АВГУСТинчето дивее, на мама хич не й се смее

IR, това е прословутото кубче 

По празниците ще сме във Варна 

А Маги се плаши от играчки с мустаци. Снощи пищя от един мишок музикален, който никога преди не я е притеснявал и го е гушкала и танцувала... Хемми беше смешно, хем се мъча да я успокоя...

И Софи напоследък много се плаши. Онзи ден така плака от едно музикално влакче, с което толкова си е играла. Има копчета с животинки и издават съответните звуци, и като натисне на кравата - реееееев. Много странно. Иначе се плаши от жени, които й говорят лигаво - нали знаете как се радват на децата "Ой милото то, ох на леля, какви бузки имаш" с една такава ужасна пищяща интонация. И тя веднага надава вой и се крие в мен. Скоро имахме случай с една позната, която ни беше на гости - брех това дете не спря да плаче през цялото време. Ха заговори познатата, особено пък ако нещо на нея говори и тя започва да плаче. Свекървата каза, че така правела и с нейна приятелка. Което ми е много странно, защото Софи по принцип е много общително и дружелюбно дете. Радва се на всичко и всички. Но явно има определени хора, които по някаква причина не й харесват.

Аз пък сега да ви питам, че съм в голяма дилема. Ще ми се смеете, то и на мене ми е смешно, ама вече започвам и леко да се притеснявам.  Софи при баба си има една сгъваема кошара и там си спи в нея или си играе. Та се е научила да я мести, защото е лекичка - застава на четири крака и започва да се клати напред назад, като си допира главата в мрежата и тя кошарата се мести напред. Много ни беше забавно и тя много се забавлява с това занимание. Обаче напоследък (последните две седмици) ВСЯКА сутрин се буди в 5 ч. застава на четири крака и започва да се клати, но проблема е, че си блъска главата в кошарата (а тази е дървена).  Всяка сутрин, точно в 5 ч. тя е на линия и прави това?!  Вече две седмици подред. Не плаче, не мрънка, абе нищо - само това. Ставам, давам й бибата и тя си заспива отново, та понякога чак се успиваме и ставаме към 10 ч. Тази сутрин единствено заспа отново без биба. Иначе биберона го ползва вече в изключително редки ситуации, от около месец вечер и през деня когато е при мен заспива без него. Някой път ако мрънка й го давам, но рядко. При баба си повече го ползват, но не е драма. Сигурна съм, че сама ще се откаже без някакви ексцесии. Но какво е това чудо вече се чудя?! Давайте идеи?

Ние имаме такова кубче /но само горната част с кривите телове/ - почти никакъв интерес вече. Врътне ги няколко пъти частите и го зареже. По едно време се опитваше да ме имитира като ги броя местейки ги, ама и това му писна. На нас ни го дадоха и сега съм всъщност изумена от тази цена. Още се боря със себе си изобщо за играчките  - то не са цени, то не е чудо. И честно казано аз почти никакви играчки не съм купувала - имаме един куп / дадени, наши стари/ и като знам , че вниманието е за 5 мин ми се отщява да давам толкова пари.
От украсата в къщи също не е впечатлен кой знае колко, даже и към лампичките няма особен интерес - може би защото всичко е на високо .
Телевизора гледа само по реклами, а разни анимации за малко могат да му привлекат вниманието. Иначе обича да гледа Кой е по-по-най и танцува като пеят децата.
За страха - ако нещо му е непознато или страшно просто го заобикаля или се отдалечава, а преди плачеше. Ако му загася лампата в някоя стая - просто бързо се изнася.
Либи, няма какво да правиш - сама ще престане. Имат здрави главици сладурите, то и аз изпадам в ужас като спим в дървената кошара у майкини. Вечер той става и се обръща в различни посоки и в къщи на преносимата не е проблем , ама на дървената такова дрънчене става /даже се е зачервявал от удара/ , но в повечето случаи и даже не се буди.

floral dream, аз не се тревожа толкова, че ще се нарани, ами се притеснявам, че тя съвсем целенасочено си блъска главата в таблата 

Според мен, Софи е сънена и не се сеща, че не е в меката кошара и затова така клати. То и аз понякога се будя и се чудя къде съм. Според мен не е нищо по специално в поведението, предполагам ще и омръзне да го прави след време. Сега явно клатенето я забавлява, на дневен ред й е и като се събуди и не знае какво да прави...

Ние вече знаем какво й има на нашата кака - откриха Ешерихия коли, като направихме стерилна урина. Можело да си ги е навлякла тези бактерии от неправилно избърсване след акане. Тя от около 1-2 месеца се учи сама да се бърше и най-вероятно така се е заразила. Хубавото е, че са ни налучкали антибиотика, защото на изследването пише, че този който пие лекува тези бактерии. Сега само чакаме да премине. Доста се успокоих, че не е нещо по-сериозно по органите.

