Кой е "шефът" - вие или детето ви?
- Публикувана: 18 ноем. 2011, 01:37 ч.
- Последно мнение: 2 дек. 2011, 11:03 ч.
# 60
22 ноем. 2011, 08:39 ч.
Старая се да съм в Златната среда. Истината е, че понякога е трудно да балансирам и показвам ясно кой е шефът - аз. Все пак той също е Човек и е хубаво да се съобразявам и с него.
А режим има, да. По-скоро правила, с които е свикнал и ги изпълнява всеки ден като нещо нормално, т.е. превърнали са се в част от ежедневието му.
Виж целия пост
А режим има, да. По-скоро правила, с които е свикнал и ги изпълнява всеки ден като нещо нормално, т.е. превърнали са се в част от ежедневието му.
# 61
22 ноем. 2011, 09:02 ч.
Ясно
, от моето мнение... Но аз не влагам в думата шеф този смисъл, който се налага масово. Така е понеже в нашето семейство нито аз нито мъжа ми си имаме шеф. т.е. ние сме едно семейство от шефове и обикновено използваме тази дума като умалително... 
Виж целия пост
Приятелите също могат да имат авторитет. 
Това между другото.
Иначе, нито съм другарче, нито съм шеф на децата си. Аз съм им майка, те са ми деца. Отношенията ни са специфични. И наистина ни най-малко не ми се нрави идеята децата ми да растат с усещането, че отношенията ни са на шеф и подчинен.
Авторката на темата я разбрах. Провокирана бях от друго мнение.
Това между другото. Иначе, нито съм другарче, нито съм шеф на децата си. Аз съм им майка, те са ми деца. Отношенията ни са специфични. И наистина ни най-малко не ми се нрави идеята децата ми да растат с усещането, че отношенията ни са на шеф и подчинен.
Авторката на темата я разбрах. Провокирана бях от друго мнение.
Ясно
, от моето мнение... Но аз не влагам в думата шеф този смисъл, който се налага масово. Така е понеже в нашето семейство нито аз нито мъжа ми си имаме шеф. т.е. ние сме едно семейство от шефове и обикновено използваме тази дума като умалително...
# 62
22 ноем. 2011, 09:26 ч.
И ние така се шегуваме помежду си. Съпругът ми също ми казва "шефе" на майтап.
Виж целия пост
# 63
22 ноем. 2011, 09:46 ч.
Прочетох, че сте си питали децата и реших и аз отговорът беше - Ти си. Но ако някой ме пита, ще кажа, че съм аз, за да видя как ще се учуди 
Виж целия пост
отговорът беше - Ти си. Но ако някой ме пита, ще кажа, че съм аз, за да видя как ще се учуди 
# 64
22 ноем. 2011, 13:06 ч.
По средата.Думата режим аз я свързвам с казарма.У дома не е казарма.
Виж целия пост
# 65
22 ноем. 2011, 13:25 ч.
Да се водиш изцяло по детето означава, че то е единствено в семейството и наистина нищо друго не правиш, освен да му тичаш по гъза по цял ден.
При наличие на братя и сестри + други задължения или работа, няма как това да стане. Например малкият ми син беше новороден като баткото тръгна на предучилищна - когато и да е заспал, в 12.00 трябваше да бъде събуден, за да си приберем баткото. После в 15.00 пак трябваше да е буден, за да го заведем на тренировки, така че съм го слагала да спи в свободните за целта часове.
За храненето - всички ядат по едно и също време, да не съм луда да сервирам и разнасям чинии по 100 пъти. Като викна за ядене - всички се явяват, всеки яде колкото желае, но до следващото хранене не се яде. Бързо се научават да са гладни, когато стане време за хранене и да не ровят в хладилника през 30 мин.
За спането - ляга се в 8.30, защото искам вечер да ми е тихо и да имам време да остана на спокойствие с таткото, да си повикам гости или просто да си почивам. Който иска спи, който иска - чете или се кокори докато му се приспи.
Виж целия пост
При наличие на братя и сестри + други задължения или работа, няма как това да стане. Например малкият ми син беше новороден като баткото тръгна на предучилищна - когато и да е заспал, в 12.00 трябваше да бъде събуден, за да си приберем баткото. После в 15.00 пак трябваше да е буден, за да го заведем на тренировки, така че съм го слагала да спи в свободните за целта часове.
За храненето - всички ядат по едно и също време, да не съм луда да сервирам и разнасям чинии по 100 пъти. Като викна за ядене - всички се явяват, всеки яде колкото желае, но до следващото хранене не се яде. Бързо се научават да са гладни, когато стане време за хранене и да не ровят в хладилника през 30 мин.
