Майки на злояди деца-ОБЕДИНЯВАЙТЕ СЕ :) !!!

А 4увствате ли се понякога по някакъв на4ин "виновни" за злоядството на детето ви, колко и абсурдно да зву4и. Мен ме врьхлитат угризения на сьвестта, 4е може би не сьм намерила правилния на4ин за захранване на детето си, 4е нещо сьм объркала в на4ина на поднасяне на храната, 4е не сьм улу4ила на4ина на сьбуждане на любопитството кьм храната,която ядем.

В грешка ли сьм, 4е поднасям това, което знам, 4е ще яде, както и гледам на масата да има и от общата храна, която предлагам, но знам, 4е няма да я докосне.
Пример- в4ера имахме гости-наши приятели с малката им дьщеря на 2 години. Бяхме правили кисело зеле с месо и наденица(малкото гостен4е добре си хапна )- знаех, 4е малкият няма да пожелае да яде от яденето, предложихме му от него, отказа, по-кьсно му направих принцеса с кайма, но тььььнко намазана, 4е ако е пове4е каймата, директно плюе.

Постоянно се чувствам виновна и не знам как да се справя със ситуацията

Да, чувствам се виновна. Но какво променя това? Нима в яслата или в градината лелките ще се грижат по-добре за децата ни?

Все си мисля,че апетит на децата е свързан с период от израстването,на моменти дъщеря ми отказва почти всичко,друг път със завиден апетит омита храната...
Не насилвам,  на 2г е и може спокойно да каже ако нещо и се яде,понякога сама отваря хладилника...гоненето с лъжичка не ми е принцип,все ми изникват спомените от ДГ,лелката до мен,бута нахално приборите ми в устата със сърдит поглед,аз гълтам  сълзи и дъвча,дъвча....

При нас периодите не са ми познати- не стои гладен, харесва и яде само няколко определени неща, новото обикновено не се харесва, кьм общата храна обикновено не посяга, пълен консерватизьм.  Успявам поне 1 нововьведение да направя в месеца и се 4увствам щастлива от това. Вярно, на годинката хапваше няколко плода, но това остана в дале4ното минало.

Ей много интересна тема!
Аз все още не знам дали си имаме злоядо (като мен) или капризно (като таткото) дете. Яде точно три вида пюрета и един вид каша. Което е с лъжица се приема по-добре, отваря устичката ако не и хареса прави фасони и си прехапва устните, няма ядене в такъв момент и вече не настоявам. Взела съм много и все шарени лъжички и за момента може би това и е интересно. Друго което ми е направило впечатление, е че ако понеча аз да и до ям храната, колкото и да се е дърпала преди това, веднага започва да се храни отново (пу пу да не я урочасам).
Иначе аз като злоядо дете мога да споделя доста неща, и не че са ми толкоз пресни спомените, но близките ми и преди не са пропускали да ми натякват колко съм злояда. Само да доуточна нещо в началото съм била едно много пухкаво и лакомо бебе, но към 4-ти 5-ти месец са ми излезли афти в цялата уста и тогава нещата коренно са се променили.
Та да си разкажа, много обичах уикендите и лятото да прекарвам прекарвам при едната баба, тя все казваше че няма нищо за ядене и да ядем каквото намерим или да си направим нещо за ядене, ама много добре си спомням че там хапвах най-много. Не обичах когато ми се поставяше ултиматум - "Докато тази филия хляб не изчезне, няма да ставаш от масата", обикновено я правех на пирамидки или на трохи под масата, и пак се измъквах. Плодове хапвах само ако аз съм си ги набрала по възможност да са от дърво на което да се покатеря, или от съседския двор. Спомням си много добре поредния път когато майка ми се молеше да и кажа какво ми се яде и тя щяла да го направи - винаги си пожелавах неща за които или няма продукти в момента или не умее да прави (като баница, например все пак едно време нямаше готови баници или кори за такива). Казвали са ми че съм събирала по цяла купичка попара в устата си.Обожавам и до ден днешен да ям не само до втръсване а до изприщване едно определено нещо, обикновено не се сещам с години след това за такова или въобще не го хапвам никога повече. Живяла съм месеци наред само на сандвичи, пък ето че съм жива и здрава, за да мога да отгледам следващото злоядо поколение   