Привет момичета,
не съм писала отдавна но и не съм ви чела честно казано. Ние влязохме в някаква черна серия и хич не ми беше до форума, още повече когато прочетох за Вили че чака бебе. Много се радвам за нея, но на мен ми беше много криво, понеже аз пометнах края на миналата седмица и още ми е много тъжно. Толкова съм се отчаяла че няма явно да си имаме второ детенце. Забременях толкова трудно, след сума ти месеци хормонални терапии, фоликулометрии и хиляди левове дадени за лекарства. Но не ми е било писано да го износя това бебе. Сега съм решила да давам малкия на ясла  от март, а аз да се връщам на работа. Отделно ми е супер криво че още не ми е дошло и не се знае какво ще правим с бебето дали ще си падне само или ще се наложи да ми правят кюретаж, от който си умирам от страх.
На всичкото отгоре малкия миналата седмица така ни изплаши - както си миеше зъбите в леглото и взе да скача, спъна се и си заби четката за зъби в гърлото. започна да повръща кръв, едни фонтани едно чудо, 2 часа съм ревала с него. Накрая след като обиколихме софийските болници в 12 през нощта ни пратих в ИСУЛ в дежурния УНГ. Той каза че само си е разпрал небцето и ще му мине от самосебе си. И наистина му мина, но на мен още ми държи влага. Вече като го видя да тича с нещо остро в ръце изпадам в паника. Единственото хубаво нещо е че досега не ми е боледувал, да чукна на дърво. Отвреме навреме се появява някой сопол, който изчезва толкова бързо, колкото се е появил, освен куикс и бейбивак друго не ползвам.
Както и да е, сори за тъжния пост, особено така предколедно, но нямам с какво да се похваля. Дето се вика човек не може да си избяга от съдбата.

Ей сега да не си помислите че не се радвам на новите мами - и Вили и Цони са ми приятелки и нямаше как да не се зарадвам на техните новини (макар че за Цонка знаех от мнооого отдавна), а Вили като знам че е с подобни на моите проблеми, благородно и завиждам как е успяла да забременее без стимулация този път, на мен това няма как да ми се случи. Момичета пожелавам ви най-сладките и пухкави бебенца догодина   .

Деси, много съжалявам за това, което ти се е случило. Не знам какво да кажа. Мога само да ти пожелая тази черна дупка да отмине и всичко да се нареди! Ще имаш второ детенце, бъди сигурна! Знам, че не е лесно да четеш за щастието на другите, когато това, което най-много искаш не се получава, но съм сигурна, че всичко ще се оправи. Не знам дали това може да те успокои, но все пак имаш едно детенце, а някои хора не могат да се зарадват дори на това. Всичко ще се нареди, ще видиш!  

floral dream, аз съм на същото мнение за играчките. И преди съм казвала, че избягвам да купувам на малката каквито и да е играчки, а пък скъпи играчки - изобщо не купуваме. Не виждам смисъл да си давам парите за неща, които тя поглежда за 5 минути и това е.

Либи, моят брат като малък си е удрял главата в леглото по същия начин, по който описваш ти. Никой не знае защо го е правил, но съм сигурна, че не е нищо кой знае какво. Днес е голям мъж и то доста умен, така че според мен не трябва да се притесняваш. Явно е нещо, което по някакъв начин е интересно за нея и ще отмине, бъди сигурна.  

Деси,  силно. Много е гадничко знам, но не се опитвай да си чертаеш съдбата - ако е писано ще си имате второ. И ние повече от 3 години чакахме бебе и лапароскопии и стимулации, и мисед аборт в 4ти месец ииииииииии.... , ето го моя прекрасен. Понякога се замислям дали ще се получи второто /не сме започнали още опити/ , но тайничко вярвам, че ще се случи и ще се случи точно когато трябва. Вярвай и ти  А за случката с Алекс направоооооооооо....добре, че е бил малкия дявол.
И я всички малки да си сядат послушно на дупетата и да не образуват бели коси на майките си 

Билянка, добре че са открили какво е и са и уцелили лекарствата.  Аз май не съм много запозната с тия  Ешерихия коли, даже не знаех , че може човек така да се зарази. Да се оправя бързичко!!!

Ох, пропуснала съм нещо поста на Биляна за ешерихия-та... Дано бързо се оправи детето! Направо се изненадвам от диагнозата, но поне се знае какво е вече. То при момичетата винаги има риск от замърсяване от акото, аз също все се притеснявам за моето момиче, но какво да се прави. Бързо оздравяване! 

мерсаж
Не знам за малкият,но големият,който е на 6 и половина все още много се кефи на подобни игри,в които се движат предмети по ос,така че ще го купя,стига да го има все още Йонката много се радва на всичко,което танцува,пищи,крещи и се движи,затова съм накупила шумни и пеещи  играчки за него и тапи за уши за мен

Либи,моят малък мъж също много обича да се клати в сгъваемата кошара и се люшка сам с кеф,а в дървеното си легло редовно си блъска главата целенасочено-много му е смешно,особено ,ако му се скарам да не го прави

Деси, не знаех,че си бременна и съжелявам за случилото ти се,разбирам те много добре  Приеми по-философски нещата-това не е било "твоето бебе" ,то ще ви зарадва ,когато му дойде времето...... Само не разбрах  това ,което си написала "не се знае какво ще правим с бебето дали ще си падне само или ще се наложи да ми правят кюретаж" - паднало ли е или няма сърдечна дейност ???