За спането - ляга се в 8.30, защото искам вечер да ми е тихо и да имам време да остана на спокойствие с таткото, да си повикам гости или просто да си почивам. Който иска спи, който иска - чете или се кокори докато му се приспи.
# 66
22 ноем. 2011, 13:46 ч.
Анджък! Когато децата станат повече е въпрос на баланс на приоритети.
Виж целия пост
Да се водиш изцяло по детето означава, че то е единствено в семейството и наистина нищо друго не правиш, освен да му тичаш по гъза по цял ден.
# 67
22 ноем. 2011, 14:37 ч.
Моят отговор липсва тук. А и той не е еднозначен за децата ми в различните им възрасти.
Имаше една източна поговорка: "До петата година се отнасяй с детето си като с цар, от петата до петнадесетата - като със слуга, след петнадесетата - като с приятел". В нашето семейство някак съвсем естествено се получи нещо подобно, с леки изменения все пак. До тръгването на децата на ясла (2-3 г. възраст) сме се водили почти изключително от тях. След това постепенно сме ги приучавали към правилата в семейството и в обществото - горе долу този период продължава до горните класове (15-16 г.). Сега с големите се държим като с равни (те са по на 18 г.), но все пак си има и един нюанс на равенството (ако мога така да се изразя), който показва, че ние сме родители, а те все пак са наши деца. По същия начин възпитаваме и по-малките - всеки според възрастта му (на 9 и 3 г. са). Но това не означава, че докато са малки им разрешаваме неща, които всъщност не одобряваме и след известно време бихме им забранили.
Този отговор много ми допада.
Виж целия пост
Имаше една източна поговорка: "До петата година се отнасяй с детето си като с цар, от петата до петнадесетата - като със слуга, след петнадесетата - като с приятел". В нашето семейство някак съвсем естествено се получи нещо подобно, с леки изменения все пак. До тръгването на децата на ясла (2-3 г. възраст) сме се водили почти изключително от тях. След това постепенно сме ги приучавали към правилата в семейството и в обществото - горе долу този период продължава до горните класове (15-16 г.). Сега с големите се държим като с равни (те са по на 18 г.), но все пак си има и един нюанс на равенството (ако мога така да се изразя), който показва, че ние сме родители, а те все пак са наши деца. По същия начин възпитаваме и по-малките - всеки според възрастта му (на 9 и 3 г. са). Но това не означава, че докато са малки им разрешаваме неща, които всъщност не одобряваме и след известно време бихме им забранили.
Когато децата станат повече е въпрос на баланс на приоритети.
Този отговор много ми допада.
# 68
22 ноем. 2011, 15:30 ч.
Моята пък спеше перфектно в количката. Като се налагаше да ходя някъде, а тя спи, обличах я спяща, увивах я и си ходех, където имам работа. Даже предпочитах в такива случаи да спи, че иначе трябваше да я забавлявам. И досега вече почти на 2 си заспива без проблем в количката, когато й се доспи. Само после я пренасям в леглото й, защото й е тясно вече вътре и ще спи по-малко. Като по-малка е спала по 3 часа в нея без проблем.
Виж целия пост
Цитат на: Янечек
Например малкият ми син беше новороден като баткото тръгна на предучилищна - когато и да е заспал, в 12.00 трябваше да бъде събуден, за да си приберем баткото. После в 15.00 пак трябваше да е буден, за да го заведем на тренировки, така че съм го слагала да спи в свободните за целта часове.
# 69
22 ноем. 2011, 17:51 ч.
Как се буди пън? Моето дете се е случвало от леглото си в София да се събуди в Бургас
Нормално е с 2 или повече деца да е по-различно, а и не мисля, че физически е възможно един човек да прави нон стоп каквото иска детето му, винаги има и странични обстоятелства.
Въпросът е, когато не се налага, без никаква причина, родителят да каже - гладно си, папкай.
Виж целия пост
Нормално е с 2 или повече деца да е по-различно, а и не мисля, че физически е възможно един човек да прави нон стоп каквото иска детето му, винаги има и странични обстоятелства.
Въпросът е, когато не се налага, без никаква причина, родителят да каже - гладно си, папкай.
# 70
22 ноем. 2011, 17:53 ч.
