САМО за фенове на Стивън Кинг! - 7 част

"Очите на дракона" е приказка. Някой ми беше казал, че я е написал за дъщеря си. Въпреки, че хич не е типична за него и не е страшна, е много увлекателна. Като малка и аз си я четях преди лягане.

И трите съм ги чела. Често препрочитам негови книги.Не мога да му се наситя. Единствените които чакат ред са Под купола и Цикълът на върколака. Когато чета нова книга на Кинг искам да не ме разсейва нищо,да имам поне 3-4 свободни дни,така,че през отпуската сигурно ще ги прочета.

Аз отново се захванах с Тъмната кула - в момента съм на Вълците от Кала. Доста бавно ми върви, но много ми харесва. Даже мога да кажа, че нарочно я чета по- бавничко, така и се наслаждавам.

Иначе имам подготвени Безсъние и Очите на дракона, но тях смятам през някоя ваканция да захвана- и аз като Меган обичам да чета на спокойствие любимите си автори.

И да спомена - прочетох Игрите на глада (трилогията). Ужасно много ми хареса 

Аз препрочитам "Капан за сънища" за трети път, видях я в библиотека и не можах да устоя на изкушението, а и на испански не бях я чела.
За после съм си приготвила един исторически роман.
Докато чакам да излезе "11/22/63" и чакам да ми дойде редът за "Песен за огън и лед", мисля да препрочета и "Под купола".

Излиза след 13 дни

Wow... Нямам. Никакво. Шибано. Търпение!

Има ли сайтче от което мога да следя новите книги на пазара?
Например както гореспоменатата книга да знам след коя дата да ми я търсят.

Електронните книжарници и сайтовете на издателствата

http://savannahnow.com/do/2012-02-27/stephen-king-reads-first-pa … vannah-transcript
Първите страници на "Dr. Sleep"

Здравейте.

Онзи ден открих темата - голяма радост беше, защото сред приятелите ми не останаха читатели на Кинг, а сестра ми (която е на 12 - на колкото го почнах аз) се опитвам да я свикна, но е прекалено заета с разни вампирски дневници и здрачове и не й остава време да го почне. Та, от години нямам с кого да си обсъждам

Любими романи - от така наречените old school са два, "То" и "Талисманът". В този ред. Сефтето ми беше "Сейлъмс Лот", от него нататък поглъщах всичко с кориците (първите издания след прехода, на Плеяда). Тия двете обаче доскоро ги препрочитах поне по веднъж годишно. Имало е случаи и по дваж Питали са ме ако имам право само ЕДНА от тях да взема с мен някъде, коя ще е. "То" ще е (без колебание).

Спомените от 1958-ма (частите с децата) са единствената проза (плюс "Майстора и Маргарита" и "Брулени хълмове"), която ме всмуква така, че влизам вътре. Повечето хора това го постигат лесно, аз - не. И да съм захласната по една книга, я наблюдавам отстрани, вместо да се "преселя" някъде. При "То" потъвам със засилка и трудно излизам. На стари години това се изразява в изключване на всички телефони, за да не ме безкопоят. Като малка си бях постоянно "там". Пример:

След първото прочитане, докато чаках да излезе втора книга, си зарибих и приятелите. В 7-ми клас ритуално я четяхме и препрочитахме даже в училище (в часовете, в които учителите бяха достатъчно меки, за да им се качи целият клас на главата). Скупчвахме се на най-задните чинове, а аз четях на глас. Почти никой не учеше в час, но само на нас не се караха - единствено ние не вдигахме шум В един момент си открихме наш Пущинак до реката в парка при Дианабад и бягахме от часовете, за да играем там (зимно време - също). Направихме чертежи за къщичка, даже панти за вратата  взехме от ЦУМ (и врата се намери), обаче заради постоянно избиващите подпочвени води изкопаването не се получи.

От новите книги (с които допуснах доста да изостана) любима засега нямам. От прочетените това лято "Дума Ки" започна доста силно, обаче после ми стана прекалено позната като похвати. Under The Dome ми хареса, очаквам догодина да я препрочета. Политическите метафори и послания с готовност му ги простих, най-вече защото съм съгласна с тях, но с доста приятели американци (с други виждания) водим епични спорове колко очевидни и безобразно канче-набиващи били. На какво приличало разни либерали да им навират пропаганда, маскирана като роман. На моменти тоя цирк е дори по-забавен от диалозите в книгата.

Романи, които препрочитам често - "Томичукалата", "Сблъсък", "Кери", "Неизживени спомени", "Град Отчаяние" и "Отмъстителите", The Girl Who Loved Tom Gordon, "Подпалвачката", "Сияние" и "Мизъри". И издаваните у нас сборници с разкази.

Има няколко негови неща, които оценявам като гениални, обаче не мога да ги препрочета. "Особени сезони" (по-специално "Тялото"), "Играта на Джералд",  "Дългата разходка", "Гняв" и "Зеленият път" ми идват на ум от раз. Близо 20 години по-късно още ги помня отлично, не следа, а бразда оставиха, препоръчвам ги на всеки, но посегна ли аз към тях, си дърпам ръката. Като се разровя, заключвам, че ги свръзвам с мъгляво усещане за травма. "Книгата беше достатъчно добра, за да ме травмира", по-голям комплимент от това - здраве му кажи. Обаче не мога втори път.

