Под елхата Юлчето подскача и играчките закача

Честит рожден ден на Светла, Марита и Евита. Много здраве и любов пожелава, другите неща сами идват.

Страхотни са дечицата бее, кога пораснаха!
Тайре, имам чувството, че Деа с всеки изминал ден става все по-прекрасна! Останаха ми очите в тия букли!

При нас е пълен купон като ревнат и двете. Мая много често реве от солидарност, когато Яна надуе гайдата. А аз се виждам в чудо коя първо да успокоявам. 

Онзи ден я ошамарих за първи път.  Седим в хола, държа Яна в ръце, Мая я милва и целува... Идилия пълна. Седиш и си мислиш, живота е прекрасен и няма какво да се случи. И в същия този момент, Мая както милва Яна, такъв шамар ѝ изплющя, че холът изкънтя. Не можах изобщо да реагирам, нито да помисля и я зашлевих и аз. За по-малко от секундата. Та ревнахме и трите - те двете набити, аз, задето съм ударила Мая. Цирк, ама пълен, Борис търчи из къщата и се чуди какво става.  Добре, че мина, аз ще гледам да се въздържам вече. Че ужас. Сега хем ми е смешно, хем ми е още кофти. 

Мен ми олекна на корема и почнах да щракам с пълна силна. Умирам си от кеф. Ей две джуджета:


Пак by Едно Диване, on Flickr


Яна by Едно Диване, on Flickr

Честит рожден ден и от мен на Светла, Марита и Евита.
Диване, страхотни са ти джуджетата - и малкото и голямото Разкажи повече как е Яна, плаче ли много или е спокойно бебче, Мая радва ли се или ревнува.

Дива-Не-  честита ти радост ! Мноого да ви радва и малкото сладко същество , колкото и каката Мая !  

Благодаря за поздравите , милите думи   !
Днес ми е    ... не защото помъдрявам аз си обичам и харесвам всичките години досега  и ако трябва и мога да променя нещо от миналото си то няма да променям нищо ....! Ще се стегна , че довечера ще е купона  

Бъдете мноого здрави , щастливи винаги положителни, и с късмет !
Поздрави от една разлигавена досадна  оптимистка !


п.п Честит рожден ден и на Маритка    и на Светлето    ! Мноого късмет  , любов и всичко което ви сърцето пожелае !

Яна, като всяко друго толкова малко бебе, само яде, сере и спи.  Ужасно скучна е. Засега е кротушка като Мая, буди се само веднъж през нощта - около 4. Мая определено ѝ се радва, понякога доста мечешки, но ревност не съм усетила. Ама аз ѝ разрешавам да я пипа постоянно, подканям я да дойде, да я гали. Гледа как ѝ сменям памперсите, как я къпя. Никакви проблеми. Ама аз така и не ѝ позволих да се научи да ми виси на врата нон-стоп, така че няма как да се чувства лишена от внимание. Дори мисля, че сега ѝ обръщаме повече внимание отколкото преди да се роди бебето. По натам, когато и бебето почне да иска внимание сигурно ще се променят нещата, но има време.

Супер, браво на момичето. То няма и какво друго да прави сега

И аз да се разпиша, че отдавна не съм наминавала оттук.

Научихме малката да заспива сама и съм много доволна. Вечерното приспиване не ми тежеше, но след това нощем всеки път като се завъртеше се будеше и очакваше някой да виси над нея и тя да му държи пръстта. Откак се научи да заспива сама от раз изчезна нощното будене, сега се завърта, буди се и пак заспива веднага. Сутрин към 5-6 се буди и се намества в нашето легло, а от два дни насам в 8 се чудим какво става, отиваме да я видим - тя си лежи кротичко в леглото будна и си играе нещо с едно зайче.

Денем обаче става все по-зле - не иска да спи и това е. Може да заспи само на гърда или завързана легнала за количката  Ако заспи на гърда се буди след 40мин, т.е. първо се изправя на крачета и после отваря очи. И после е ужасно кисела.

Но за нощното спане съм много доволна, вече се чувствам човек, и малката сутрин е съвсем друга, една усмихната, доволна, наспала се.

Иначе не знам как са другите "малки бебета", но моето ревна на изписването от болницата (на 4тия си ден) и оттогава 3 месеца постоянно ревеше.

Скарли, браво за нощното заспиване. За дневното, не знам какво да ти кажа, Мая я спи, я не. Ако пък случайно вземе, че иска да спи - спи не повече от час. Като цяло, през деня я слагам в кошарата, освен ако не видя, че почва бясно да си търка очите и прозява.   Иначе и на мен би ми било мисия невъзможна да я приспя. Но то е същото и вечер, ако не ѝ се спи се почват едни ревове и тръшкания. Оставила съм я по течението за спането, когато ѝ се спи - да спи. Ако не - хич не си тровя нервите.

Скарли, сподели как я научихте да заспива сама!  Тва ми е мишън импосибъл на мен  Голям тормоз е напоследък, все й е крив света 

Див, мерси за комплимента    Почва да къдравее дребното 
Твойте двечките изобщо не остават по-назад. Нюню-то е очарователно, за каката е ясно 
Сега, когато и Яна позира, все повече ми замязват творенията ти на тези на Anne Geddes 

А на моя синковец вече му е пълна устата, не може да е от зъби. 2 дена реших да не ходя на работа, ходих вечер,че ни награждаваха, да не се отплесвам, та Борко си беше при мен и днес ходи на ясла. Толкова весел, доволен отдавна не съм го виждала. Днес имаха Дядо Коледа на яслата, утре има дядо Коледа при нас на работа, организирам ДКТ (Детско Коледно Тържество) ще бъдат 170 само деца, а отделно баби, дядовци и т.н. и реших Борис да не го взимам и без това е още малък, догодина...