май той, така съм и отговорила, защото се водя изключително по неговите желания и нужди; в резултат ми се е качил на главата и в повечето случаи неговите нужди са преди моите. на 4,4 м. е и се опитвам да се отуча и да го уча да изчаква и да има някакъв режим поне на лягане. но съм мека мара на квадрат, че и отгоре и не винаги се получава; да му угодя или свърша нещо вместо него ми е по-лесно отколкото да се разправяме или обясняваме.
Виж целия пост
# 71
22 ноем. 2011, 20:44 ч.
Ох, то не само за лесното, ама като почне да се дере и да се захласва ....
това последното много го мразя 
Виж целия пост
май той, така съм и отговорила, защото се водя изключително по неговите желания и нужди; в резултат ми се е качил на главата и в повечето случаи неговите нужди са преди моите. на 4,4 м. е и се опитвам да се отуча и да го уча да изчаква и да има някакъв режим поне на лягане. но съм мека мара на квадрат, че и отгоре и не винаги се получава; да му угодя или свърша нещо вместо него ми е по-лесно отколкото да се разправяме или обясняваме.
Ох, то не само за лесното, ама като почне да се дере и да се захласва ....
това последното много го мразя
# 72
23 ноем. 2011, 17:43 ч.
Мислите ли, че Привързаният родител е Мека Мария? - не знам, защото не определям себе си като "привързан" родител.
Вие как се определяте? - съобразявам се с нуждите и желанията на детето, но в рамките на правила, които определям аз
Мислите ли, че е редно вие да "диктувате" правилата или оставяте децата да го правят? /не става въпрос за глезотии примерно/ - да, смятам че е редно аз да определям правилата. Все пак аз съм възрастният човек, който може да преценява кога, какво, колко и дали. Ако децата можеха сами да вършат това, то едва ли щяха да са им необходими родители, които да се грижат за тях.
Мислите ли, че е добре да му създадете режим или примерно го оставяте да спи и да яде, колкото и когато иска? - за мен режимът е от особено важно значение.
И като цяло глезите ли го /в рамките на нормалното/ или му показвате "кой е шефът"? - естествено, че ги глезя, нали са ми деца и тях обичам най-много от всички на света!
Въпреки, че аз съм човекът, който определя правилата и аз съм този, който налага и отработва дневния режим, все пак определям, че шефът е детето. Каквото и както и да го правя, винаги го върша с мисълта за него, съобразявам всяка стъпка в ежедневието си с него, всяко решение, което взимам е зависимо от него. Щом командва мислите и емоциите ми, значи то е шефът.
Виж целия пост
Вие как се определяте? - съобразявам се с нуждите и желанията на детето, но в рамките на правила, които определям аз
Мислите ли, че е редно вие да "диктувате" правилата или оставяте децата да го правят? /не става въпрос за глезотии примерно/ - да, смятам че е редно аз да определям правилата. Все пак аз съм възрастният човек, който може да преценява кога, какво, колко и дали. Ако децата можеха сами да вършат това, то едва ли щяха да са им необходими родители, които да се грижат за тях.
Мислите ли, че е добре да му създадете режим или примерно го оставяте да спи и да яде, колкото и когато иска? - за мен режимът е от особено важно значение.
И като цяло глезите ли го /в рамките на нормалното/ или му показвате "кой е шефът"? - естествено, че ги глезя, нали са ми деца и тях обичам най-много от всички на света!
Въпреки, че аз съм човекът, който определя правилата и аз съм този, който налага и отработва дневния режим, все пак определям, че шефът е детето. Каквото и както и да го правя, винаги го върша с мисълта за него, съобразявам всяка стъпка в ежедневието си с него, всяко решение, което взимам е зависимо от него. Щом командва мислите и емоциите ми, значи то е шефът.
# 73
23 ноем. 2011, 17:49 ч.
Тук мога да се подпиша абсолютно.
Виж целия пост
Въпреки, че аз съм човекът, който определя правилата и аз съм този, който налага и отработва дневния режим, все пак определям, че шефът е детето. Каквото и както и да го правя, винаги го върша с мисълта за него, съобразявам всяка стъпка в ежедневието си с него, всяко решение, което взимам е зависимо от него. Щом командва мислите и емоциите ми, значи то е шефът.
# 74
24 ноем. 2011, 11:13 ч.
Често шефовете се мислят за шефове, докато техните подчинени ги въртят на малкия си пръст. Можеше да съм много категорична в съждението, че на родителите им се пада да решават и да налагат, но, уви, наблюденията сочат друго. В повечето семейства, върху които имам непосредствени наблюдения, децата са не само шефове, но и шейхове, царе, принцове и принцеси. И в моето е така. Лесно се изчислява.
Виж целия пост
Препоръчани теми