До къде да стига родителската намеса

Публикувана: 16 ноем. 2011, 19:27 ч.
Последно мнение: 9 ян. 2012, 09:12 ч.

15 771
290

A

Редовен потребител

# 15 16 ноем. 2011, 20:35 ч.

Цитат на: vald в ср, 16 ное 2011, 20:13

Вижте, никъде не твърдя, че съм права. Но се опитвам да търся баланса. Искаше ми се дискусията да поеме в посока до къде е границата на търпимост на родителите. Нужно ли е при най-малкия сблъсък да тичаме ние да решаваме проблемите им? Няма ли да сме от по-голяма полза, ако ги научим как сами да се справят с проблемите? Този отговор търся сама за себе си.
И да, намирам за нормално, едно 7-годишно момче, което е било на училище от 8 и след това на занималня, в 16,30 като излезе на двора да тича. Разбира се, че не намирам за нормално да се блъскат и бутат и не спираме да говорим за това - че трябва да бъде по-внимателен, да гледа къде тича, за да не блъска другите деца. Но въпреки всичко ми се струва малко пресилено, родителите дори и при дребни инциденти с децата им да ходят да се оплакват. Мисля си, че понякога трябва да ги оставяме сами да разрешават проблемите помежду си, доколкото е възможно.

Аха, значи другите са виновни, че "при най-малкия инцидент" се оплакват! А ти си цялата в бяло!
Щом се оплакват, и дори ти се обаждат лично, явно инцидентите не са били чак толкова малки или изолиран случай. Каква дискусия очакваше? Да, родителите трябва да се намесят веднага, и при най-малките инциденти! Защото след малките идват големите белИ! Нали знаеш, че малкото камъче обръща колата! Ако от първи клас така я карате, звездите ми го говоорят, че ви чакат сериозни неприятности и нетърпимост от страна на другите родители, а след месец-два ще пуснеш тема "Нарочиха детето ми за побойник".

Виж целия пост

н

Ентусиаст

# 16 16 ноем. 2011, 20:44 ч.

Аз лично щях да съм много притиснена, ако моето дете бута, тичайки, други деца.
За щастие, учителката на сина ми много говореше с децата, дори за всяко дребно наглед оплакване, разискваха възникнали ситуации, останалите деца също изказваха мнение, обсъждаха всеки конфликт.
Направи прекрасен клас от тях.
Но и ние определено не сме разчитали децата да се разберат помежду си. Понякога в тази възаст това е невъзможно без намесата на възрастен. А и в твоя случай не виждам за какво "разбиране" става въпрос. Те не са имали пререкания накакви, просто твоето дете "невинно" блъска други деца.
Как ще се почувстваш самата ти, ако синът ти бутне дете и то се нарани? От това се притесняват другите родители, аз ги разбирам много добре, обясних и защо.
Ако такива прояви се санкционират двустранно - и от родител и от учител, с разговори, с примери, ако трябва и с наказания, тогава е ефективно. Ако единият от двамата не го прави, нищо не се получава.
А децата растат, да. След година или две ще има и други първокласници на двора, а ако детето ти в трети клас продължава да тича и бута необезпокоявано, инциденти и по-тежки не са изключени.

Виж целия пост

B

# 17 16 ноем. 2011, 20:45 ч.

Цитат на: vald в ср, 16 ное 2011, 20:32

Мисля си, че въпреки че са малки трябва да ги учим да си говорят помежду си. Не става въпрос за бой. Да отиде да попита, защо ме спъваш. Не виждаш ли че се ударих, не прави така.

Joy

Е стига де... Значи сина ти ще бута децата, а те ще го питат защо го прави, и ще го молят друг път да не прави така... Joy

Joy

А не допускаш ли възможността вече да са му го казали? Ти самата казваш в първия си пост, че "милион пъти" сте говорили, но няма резултат. Милион блъсвания ли трябва да изтърпи едно дете, преди да се оплаче и да потърси помощ?

Виж целия пост

Не се сърди, човече

Джедай

# 18 16 ноем. 2011, 20:50 ч.

А ти като го питаш защо ги наранява, какво отговаря?
От опит - ако нараненото дете попита другото защо, отговор няма, има ново нараняване, смях или просто нищо.

Виж целия пост

V

# 19 16 ноем. 2011, 20:53 ч.

Мисля, че ме разбирате погрешно. Затова приключвам. Първо става въпрос за два случая, не множество. Второ, говорим с детето, обясняваме и т.н. И наказания има и двата пъти. Надявам се, да е разбрал.
Това, което написах тук, бяха собствените ми разсъждения. Защото както той е бутал, така и него са бутали. Но никога през ум не ми е минало да отида да търся родителите и да им се оплаквам. Говорили сме с детето, какво е довело до инцидента, защо са го ударили. Най-много с учителката да говоря, ако преценя, че има агресия. Но се опитвам да го карам, когато има проблем първо да говори със съучениците си, преди да ходи да се оплаква и т.н. И не знам защо, но никой не успя да ме убеди, че това не е правилният път.

