Ayça Varlıer & Erkan Petekkaya - стари участия и нови проекти на актьорите ~ 24
- Публикувана: 2 дек. 2011, 00:02 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2011, 00:39 ч.
# 166
3 дек. 2011, 13:02 ч.
Сакън
очите ми не искат да чуват такива неща....
Защо мислиш, че няма нищо обнадеждаващо....Гошкун никога не е обичал баща си и не му е простил...Но говоря за действителността, за реалния живот....А това е филм все пак...Трябва да има някаква положителна развръзка....трябва да има финал......от който зрителя да има някаква поука.....
Мисля, че тази трепереща ръка на Джемиле е началото на някакво развитие в отношенията им....
Виж целия пост
Именно Мамче, това са спомените на порасналият вече Осман, неговият разказ е това!
Затова ти казвам че не виждам нищо обнадеждаващо в това което ни очаква.
Осман за пореден път се опитва да ме откаже от този сериал.
Затова ти казвам че не виждам нищо обнадеждаващо в това което ни очаква.
Осман за пореден път се опитва да ме откаже от този сериал.
Сакън
очите ми не искат да чуват такива неща....Защо мислиш, че няма нищо обнадеждаващо....Гошкун никога не е обичал баща си и не му е простил...Но говоря за действителността, за реалния живот....А това е филм все пак...Трябва да има някаква положителна развръзка....трябва да има финал......от който зрителя да има някаква поука.....
Мисля, че тази трепереща ръка на Джемиле е началото на някакво развитие в отношенията им....
# 171
3 дек. 2011, 13:25 ч.
Гледам и не вярвам на ушите си! 
Виж целия пост
Цитат
Сакън, очите ми не искат да чуват такива неща....
Гледам и не вярвам на ушите си!
# 172
3 дек. 2011, 13:42 ч.
Гледам и не вярвам на ушите си!
Ето я нашата красавица
Виж целия пост
Цитат
Сакън, очите ми не искат да чуват такива неща....
Гледам и не вярвам на ушите си! Ето я нашата красавица
# 173
3 дек. 2011, 15:28 ч.
Здравейте, ето е и мен! 
Приятна почивка на всички, а работещите....да приключват, вече....събота е, все пак!
Виж целия пост
Здравейте, ето е и мен! Приятна почивка на всички, а работещите....да приключват, вече....събота е, все пак!
# 174
3 дек. 2011, 16:02 ч.
Отново се връщам на третия фрагман. Не виждам каква връзка има опита на Джемиле да преодолее бариерата между нея и Али и мислите на Осман. Може би тайната, която само двамата си знаят е за изнасилването....За страха на Джемиле от близост с Али и първият опит в който тя иска да прескочи тази бариера, но не успява.....
Мамче съжалявам че превода ми не ти е станал ясен. Осман казва, че Али, баща му, не го е прегръщал с любов, не от сърце, а с умисъл. Всеки път го е правил опитвайки се така да изкупува вината си, смятал е че по този начин ще го постигне. Тази негова тайна е знаел Осман. И баща му е знаел че Осман усеща тази му неискреност. Затова прегръдките им не са били искрени, не са им носили радост.....
Знаеш ли, на мен този Осман пък ми идва в повече. От много философстване миналата серия забрави да се обади на татко си, когато тропаше на вретата на онази детегледачка.. Но това което казва Осман, както знаем е това което казва Гошкун, а то не е никак обнадеждаващо.
Първо, искам за това....да взема отношение, за Осман и ...онова, което се опитва да ни обясни.....как и защо, такава е любовта им...с баща му!
