До къде да стига родителската намеса

Абсолютно съм против децата да се оправят сами при агресия!
Особено при деца първокласници - те ако можеха да разсъждават рационално и като възрастни, още на 7 щяха да са пълнолетни и отговорни за действията си.
Майка съм на една такава палавница, предупредила съм госпожата за проблема и съм й дала право да е безкомпромисна в наказанията. Не може поради детско недомислие да страдат други деца! Не приемам, че моята може безнаказано, па дори и без да иска, да бута, да блъска, да тича. И ЕЖЕДНЕВНО говоря с нея за това. С помощта на класната, с порастването имаме известен напредък, но продължавам да говоря, чак сама на себе си досадих. Паднало ми се е бясно дете, ще си нося кръста, но и ще направя всичко по силите си, за да не се стига до инциденти. Предупредила съм - класната стая, коридорите, стълбищата - те не са спортна зала. Тича се контролирано в двора на училището и във физкултурния салон. Искам да бъда уведомявана за най-малкия проблем, за да мога да взема своевременно мерки.
А авторката съветвам да преосмисли позицията си, преди детето й да й е докарало по-сериозни проблеми и да има заведено дело за телесна повреда... те лошите неща стават бързо и ненадейно. 

От такива "нормални училищни инциденти" синът ми си е с половин зъб от първи клас. Защото е "нормално" да се тича без да се гледа къде.
Вкъщи това дете тича ли, скача ли? Ако не, защо? Може би ще се нарани?
Както се е научило да опазва себе си в игрите си и да се защитава, така и със същите усилия трябва да бъде научено да пази и околните.
Колко главоболия си имаме заради този зъб, колко е трудно да се изгради току-що сменено зъбче, а как ме боли и ме е яд. А за парите по стоматолози изобщо не споменавам.

Определено смятам, че авторката е права що се отнася до непрекъснатото покровителстване от страна на някои родители. Не може за най-малкото нещо случило се на детето им да се ходи при класната, да се иска разговор с другия родител и т.н.
Държа да подчертая, че моят син е много кротък, така и не се научи да се бие и вечно е от страната на потърпевшите при такива инциденти - къде ожулен нос, къде скъсан панталон от здраво бутане, счупени флумастри, защото някой се разходил върху тях. Никога не съм се обръщала към учителката за такива ситуации - нито в детската, нито досега в училище, и съм казала на сина ми да не очаква да ходя да му оправям отношенията с другите деца. Не ми харесва и варианта той да се оплаква на класната от другите. Това са си техни детски разправии. Коментираме в къщи случките и му подсказвам как сам би могъл да се справи с по-агресивното дете. Засега се  справя успешно. Така и той самият придобива увереност в трудни ситуации.

Трябва да се намери умерената среда. Нито едните да се наричат "лигльовци", нито на по-буйните деца да се оправдават постъпките. Саморазправата на родители твърдо  я критикувам. Има учители, които са там, за да се справят с всяка ситуация.

rori4, тези деца си продължават с това поведение и израстват големи хора със същото, но в много по-сериозни последици. Това, че твоето дете или моето е излязло от ситуацията, не променя нещата, задълбочава ги, защото остават скрити и си нарастват спокойно.

За палавостта не мога да кажа нищо, аз съм майка на дете с хиперактивност, което още не е в училище, засега оплаквания от други родители не съм чула да има, но определено не смятам за нормално родител на друго дете да отива в училище и да се разправя с МОЕТО дете. Ако има проблем, то ще очаквам да каже на учителката или да се свърже с мен, но да ходи и да се разправя с детето ми, определено няма да позволя или ако се случи, то ще има последствия за него.

