За нуждата от нова образователна парадигма

Ок, ок, раждаме ги, гледаме си ги докато са сладки и създават малки проблеми. Дойдат ли големите грижи - на пансион  

Като отворих линка това си помислих- пансион, това не е форма на обучение, а на отглеждане на деца.
Ако е идеята да се сподели как се работи там и да се приложат разни полезни неща в нашите училища- да, добре, но пансионната форма не мога да приема за моите деца. То и сега провисяването в училище 6-7 часа на ден не ми е по вкуса, какво остава за пансион.

Хора, говорим за нова парадигма, а не просто подобрено държавно обучение. Парадигма значи тотална смяна на моделите. Сегашната форма - седене зад чина от първи до осми клас и образование с наливане на знания в главата е остаряла, не отговаря на потребностите на днешните деца.

Нужна е нова парадигма, която има като приоритет духовно развитие на детето (днес то се третира като компютър, в който се наливат знания), всестранно физическо развитие, хармонично отношение с природата и хората от всички възрасти, разбиране и ПРАВИЛНО СТОПАНИСВАНЕ на собственото си тяло, разбиране и прилагане на ПРАВИЛНОТО ХРАНЕНЕ. ЕТО ТОВА Е НОВОТО, което ние искаме.

Кой, кажете ми, кой учи децата ни днес на тези неща в задушните класни стаи? Нима ВСЕ ОЩЕ си правите илюзия, че някои учител ще внесе в тях новите ценности с 5 часа седене в класната стая???

Говорил съм с управители на училища от нов тип, като Монтесори и те всички са единодушни - най-големият ни проблем е, казват те, че каквото и да направим, чудеса ако ще да сторим с детето, щом то приключи занятията и се върне в света, попада в атмосферата на "неправилност". Защото новото се учи чрез живота, чрез впечатления.  А какво ще осъзнае гледайки у дома, на улицата, съучениците му как нагъват бял хляб и банички; какво ще попадне в душата му от пошлите реклами по улицата и телевизията, ще се отвори ли сърцето му от пълните с насилие игри и филми, които днес съучениците в училище ще обсъждат помежду си. Не можете да го скриете от тях! Не си правете илюзии! Дори ние, които живеем съвсем изолирани не съумяваме да опазим детето от омърсяване, което то попива в града и училището. Емоционалните впечатления формират детската душа, а не учебниците и помагалата.

В класните стаи децата се учат да възпроизведат информация,  възможно най- близка до дадената в учебника или до близката на учителя. Това не е образование и за мен.
Но пансиона? За мен "извън" училище не е атмосфера на "неправилност", а живият живот. Той не е изолация, в никой случай.  Пансионът и институцията не могат и не следва да заместят връзката с родителите. Последната следва да се ограничи само ако е доказано съществено опасна за живота и/или здравето на на тези деца, иначе- не.

Защо всичките школи, било за духовно, нравствено или физическо развитие са изисквали младите послушници да живеят там?
Защото повечето родители нямат възможност да осигурят нужните условия за оформяне на детската душа.  Детето освен книжните знания трябва да се грижи за по-малките си събратя, да разбира и състрадава на животните, да насочва мисълта си към помагане на другите, да може самостоятелно да се грижи за здравето на тялото си, да знае как да приготвлява здравословно храната си, да развива физиката си. Трябва да работи с ръцете си, да вижда плодовете от труда си.

Кажете кое средностатистическо семейство може да даде това на детето си? Родителите са цял ден на работа и се връщат уморени. Колцина после ще водят детето на езда, стрелба с лък и занимания по у-шу? А колко въобще могат да си го позволят? Колко могат да са с него всеки ден сред природата и да му преподават езика й? Колко имат възможност да го заведат всред по-малки деца, за които да се грижи и да усети любов и състрадание? Колко родители имат нужните знания за тялото си и здравословното хранене, за да ги предадат на детето си? Вие може би да. А останалите 99.9%??? Нали говорим за всички деца, не само за вашето.

Людмиле, според мен грешката ти е, че смяташ че всичките тези останали 99,9% от хората, искат да направят от децата си нечии послушници.

Колкото и да не харесвам сегашната ни образователна система, аз нямам никакво желание да оставя детето си в някаква школа, където то да бъде учено на тези духовни, нравствени и физически неща, за които говориш. Не искам други хора да оформят душата му. Според мен и с повечето хора е така.