Аз за най-голям мой ужас, видях какво е от добре хапващо дете на 1 годинка, да се стигне до там, че да яде само кисело млкяко и солети. Буквално нищо друго. В началото в яслата си ходехме със солетите и млякото, за да знам, че поне ще хапне нещо.  Бях почти пред нервна криза, но стигнах до извода, че колкото повее обръщам внимание на неговото неядене, толкова по-зле ще става. И лека полека започна да хапва. Но пак не всичко, избирателен е, но да ми е жив и здрав. Нещото, което никога не отказва е скаричка  същински бащичко, мръвка и кайма във всякакъв вид може да консумира непрекъснато, супички чат пат хапва, картофки, саламче, пастет. Стигнала съм до извода, че е на периоди. Може в рамките на 2 седмици да иска само определен вид храна и нищо друго, а после с месеци да не иска да я близне. Яд ме е от време на време, но в сравнение с предишното кисело мляко и солети, сега сме в пъти по-добре..

И аз да се запиша тука като всички вас със деца без особен апетит да не кажа никакъв.Моята кокона е на почти 2г. и от може би месец много вложи храненето точно на нова година се поразболя малко антибиотик но се оправи и апетита се върна но после пак дойдоха малко сополки и от тогава апетита ни е наникъде давам и мултисаностол да и подсиля имунната система че и на ясла ще ходи от понеделник ама с това ядене.От мултисаностола ми казаха че може и апетита да се оправи но при нас не стана.Вече си мисля че аз обърках някъде конците защото тя така или инъче си е злояда  апък сега само като сложа купичките и се започва с едно "няма ", "не", "не бе" това са протестните и думички.Всеки съвет ще ми е от полза притеснявам се и мисля чее нормално да се притеснявам, замислям се че на нас кучешките ни зъби са тръгнали а тя има склонността да отказва храна при зъбоникнене но този път периода е доста голям и за това се тревожа.

Хе-хе! Тема тъкмо като за мен! Аз съм с 2 броя злояди зверчета. Слава Богу баткото като мина 6-7 години и почна да хапва, но пак набляга на боклуците основно.
Колко сълзи съм изплакала с големия - сигурно можех да напълня басейн! При нас нищо не работеше. Всякави песни танци, реклами, филми, театри, цялата нечуплива посуда и каквото още там се сетите  - всичко действаше само първия път и не признаваше повторение след седмица-две.
Най-голямата мъка ми беше от 3-4 мес до към годинка и половина - все пак тогава трябва да се хранят прилично, за да се развиват. Той плюе шипшето, аз бутам и така да изяде поне 60-70 мл, после с пюрета и каши - бутам лъжицата през стисната уста и чакам 20 мин докато сдъвчи. Главата ме заболяваше час преди ядене и така до следващото. На една годинка беше 7900. Като стана на година и нещо откри крем нишестето - и така 5 пъти на ден различен вид. Поне 2 месеца яде само нишесте с някое и друго плодово пюре. На 3-4 години ядеше само скара, боб, леща и мусака .
За съжаление малчо много смело крачи по стъпките на батко си . Започнах да се цедя и да го храня с шише, за да виждам колко изяжда. Сега на 6 мес с мъка хапва по 60-70 мл АМ или кърма и по 20-30 мл пюре.  Странното е, че харесва спанак, броколи, карфиол - все неща, за които баткото казва "Всемирна гадост!". Сега обаче съм много по-спокойна - видях, че и така оцеляват и не се стресирам, бутам тъпо и упорито до колкото мога и това е.
Трудно ми е да дам някакъв съвет, освен да не се шашкате прекалено, защото те усещат нашето притеснение и става по-зле. По-нагоре някои се чудеха за ходене на гости - на гости, почивка или заведение избягвах да правя циркове - давам и колкото хапне, толкова.

