мен не е възможно. Ще ви кажа защо? В тях преобладава броя на изоставени деца от ромски произход. Циганчета. Ако ми споделите за начин, по който да се преодолеят предразсъдъците на бъдещите осиновители или приемни родител към тези деца, лично ще ви предложа за Ноберова награда за мир

Sislie, към глава Осиновяване, вече сме предложили и внесли официално следните неща:

"Към глава Осиновяване:
1.   При осиновяване на дете над две годишна възраст, единият родител да има право на платен oтпуск по майчинство за период от шест месеца.
2.   При осиновяване на дете с увреждания, единият родител да има право на платен отпуск по майчинство в период минимум от една година."

Това от името на "Национален алианс Усмихни се с мен" и "Движение на българските майки".

По отношение на тайната на осиновяване, също има промени в текстовете, погледни Глава Осиновяване.

Повярвайте ни, като влезнете тук и ни излеете нравоучително болката си, не СИ помагате по никакъв начин, защото от години сме в сферата и знаем за какво става дума.

Давайте конкретни предложения, четете проекта, ако действително ви е грижа за децата ви, семействата ви и вас, било то биологични, осиновени, приемни или каквито и да е.

Всичко останало са приказки, за да си убиваме времето.

Аз също имам страшно много проблеми с детето ми, и претенции към управляващите и законите в тази връзка, но и през ум не ми минава да се оплача някъде, очаквайки, че някоя друга майка ми е длъжна, да прочете законите и вместо мен да измисли текста, дето ще разреши проблема на мойто дете и семейство. Че и да се пребори със системата за всичко това. Не дръжте никой друг отговорен, освен себе си.

Тео,
в неделя при Любчето Колезич /"Насреща Люба Колезич" в "Уикенд с Миа Сантова" по "Телевизия 7" ще има разговор за законопроекта. Ако някой от Алианса ще участва, моля да й отпратите следната молба: нека следи развитието на въпроса и, след първото четете в Пленарната зала, да направи нова тема. Така ще се види доколко всички усилия са повлияли. Смятам, че ще е полезно.


Друго. Смятам, че родителите като първостепенно отговорни /ако се приеме този принцип в глава първа/, трябва да имат право да преценят дали и кога да кажат на детето си, че е осиновено, особено ако това е направено преди и около първата му годинка. За децата след година и половина, тъй като вече има спомени, макар и първосигнални и откъслечни, така или иначе родителите ще се принудат да споделят.
Това е и причината да дам предложение за даване на възможност на осиновените, при проявен интерес и "достатъчна зрелост", още на шестнадесет да имат право да се запознаят с биологичната си история.

Сисли, вярвам ти и те поздравявам за това, че си от тези смели български осиновили дете. Смятам, че всяка майка трябва да има избор.

Тео,
Със задоволство установявам, че такива педложения са вече направени и искрено се надявам да залегнат в новия закон. Исках да представя моята гледнат точка, от опита който имам. Наистина не съм прегледала законопроекта в детайли, поради липса на време (за което се извинявам), но при първа възможност ще го направя.

Не знам кого визираш във втората част на поста си (надявам се не мен), защото напълно споделям тезата ти, че всеки лично е отговорен и трябва сам да се погрижи за пробреми те си.  Въпроса е наистина от тук нататък на бъдещите майки да им е по-лесно да минат по пътя, по който аз съм минала единствено със собствени усилия.

Мишона, мисля че на родителите трябва да се даде право да преценят каго, а не дали да кажат на детето, че е осиновено. Благодаря за поздравленията, но не виждам от какво са предизвикани.  За мен лично няма нищо смело в акта на осиновяването, то просто е друг начин да станеш майка. По-различен, но също толкова прекрасен и вълнуващ!
Аз пък искрено поздравявам майките, родили децата си, че то се оказа рисково упражнение в тая държава