Съгласна съм с теб, че има нужда от нова образователна парадигма, но до там. Начините, които предлагаш не ми допадат.

Ако мислиш, че животът трябва да бъде такъв - добре, няма да ти преча. Но не виждам причина да не насочиш енергията си за вдигане на пара за нова парадигма в организирането на работното време и в посока заплащане, щом това ти тежи.

Този детски рай в Сладка вода не вярвам да е за без пари! Колко средностатистически семейства могат да си позволят този "лукс"?!

Сегашната система на възпитание на младите е безнадеждно, ама наистина безднадеждно остаряла. Тя отразява един материалистичен бездуховен модел, който докара човечеството до ръба на най-голямата духовна криза в историята му.

Нужна е радикално нова парадигма, не просто да разкрасим старите училища, да подменим черните дъски с екрани, а учебниците - с таблети. Едно истинско училище трябва да ЗАПАЗИ и развива вътрешния свят на детето: неговата фантазия, интуиция, връзката с природата и цялата заобикаляща го вселена. Уроците трябва да се изнесат там, където е най-привичната за човека среда: природата. Логическото мислене, математиката и др. трябва да навлязат чак към 9-10та година, когато в него се развива логиката, а дотогава да се работи изключително върху вътрешния му свят. Защото детето се ражда в мълчание, то мълчаливо съзерцава, възприема и разбира света, далеч по-съвършено от нас. И не е нужно да го лишаваме от това.

Но ние, хората сме загубили тази вътрешна тишина. Вместо нея са ни научили, пак в същите училища да МИСЛИМ -  заменили са естествената тишина, с която се раждаме, с един безкраен бъртвеж в главата ни, който не ни оставя нито за миг. Да, научили са ни да говорим сами на себе си. И докато отново не станем деца и не потънем във техният безмълвен свят на простота, красота и тишина НИЕ НЯМА ДА ГИ РАЗБЕРЕМ. И неминуемо ще ги тъпчем в задушните човечарници, наречени училища, далеч от природата, както правим със самите нас.  И ще ги изнасилваме да мислят и да смятат с логика, погребвайки вътрешния свят на фантазиите и мечтите.

Но най-страшното е, ако питате мен, че създателите на учебните програми, учебниците, а и самите учители са хора, които отдавна са умрели за детския свят. За тях мечтите и фантазиите са вятърничави и несериозни неща. Тези хора не вярват, че знанието може да дойде и отвътре, безмълвно. Тези хора не вярват, че мисълта има сила да лекува, да влияе на събития и да твори нови. Детската душа за тях нищо не им говори. Затова системата днес е такава -детето отива в училище да му бъдат вменен вкочанен старчески светоглед на света, да бъде научено от някой друг, а не да развие заложените в него качества, гъвкавост, интуиция.

Колкото и крайно и радикално да ви звучи, но днешното училището изнасилва децата. Да, кара ги, още от първи клас да захвърлят своя естествен покой, фантазия и светоглед. Приравнява всичките с един аршин. Учи детето да познава цифрите, но не и собственото си тяло. Учи да различава подлог от сказуемо но не и да различава полезните и вредните за тялото му храни. Пълни главата му с излишни знания. В резултат от такъв начин на образование днес един автомеханик може наизуст да каже къде се намира всяка част от двигателя, но не може да каже къде се намира далака в собственото му тяло.  Той знае, че трябва да почисти филтъра и свещите веднъж годишно, но не знае, че трябва да направи същото с черни си дроб...

Образованието не може да помогне, докато не отреди подобаващо място на духовното. Преподаването на научни дисциплини, които са непромокаеми за нещата, отиващи отвъд материалното, т.е. за основните принципи на съществуването ни, не е в състояние да образова човека, и, като следствие от това, не може да бъде полезно за обществото.

В училището на бъдещето преподавателите ще са като децата. Не вдетенени, а притежаващи всичките качества на едно дете - интуиция, фантазия, игривост, любознателност, желание непрестанно да се учи. Само такъв учител би разбрал детето и би му дал това, от което то има нужда. Природата ще е класната стая на детето. Там то ще учи нагледно живата математика и биология. Трудът пък ще го облагородява. Нима е толкова трудно?