Деси, много съжалявам за това, което ти се е случило. Няма по-тежко нещо от това да загубиш детето си, макар и в толкова ранна бременност това е много тежко за всяка майка. Но съм сигурна, че нищо не е обречено и че рано или късно ще си имате друго детенце. Вие си знаете защо толкова искате точно сега да се случи, но понякога съдбата има други планове за нас и колкото и странно да звучи, често поговорката "Всяко зло за добро" се оказва вярна. Поне за себе си мога да кажа, че колкото и лоши неща да се случват, винаги след това по някакъв начин събитията така се нареждат, че си казвам "всяко зло за добро".
Аз пък се примирих с мисълта, че е твърде вероятно да нямаме друго дете и колкото и да ми е мъчно не искам да предизвиквам съдбата. Съвсем скоро имах съмнения, че може да съм бременна и честно казано колкото и да искам друго дете, страхът надделяваше, както и здравия разум, че е твърде рисковано и неразумно да предизвикваме събитията. И колкото повече мисля, че можем да си осиновим един ден детенце, толкова повече се успокоявам и се чувствам по-добре. Не искам да ти звучи така все едно те агитирам да осиновявате, просто казвам, че за мен/за нас това е решението и това ми носи успокоение. За бременните момичета около теб - разбираемо е да се чувстваш странно, въпреки че се радваш за тях. Аз се чувствах по същия начин като ме изписаха, а Софи остана в болницата - всички бременни майки или майки с колички по улиците ме смазваха психически и емоционално. Не че не се радвах за тях или злорадствах за тяхното щастие, не. Просто страхът и болката надделяват в такива моменти. И не на последно място - знам не един случай на двойки (наши познати), които след дълги опити за бебе в един момент просто си казват - да става каквото ще и в момента в който спират да се концентрират върху това, бебчето става. Не казвам, че винаги става така, но чудеса са възможни. Тупурче е живият пример за това  Пожелавам ви скоро да ви споходи и вашето чудо! (и разбира се - слава Богу, че с Алекс всичко е наред. настръхнах като прочетох какво е направил този малък разбойник)

Tyriseta, да се оправя бързо каката! Милата, как пък я лепна тая гадина Момичета, благодаря за успокоението. Сигурно наистина е просто период и няма нищо притеснително.

IR, аз пък направо съм се попикала от смях с твоя пост, мъжа ми ме гледа като някоя луда.  Чета аз "Либи,моят мъж също много обича да се клати в сгъваемата кошара" и си викам  Стига бе, как мъжът й се събира в сгъваемата кошара, че се и клати  Чак после видях пояснението "малък" и направо щях да се пукна от смях.  Поне ме успокои, че не е само на Софи любимо занимание, а аз май трябва да си взимам очила.

ще ми простите ли за поредния роман? 

Деси,съжалявам за бебчето! Много е тегаво и подтискащо,но ще мине и след време ще гушкаш друго сладко мъниче!Наистина явно не е назрял момента!Мисля,че дори и "само да падне" не е гаранция,че всичко се е изчистило и по-добре е да се направи кюретаж,колкото и гадна да е мисълта за това и изживяването....Минала съм през такива дилеми,голям стрес си е ,но пък в живаота си има и реваншите:)Радвай се на палавия Алекс напълно и вярвай,че ще имаш много щастие занапред....А той дано не ти изправя скоро така косицата отново!
Билянка,добре че са разбрали какво и е на каката и бързо да се нормализират нещата!
Наде,и аз мисля,че е период някакъв и ще си отмине.Тя явно настина го прави в просъница и не се сеща коя кошарка е.
IR,kak сте,не си писала скоро май май!
Колкото до купуването на играчки аз си мисля,че са си нужни.Децата развиват така себе си.Не е задължително разбира се да са скъпи,но пък и теорията с "не им трябват" не ми се връзва.Имам познати,които купуваха на детенцето скъпи дрешки,но все твърдяха,че не обича да играе с играчки,а само с тях.А като са ни гостували оставах с друго впечатление.Сега вече си играело и у тях,но у нас на гости някак си все ме пита може ли да му дам конкретната играчка,ако Савинка му я вземе то въпреки че е по-голямо не си отстоява позициата,а вика мен или майка си.Вероятно е и до характер.Абе зависи си много от хората-моите родители не са били богати,но сме имали много играчки и много са си играли с нас,особено баща ми.Може би и затова и аз съм така към моето дете:)Истина е,че за игра могат да служат и много други неща от бита:)