Здравейте, имам нужда от съвет и се надявам да може да ми помогнете. Синът ми е на 8 месеца, все още го кърмя, от 6- я месец започнах да го захранвам и всичко беше ОК. Започнах с плодови пюрета, след това зеленчукови и сега вече яде месо и попарки. Не бих казала, че е от най- ящните, хапваше по малко, но от седмица насам като ме види с лъжицата и изпада в ужас  затваря устата, стиска зъбите и започва една борба, просто ужасна работа. С килограмите не е много добре, предния месец качи само 100 гр, явно кърмата ми изобщо не е хранителна и по тази причина гледам да му давам всичко останало, но той вече всичко отказва. Мислих си да го мина на АМ, но не го пие. Опитвала съм с всякакви марки, но на всички реагира еднакво. Сега се чудя кое е по- добре- да спра къмата и да го чакам хубаво да огладнее или няколко дни, седмици само да го кърмя и друго да не му давам, но с тази кърма изобщо не ми се иска. Моля ви дайте ми съвет, защото вече ще се побъркам (((

Моят съвет е кърми на поискване.Спри да даваш за няколко дни пюрета.Няма да умре гладен.Това,че кърмата ти не е хранителна,не знам как го измисли.Може просто да пие по-малко и да наддава малко или просто да е подвижно детето.Не може все по кило да наддава.Колко килограма е?Не го насилвай с АМ.Имаш кърма,кърми,кърми,колкото може повече,няма по-важна храна от млякото до годинката. Моята дъщеря на година и три месеца изкарваше по седмица само на мляко.Нищо и няма.
П.П.Може да му никнат зъбки и за това да отказва твърда храна.Повечето бебета отказват твърда храна,през периода на зъбоникненето.Но щом суче,няма място за притеснение.Остави го на кърма известно време.

Благодаря за съвета, така и ще направя Относно зъбките- вече си имаме 6 броя, много бързо му излязаха и без никакви проблеми, нямаше рев и температура ))

Абе те и нашите в началото избиваха без проблем,ама после взе да се гевези,да не иска да яде(тя и така яде страшно малко),да пие само вода и мляко.Наистина от кърмата по-добро няма.Не се безпокой.Най-вероятно е временно явление и ще мине
П.П.Детето ти не е злоядо и за това не е хубаво да го насилваш,за да не го направиш такова.Аз осъзнах грешката си,ама вече е късно

Здравейте, при нас положението е същото като разликата е че след 3 дена Вики ще направи 7 месеца. Захраних я на 5м и половина, ядеше каша на Хумана, по малко плодови пюрета, зеленчукови не много. Не знам какво стана, но от една седмица не иска никаква твърда храна. Иска само кърма, а виждам че не й стига. Започна да ака на 2-3 дена, пишка по-малко. Излишно е да казвам че АМ не иска и да помирише (пробвала съм какви ли не марки). Звънях на педиатъра, той ми каза че имало такива периоди   , да съм предлагала кашите и пюретата по-течни. Този период траел между седмица и две и се дължал на факта че на тази възраст бебетата искали внимание  . Гледам да я кърмя и нощем за да стимулирам лактацията. Не знам вече какво да правя, дали да не спра за няколко дена с твърдата храна и да я оставя само на кърма? Притеснявам се много (( Давайте съвет.

Хора помагайте. От притеснения на някои от кърменията не усещам потичането на кърма и съответно тя почти нищо не гълта. Въпроса ми е дали като суче и не потича кърма все пак се стимулира лактацията. Ако се стимулира ще я слагам на всеки час.