САМО за фенове на Стивън Кинг! - 7 част

Злата с метлата, мерси, че го закова


Права си, да.


В някои случаи сигурно е преструвка, но в някои не е. Примерно, аз си получих висшето образование в Канада и въпреки че само 6 години прекарах там, до ден днешен ми се случва някоя фраза или дума да ми дойдат първо на английски. Като понякога си трябват няколко секунди, за да се наместят нещата и за по-бързо ги изплювам, без да ги преведа. Зависи от компанията - ако не говорят езика, ще преведа, пък те нека нервничат, че съм забавила темпото. (Акцент, докато говоря нашенски, силно се надявам никога да не съм имала...)

Между другото, съвсем същото нещо до ден днешен ми се случва и когато денят ми е протекъл в писане и говор на английски, но изневиделица нещо ми изникне на български и трябва да се оправям в движение. Принципът е идентичен (мозъкът функционира на два езика и пистите понякога се смесват), но никой не се учудва толкова, когато матерният език омаже втория. Това сме се научили да го очакваме, а истината е, че обратният принцип важи с не по-малка сила 

До човек е..Аз например не мога да чета от компютъра . Просто обожавам книгите ,самото разлистване на страниците ,мириса на книгата дори - това е невероятно усещане за мен и не го заменям за никакви Читанки ,Киндъли и подобни. Късно вечер  да си отворя книгата в леглото ми е несравнимо удоволствие и кеф  

Аз говоря за абсолютната преструвка обаче. Познавам хора, които живеят тук повече от 10 години и имат рядък контакт с други българи. Използват предимно английски и оттам идва акцента им на български. НО разбра за какво говоря. Хора, които не могат да се оправят на английски тук като си отидат в бг голям го вадят, че чак езика са забравили. Това си е балканска черта, не типично българска.

Точно това се опитвам да избегна при себе си, не казвам че говоря английски перфектно, никой не го говори перфектно ако не е роден и израстнал в тази страна . От 3 години съм тук и понякога се усещам, че казвам изречение на български със съответния акцент и се стряскам. Старая се да не вкарвам думи на английски, когато говоря на български, супер грозно е. Понякога и това ми се случва. С четенето на книги / не гледам бг телевизия/, комуникирането вкъщи само на родният си език / имам 3 годишна дъщеря, която знае повече български откокото английски/ се опитвам да си запазя езика. При двуезичните деца е много сложно, но това е друга тема.

За човек прекарал 6 години само около английски език за теб е напълно разбираемо.  

Киф, на компютър да ме убиеш не мога да чета, но виж ел. четец е друго. Опитай с такова чудо, може да ти се услади. На мен лично книгите ми тежат вече сравнение с Киндъла ми, неудобни са ми, но ароматът и шумоленето на страници няма как да се пресъздадат в ел. книгата.

Ще опитам...по - нататък . За сега съм абсолютно старомодна 

Колкото до езика- някои и за една студентска лятна бригада и го дават много тежко после - не е акцент, не е чудо ,ама нали трябва да се поФалим 

Правиш много груба грешка, че си създаваш любимци в ТАЗИ книга. Приятелски съвет - не го правИ!



 
Като човек, който работи в ТВ, наистина ти се покланям. По родните ефири ще чуеш всичко друго, но не и книжовен български език. За съдържанието пък и дума няма да отварям   !

О, това с говоренето с акцент и забравянето на родния език е мноого разпространена черта, особено сред нашите "знаменитости" ми се струва. Много неприятно е, обаче пък, така, както е тръгнала системата, скоро ще говорим само на английски, тъй че въпросните преструвковци ще са си в свои води и ще могат доволно с опашка. Последният ми потрес в езиковата област дойде, когато се оказа, че вкарват думата "килъри" като официална и в нашите речници на българския език. 

За книжнки - аз в момента съм на "Картата на времето" на Феликс Палма, така че съм си дала малко почивка от Кинг, но пък надничам с по едно око в темата и ви следя редовно. 

Хем е така, ама хем не е. Човек, четейки книгата, не може да не си създаде любимци. Е,  доста често ядеца после ме гони, ама си имам моите фаворити  и дано Мартин ми ги опази... 

  Не знам как да го разбирам това ,ама щом казваш няма да си създавам и аз ...(ти до къде го докара с четенето ,спомням си беше казала ,че до май месец ще ги прочетеш  )На края на 2-та книга съм аз,голяма стратегия ,голямо чудо ,нямам идея как ще го пресъздадат в сериала 

Ааа, той Мартин Нед не опази да му се невиди ,така че когото и да затрие по- нататък няма да се изненадам

Киф, някои герои успя да ги опази, макар че и аз не съм много напред, де. Още съм на книга трета, обаче ми стане толкова скучно в един момент, че просто я оставих за по-добри времена... ще видим кога ще е това обаче. 

Доколкото разбирам от коментарите тук и на други места (гледам да не чета спойлери) , Мартин често си затрива героите,
Сега съм до

Bruja, без да ти спойлвам излишно - дам, Серсей е отвратителна, обаче синчето й е трижди по-гадно. 

Четенето от компютърен монитор е китайско изтезание. Аз чета от айпад и съм, меко казано, голям фен на изживяването. (BlackWidow, според мен с течение на годините и усещането за хартиена страница ще докарат, и мириса на мастило )

В тая връзка помня как като малка четях разказите на Азимов от "Аз, роботът" с отворена уста - има един, в който главният герой, едно хлапенце, попада случайно на хартиени книги и се захласва. Много екзотична му дойде самата концепция, защото всичко беше дигитализирано и работеха само с четци. Та, явно си е до човек наистина, защото още тогава идеята ми се стори ужасно гениална До последно обаче не смятах, че ще доживея да я видя реализирана и точно миналия месец с един приятел си писахме как мама му стара, "Ами то май почти сме там..." (Сега остава да дочакам интелигентните роботи.)

Тоз Джордж Мартин на мен не ми понася Изчетох книга първа. Изгледах после сериала. Чисто рационално не мога да не се възхитя, защото е видно, че му излиза талант и от ушите. Емоционално обаче никога не съм се чувствала толкова отдалечена и не-привързана към книга (и всичките герои в нея). Впечатлява ме как той изгражда и хора, и атмосфера, но това, което се е получило накрая (и което според мен е съвсем умишлено), събужда в мен една отровна смес от лека депресия и цинизъм и втора книга се опасявам, че ще си остане свалена, но неотворена. Честно казано, завиждам ви, че го възприемате другояче и продължавате да четете. Определено има какво да се научи от него, но на мен не ми достигат силите.

Точно това преди седмица говорих с приятелка- че може да изобретят и аромата на книга и да го приложат при ел. четците.  

  Ей това болднатото тотално ме тръшна! Адски ме радва как се изказваш и въобще, че не пишеш на шльокавица и т.н.

Иначе Мартин е малко тегав на моменти, да, аз, както споменах по-горе, още не съм преборила третата книга и хич не виждам начин да я почна наново скоро, сигурно чак като излезе втория сезон, че да си върна ентусиазма.  

Тия Войни ги имам изтеглени / без последния/ и само си отлежават. Страх ме е да ги започна.