От около две седмици щерката (1.4 г коригирана възраст) е просто неузнаваема - започна да плаче почти непрекъснато, буквално изпада в някакви истерии и за най-малкото нещо. Знам, че 'истерия' не е най-подходящата дума за толкова малко дете, но ми се струва че най-добре описва ситуацията в случая.
Та реването е за абсолютно всичко - ако не и дам да си гризе обувките, да бърка в кофите за боклук, ако и взема някой фас, който е докопала в парка...абе изобщо каквото и да и взема от ръцете и започва едно ужасяващо тръшкане.
Вкъщи сякаш е с една идея по-добре защото се старая да махам всички потенциални дразнители и свеждам забраните до абсолютния минимум, но навън е просто АД Вече си мисля че диването има нещо като радар в мозъка за кучешки лайна, фасове, стъкла и всякакви подобни красоти защото ги открива безпогрешно дори и в куповете шума И като не и дам да ги оближе едно хубаво, и драмата започва. По принцип никога не ми е пукало кой какво мисли за нас, но напоследък вече се усещам че ме хваща срам от хората. Започнаха да се поспират случайни минувачи, да ме гледат лошо и да ни коментират...кой знае какво си мислят, че съм някакъв садист ли, и аз не знам
Хайде, да кажем че не ми дреме че огласяме целия парк, но така или иначе не разбирам откъде и защо започнаха тези писъци и това тръшкане Просто нямам сили и нерви вече, опитвах с гушкане, с отвличане на вниманието, с игнор....еми ефект никакъв - стои си нашата на средата на алеята, гледа ме право в очите и реве чак до посиняване...просто ужас
Иначе винаги е била много спокойно бебче, дори и никненето на зъбите минава тихо и кротко, поне досега. Много е гушкана, и аз и татко и се занимаваме с нея т.е. не е неглижирано дете което си търси внимание...
Моля ви, давайте някакви съвети че вече побелях и още със събуждането сутрин взеха да ми треперят ръцете