"Разправянето" (каквото и да значи това) на чужд родител с чуждо дете е абсолютно недопустимо  

По-скоро последователността аз лично я виждам по следния начин:
1. Пострадалото дете разговаря с агресивното
(и ако няма резултат)
2. Пострадалото дете сигнализира учителя/възпитателя
(и ако няма резултат)
3. Пострадалото дете споделя у дома, че мерките на учителката не дават резултат и агресията продължава
4. Родителят разговаря с учителя за проблема
(и ако няма резултат)
5. Родителят настоява за среща с родителите на другото дете и колективно решаване на проблема; тук е момента, в който родителите си разменят телефоните и си обещават да сътрудничат
(и ако няма резултат)
6. Родителят тръгва нагоре по веригата - педагогически съветник или училищен психолог, зам. директор, директор, инспекторат...

Така ги виждам аз нещата. Ясно е, че 99% от проблемите могат да се разрешат максимум до точка 2. Но за това трябва и учителят да си е на мястото, да парира агресията в зародиш  

Учителите не са бавачки и пъдари. И в горното мнение виждам прехвърляне на отговорността на учителя. Докога?
Тези деца имат родители, които ги възпитават, а в училище има правила, които се спазват.

Абсолютно съм съгласна, че учителят не е пъдар, нито бавачка. Но е отговорен именно за спазване на правилата. И ако някой родител не си е на мястото, не си възпитава детето, от което е пострадало моето на територията на училището, и в нарушение на въпросните правила, естествено, че учителят е този, който трябва да вземе мерки - да сигнализира, да санкционира, да е медиатор в отношенията. Все пак за времето, през което децата са в училищната сграда, учителят е този, който отговаря за живота и здравето им. Или греша?

Скромното ми мнение е, че погазването на правилата (и в училището, и в останалите сфери на живота) трябва да се наказва строго и безкомпромисно. За съжаление в условията на повсеместна безнаказаност, това просто няма как да се случи. И докато директорите в името на бюджетите си са склонни да си затварят очите за постъпките на учениците си, а учителите отказват да са равностоен партньор в процеса по причини, които не са предмет на настоящата дискусия, тогава - искат или не - просто се налага родителите да са активната страна в ограничаването на агресивните и животозастрашаващи постъпки на едни деца спрямо други.

Виждам, че темата пак ще тръгне в позната посока - родители и учители едни срещу други. Съгласна съм, че учителят отговаря за децата по време на учебните занимания. Но ако родителят седем години се е възхищавал на геройствата на чедото си и не си е свършил работата, как очаквате учителят да се справи с подобно поведение на 20 деца? Ще кажете, че това му е работата и че проблемните деца не 20. Ок, но от опит ще ви кажа, че и едно такова дете е достатъчно да изостри отношенията и обстановката в класа. Учителят някакси ще се справи с децата, но как ще се справи с  майка / като авторката на темата /, която смята поведението на детето си за нормално?

Едва ли, съвсем друг е акцентът на темата, освен ако учителите не скочат да се защитават, без никой за нищо да ги е обвинявал  

Казах и в предишния си пост - има си ПРАВИЛНИК ЗА ВЪТРЕШНИЯ РЕД. В него има раздел за наказания на нарушителите. Ако правилника се прилага с нулева толерантност, от първия миг, в който детето стъпи на територията на училището, какво значение има какъв е родителят? Има нарушения - следва санкция. Толкова. Който не е съгласен с правилника, да се премести другаде. В момента никой не се интересува от правилниците, защото се знае, че те, така или иначе, не се спазват. И че за нашето гардже винаги ще се направи изключение, защото самото то е изключително  

Ако искаме да има ред в училищата, трябва да си съдействаме - родители, учители, деца... А не да си прехвърляме отговорността като горещ картоф. И съответно заедно трябва да противодействаме на агресивните деца и родители, с всички средства. Защото докато учителите и родителите спорим, агресията пълзи и се разпростира все повече и повече.