Ще има занимания в които децата ще помагат на свои другарчета или животни - така се облагородява детската душа. Ще се учат да използват силата на мисълта си за благо - молитва, медитация, съзерцание - с тези инструменти, а не с оръжие, ще се постигне мир и просперитет на Земята. Ще разкрият лечителските си дарби, така че да могат да помагат на другите. Ще се учат да разпознават лечебните треви, гъби, минерали... Ще има часове за визия, за мечтаене. Та нали всички големи неща започват с визията.

Всъщност потвърди думите ми в началото на дискусията. Предишната образователна система беше срината, за да може всички да поискат нещо ново и различно и да бъдат вкарани в нови уравниловки с красиви обяснения. Да може всички да имат една религия (или да речем духовност, както ни я представят) и антихриста да може да манипулира всички безпроблемно. Всички да се чувстват свободни и да не осъзнават роби на какво са.
Людмиле, децата и сега учат частите на тялото и полезните храни, още в първите класове. Друг е въпроса до колко те го приемат на сериозно и като излязат от училище не отиват точно това да си купят, защото другото чаве също нагъва.
Най-важното за едно дете е да расте в семейство от двама родители. Библията е пълна с призиви децата да вземат примери от родителите си и да ги слушат и колко е важно да бъдат отглеждани в здрави семейства и наставлявани от собствените си родители. Да днес семействата не са здрави и то е точно поради подменената ценностна система. Но ще ме прощаваш култа който ти изповядваш и уроците по у-шу ще са последното нещо което ще научат децата на духовност.(познавам и двете) Защото едно дете отгледано в пансион трудно създава здраво семейство след това. Имам два примера пред мен, на баща ми и на  съпруга ми. И двамата са отгледани в седмични детски градини и двамата изобщо нямат близки отношения с родителите си. Единия не успя да създаде пълноценно семейство и не се научи как да показва обич и да носи отговорност, другия е имал шанса да попадне на хора в тийн годините си и му костваше страшно много да се промени. А какви ли увреждания би получило едно дете ако повече години е далеч от родителите си?
Лично аз отказвам да съм за разплод, да раждам деца и после някой друг да ги поставя в калъпа си и да ги използва за собствените си цели. Бих се борила с живота си за това.
Не съм ходила в казарма, но пък родителите ми успяха да ме научат да се трудя и на много други ценности. Мисля, че бих могла да се справя да науча и моите деца, не е лесно, понякога ми се иска да избягам, но знам, че това е моя работа.
Съжалявам не съм толкова красноречива като теб, но се надявам хората да търсят смисъла, а не риториката.

Системата ни БЕШЕ безнадежно остаряла, служеше на определена "прослойка" и нейните цели. След 1989г се трансформира, с оглед на новите условия в които бе поставена, за да служи отново на същата тази "прослойка" и новите и цели.

За да функционира добре една система тя трябва да работи в режима на обективност и трансперантност . За това  са необходими определени условия и нормално общество които в България липсват. На управляващите не им е нужно гражданско общество от западен тип, защото както е казал Мао "прост народ лесно се управлява".

Права е г-жа migito когато говори за здравото и пълноценно семейство и неговата роля върху психиката на детето.
Пансионните у-ща обикновено са частни, намират се извън населените места, разположени са върху огромни площи с паркове и спортни съоръжения и приличат на държавни резиденции. Дъщеря ми завърши такова училище в САЩ и мога да кажа че за България такъв проект е повече от утопия.

Хубавото на западното общество е че отдавна се е селектирало т.е. "богатия на ум е богат и на джоб". Богатата държава и средната и класа има друга култура, съзнание и възможности. След 1944  диктатурата на цървула направи от обществото коктейл, който след 1989г бе отново здраво раздрусан. За какви "парадигми" говорите ? Кой ще ги внедри ? Потомците на "сивият поток"? А "каква е файдата от този зарар" би казал бай Михо четейки постовете на г-н Людмил.

Сега действащата система напълно устройва управляващите и не виждам причина поради която те да искат да я променят. Ще се опитват да я "реформират" на принципа "промени да има промяна да няма".  