Осман, беше малък, времето когато трепетно, нетърпеливо...го чакаше, баща му е липсвал, с онази присъща на всички, необременени и чисти детски...любов и очакване, на онзи ...когото, най-малко виждат и обичат....завръщанията му, тогава са били...такава радост и празник в дома им, за него...поне, немога да забравя, как отвън...комшиите в първата серия, още....го питаха:"Осман, ти сега...баща си ли, чакаш повече и ти е липсвал, или онова което ще ти донесе...играчките?".Ами и двете, отговаря....детето, тогава! А, като пристигна...вече, знаеме и видяхме, какво ставаше....в този дом, искренно го чакаха и нетърпеливи, се радваха....само, двама души....Осман и Айлин! Вече, предполагайки.....и двамата, мислят като другите...че баща им, разочаровани са.....от него, дори на моменти...завръщата им се любов и съжаление, за онова...време...необремененото от случилите се, къде правилно разбрани, къде...претеглени през, призмата на чистото мерило на детските им...чувства и желание, да не забравят...че, всъщност им е баща, винаги ще е такъв......то, сега....виждайки отново, това му завръщане....и желание, вече негово...на бащата, разочаровалият ги..такъв, онези чувства...въпреки, всичко ...завръщатите се, търсят оправданието....което не намират, ала....бидейки така, силни ....поне при Осман, това е отговорът.....че все пак, го обича...обичат се, някак с баща си....ала, любовта им е...някак, в неговите сетива...обвиняващо-неискренна, виновно-разочароващо....изоставила го! Донякъде е прав....защото Али, знаеме....има специално отношение, към Осман....за него той не е като другите деца, не беше и тогава....а, стана свидетел на най-разочароващите постъпки, на баща си...демек, неговите....като баща, смята и Али....и детето, чувства може би това му състояние и отношение...към него, затова любовта на баща му....е "виновна" и "неискренна", според Осман.....пък и според, Али.....заради вината, че изостави...опита се, да не е така....разочарова, тази детска любов, очаквания.....и мечти, навярно...и беоблачно детство, не така обременено....от това, което сега ражда......"главицата" му, на едно дете....да анализира, да се опитва да си обяснява...и да го занимават, такива сложни....прекалено, объркващи го.....чувства! може би, затова и Осман е друг, различен...от нормалните деца, за възрастта му!
Определено, баща му ... му липсва и той е запомнил онзи аромат, негов....от времето, кога си е бил в къщи, при тях...при него, но в същото време...този му аромат, на току-що избръснатият му татко, му навява и онези...спомени, кога е решил...да ги напусне, онези причини.....и после, видяното и стореното от този същият баща....когото, сега виждаше ....в днешно време, не забравил....какъв е бил, тогава....и през цялото време, опитвайки се....да си обясни, може би....когато се прегръщат, пита се...навярно, сега този човек....ние, обичаме ли се с него, аз и той...поотделно, се опитва....да обясни, каквото...изпитват, разбирайки го.....така, както той си го обяснява....защото, няма кой друг да попипа..Осман, всичките му така...."проницателни" и "сложни" заключения...са си негови, той не ги споделя с никой, задава въпроси...ако, нещо не му се е изяснило...и с отговорите, получените...оформя и заключава, тези си мисли....понеже, те не са....чувства, още на него етап...може би, по-късно са станали такива... те са неща, които занимават детската му главица и търсят отговорите на събитията и ставащото, пред очите му......през целият филм, дотук!
Надявам се, да успях...да обясня аз, как...приемам този му монолог, отново за баща му....за разочаровалият го, баща.....си мисля! Но, когото е искал, повече да прегръща....венаги, това е мечтал...от времето, когато го е нямало....който, така му е липсвал и сега...си мисля, че продължава да му липсва....ала, тези доближавания....когато има тази възможност, не го радват...колкото едно време, тези резерви....и от двете страни, двамата, когато им се случва.....поражда, тези им...съмнения, според мен!