Виж целия пост

A

Редовен потребител

# 20 16 ноем. 2011, 20:56 ч.

Ами, малки са, не можеш да очакваш да говорят помежду си при подобни ситуации! Все още им идва отвътре първо физически да реагират, отколкото с думи. И защо да не говориш с родител, ако детето му се онася зле към твоето? Това е твое право, дори бих казала и задължение да се намесиш и да не оставяш някой да бута, блъска и прочие, детето ти.

Виж целия пост

Не се сърди, човече

Джедай

# 21 16 ноем. 2011, 20:58 ч.

Цитат на: vald в ср, 16 ное 2011, 20:53

...Но се опитвам да го карам, когато има проблем първо да говори със съучениците си, преди да ходи да се оплаква и т.н....

Разбира се, всеки има право на мнение.
Нямам нищо против изясняването м/у децата, но държа за всяко едно нещо да е уведомена учителката и съответно родителят.
Едно време си мълчахме при подобни инциденти, затова и всички казаха - едно време нямаше. Имаше и още как, малтретирани деца, чиито живот се промени изцяло. И родителите на агресивните дори не подозираха. Ако моето дете нарани някой, искам да знам.
Не бива да се мълчи. Дори да е без да искат - за да се обсъди ситуацията и да се намери начин да не се повтаря.

Виж целия пост

S

Потребител

# 22 16 ноем. 2011, 20:59 ч.

След такова безобидно тичане в първи клас дете беше бутнало сина ми на земята,той си беше ударил главата ,така че изобщо не съм съгласна,че е безобидно Peace

Peace

днес за теб безобидно,а утре може да има сериозни последици.Не съм се разправяла с детето,даже майка му беше поискала телефона ми от класната и ми звънна много притеснена да се извини и да попита за състоянието на детето ми.
Правиш лоша услуга на сина си като го извиняваш,че не е агресивен,а просто буен-нека си е буен у вас колкото иска и ако имате други деца да ги блъска и спъва,след като си на мнение,че е нормално и случайно,но в училище има правила,които трябва да се спазват най-малкото за безопасността на всички.

Виж целия пост

н

Ентусиаст

# 23 16 ноем. 2011, 21:01 ч.

Хората се учат от грешките си, а умните - от грешките на другите. Wink

Wink

Искаше мнения, получи ги.

По повод разговорите с родител, аз лично си представям училището като посредник в конфликти, възникнали там. Някак не си представям да ми дадат нечий телефон и да ми кажат "оправяйте се".

Виж целия пост

# 24 16 ноем. 2011, 21:03 ч.

Трудно е да определиш границата кога е игра, кога е нормално и кога е прекаляване,но мисля че това си е сигнал за по-сериозно внимание на детето ти, родителите рядко стигат до обаждания за такива неща, ако е нещо безобидно.Когато за другите деца това не е игра значи и ма проблем, който трябва да се разреши.
Поговори и с учителката, незнам какво друго да ти кажа, едно оплакване може да мине в графа случва се, но второ вече е повод за сериозни размисли.
А това че детето е наказано не означава задължително в тая възраст че си е взело поука.

Виж целия пост

Стейси Грей

Ентусиаст

# 25 16 ноем. 2011, 21:31 ч.

Vald, помисли, че родителите, които се оплакват от детето ти, също го правят в краен случай- като повечето. Значи им е прекипяло. Рядко са родителите, които ходят да се разправят за щяло и нещяло. Обяснявай си на момченцето, прегръщай, наказвай, но бъди справедлива!
Аз например не помня да съм се оплаквала лично от действия на буйно дете спрямо моето, макар в момента да съм притеснена. В класа ни постъпи момче с психиатрични проблеми, което налита на бой, посяга да наръга с пергел и т. н., но това е друга тема.

Виж целия пост

Д

Дъждовно време

Ентусиаст

# 26 17 ноем. 2011, 06:22 ч.

Цитат на: zari65 в ср, 16 ное 2011, 21:03

Когато за другите деца това не е игра значи и ма проблем, който трябва да се разреши.

Много точно казано. Ако и другите го възприемаха като невинна игра, нямаше да ти звънят родители. Децата имат много добре развито чувство за справедливост.

