Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 423 983
  • 5 661
# 1 140
Преодолимо е.
Ето, наближават 5 години, откакто мама си отиде.
Онзи ден успях да присъствам на разговор, в който доста по-млада от мен колежка подробно ни разказа как майка й счупила някакво шкафче в инак перфектния й дом и как й се искало да я смаже. Успях да не й излея супата във врата (бяхме на обяд), да не я ошамаря и дори да не й кажа, че давам дясната си ръка, ако ще е възможно мама да дойде да счупи някое шкафче у нас. Ама доста си поплаках след това.
Виж целия пост
# 1 141
Преодолимо е.
Ето, наближават 5 години, откакто мама си отиде.
Онзи ден успях да присъствам на разговор, в който доста по-млада от мен колежка подробно ни разказа как майка й счупила някакво шкафче в инак перфектния й дом и как й се искало да я смаже. Успях да не й излея супата във врата (бяхме на обяд), да не я ошамаря и дори да не й кажа, че давам дясната си ръка, ако ще е възможно мама да дойде да счупи някое шкафче у нас. Ама доста си поплаках след това.

 +1 Peace
Виж целия пост
# 1 142
Усещам, че съм гневна на всичко ,на света, на Господ, на всички онези, които имат майки, а аз нямам вече. Отиде си за секунди без да знаем защо и как.  Изминаха 4 месеца оттогава, а аз все още си мисля че ще се прибере вкъщи и по-скоро не искам да мисля, защото когато си дам отговор на въпросите ми се ще с цялата си сила да крещя и чупя.
Виж целия пост
# 1 143
Още дълго ще ги очакваме да се приберат.. Sad Аз тази година през април (ден след рождения ми ден) загубих мама и 4 месеца по-късно и татко си отиде. Няма и ден в който да не си мисля, че това е просто кошмар и че ще се събудя, но уви. Много е тежко, винаги ще ни липсват. Болно ми става, когато чуя край мен някой да се оплаква от майка си и баща си или пък да се държи отвратително с тях, дори се е стигало до там, че в изблик на гняв да се развикам на въпросният човек.. Cry
Виж целия пост
# 1 144
Минаха 5 месеца откакто почина. Всеки ден се сещам и я мисля. Съжалявам за всяка лоша дума, която съм й казала, за всяко мое действие или бездействие с което съм я наранила, за всеки мой поглед , от който се е почувствала обидена. И не спирам да се треса от нерви, да обвинявам тъпия й брат, независимо колко ми се лигави. Тотално параноясвам от всички тези объркани мисли в главата ми. И аз я сънувам. Вече два пъти откакто е починала сънувам, че е възкръснала. И куп други сънища с нея, които записвам веднага след като се събудя в един дневник. Много искам да се върне, много искам да бях човек и да се бях погрижила за нея. Много неща можех да направя, но не ги направих, не се сетих дори за някой от тях. Съжалявам, че се карахме, съжалявам, че не я взех при мен, съжалявам, че не извиках полиция, че не разбих прозорците, съжалявам, че я изоставих, че се омъжих, а не бях до нея. Съжалявам, че съм такъв егоисти и саможивник.
Липсва ми , но и не ми липсва толкова, защото постоянно мисля за нея. Но ми липсва присъствието й, Зная, че един ден ще забравя как изглежда, а не искам да забравям никога.
Искам да съм с нея, да я прегърна, да я успокоя, да й бъда другарчето, което бях, когато бях малка. Искам да върна времето назад. Толкова много искам, а не мога.
Виж целия пост
# 1 145
Днес станаха 4 години. Отново не можах да направя помен както си му е реда - да събера роднини и приятели, подавки, софра нещо...Ми вкаменявам се, като стане дума за такива неща. Отидохме семейно само тримата на гроба, там дълго мълчахме, после ресторант.

За разлика от всички, които ми казват, че сме го очаквали 5 години, че сме били подготвени, че се е отървала и не знам какво, аз съм все още шокирана. Няма и следа от примирение, няма и следа от приемане у мен. Само гняв.

Нейна приятелка ми се обади днес, казала съм "да излизаме от тук" в момента, в който е починала. Ето от тогава съм гневна, не исках да стоя секунда повече в шибаната болнична стая, където прекарах месеци. Не исках да ходя по гробища - там я няма, нито ми олеква. Не искам да ходя по църкви - тя беше накарана да страда и да умре, тя - най-добрата. Амин ще ми викат другите - няма амин, няма господ!
Виж целия пост
# 1 146
OnDine_ и аз съм по същия начин 'ядосана', по същия начин се и чувствам , толкова добра и грижовна , а точно тя си отиде и то точно сега. Липсва ми. Много ми липсва, живота ми се преобърна, знам че няма връщане назад,  а толкова искам това време да се върне. Искам си любящата  майчица.
Виж целия пост
# 1 147
И моята майчица си отиде преди 5 дни.Не мога и не искам да повярвам,че повече никога няма да я видя и да чуя гласа и.За нея най-важно беше ние да сме добре,а на себе си не обърна внимание.Не знам как ще продължа без нея,страшно ми е тежко.
Виж целия пост
# 1 148
Здравейте,

Искам да споделя стихотворение, посветено на моята майка, написано от много талантливо момиче, което предаде чувствата и емоциите ми по красив начин. Това е подаръкът за Коледа от мен за мама  Hug

Когато животът най-ценното отне ми,
край мене беше океан от мъка, мамо,
всяка нощ заспивах сред вълни студени...
Защото да те няма, беше и е твърде рано.

Казвам си, животът се измерва не в години,
а в смисъла на дните – своя ти го изживя,
раздавайки любов и радост на любимите –
заслужаваш да те помня винаги така...

Вярвам, че ме чакаш някъде в вселената,
и срещам с борбена усмивка всеки изгрев нов,
защото смисълът в живота не е в отнетото,
а в което е останало – бездна, ала пълна с любов.
Виж целия пост
# 1 149
Greti Hug
Наистина съм в бездната..
 без мама, но нямам и 'очи' да 'видя' всичката , тази любов  ....
........
Виж целия пост
# 1 150
Greti Hug
Наистина съм в бездната..
 без мама, но нямам и 'очи' да 'видя' всичката , тази любов  ....
........
Мъката ме задушава,не мога място да си намеря,толкова много ми липсва.
Мила майчице,толкова те обичам smile3518
Виж целия пост
# 1 151
Gretti Hug
Мога, единствено да те прегърна, макар и чисто, виртуално  Hug
Виж целия пост
# 1 152
Gretti Hug
Мога, единствено да те прегърна, макар и чисто, виртуално  Hug

Благодаря ти,и аз те прегръщам Hug
Виж целия пост
# 1 153
Ужасно е особено по празниците. И на мен много ми липсва и често си поплаквам. Почина като бях дете, но въпреки това все още ме боли, защото беше прекрасен човек, а си отиде в ужасни мъки, заради рака.  Cry  Стана толкова неочаквано и толкова недоизказани неща останаха между нас..
Виж целия пост
# 1 154
Първата Коледа без майка. Липсва ми. Плача си все още за нея и не мисля, че това се преодолява някога. Отидох онзи ден на гроба и, оставих едно елхово клонче и запалих червена свещичка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия