Ядосвате ли се когато детето ви счупи нещо...ценно

Когато децата бяха малки по-ценните и скъпи неща са стояли на недостъпни за тях места.
За счупено дистанционно, телефон не съм се ядосвала.

След толкова изброени вещи не ви ли е станало ясно, че тези неща трябва да са прибрани там, където тя няма да ги достигне?   

Иначе се ядосвам, да, парите не са за хвърляне на вятъра, затова прибирам всичко, което не съм искала да счупи. Елементарно 

Ти за бебе ли питаш или за дете все пак?

Ядосвала съм се разбира се,но на мен за небрежността ,че съм оставила скъпите вещи на достъпно място.Относно мобилните тя си има няколко стари не работещи апарата, стара клавиатура и мишка слагам ги пред компютъра за да не пипа другите доволна е разнася ги в стаята .

Аз имам опит с  кучето ми (бигъл - водят се доста разрушителни кучета  )- като бебе ми изяде и онищожи доста ценни неща, някои от които веднага след като съм си ги купила/получила подарък. Но и тогава знаех, че не кучето е виновно. Аз знаех какво ме чака преди да си го взема. И ако не бях достатъчно прибрана страдах  И с детето ще е така... Иначе - ядосвала съм се и ще се ядосвам, но ще се старая да не си го изкарвам на детето.

Не се ядосвам.
Ценните неща са прибрани

Ядосвам се на себе си, защото вече успя да унищожи няколко неща, които бях пропуснала да прибера. Детето не е виновно, че е любопитно, а и аз си научих урока - всичко прибрано нависоко.

Скоро малката изгриза телефона ми,както и домашния gsm...С дистанционните решението беше да й дадем нейно дистанционно(старо което не ни трябваше),но с телефоните решението е просто-да не й ги давам.Ремонта на моя излезна 150 лева и се оказа най-скъпата играчка на дребка за момента Не съм се сърдила на малката,все пак аз й дадох телефона си.Е,караниците иначе бяха за мен С една дума-не се сърдя когато малката потроши или съсипе нещо ценно.И да се скъсам да викам,тя пак няма да разбере за какво става дума,само ще се стресира!Но сериозно започвам да обяснявам че така не се прави.Разчитам да се ориентира по изражението и сериозния ми тон че прави беля

Поддържам това мнение.и при мен е така.Най-много ме боли като къса книги!Но моите са прибрани,а дядо и не си ги прибира и сега се чуди как да си защити книгите...

Съгласна съм с Марго. И нашия син е чупил/развалял по-ценни предмети. Но вината е наша, че сме оставили въпросното нещо до място, където да стигне. Ако оставя на масата или на някой шкаф пари и малкото дете отиде и ги скъса....едва ли детето е виновно за това...

Абсолютно,пък и никога не съм ги оставяла да трошат.

Аз лично побеснявам много, ама много и когато направи беля я наказваме в ъгъла Иначе нашата унищожи много неща, като се има на предвид, че живеем на квартира изцяло обзаведена с чужди мебели още като пълзеше и й никнаха зъбите изгриза дъската на леглото. Като под изгирза няма предвид, че е изядена на цяло   но облицовката я няма и има лека дупка   е това много ме ядоса, но тогава беше съвсем малка После долното стъкло на ветрината беше се поразвалило и падаше и тя го дръпна рязко и то падна и се счупи, скарах й се ударих един шамар по дупето, но сега само като посегне към стъклото и като каже "Не" и веднага си маха ръката, докато преди "Пей си Пенке ле кой ли те слуша"


Аз лично побеснявам много, ама много и когато направи беля я наказваме в ъгъла Иначе нашата унищожи много неща, като се има на предвид, че живеем на квартира изцяло обзаведена с чужди мебели още като пълзеше и й никнаха зъбите изгриза дъската на леглото. Като под изгирза няма предвид, че е изядена на цяло   но облицовката я няма и има лека дупка   е това много ме ядоса, но тогава беше съвсем малка После долното стъкло на ветрината беше се поразвалило и падаше и тя го дръпна рязко и то падна и се счупи, скарах й се ударих един шамар по дупето, но сега само като посегне към стъклото и като каже "Не" и веднага си маха ръката, докато преди "Пей си Пенке ле кой ли те слуша"   Удавихме една мишка   отвори си едно шише с вода и директно върху мишката и както беше всичко вързано и включено, добре, че само мишката изгоря   Иначе има си нейни телефони, разни наши стари, но тя все иска нашите работещите. И ужасно много се изнервям когато натисне нещо на клавиатурата и винаги става нещо на компютъра да се развали, я ще изтрие нещо, я някаква друга беля. Но общо взето когато направи беля се наказваме, дори често като направи белята тя сама си отива в ъгъла наказане, без никой, нищо да й е казал. Вече често дори по това разбирам, че е направила нещо  

Гледам ценните неща да не ги докопва. Но въпреки това успя да счупи телефона на  баща си - тъкмо му купихме  нов. 
Не мисля, че детето  е виновно, че ние не сме съумели да си опазим ценностите. Иначе, че изгризал нещо не си го слагам на сърце.

Ами да, простоо си прибирай нещата...

аз се притеснявам по скоро за игризаните неща защото не са наши иначе, че боята на кошарата е смъкната и има дупки....  голяма работа ще я боядисаме Вярно наша си е вината, че не сме прибрали ценните неща, но не всичко може да се прибере, аз се ядосвам главно когато съм казала "Не" и тя много добре знае значението а тази дума, но ми прави на инат. Да речем пералнята няма как да я вдигна, а е кофти докато всичко е нагласено и да променя програмата и тем подобни неща....

Направо ми дожаля за детето...    Наказания, дресировка, бой... затова, че иска да опознае света и не разбира...