Диване, страхотни снимки! Аз имам още 20 часа и ще бъда и аз фотограф с кетап 

_{Звездичка, утре да ви очаквам ли? Има снимки от коледното на сървъра, ако останете след тържеството може да гледаме (и аз не съм ги гледала) и все едно си била и ти на Златните}

За заспиването вечер - при нас проблемът не е, че отказва да заспи, а че иска някой да виси над нея и тя да му стиска пръстчето, после съответно като се завърти нощем и се пробужда и отново изреваваше за да се появи някое пръстче, което да стиска отново  

За заспиването вечер - много помогна това, че я слагам винаги по едно и също време. Вечер направихме процедура за сън - вечеря с всички, после почистваме,  гледаме малко реклами (т.е. вечерните новини  ), четем книжки, мием зъбките, и в леглото.

Като почна да заспива сравнително бързо така с присъствието на някой (но се будеше н-пъти на нощ) решихме, че е време да пробваме да заспива сама. Оставям я в леглото, пожелавам лека нощ, целувки и гуш, слагам и излизам. Тя веднага се изправя и реве. След минута влизам и същата процедура, след това баща ѝ влиза, а увеличихме времето на 2 мин, после на 3 и накрая на 4. След час почти се бяхме предали защото винаги се изправяше на крака, но тя взе че заспа. И спа до сутринта в 6 без да се събуди  

На следващата вечер мрънка само около минутка преди да заспи, а след това рядко сме имали проблеми вечер, даже когато избива зъб - давам дентокинд и мажа с пансорал, обясняваме си как всички дечица си лягат вече и спят и си заспива. Оставям я на прожектор с музика, така заспива.

Като почна да спи нощем как само се промени това дете - сутрин весела, игрива, само се киска за нещо   Даже за кратко имахме успех и с дневното спане, но сега е твърде любопитна да открива света за да спи, та се налага да помагам някак, че иначе е много нервна  

Честито на рожденичките! Да сте живи и здрави, много обичани и обичащи   
Евитке, аз се чудя защо толкова ти се радвам на чувството за хумор, а то - с мойто мъж сте родени на една и съща дата. И той като теб ми е голям бъзикчия


Скарли, пробвай да затъмниш помещението, в което спи. Също така махни всички разсейващи неща, като играчки, стикери, дрънкалки и т.н. от/около леглото, за да не се разсейва. Би трябвало да подейства  Аз по подобен начин научих Борко да си заспива сам, но при нас мина със значително по-малко драми. Може би, защото беше още малък - около 8-9 месечен беше и започнах първо с дневния сън.
Тогава бях попаднала на един сайт със съвети за приучаване на детето да заспива самО, но явно не съм го запазила Ако искате с Тайрето потърсете в гугъл по ключови думи sleeping trainings - би трябвало да излезе въпросния сайт.

Диване, страхотни са момите 

Честит празник на рожденичките, аз много обичам ЧРД и предполаам и на заветна възраст - ще мие повод за купон 

Див - страхотни фотографии  и всички дечица, които имах радостта да видя са възхитеитлни, благодаря, че споделяте    удоволствие е 

Аз имам мъничко време крадешком да погледна, но прелитам, Таткото беше 1 седмица у дома с малки и вечер едва ме чакаше да се прибера и да поеме глътка въздух 

Диванетата са страхотни.   И малкото, и по-малкото. Чудни джуджета.
 
Диване, как се възстановяваш след втората операция? По-лесно ли е, когато знаеш какво те очаква? Боли ли повече?

Скарли, честито ти наспиване.   Изгря слънце и на твоята улица.

Ч.Р.Д. на рожденничките.   Да сте здрави и обичани.

Честит рожден ден на Евита, Маритка и Светлана!!! Здраве, късмет и много обич!


Коледните диваненцета са уникални. Как само завиждам на майка им

Каквото и да се опитам да я науча малката, претърпява провал. Имаме прекалено външно влияние свеки и сие Омръзна ми да се обяснявам, а отсреща никакво отразяване.

След първата операция се чувствах ужасно. Като парцал бях, буквално. Болеше ме зверски много и се възстанових бавно.

Сега бях готова да ме изпишат на следващия ден. Не стои изобщо въпроса, дали съм знаела кво ме очаква, щото спомени от първата операция, освен следоперативната болка нямам. Бях неадекватна като ме закараха в операционната, приспаха ме и ме събудиха, единственото, което знаех е, че ме боли зверски и че имам бебе. Изобщо не разбрах какво се случва.

Та сега като докато отивах към залата, ако не ми бяха направили клизма, щях да се насера от страх. На вратата се запънах и заобяснявах, че си тръгвам и че друг път ще дойда да ме оперират.    Пак се наложи да ме приспят, щото спиналната я разградих за 5-6 минути, но пък като се събудих нямаше и помен от онези миналогодишни усещания. Веднага започнах да си мърдам краката, след някой друг час се въртях в леглото, до вечерта сядах без помощ от легнало положение. Та категорично ме боля по-малко. А сега и втория път не ме беше срам да си поискам обезболяващо в първите 36 часа. Чудя си се на акъла що търпях с Мая, те хората не отказват. 

Откак ми свалиха конците в понеделник, дори не помня да съм раждала.