За физическата раздяла с партньора!

Адвокатът ти е прав. Първо подгответе молбата за развод. Подпиши му пълномощно за процеса, вземи си и документ /договор за правна помощ/, че те представлява по дело за развод. Това са твоите доказателства, ако тръгне да пуска жалби и т.н.
И това,че ще се разчуе из града и в службата ти, също не е непременно лошо. Говори с класната на сина ти, говори ако трябва и с директора. Нека са наясно с факта на раздялата. Това също е в твоя полза.
Успех!!!

Като си познаваш човека реагираш спрямо него. И аз в един прекрасен ден си вдигнах нещата и децата. Минах през кварталния и нямаше начин да започне да обяснява, че съм го обрала, а и си взех нещата от нашите, дори и му подарих част, но както и да е. Имаше заплахи, че ще ми вземе децата, после да ги делим, но не стана така. Децата са си при мен и не искат да го видят. Дори докато живеехме заедно синът ми ме молеше да го махна от баща му, а той милият беше на 4 годинки. Децата всичко виждат и осъзнават. ТЕ са много умни и адаптивни хора. Това с училището веднага се урежда, образованието е задължително.
Късмет ти желая и имай вяра в себе си, ще се справиш.

Точно така- всеки компромис и предложение все едно е покана за мусене, за правене на точно обратното, протакане, придаване на важност. Не може да се иска всички компромиси да са от мен. Жените сме по-слаби и физически, и социално.

Гледам, че има нов закон за закрила на детето, в който татковци лобират да не бягали жените, че било неморално да си бягат с децата и трябвало равни права. Еми аз предпочитам законът да направи грешка в посоката да защити жената, защото е много неприятна грешка, ако защити съпруга с психопатско поведение.

Аз досега не съм чела история, в която мъж е заплашван с- мога да взема хора, да ти бия два шамара и да взема детето. По-скоро изоставеният мъж заплашва, защото по природа е по-агресивен. Може да се каже, че такива мъже искат от закона си не помощ да виждат детето, а помощ да постигнат победа, а детето е страничен ефект, балсам за егото и за пред хората.

При мен не е било, за да имат татко, обичах го и се самозалъгвах, че нещо ще се промени...Като не е имало кой да ми каже, че такива филми няма...
За децата вече наистина ВИЕ всички ме окуражихте... 

Mamacita bandida, може би там ми е грешката, че нямам какво да се разбирам с него, а не знам защо се чувствам длъжна да говоря и да се обяснявам, като същевременно знам, че няма и кой да ме чуе...
Ей това ще запомня и ще си повтарям по-често! 

Уичи, аз не се тревожа, че ще се разчуе, в смисъл да се срамувам, а да не разбере той преди да съм си подредила нещата...

greensleeves, и аз виждам обратния ефект от говоренето... Лошото е, че заради детето, ми се иска цялата история да се развие като свърши учебната година, за да мога да оставя децата лятото при родителите ми, а аз да имам време да търся работа, жилище и т.н. в по-голям град... А до лятото има още половин година, сега си живеем мирно и тихо... аз си трая, държа се по-дистанцирано, а той прави поведение и си мисли, че просто съм в криза и чака да ми мине... Може би и тук не съм права, но докато не са ескалирали нещата ще я карам така...

blagovesta, и моето дете ми е прошепвало много пъти, че обича само мен, да не казвам на тати...и ми е ставало много тъжно, а сега ме хваща яд, че толкова време ми е трябвало да осъзная нещата... Но явно за всеки идва момента на "проглеждането" при мен това беше септември тази година, съпругът ми замина за 5 седмици командировка, в които ми беше много натоварено на работа, голямото ми момченце тръгваше първи клас...аз бях отново сама, и изведнъж осъзнах как със същите финанси и сама аз се справям с всичко; мога сама и ми е по-спокойно.


...Това е ключовата дума - победа 
Убедена съм, че не може да се грижи за децата, дори ще му пречат, но виждаш ли трябва да докажа, че войната съм спечелил аз, а ТЯ да е наранената, да страда поради липсата на децата, заради, това което ми причини 

Така като те чета, имаш нужда само от план
Първо, помисли си хубаво можеш ли да чакаш до лятната ваканция, на мен това ми се вижда ужасяващо дълго време. Моето лично мнение е, че преместване на детето в друго училище по средата на годината не е чак такава драма - но ти си познаваш детето най-добре 
Второ, в града на родителите си ли ще се върнеш? Ако да, почвай да говориш с тях от сега, те могат да са ти безкрайно полезни за намиране на квартира и работа.
Общо взето, според мен няма какво да мислиш в посока говорене с мъжа ти, мир, спокойствие и кротка раздяла, ами да започнеш да обмисляш практическите аспекти на изнасянето си. Това при условие, че си абсолютно сигурна, че искаш да го направиш де. Защото аз от това, което чета, не съм убедена в това. Помисли и върху това