Виж целия пост
Цитат
Осман: Този който най-рядко прегръщах от цялото си семейство, беше баща ми. Затова е забавно че точно неговото ухание бях запомнил най-добре. Мириса на сапун от избръснатите му бузи е още свеж в паметта ми. Сякаш готов във всеки един момент да вдигне котва и да отплава.. Когато ме гледа, в погледа му откривах повече смущение, отколкото любов. Имаше също и меланхолия от това, че бе разделен от нас. Всеки път когато ме прегръщаше, смяташе че по този начин изкупва греховете си. Той знаеше, че знам тайната му, затова никога не се радвахме истински и не се чувствахме щастливи когато се прегръщахме. Винаги бяхме притеснени.. всеки път се прегръщахме само за да се убедим, че тайната ни е строго запазена.
Отново се връщам на третия фрагман. Не виждам каква връзка има опита на Джемиле да преодолее бариерата между нея и Али и мислите на Осман. Може би тайната, която само двамата си знаят е за изнасилването....За страха на Джемиле от близост с Али и първият опит в който тя иска да прескочи тази бариера, но не успява.....
Мамче съжалявам че превода ми не ти е станал ясен. Осман казва, че Али, баща му, не го е прегръщал с любов, не от сърце, а с умисъл. Всеки път го е правил опитвайки се така да изкупува вината си, смятал е че по този начин ще го постигне. Тази негова тайна е знаел Осман. И баща му е знаел че Осман усеща тази му неискреност. Затова прегръдките им не са били искрени, не са им носили радост.....
Знаеш ли, на мен този Осман пък ми идва в повече. От много философстване миналата серия забрави да се обади на татко си, когато тропаше на вретата на онази детегледачка.. Но това което казва Осман, както знаем е това което казва Гошкун, а то не е никак обнадеждаващо.
Осман, беше малък, времето когато трепетно, нетърпеливо...го чакаше, баща му е липсвал, с онази присъща на всички, необременени и чисти детски...любов и очакване, на онзи ...когото, най-малко виждат и обичат....завръщанията му, тогава са били...такава радост и празник в дома им, за него...поне, немога да забравя, как отвън...комшиите в първата серия, още....го питаха:"Осман, ти сега...баща си ли, чакаш повече и ти е липсвал, или онова което ще ти донесе...играчките?".Ами и двете, отговаря....детето, тогава! А, като пристигна...вече, знаеме и видяхме, какво ставаше....в този дом, искренно го чакаха и нетърпеливи, се радваха....само, двама души....Осман и Айлин! Вече, предполагайки.....и двамата, мислят като другите...че баща им, разочаровани са.....от него, дори на моменти...завръщата им се любов и съжаление, за онова...време...необремененото от случилите се, къде правилно разбрани, къде...претеглени през, призмата на чистото мерило на детските им...чувства и желание, да не забравят...че, всъщност им е баща, винаги ще е такъв......то, сега....виждайки отново, това му завръщане....и желание, вече негово...на бащата, разочаровалият ги..такъв, онези чувства...въпреки, всичко ...завръщатите се, търсят оправданието....което не намират, ала....бидейки така, силни ....поне при Осман, това е отговорът.....че все пак, го обича...обичат се, някак с баща си....ала, любовта им е...някак, в неговите сетива...обвиняващо-неискренна, виновно-разочароващо....изоставила го! Донякъде е прав....защото Али, знаеме....има специално отношение, към Осман....за него той не е като другите деца, не беше и тогава....а, стана свидетел на най-разочароващите постъпки, на баща си...демек, неговите....като баща, смята и Али....и детето, чувства може би това му състояние и отношение...към него, затова любовта на баща му....е "виновна" и "неискренна", според Осман.....пък и според, Али.....заради вината, че изостави...опита се, да не е така....разочарова, тази детска любов, очаквания.....и мечти, навярно...и беоблачно детство, не така обременено....от това, което сега ражда......"главицата" му, на едно дете....да анализира, да се опитва да си обяснява...и да го занимават, такива сложни....прекалено, объркващи го.....чувства! може би, затова и Осман е друг, различен...от нормалните деца, за възрастта му!
Определено, баща му ... му липсва и той е запомнил онзи аромат, негов....от времето, кога си е бил в къщи, при тях...при него, но в същото време...този му аромат, на току-що избръснатият му татко, му навява и онези...спомени, кога е решил...да ги напусне, онези причини.....и после, видяното и стореното от този същият баща....когото, сега виждаше ....в днешно време, не забравил....какъв е бил, тогава....и през цялото време, опитвайки се....да си обясни, може би....когато се прегръщат, пита се...навярно, сега този човек....ние, обичаме ли се с него, аз и той...поотделно, се опитва....да обясни, каквото...изпитват, разбирайки го.....така, както той си го обяснява....защото, няма кой друг да попипа..Осман, всичките му така...."проницателни" и "сложни" заключения...са си негови, той не ги споделя с никой, задава въпроси...ако, нещо не му се е изяснило...и с отговорите, получените...оформя и заключава, тези си мисли....понеже, те не са....чувства, още на него етап...може би, по-късно са станали такива... те са неща, които занимават детската му главица и търсят отговорите на събитията и ставащото, пред очите му......през целият филм, дотук!
Надявам се, да успях...да обясня аз, как...приемам този му монолог, отново за баща му....за разочаровалият го, баща.....си мисля! Но, когото е искал, повече да прегръща....венаги, това е мечтал...от времето, когато го е нямало....който, така му е липсвал и сега...си мисля, че продължава да му липсва....ала, тези доближавания....когато има тази възможност, не го радват...колкото едно време, тези резерви....и от двете страни, двамата, когато им се случва.....поражда, тези им...съмнения, според мен!
# 177
3 дек. 2011, 16:44 ч.
.....това пръсче,
дето така ни разсмя, навремето ала...другият прочит , извън смешното е всъщност...неговият протест, че не му позволяват да научи повече...че, големите като го накарат да си легне....ще говорят, за онова което и той иска....го вълнува, да научи!
Виж целия пост
.....това пръсче,
дето така ни разсмя, навремето ала...другият прочит , извън смешното е всъщност...неговият протест, че не му позволяват да научи повече...че, големите като го накарат да си легне....ще говорят, за онова което и той иска....го вълнува, да научи!
# 178
3 дек. 2011, 17:38 ч.
Здрвейте прекрасни
Кралице благодаря за големия пост. Има едно нещо с което обаче не мога да се съглася напълно - не става въпрос за написаното от теб. Ти дори си се върнала и си обхванала събитията още от първия епизод - когато Осман чакашебаща му.....
Не мога да приема напълно това отричане от Гошкун на детската любов и привързаност към родите и в случая към бащата. Децата обичат родителите си, каквито и да са те. Така е по природа. Но такова тотално отричане, дори стигащо до омраза към бащата до сега нито съм видяла на филм, нито съм чела, нито пък съм видяла в реалния живот. А тази омраза я имаше в Берин и Мете още в първия епизод и в последствие стигна до това напълно отричане...
Гошкун е вложил в децата на Али цялата омраза към собствения си баща....Това вече е повече от ясно, защото от изявлението на сценариста се разбра, че бащата на Гошкун е прототипа на капитан Али.....
Виж целия пост
Кралице благодаря за големия пост. Има едно нещо с което обаче не мога да се съглася напълно - не става въпрос за написаното от теб. Ти дори си се върнала и си обхванала събитията още от първия епизод - когато Осман чакашебаща му.....
Не мога да приема напълно това отричане от Гошкун на детската любов и привързаност към родите и в случая към бащата. Децата обичат родителите си, каквито и да са те. Така е по природа. Но такова тотално отричане, дори стигащо до омраза към бащата до сега нито съм видяла на филм, нито съм чела, нито пък съм видяла в реалния живот. А тази омраза я имаше в Берин и Мете още в първия епизод и в последствие стигна до това напълно отричане...
Гошкун е вложил в децата на Али цялата омраза към собствения си баща....Това вече е повече от ясно, защото от изявлението на сценариста се разбра, че бащата на Гошкун е прототипа на капитан Али.....
Препоръчани теми