Людмил, смятам, че прекаляваш
за пореден път

образованието е един от наболелите проблеми на БГ
но отделянето на децата от най-естествената им среда и даването има на откровено съмнителни елементи да се "грижат" за нравственото им израстване е извратено

дай си детето на когото решиш да му промива мозъка
само не го прокламирай под прикритието за загрижеността ти за нов тип образование

както и се очакваше, развали темата

и още нещо, такива пансионати, колкото и да са страхотни, в тях винаги стават извращения
подкокоросани от учители/възпитатели и/или по-възрастните ученици
някои извращения са даже със смъртен изход
ако това не е проблем за Людмил, то за много нормални родители е повече от неприемливо

да споделя набързо сега как тук протичат матурите от основното училище  от близък план
в 9 клас са, когато младежите правят своя избор на гимназия - имат избор между 14 професионални програми и 2 подготвителни за университет
имат матури по математика, английски, шведски и химия/биология/физика (тук всяка година и за всяко училище е различно - на принципа на нещо като жребий е)
по всеки предмет матурата е в 2 или 3 части
матурите почнаха сега, този месец
всеки месец има матура по даден предмет, като всяка част е от по 120мин
между частите имат почивка от няколко дни или седмица-две

всичко минава много спокойно и ненатоварващо
януари правиха подготвителни матури с материали от предишни години

сравнявам го с положението при седмокласниците в БГ
имам близко дете
съсипа се от учене и частни уроци
ето това трябва да се промени

както и да се спре порочната практика хиляди младежи да излизат от гимназиите без професия

учудвам се, че има хора, които все още смятат, че можем само да поизтупаме и поосвежим старата антикварна образователна система и да я наречем нова парадигма в образованието.

Ще ви дам пример: Ето, много от вас са раждали в болници. Кажете ми, докторите интересуваха ли се какво изживява бебето вътре във вас, докато раждате? И някой направи ли нещо то да се почувства спокойно, уверено. Не, нали? Защото в болницата ваденето на бебе е механичен процес. Там не  вярват, че емоциите и впечатленията му имат някакво отношение към раждането. За тях бебето е обект на вадене, който трябва да излезе неувреден.

Сега, кажете ми откровено, вярвате ли, че нещо ще се промени, ако се налеят милиарди евро за направа на ултра-модерни болници с последния писък на родилната техника? Не. Пак ще си остане същият механичен подход към раждането.

Ами същото е със съвременното образование. Мнозина говорят за въвеждане на компютри, модерни системи, за нов начин на провеждане на изпити, подредба на класната стая и т.н. Но пак искат нещата да се правят механично - детето стои 5 часа в една стая и в главата му се наливат знания.  Никой не взима в предвид вътрешния свят на детето, неговото духовно развитие, установяване на  хармония между тяло и природа, за развиване на душата. Нима очаквате хора, които са израснали в система, която отричаше душата и всичко духовно да ви предложат новата парадигма, за която говорим?

Едва изтърпявам да догледам въпросната презентация. буламач, три-четвърти дрън-дрън. Навързал е някои очевидни неща в странна верига. Ужким корелация, а той се опитва да внушава причинно-следствена връзка! Тъпо на квадрат, но хваща окото, ако не се замисляш много. Във всеки случай поведението му е много отблъскващо за мен, направо прелива от високомерие. Много слаба презентация, вероятно в някой университет биха я върнали без кредити. Нищо ценно не видях, нищо ново не каза, но пък забърка фойерверки - бум и въздух.

За спокойствие и увереност при новородените може да напишеш научен труд, за да провокираш размисъл и интерес в средите на акушер-гинеколозите. Аз мога само да пожелая на всички бъдещи родилки да имат лекарския екип, който имах аз.
  Бяха много сърцати хора и страхотни професионалисти   


В момента имаме светско, а не духовно училище. Развитието на творческите дарования нека си остане приоритет на самия индивид /той да избира какво ще развива, а не някой да го убеждава, че има способности/ и семейството му  

Людмиле, като чета написаното от теб си спомних един лозунг на Грийн пийс: "Убий себе си - спаси планета".  
PS.Относно механичността при раждането. Има и безболезнено раждане във вода, но и то си има своите слаби страни.

Балканският манталитет не може да бъде в основата на такъв тип у-ща . Не живееме в Тибет и не изповядваме схоластичната  философия на тибетския будизъм.

Образованието ни отразява "социалистическият" ни ганьовски манталитет - много приказки и не толкова действия. Каквато държавата - такова и образованието. Трудно ще надскочим себе си.