САМО за фенове на Стивън Кинг! - 7 част

Аз съм от тези които бяха предубедени към Тъмната кула. Бях решила,че е някаква фантасмагория и упорито не я четях. След доста мнения тук във форума,че правя голяма грешка и, че всичко е свързано с Кулата се навих и я прочетох почти на един дъх.  Остава ми само последната 7 -ма книга.За тази поредица мога да кажа само едно- страхотна. за мен "То" е най-доброто което Кинг е написал.

Меган, мерси. Имах нужда от това поощрение.

По списъка на Изма:

"Сърца в Атлантида" - не съм я чела.

"Кери" - рискована е. Има фантастичен елемент (освен ако смяташ, че "телекинезата" е научен факт), но иначе я слагам сред книгите, които за да ужасят, разчитат не на вампири, зомбита и чудовища, а на реалността ("психология на човешката лошотия / извратеност / най-лоши страхове"). Много я харесвам, чела съм я три или четири пъти, но е от тези, които стигат до не една крайност.

"Клетката" - не съм я чела.

"Романът на Лизи" - това лято я почнах, но началото ме отегчи и се преместих върху "Дума Ки". Не казвам, че е слаба - казвам, че на мен ще ми трябва втори опит. Дано се изкаже някой, който я е довършил.

"Дума Ки" - не я виждам като рискована за тебе. Не особено уникален фантасмагоричен хорър си е. (Сравнително) страшна на места, но не по болния начин. Не знам дали бих я препоръчала на някой, когото искам да захласна по Кинг, не я намирам за достатъчно добра (по стандарта, който той ми е създал). Но пък ти и преди си го чела, знаеш вече какво може, така че що пък не.

"Момичето, което обичаше Том Гордън" - не очаквам да те отврати или травмира. Психологически ужас е, от типа "на всеки може да се случи", но без крайности и странности. (Главната героиня е още дете - нормално дете при това.) Интересно ми е всеки път, радвам се колко го бива дори книга с един герой да я напише така, че да не мога да я оставя, докато не й видя задната корица. Необикновена обаче не е. Както аз си почивам с нея, така, смятам, си е почивал и той при писането й.

Да полюбопитствам - препоръки само от новите ли приемаш? От старите какво (освен двете, които са те стреснали) си прочела?

jijoya , добър разбор си направила на книгите, благодаря
Аз по принцип нямам проблем да чета всякакви сюжети, но след споменатите две книги, просто спрях, а тъкмо Кинг започваше да ми харесва.
Какво друго съм чела от него? Сещам се за тези заглавия, може да има и други, но тези са ми останали в паметта.
 - "Пътна мрежа", "Жива факла", "Мъртва зона", "Мизъри", "Сияние", "То"

Ще взема да си дръпна и "Тъмната кула", то е ясно, че ще се чете Кинг

Izma, да се изкажа и аз за избраните от теб книги:

Сърцата - не съм чела.

Кери - мое мнение - няма нищо, ама нищичко, което да те изплаши. На мен лично тя ми е една от най - НЕлюбимите. Единственото, което събужда в мен е съчувствие към Кери.

Дума Ки - много, много любима  Прекрасна Кинг атмосфера, перфектно развити герои, и интересен сюжет - какво повече да иска човек  Може да те поизплаши, да!

Клетка - интересен трилър с леки хорър (или по-скоро свръхестествени) елементи. Нищо страшно като цяло. Държи в напрежение от първия миг.

Романът на Лизи - лежерна, бавна, но хубава. По-различна, да, от това, с което сме свикнали. Нищо страшно няма в нея, леки свръхестествени елементи, паралелни светове, любов, въпроси.

Том Гордън - не съм чела.

Чела си Мизъри, Сияние, То ... след тях (особено Сияние), няма страшно 

jijoya, добре дошла   

Не се плаши от Тъмната кула, прекрасна е 

Вивиан, добре заварила . Решено - следващият Кинг ще е този, но заради вас по-скоро, отколкото планирах


Не се учудвам, че тези помниш. "То" толкова настоятелно ти препоръчвам да го повториш (след като си избереш какво да прочетеш първо), че чак си представих каква ми е физиономията в момента и ми стана смешно.

Между другото, наскоро една приятелка ми даде за домашно да й избера нещо, което да прочете, "за да се зариби". Предизвикателство беше - знае, че съм почитателка, докато тя досега се е опазила, щото преди години някакви хора нещо кофти й казали и тя взела, че им повярвала. Понеже начинанието се увенча с истеричен успех, ще го разкажа. Не, не й избрах "То" за сефте. В такива дълбоки води начинаещ (при това предубеден) не мога да хвърля. Вместо това я пратих да си сваля "Талисманът". Открай време смятам, че в него има по малко (понякога по много) от всичко, което прави Кинг уникален.