А, извадихте късмет. Тези, които не ги харесвам, не съм ги чела или имам към тях някакво специално или странно отношение, ще ги оставя за по-късно, защото внезапно се налага да изляза.

Много точно написано Важи с пълна сила и при мен. След прочитането на тези две книги(болднатите), спрях да чета Кинг. Някакси не можех да взема негова книга.
Сега съм изтеглила от Читанката няколко книги, може би скоро ще се престраша да го чета отново.

deadface, благодаря. Захапах вече.

Сега късно-некъсно, ще довърша тук (обещах и ме яде). Тъй. Книги, които на пръв прочит много харесах, но не съм препрочитала, защото се оказа, че останалите ги харесвам още повече: "Куджо", "Кристин", "Долорес" (макар че й се глася напоследък), "Четири след полунощ", "Бягащият човек", "Проклятието", "Тъмната половина" и "Сейлъмс Лот" (сефтето, което ме омагьоса - ти да видиш, дето се казва).

"Пътна мрежа" и "Мъртвата зона" ще ги препрочитам. Навремето ама никак не ми допаднаха, обаче докато четях и се ядосвах, не ме напусна смътното усещане, че проблемът не е в тях и трябва пак да се пробвам, "когато порасна". Рядко се случва да се усъмня в преценката си още докато се оформя, обаче обикновено съм права. Ще видим.

Книги, които откровено не харесах: "Роуз Мадър", "Безсъние", "Мъглата", Bag of Bones и Dreamcatcher. Или не ми станаха особено интересни и ги довърших от лоялност, или ми се видяха романи тип "филър". Имал да гони бройка (примерно), написал ги. (Но ги дочетох. От лоялност. ) А - освен това като дете едва ми стигна лоялността да довърша "Очите на дракона". Видя ми се бебешка и я метнах най-отгоре на библиотеката с такъв решителен замах, че сега абсолютно нищо не помня за нея (освен определението, което й залепих). Съответно още не съм докоснала "Тъмната кула". Домашното ми за тая година е да си превъзмогна предубеждението и да изчета цялата поредица. Едва ли е случайно, че толкова хора се захласват по нея. Дано да не се окажа от малцинството (съществува, за жалост), което не може да я търпи.

Black House също не харесах. Прекалено силно се усеща на моменти маниерът на Строуб (който не ми допада), а романът като цяло ми стои... отместен. Уведомена съм, че е продължение на "Талисманът", номинално главният герой е същият. Оттам нататък обаче приемственост не откривам, както стилово, така и - ами, всякак. Сякаш авторите са се откъснали от оригинала. Което е голям язък.

При "Сияние" и Riding The Bullet ситуацията е особена. Чела съм ги само по веднъж, обаче не спирам да гледам филмите. (Говоря за "правилната" адаптация на "Сияние", дето я снима Гарис.) С "Гробище за домашни любимци" е същата работа, обаче не се захласвам по филма, а по аудио драматизацията на ВВС. Слушам я по веднъж на всеки няколко месеца, което си е вид мазохизъм (изкарва ти въздуха с парен чук дори ако не си родител). Много добре е направена обаче и не мога да се откъсна - аудио театърът ми е слабост от малка, особено хватките при писането му. Книгата обаче не дръзвам да си я причиня втори път. Прекалено точно и подробно е хваната агонията на човек, погребал детето си, пък аз резервна нервна система нямам.

Storm of The Century я купих в деня, в който излезе. Избягах от лекции, за да се добера до книжарницата, преди да затвори, при температура от минус 40 градуса, обилен снеговалеж и бръснещ вятър, съвсем в тон (действието се развиваше в Канада). След като я занесох триумфално вкъщи, си наложих да не я отварям, докато не излезе минито по нова година. (С което напълно слисах колегите, които измислиха извиненията за пред професора, от чийто час избягах.) Минито излезе, изгледахме го. Докато излезе видеокасетата, прочетох сценария един-два пъти и общо-взето това беше. Касетата я размагнетизирах от гледане и си взех ДВД още преди да купя плейър, но книгата май дори не си я донесох в България. Много безславна съдба, обаче си направих покупката вълнуваща

Книгите, които не споменавам, не съм ги прочела още.

Izma,


Кои са заглавията, които си дръпнала? На гения книгите с желязна хватка и ръждиви зъби не са му прекалено много и статистически едва ли ще попаднеш пак на такава, но е добре щом съвсем нищо негово не си можела да похванеш, да мине селекцията през нас, преди да направиш опита.  

За втори опит съм изтеглила:
 - "Сърца в Атлантида", "Кери"
-  "Клетката", Романът на Лизи"
- "Дума Ки", "Момичето, което обичаше Том Гордън"

Надявам се да не са от страшните

Хмм. 'Айде нощес да ми преседят и по някое време утре ще се изкажа (поне за тези, които съм чела).

Честита Баба Марта!
Бели и червени,
румени, засмени...