До къде да стига родителската намеса

Дара, имах подобен проблем, когато дъщеря ми беше в трети клас. Опитахме описаните методи с класнат, директорката, родителите на детето. Детето ми се промени изцяло - все беше апатична, спря да учи, не искаше да излиза да играе... Реших, че е по-добре тя да е спокойна, отколкото някакво правосъдие или показване на смелост от нейна страна. Отписах я от това училище. Имах и дълъг разговор с директорката, която започна да се безпокои /вече/, че си тръгват отличниците, децата без проблеми с дисциплината...Малко по малко дъщеря ми се съвзе в новото училище, доволна е, вече няколко години си учи там, има си нови приятелки и изобщо не споменава предишните деца. А в стария клас май наистина останаха само разбойниците, изобщо не съм се интересувала вече.
Другата ми дъщеря пък оцеля в много размирен клас с помощта на малка групичка, която си бяха заформили с други две момичета. Не се интересуваха какво става с другите и ако някой им се заяжда, те си бяха заедно... и така до седми клас, после вече общуването като че ли минава на различно ниво.

Не обмисляме преместване по две причини: първо - не е проблемът в моето дете, то е потърпевшо. Не виждам защо то да отнася негативите на едно ненавременно преместване; Второ - тя е седми клас. Предстои й кандидатстване, не е моментът сега, по средата на учебната година да се местим и да сменяме училище, учители, да се настройва към нови изисквания и начин на работа. Така или иначе, в това училище й остават 6 месеца, които искаме тя да си изкласи мирно, спокойно и тихо. Не съм очаквала, че подобно нещо ще ни се случи, но стана, така че ще трябва да се оправяме някак. Аз сериозно мисля да изискам разглеждане на записите на камерите от директора, ако тормозът не се преустанови още днес. Ако тя и тази вечер се оплаче, утре отново сме там. Дано не се стига до видеообследване.

Дара, щом сте решили да се борите, използвайте това ,че в училище са готови на отстъпки.Отново отидете при директорката и поискайтее същите мерки и за останалите от групичката. Не само лидерът трябва да бъде натискат, същото важи и за групата, защото тя няма да се разпадне от самосебе си, а ще си намери нов лидер, или старият ще се върне. Бъдете твърди докрай, в момента покрай случаите в 35-то общественото мнение е настроено отрицателно и към бездайствието на училищните ръководства, това работи във ваша полза.

В този случай май е по-добре да работите в посока да преместят другото дете, ако наистина е толкова диво...

Дара, продължавайте и не оставяйте нещата до тук. Нищо не ти пречи да пуснеш жалба до директорката, до инспектората. И поздравления за дъщеря ти, че реагира по този начин 

Дара, какво стана днес, как е детето, имало ли е проблеми? Най-добре детето да прецени дали да се премести, а не вие с таткото. Ще ти кажа и защо мисля така - все пак не вие търпите тормоза и не знаете точно как се чувства детето, освен това едни 6м. тормоз могат да окажат трайно влияние на детето ви. Нека дъщеря ви сама да прецени дали ще се успее да се справи в този клас, дали може да издържи, дали се чувства добре. Това е най-важното. Ако реши, че не издържа и ще се чувства по-добре в друг клас - преместете я. Ако пък всичко се нареди и детето се чувства добре - нека си остане в това училище. Ужасно е, че има такива деца, толкова агресивни, злобни, отмъстителни, комплексирани. Днес са деца, утре възрастни. Плашещо е.

АссолИ ВилАр, какво стана с твоето дете?

Дара, чакаме да кажеш как е ситуацията при вас, защото това е много сериозен проблем и може да се случи на всеки от нас.

Вчера моя син изял поредния юмрук от тартора.И не само той.Моя хубостник отново не отвърнал на удара.Чак ме е яд.
Накарах  се пред бащата на бандита.Онова се усмихва-просто тепегьоз.Не му пука.Викам му вие у вас така ли разрешавате проблемите.Баща ти така ли удря майка ти ,когато спорят.Бащата почервеня от срам.
Детето е изключително лигаво-гледано е от детегледачка.Не признава авторитети.Многознаещо,клюкар и интригант.
Лошото е ,че другата година ще са заедно в първи клас.Ако не влезе в релси ще местя моя,но си мисля ,че ако не е това дете сигурно ще има друго подобно.Не знам...

Здравейте!
Честно казано и аз не мога да кажа как вървят нещата.От една страна, не ми харесва как се развива ситуацията – продължават да я тормозят леко и полека. Вчера едното момче от групата е седнало зад нея и й е рязало от косата /слава Богу, коса има бол, не й личи на пръв поглед/; в друг час едно от момичетата в групата е седнало до нея и по време на целия час я е предизвиквала; в едно от междучасията са й изхвърлили отново якето в коша. Аз инструктирах моето дете за всеки опит за провокация  да докладва на госпожата. Тя така и е  направила и госпожата е променила редовния час при нея в час на класа и през целия час се е занимавала с този конфликт. Жената е твърда, безкомпромисна и свирепа. От нея не се оплаквам. Но работата е там, че явно ефект кой-знае какъв няма. Госпожата е казала на тарторката, че ще я предложи за изключване, а онази, без грам да се притесни, е отговорила, че ако ще да я изключат от всички училища в града, тя докато не „смачка тая” /разбитайте моята девойка/ няма да се откаже. И аз губя надежда, че ще минем само с приказки с класни и директори. Сега обмислям да започна с жалбите вече. Искам да видя как ще мине днешния ден и ако отново не я оставят на спокойствие, щем-не-щем, ще се захващаме и с това.