Толкова е увлекателна, че трудно се оставя. (Приятелката ми каза, че докато я приключи, дала детето на майка си, а мъжът й вечер поръчвал храна отвън и си я ядял сам, докато тя "седяла барикадирана в детската, стиснала киндъла с две ръце".) От време на време човек се натъжава (на едно място се ронят сълзи - понеже е максималист, тя "ревнала като магаре"). Има няколко много мрачни момента, написани така, че няма начин и дума от тях да се пропусне. Има и необходимата доза хорър елементи. Като цяло обаче е някак... светла. Единствената негова книга, която ако тръгна да си я представям като живо същество, ще излъчва упорит оптимизъм. Като обобщение приятелката ми каза, че "никога не е чела по-вълшебно нещо" и едва успявам да я озаптя да не нагъне веднага Black House (така нареченото продължение). Както е росно-прясно влиянието на далеч по-добрия оригинал, тоя ръждив казан с катран ще удави всичко детско в нея.

Както и да е - карай по какъвто твой план си начертаеш и ни дръж в течение

Както вече споменах, в аудиокнигата "The Wind Through the Keyhole" (която излиза на 24 април) ще има откъс от "Dr. Sleep". Но това няма да е някой от откъсите, които Кинг вече прочете пред публика, а целия (дълъг 25 стр.) пролог на романа, озаглавен "Lockbox". 

Съжалявам Вивиан в бързината натиснах грешния бутон. Напълно съм съгласна с мнението ти.

Вивиан , 

Току-що ми донесоха ето това. "Вдъхновен от Стивън Кинг", на Петър Станимиров, автор на първите кингови корици у нас.

Впечатляващо е, толкова съм доволна Албумът е огромен, поне 50 см на 35 см ми се вижда на око. И си тежи, като посегна да го взема с една ръка, дискомфортът е осезаем Моят е номер 200 от общо 500. С подпис, както е обещано.

Обложката е чудесно подбрана (имах си хас друго да кажа). Ще ми се надписите отгоре да не ми бодяха така очите и като шрифт, и като цветове, но карай. Твърдата корица под обложката е цвят графит, със сребърни букви. Вътре страниците са хванати с кабърчета. На пръв поглед смятам, че изпълнението е здраво и стабилно и трудно ще даде фира. Предстои да видим така ли е.

Хартията е с достойно качество, както се полага. Цветово нещата са добре. Не съм виждала оригиналите, разбира се, но имам с чувството, че са с една идея по-ярки от това, което са докарали в печатницата. (Аз обаче се занимавам с книгоиздаване и съм деформирана, на нормален човек това няма да му хрумне.) Композицията, като отворите книгата, е умалена черно-бяла графика на картината от лявата страна и грандиозно цветно изображение от дясната. И така - общо 30 картини, добре познатите ни корици плюс по някоя нова вариация. Като цяло - страхотно постижение. С всички налични крайници го препоръчвам на всеки почитател, който още не си го е взел. Явно още имат бройки.

За съдържанието какво да говорим. То е талант, то е чудо. Този човек ме разглези, след неговите корици нито едно издание на Кинг, наше или чуждо, не ми е харесало като визия вече 20 години.

(Включително ето на това То хич не му харесвам цветните илюстрации от прехвалени художници - поне тия, които са показани - а обложката я намирам просто за прилична. Заради което накрая може да не си го поръчам, въпреки че такъв звяр дори аз няма да успея да го скъсам от усилено препрочитане.)

Ха, при мен е точно обратното. Обожавам книгите на Кинг, които са чиста психология, без чудовища и измишльотини. Ето затова е добър, защото показва, че ужасът и демоните са най-вече в човешката душа. "Гняв" не съм чела, но в този десен препоръчвам "Пътна мрежа" и "Дългата разходка". Да видиш как без нищо свръхестествено, може да е повече от страшно...

На мен "Дума Ки" и "То" са ми най- любими, а "Клетка"- най-отблъскваща, в повече ми идват тия ужасии!
Сега взех от библиотеката "Торба с кости" ,но още не съм я започвала!

С малки изключения и аз предпочитам книгите на Кинг,които са без фантасмагории...
Долорес е чудесна книга за мен.Също харесвам Особенни сезони,Проклятието,Зеленият път,Пътна мрежа,Мизъри,сборникът Нощна смяна+Понякога те се завръщат е върхът на сладоледа

Аз, срам не срам, ще си призная - започнах да препрочитам "То" Ама стана някакси без да искам - подреждах си книгите на Кинг на четеца и реших да отворя "То", ей така, да си припомня началото. И докато се усетя, вече съм прочела 25%
А имах намерие да започна "Игра на тронове"

Ох, какъв срам  

Аз съм я скътала дълбоко, започна ли я - домочадието ще стои гладно, без внимание, и въобще - не ме търсете