Виж целия пост

Потребител

# 27 17 ноем. 2011, 06:41 ч.

Цитат на: vald в ср, 16 ное 2011, 19:27

===
Уча децата си, да се оправят сами. Да не нападат никога, но да се защитават. Ако ударят и блъснат, без да искат да се извинят. Да не се оплакват безпричинно и за най-малкото нещо.
====

Цитираната част съм я чувала често. Виждала съм и какво се получава при деца, чиито родители "ги учат да се оправят сами"- точно това, което описваш. А съм имала позната с дете на 2 години и счупена ръка при такива "защити" и "оправяния".

Друго да те питам- за първи път ли детето ти попада в тези ситуации? Как е било в градината? А там, където живеете, как се държи с другите деца?
Откъде знаеш, че е "случайно", а не резултат от целенасочено обучение в цитираната по- горе насока?
А кое за теб е "най- малкото нещо" и наясно ли си как се е развила ситуацията в описаните от теб случаи- кой какво е направил и освен блъскането имало ли е и друг резултат за децата?
Учителката какво каза? Била ли е на мястото на инцидентите? Какво е направила?
Ако твоето дете бъде наранено при инцидент как ще реагираш? Ако е бутано, блъскано, някой се държи грубо с него?
Какво означава, че учиш децата си "да се защитават"- от кого, кога и как да се защитават ги учиш?

Родителите на пострадали деца също се "изнервят", погледни от тази страна. Не за всеки е нормално децата да се бутат и блъскат, вместо да играят.

Виж целия пост

И

# 28 17 ноем. 2011, 09:58 ч.

Цитат на: BirdsFlu в ср, 16 ное 2011, 20:15

Училищната среда е непозната и доста опасна за първокласниците - до скоро в градината са били с малки и сравнително обезопасени мебели, широки пространства, застлани с пътеки стълби и коридори... Изведнъж се оказват в едни тесни класни стаи, с едни ръбести чинове, "пързалящи" се коридори, стръмни стълбища...
Първите две седмици на първи клас синът ми беше почти непрекъснато със синини - минаването между редиците с чанта на гръб, свикването с навеждането и изправянето му бяха истинско приключение Crazy

Crazy

Намирам за абсолютно недопустимо да се тича в класната стая, да се пързаля по коридорите и да се вилнее по стълбите. Което, апропо, е залегнало и в Правилника за вътрешния ред на почти всички училища, може би трябва да си направите труда да прочетете този на вашето училище и да вмените на детето си да го спазва. В противен случай, може да се наложи да ви принудят да го спазвате, по начин, който едва ли ще ви хареса.

А изразът "той е палав, но не е агресивен" очевидно си е някакво ваше оправдание, защото едва ли купища родители си нямат друга работа, освен да ви звънят...

А за квалификацията "лигльовци", просто нямам думи... Жалко, че дори не осъзнавате колко лоша услуга правите на детето си, като го оставяте да се "оправя" по този начин...

bouquet

И да ти кажа, авторке, че на мен пък ми е писнало от маминки, които с мазна и всеопрощаваща усмивчица вдигат раменца с думите "ами той/тя си е такъв/а" и "ами дете, какво да го правиш". И моето определение и за тях, и за децата им не е по-добро от твоето "лигльовци".
И изобщо не са склонни такива мамчета да оставят децата си сами да се оправят, ако тяхното лекенце е от страната на потърпевшите, доказано емпирично!

Виж целия пост

B

# 29 17 ноем. 2011, 11:42 ч.

Дъщеря ми е в пети клас, а синът ми - в четвърти. За общо пълните 7 години в училище, не им се е случвало да блъскат или да бъдат блъскани. А тичат в двора, със сигурност. И са палави. И виреят сред други енергични и палави деца. Не казвам, че е нямало инциденти, но наистина са били инциденти и за тях се е разговаряло с участниците, изяснявани са причините за сблъсъка, намесена е била класната и родителите на двете /трите и т.н./ страни.
За мен "да оставиш детето ти да се оправя само" е абсолютен оксиморон. Не, не можем да оставяме децата да се оправят сами. Затова сме до тях на детската площадка, затова в детската градина се обгрижват от учителки, затова и в училище не са оставени на самотек.
Ние, възрастните, също не сме оставени на самотек - има полиция, има съдилища, има затвори. Все органи, които регулират обществените отношения и налагат санкции при неспазването им. При децата ние, техните родители, сме регулаторът. Ние трябва да им казваме как трябва и как не трябва, ние ги наказваме, ние им обясняваме кое и защо е редно и кое не е редно. Също така от нас те очакват защита и справедливо "правосъдие", когато изпаднат в конфликтна ситуация.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - тема 20

19 011
370

Нашите деца от 7 до 18 години

На колко години според вас е подходящо да се започне консумацията на кафе?

1 687
42

Нашите деца от 7 до 18 години

Пубертетът при момчетата - тема 16

14 850
293

Нашите деца от 7 до 18 години

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.