Права си, BirdsFlu, но няма да убедиш учител, разсъждаващ в друга насока. 
През що теми и аналогични постове сме минали през годините. Веднага прозира бившият и настоящ учител. Брани позиции преди да е бил атакуван.
На апела да се прилагат заложените мерки за всички деца/включително и досежно учителските любимци/, без компромиси, редовно се отвръща, че родителите следвало да си възпитат децата. Да бе, само че ние обикновено не оспорваме това, искаме просто децата в училище да са защитени и лично аз и до сега не виждам начин как да упражня контрол в място, до което нямам достъп, особено по отношение на чуждите деца. И се върти и суче все едно и също. Аз се забавлявам така от миналата година. Вярно, че не разчитам на училището за доста неща вече, само се надявам да се връщат децата живи и здрави, за повече не мечтая. Не за друго- кофти е да се разочароваш.
Имали сме моменти, когато с такива прояви учителят се е справял чудесно. Имали сме учители, за които е все едно, важно е ден да мине. Минали сме и през явно толериране на определени деца. Видяла съм достатъчно и по мое време и сега. 
Аз нямам против да съдействам. Ако бъда предупредена надлежно за конкретна простъпка на децата ще взема мерки веднага. Но искам да се гарантира, че когато се оплача, също по конкретен повод, то ще има адекватна реакция, а не дежурни фрази "Ми аз какво да правя..." и да ми се вадят води насреща от сто кладенеца, все едно съм 10 годишна да се вържа на евтини манипулации.
Агресията ще си продължава да си пълзи и разпростира, скептик съм, голям.
Когато родител, като авторът, намира за нормални някои... хм... неща и не бъде накаран да промени подхода си, детето му бъде оставено да вилнее на воля, докато някой наистина пострада сериозно, не виждам какво да правят онези, на останалите хлапета.
Да, нулева толерантност е нужна, но много е важно да се прилага еднакво и за всички дадено правило. Как ще се прилага то зависи изцяло от институцията, която го създава и контролира изпълнението му. Важи за всяка институция.

Аз темата я разбрах по малко по-различен начин.
Тук никой, включително и авторката не толерира агресията, умишленото грубо поведение и нараняване.

Вероятно/ казвам вероятно, защото все пак не мога да зная какви точно са били ситуациите/става въпрос за нещо такова-децата са в час, часът свършва имат броени минути да излязат на двора, времето е все още хубаво.И всеки бърза, особено по-буйните и палави деца все искат да са първи.На двора, а не в класните стаи тичат- това го намирам за съвсем нормално.И просто смътно си спомням картината- аз флегматичното момиченце внимателно се изхлузвам от чина, а съучениците ми вече са успели и закуска да си купят, и време за игра да имат-това в голямото междучасие.

И вероятно въпросът на авторката е- ако в тази ситуация на много бързащи и бягащи деца на двора някое неволно бутне друго, което няма спор пак е укорима постъпка следва ли тутакси да се стига до родителска намеса.

Защо обърнахте темата на толериране на агресията не можах да разбера?

Ами, Светкавица, понеже ситуацията, конкретна, не е ясна на никого тук, аз, лично, зададох уточняващи въпроси. Защото тъй, както чета поста на авторката, ми звучи като толериране на агресия, явно не само на мен. Но и не смея да обвиня, точно защото нямам отговорите.

Иначе наистина си го има елементът с прекомерното обгрижване и двете крайности са еднакво кофти. Но лично за мен случаят е малко липса на интерес от полагане на усилия за належаща промяна от страна на авторката. Поне до тук.

Добре де, Светкавица, ами ако в едно такова нормално и напористо бързане, така бутнат детето ти, че цялото се прибере със синини или недай Боже счупен крайник или глава? Пак ли така спокойно ще разсъждаваш?
Това не е измислена случка, мое познато дете в такава бутаница бъска друго дете, като падналото дете беше с комоцио и счупена ръка. Няма умишлена агресия, няма желание за тормоз, ама ей на. Напорист, не напорист - не трябва да има блъснати или наранени деца. Как ще се постигне - ами много просто - авторката трябва да говори докато й излязат пришки на езика, че трябва да се внимава, че трябва да се гледа и т.н. Точно и затова искам аз да бъда уведомявана дали от класната, дали от друг родител, за да мога да взема своевременни мерки. То като се обърне колата, пътища много.