Много ме е яд на едно нещо. Това дете и нейната група от още 4 деца тормози всичко живо наред. В тази ситуация никой не е на нейна страна. Но всички си мълчат и гледат, не смеят гък да кажат. Никой не е срещу дъщеря ми, но и никой не се осмелява да я подкрепи. Всеки гледа да се спасява тихо и без разправии. Едно такова овчедушие витае във въздуха, което мен ме вбесява. Може да не съм права, може децата да са прави за себе си. Сигурно. Но ме е яд. Двама-трима тихомълком са й дали едно рамо, но не са посмели на глас да я подкрепят. Хубавото е, че класа стои настрана. Аз се притеснявах да не скочат срещу моето дете, за да угодят на другата, но поне това ни е спестено.

Другото, което в известна степен ме радва е, че дъщеря ми не се дава. Не се е свила, не е подтисната или уплашена, не е обезсърчена и не смята да се отказва. Дава отпор със сърце и не говори изобщо за преместване. Снощи баща й като разбра за косата и буквално откачи. Тя го успокои, че и без това била за подстригване, но чакала да дойде време за коледното тържество, та хич да  не си го слагал на сърце. Тя не гледа на това като на тежко посегателство, така както го възприемаме ние. Не реве, не се тръшка и не е унила. Но вижда, че ние много я подкрепяме, а и момчетата са зад нея и само я окуражават. Това и ме радва, и ме тревожи.

Сега съм подхванала правилника на училището, за да подготвям жалбите. Днес това ще правя. Другото, за което си мислех /но се колебая/ е да накарам баща й тази вечер като ги прибираме от училище да сгащи групарите и да ги сплаши. Не ми се иска, но ми се върти в главата и това. Подобна постъпка ми е абсолютно чужда и неприемлива, противоречи на всичките ми принципи, но мисля, че не ми остават кой-знае колко полезни ходове. Това е засега. Със свито сърце чакам да мине деня.

Дара, много се вълнувам от случващото се с детето ти, защото и ние имахме такова премеждие преди 2 години, но децата бяха в трети клас и стигнахме само до директора на училището. Но действайте по-смело и по-твърдо. Дайте малко по-голяма гласност на проблема. Минете през директора, през инспектората, дори и през ДПС. Но това съпруга ти да ги сплашва, честно казано, не ми допада, защото си мисля, че на такива агресивни деца не им пука от нищо. Аз, ако бях на твое място, доста бих се притеснила и от последните изказвания на въпросната тарторка и определено бих те посъветвала да действаш по-бързо, за да не се случи някоя друга неприятна случка. Обаче се радвам искрено на дъщеря ти и начина, по който приема всичко  .

Дара ,виждаш ,че момичето не се плаши лесно.Така че ,ако ще прибягвате до  сплашване ви трябват няколко мъже.Няма да се уплаши само от мъжа ти.Даже най -добре мъжа ти да не участва.Сплашването така трябва да е организирано ,че наистина да подейства,иначе само гърмите патрон във въздуха и даже ще си покачи акциите въпросната.
Нека това бъде последен вариант и след като изчерпите възможностите с жалбите.

Не се хващайте на тази въдицамъже да сплашват деца, че като нищо родителите на онези ще подадат жалби и ще си го отнесетее вие! Действайте по-умно.

dara,
ако решите да използвате "груба сила", по-добре пратете някой, когото никой в училището не познава - някой по-як чичо, вуйчо, братовчед... Някой непознат със свиреп вид, който наистина да й изкара акъла. Ако са 2-ма, още по-добре!
А родителите на това "момиче" уведомени ли са? Няма начин да няма начин да бъдат открити. И в никакъв случай не приемайте да ви пращат вие да говорите лично с тях. Само с арбитър!!!

Е, не издържах и се намесвам. Вие как си го представяте това мъже да ходят да заплашват ученичка??? И какво ще и направят, ако не се върже на заплахите (а тя май не е глупава и няма)? Ще я пребият ли? И да си вземат сериозна беля на главата? Впрочем беля ще си вземат дори ако само момичето се оплаче, че са я заплашвали. То не, че такива работи не стават, но когато възпитани и порядъчни хора опитат да се правят на гамени обикновено си патят. Само това ти е кусурът, мъжа ти да го мъкнат в полицията за тормоз на дете. 

Отпор със сила може да има само от колектива - да се сформира групичка деца и те да се опълчат. Но това не е направено. Принципно дъщеря ти е нарушила една от основните аксиоми в "Сун дзъ" (Изкуството на войната), а именно "Не започвай битка, която не можеш да спечелиш". Бидейки по-слабата страна тя се е намесила в битка, която не е нейна и в която няма кой да я подкрепи, дори потърпевшите. И е останала сама да се оправя без даже някой да и е благодарен.
Впрочем няма да навреди да и купиш тази ценна книга (тази книга се изучава в школите по мениджмънт по целия свят, а и в живота помага) и тя да се научи, че за да се спечели една битка се иска подготовка. Ако наистина детето е искало да се опълчи на насилницата, първо е трябвало да се заеме (точно като Левски) с организационна дейност - да събере поддръжници, да ги настрои срещу хулиганката, да ги надъха и когато е сигурна, че ще са по-силната страна, тогава да атакува. Другото е самоубийствена донкихотовщина. А донкихотовците ги бият.

Ако днес се намеси един татко, утре ще идат един татко с един вуйчо, в другиден- татко, вуйчо и платен бабаит и така нататък. Мисля че Дара е вече наясно.